Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Боряна Петрова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов … ..в.гр.дело № 10 497. по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба Столична община обжалва решение № 353 584 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 77 883/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани са доводи, че съдът не е взел предвид,че ПИ с идентификатор 68134.1385.1619 е възстановен на бащата на ищцата пред 1997 г., с решение на Софийски градски съд, с което е отменено отчуждаването на имота, а във вида, в които съществува имота по действащия регулационен план същият попада частично в нереализирана улична регулация. Твърди, че съдът не е взел предвид, че строителството на обект „Разширение на метро София-втори метродиаметър“ и възстановяването на бул. „Ломско шосе“ е извършено съобразно издадени и влезли в сила разрешения за строеж от главния архитект на София, в съответствие с инвестиционните проекти на Община София. В тази връзка твърди, че частта от имота попада в нереализирана улична регулация и не е засегнат от строителството на втория метродиаметър. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, като основателен и доказан. Претендират разноски пред двете инстанции.
Ответника по въззивната
жалба И.И.И. оспорва същата. Твърди, че във възивната жалба ответникът е
признал, че имота попада в нереализирана улична регулация, за което не е
проведена отчуждителна процедура, поради което не следва да носи отговорност за
бездействието си. Твърди, че доводите за законосъобразност на разширението,
като осъществено в съответствие с влезли в сила заповеди на главния архитект е
неоснователно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното,
като претендира и разноски.
Третото
лице помагач „М.“ ЕАД редовно уведомено, не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се
спори между страните, а се установява и от решение № 353 584 от 06.03.2018 г.,
постановено по гр.д .№ 77 883/17 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 41 състав, че съдът е осъдил, на основание чл.59 ЗЗД,
Столична Община да заплати на И.И. И.- Г.сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за ползване на 286 кв.м. от собствените й поземлени имоти с
идентификатори №№ 68134.1385.1635 и 68134.1385.1619, находящи се в гр. София,
район „*****“, бул. „******за времето от 01.07.2014 г. до 01.10.2017 г„ ведно
със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 31.10.2017 г. до
окончателното плащане и е осъдил, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична Община
да заплати на И.И. И.- Г.сумата от 1 120 лева, представляваща разноски за тази
съдебна инстанция.
Не се спори между
страните, а се установява и от представените по делото нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по дарение, делба и дарение № 015, том
k-I, per. № 2 363, дело № 139/2000 г. на Д.Г., нотариус per. № 048 на
Нотариалната камара, скица на поземлен имот № 6762/10.02.2012 г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр.София, нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 188, том II, per. № 2 228, дело № 326/2006 г. на Д.Г., нотариус
per. № 048 на Нотариалната камара, скица на поземлен имот № 6760/10.02.2012 г.
на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.София, че ищецът е
собственик на 500/1 090 кв.м. от празно дворно място, представляващо имот пл.
№1635, кв.36 - нов /кв.16 - стар/, по плана на гр. София, местност бул. „Станке
Димитров“, с площ от 1 090 кв.м., при граници на имота: бул. „Ломско шосе“,
имот пл. №1 619, ул. „Кумановски бой“, имот пл. №1620, и празно общинско място
без номер, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
идентификатор 68134.1385.1635 и е собственик на незастроен поземлен имот,
представляващ имот пл. №1 619, в кв. нов 59, стар кв.36 и кв.16 по плана на гр.
София, местност бул. „Ломско шосе“, в местност бул. „Станке Димитров“, с площ
от 910 кв.м., при граници: бул. „Ломско шосе“, имот пл. №1635, ул. „Кумановски
бой“ и празно общинско място без номер, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с идентификатор 68134.1385.1619. Видно от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 188, том II, per. № 2228, дело № 326/2006 г.
дарителят, баща на ищеца, дарява имота на двете си дъщери - И.И. И.- Г.и М.И.И.,
без да са посочени квоти в съсобствеността, поради което последните следва да
се уреждат във вътрешните отношения между съсобствениците.
Не се спори между
страните, а се установява и от представената по делото телепоща, че ищецът
канил ответника да върне владението на завзета площ от 286 кв.м. от имота й в
седемдневен срок от получаване на поканата или да заплати обезщетение в размер
на 8 000 лева.
Не се спори, а се
установява и от приетия по делото констативен акт от 05.10.2011 г. на Столична
община - район „*****“, че реализираното улично платно по ул. „Кумановски бой“
попада в част от имот № 1 635.
