Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 31.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 893 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано
е по искова молба, депозирана от
Застрахователно дружество Евроинс АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“№43 против Р.Д.Ц., ЕГН**********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на
23.10.2017г. в района на с. Николичевци, общ. Кюстендил настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ***, в следствие на
което били нанесени вреди на МПС марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ***,
собственост на В. С..
Бил съставен Протокол за ПТП №
1509879/23.10.2017г. от органите на ПП-КАТ, видно от който ответникът в
настоящото бил виновен за процесното ПТП поради управление на автомобила под
въздействието на алкохол. Поради това, а и поради несъобразена с пътните
условия скорост, Ц. загубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл
от платното за движение и ударил паркираното МПС с рег. № ***. Последното от
удара се преместило и ударило в кол на оградата. Количеството алкохол в кръвта
на Ц. било установено над 1,2 промила. Във връзка с изложеното, срещу него били
образувани административно-наказателни преписки.
Между ищцовото дружество и
ответника имало сключен застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с № 07117000930852/24.03.2017г., който бил валиден към датата на
процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие собственикът на
увредения автомобил предявил към ищцовото дружество претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Въз основа на изготвен протокол за оглед била
извършена оценка на необходимите за възстановяване на застрахованото имущество
ремонтни дейности, като претенцията била приключена като тотална щета по см. на
чл. 390 от КЗ. Видно от приложеното банково извлечение, на 18.12.2017г., по
банковата сметка на правоимащото лице, било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2400 лв.
С изплащане на застрахователното
обезщетение, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, за ищцовото дружество възникнало
правото да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение
доколкото при настъпване на процесното ПТП, виновният водач е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
И към настоящия момент обаче
липсвало постъпило плащане от ответника.
За процесното вземане било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, като такава била издадена в производството по ч.гр.д. № 876 от
описа на КРС за 2019г. В срока по закон ответникът депозирал възражение срещу
същата, което на свой ред обосновало интереса от водене на настоящия
положителен установителен иск.
Ето защо се поддържа искане, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Р.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи и следва
да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на
осн. чл. 500, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховане, главница в размер на
2400,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/25.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в настоящото и
заповедното производства разноски, в т.ч. заплатени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил
правото си на отговор чрез назначения му особен представител адв. С. М.. Навеждат се доводи за неоснователност за
заявената претенция. От представените по делото доказателства, в т.ч.
процесният Протокол за ПТП № 1509879, по никакъв начин не се установявало, че
ответникът е управлявал автомобила под въздействието на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Видно от
протокола, в графа „алкохол“ и „талон за кръвна проба“ нямало извършено никакво
отбелязване, поради което не била налице основна предпоставка за уважаване на
претенцията. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен бил и
заявеният акцесорен такъв.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът към нея се поддържат.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения Протокол за ПТП от 23.10.2017 г. е видно, че
на същата дата, в района на с. Николичевци, общ. Кюстендил, е установено
пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №***, в следствие на което били нанесени вреди на
МПС марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ***, собственост на В. С..
Страните не спорят, че между
ищцовото дружество и ответника имало сключен застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № 07117000930852/24.03.2017г., валиден към
датата на процесното ПТП.
Приложено е заверено копие от Щета, образувана по искане на
В. С., в качеството му на собственик на увредено при посочения пътен инцидент,
моторно превозно средство. От данните в нея е установимо, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие собственикът на увредения
автомобил предявил към ищцовото дружество претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Въз основа на изготвен протокол за оглед била
извършена оценка на необходимите за възстановяване на застрахованото имущество
ремонтни дейности, като претенцията била приключена като тотална щета по см. на
чл. 390 от КЗ. Видно от приложеното банково извлечение, на 18.12.2017г., по
банковата сметка на правоимащото лице, било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2400 лв. Тези обстоятелства за приети за безспорни в
хода на делото.
Прието е
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице Н. В., според изводите в което размерът на определеното и изплатено
обезщетение съответства на причинените щети. Посочен e и
механизмът на ПТП.
Изискана е и
справка от ОД на МВР, според която за процесното ПТП е ангажирана
административно наказателната отговорност на ответника, но няма данни дали
издаденото наказателно постановление е влязло в законна сила.
Състав на КРС, с определение по ВНОХД №
2029/2017 г., е одобрил споразумение между ответника и КРП, по силата на което
подсъдимият Р.Д.Ц., се признава за виновен в това, че на 23.10.2017г. в
с.Николичевци, обл.Кюстендил, по ул.“Панайот Волов“ при №16 в посока към
с.Скриняно, обл.Кюстендил, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с държавен контролен № ***, с концентрация
на алкохол в кръвта си над над 1.2 на хиляда, а именно 2.88 на хиляда,
установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Досежно ответника е наложена и принудителна
административна мярка със Заповед № 17-1139-000479/23.10.2017 г.
Приложено е и ч.гр.д. №876/2019 г.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи
на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. е
предявен иск с правно основание по чл. 500, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането, който е допустим, доколкото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника, предявен в едномесечния срок
от уведомяването му за връчена заповед за изпълнение относно процесните
вземания по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледана по същество
претенцията е основателна, поради следните съображения:
Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е
Кодексът за застраховането и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл. 433, ал.1
т.3 от него. Според посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
За
уважаване на предявените искове в тежест на ищеца бе да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки –
1.) наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност"; 2.) настъпване в срока на застрахователно
покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск
– твърдяното ПТП, в следствие което са причинени имуществени вреди на
автомобила на пострадалото лице; 3.) изплащане от ищеца на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 4.) ответникът е причинил имуществените вреди
в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон; 5.) размера на
регресната си претенция.
Според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на
ответника бе да докаже направените правоизключващи възражения.
При така разпределена доказателствена тежест страните не
спорят, че
е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" досежно МПС с рег. № ***.
Не е
спорно и това, че
в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП. Събраните
по делото доказателства обуславят извод, че поведението на ответника разкрива
признаците на генералния деликт по см. на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е
противоправно деяние под формата на действие, поради несъобразяване с правилата
за движение по пътищата.
Установена от
доказателствата е и настъпилата вреда, като е налице несъмнена причинна връзка
между това противоправно поведение и настъпилия неблагоприятен имуществен
резултат. В т.см. са изводите на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, които съдът възприема с доверие.
Що се
отнася до субективния елемент, за него законодателят е установил оборима
презумция за наличие в ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, която не е оборена.
Нещо
повече, съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В т.см.
е установено, че ответникът на 23.10.2017г. в с.Николичевци, обл.Кюстендил, по
ул.“Панайот Волов“ при №16 в посока към с.Скриняно, обл.Кюстендил, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с държавен
контролен №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 2.88 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б,
ал.1 НК. В т.см. без внимание следва да бъдат оставени и доводите за липса на
доказателства, че процесното произшествие е причинено при употребата на
алкохол.
Установява
се от събраните по делото доказателства още и обстоятелството, че ищцовото
дружество е изплатило на собственика на увредения при процесното ПТП лек
автомобил застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 2400 лв., която сума, подлежи на възстановяване от ответника на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1во от КЗ.
Поради
изложеното предявеният иск е основателен и доказан в пълния му размер.
Сумата се дължи
ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението - В този смисъл решение № 18
от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и решение № 86 от
10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство. Представен в
този смисъл е и списък на разноските по см. на чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на
48 лева, заплатена сума за възнаграждение на особения представител на ответника
в размер на 398 лв., 180 лв. депозит по допуснатата СТЕ, а юрисконсултско
възнаграждение в този случай следва да се
определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК „в полза на юридическите лица и едноличните
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ”. От това следва, че при определяне на дължимите
разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в
Наредба за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от
ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела и определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три
съдебни заседания или когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е
този случай), възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максималния размер от 300 лв. Така сума от 100 лв.
съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в
исковото производство, са в общ размер на 48 лв.
държавна такса и 50,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
При
тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на осн. чл. 500, ал.1, т.
1 от Кодекса за застраховането, главница в размер на 2400,00 лв. (две хиляди и четиристотин лева нула стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета №
**********/25.10.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 489/2019
г. в производството по ч.гр.д. № 876 от описа на КРС за 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 22.04.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 726,00
лева (седемстотин двадесет и шест лева), представляваща направени разноски по
настоящото дело, както и сумата от 98,00
лв. (деветдесет и осем лева и нула стотинки), разноски, сторени по ч.гр.д. № 876 от описа на КРС за 2019 г.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните –
арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните (по общите
указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________