От заключението на
приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че съгласно
кадастрални карта /КК/, одобрена със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. бившите
поземлени имоти с №№1 619 и 1 635 са със статут на отразени в кадастралния пан с
площ 1 991 кв.м., а по действащия ПУП - ИПРЗ за преструктуриране на местност „*****-3“,
одобрен с решение № 343 по преписка № 83/11.06.2015 г., влязъл в сила, за двата
имота е обособен УПИ III-1 619,1 635, кв. 59 с площ от 1 164 кв.м., а
останалата площ от 827 кв.м. остава със статут на имоти, предвидени за
паркинги, алеи и тротоари. Вещото лице е установило, че реални части от имоти с
№№1 619 и 1 635 /арх./ попадат в имоти 68134.1385.2276 с площ 616 кв.м., в
68134.1385.2277 с площ 1 163 кв.м. и в 68134.1385.2278 с 210 кв.м.,
урбанизирана територия, частна собственост, общата им площ е 1 989 кв.м. и са
идентични с имоти с №№1 619 и 1 635 /арх./, а разликата от 2 кв.м. е в
границите на допустимите отклонения от 5 %. Експертизата констатира, че
регулационната линия на УПИ Ш-1619,1635 не съвпада с имотната граница на имоти
№ 1 635 /арх./, новият регулационен план е изработен въз основа на създадените
с опорочената регулация парцелни граници /без да са завършени трите фази на
отчуждително - обезщетителното производство/, които се третират като имотни.
Въз основа на проверените книжа, вещото лице твърди, че върху 286 кв.м.,
представляващи реални части от поземлен имот № 1 635, върху които е положен
тротоар с площ 109 кв.м. по ул. „Ломско шосе“ и е положена асфалтова настилка
на 177 кв.м. по ул. „Кумановски бой“. Твърди, че средната пазарна цена за
ползване на завзетата част от 286 кв.м. от имота за периода 01.07.2014 г. -
01.10.2017 г. възлиза на 8 849 лева.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на 286 кв.м. от процесния имот за периода 01.07.2014 г. - 01.10.2017 г.
С атакуваното решение №
353 584 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 77 883/17 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, че съдът е осъдил, на
основание чл.59 ЗЗД, Столична Община да заплати на И.И. И.- Г.сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за ползване на 286 кв.м. от собствените й
поземлени имоти с идентификатори №№ 68134.1385.1635 и 68134.1385.1619, находящи
се в гр. София, район „*****“, бул. „******за времето от 01.07.2014 г. до
01.10.2017 г„ ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба - 31.10.2017 г. до окончателното плащане и е осъдил, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, Столична Община да заплати на И.И. И.- Г.сумата от 1 120 лева,
представляваща разноски за тази съдебна инстанция.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба:
По отношение на жалбата съдът намира, че същата е процесуално допустима. Видно от доказателствата по делото е подадена е в срок, от легитимирани лица, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност на атакуваното решени, свързани с елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, както и с неправилност на изводите на съда, по отношение на факта, че извършените реконструкции са такива, извършени въз основа на влезли в сила заповеди на главния архитект на София. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, които се обогатил за сметка на другиго,дължи да върне това, с което се обогатил, до размера на обедняването. Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото по силата на закона правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване ( кондикции) – престационна и непрестационна ( чл.55 и чл.59 от ЗЗД). Фактическия състав на непрестационната кондикция, уредена в чл.59 от ЗЗД е налице, когато едно лице получава нещо без правно основание по друг начин, т.е. не чрез престиране от другото лице. Получаването по друг начин означава обогатяване посредством действия на обогатилия се, което от своя страна представлява вмешателство, посегателство върху чужда правна сфера. При този вид неоснователно обогатяване е налице правото да се иска онова, с което се е обогатило другото лице, но до размера на обедняването. В конкретния случай сме изправени пред тази хипотеза на неоснователното обогатяване. Размера на обедняването е среднопазарния наем за имота, който ищцата би могла да получи в случаи, че собственият им имот не е бил в държане на ответника.
По отношение на наведените доводи, че спорната част от имота попада в нереализирана улична регулация, по утвърдения от главния архитект регулационен план, както и че разширението на метродиаметъра е извършено въз основа на влезли в сила разрешения на главния архитект, съдът намира, че същите са неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорената от ответника съдебно-техническа експертиза, в тази си част следва да се приеме, че уличната регулация е изпълнена, с оглед данните, че са изградени асфалтова настилка и бордюри, без да е налице отчуждителна процедура за тази част от имота. С оглед на това ищцата е лишена от възможността да ползва имота си в пълен обем и фенкционалното му предназначение. С тези си действия ответникът се е обогатил, поради което следва да се приеме, че отговорността му е ангажирана. В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че направените изявления за присъждане на разноски са основателни. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 500 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353 584 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 77 883/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. О., гр. София, ул. „**** и съдебен адрес *** да заплати на И.И. И.- Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес *** сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща разноски за един адвокат, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.