Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №129

 

 

гр. София, 08.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на прокурора …………………..…., като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 87 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Н.а.з.п. е подала молба с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност за „Г.г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище ***.

В молбата се сочи, че държавата има изискуемо частно държавно вземане към длъжника, произтичащо от договор за безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, схема за безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-1.2.03, „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ – Компонент 2.

Твърди се, че на 04.07.2013 год. между Агенция по заетостта, в качеството на Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от една страна, и „Г.г.“ ЕООД като бенефициент, от друга, бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF-1203-01-04026 за финансиране на проект с наименование „Създаване на Парти Център Буболино“. Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта, съгласно чл.3.1 от договора, възлизал на 18 376.16 лева. На основание чл.3.3 от договора Агенцията по заетостта се задължила да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на                 18 376.16 лева, представляващи 100% от общите допустими разходи. Срокът за изпълнението на проекта бил 6 месеца.

На 07.08.2013 год., в изпълнение на чл.4, т. 4.4.1 от договор № ESF-1203-01-04026/04.07.2013 год. от Договарящия орган по банковата сметка на „Г.г.“ ЕООД били преведени 3 675.23 лева, представляващи авансово плащане. За горната сума от бенефициента бил издаден запис на заповед.

Във връзка с искане за междинно плащане от 20.06.2014 год. на дружеството, на 07.07.2014 год. от Договарящия орган по банковата сметка на „Г.г.“ ЕООД били преведени 9 319.28 лева, представляващи междинно плащане.

            Във връзка с искане за окончателно плащане от 03.02.2015 год. на дружеството от Агенция по заетостта било изпратено писмо изх. № 1203-00-310#1/20.02.2015 год., в което били посочени допълнителни документи, конто следва да бъдат представени. По финансовата част били констатирани редица неточности, а именно :

1.Относно основния пакет документи :

Исканата сума съгласно искането за плащане, финансовия отчет и декларацията за допустимите разходи била в размер на 8 291.90 лева, а описаните разходи съгласно описа на платежните документи били в размер на 6 620.70 лева;

Представената справка „Информация за невъзстановимия данък върху добавената стойност“ била на обща стойност 1 385.96 лева, а предявените съгласно финансовия отчет разходи били на стойност 3 391.79 лева.

Представена била финансова идентификация, която не е отнесена към номер на договор;

2. Относно предявената с уведомителен режим промяна :

Тъй като била поискана промяна на бюджетни раздели „I. Разходи за трудови и други възнаграждения, стипендии и други доходи на физически лица, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности и необходими за тяхната подготовка и осъществяване, включително осигурителни вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение съгласно националното законодателство“, „4. Разходи за външни услуги“, „7. Невъзстановим данък върху добавената стойност /за разделите от група А, където е приложимо/ - Приложение № А7“ и „2. Невъзстановим данък върху добавената стойност /разходи за организация и управление/ - Приложение В“ с над 15 %, било посочено, че съгласно чл. 8.2. от общите условия към договора, когато се извършва промяна в стойността на бюджетните разходи с повече от 15 %, същата трябва да се извърши посредством сключване на допълнително споразумение – анекс. Тъй като периодът по изпълнение на дейностите бил изтекъл, промяна е била недопустима.

3. Относно представените разходооправдателии и платежни документи :

Представена била сметка за изплатени суми № I, издадена на Георги Димитров Грънчаров, но на същата не били попълнени основни реквизити, които да я идентифицират, а именно : дата на издаване, не било описано към кой договор се отнася, липсвала дата на предоставяне, липсвали данните на лицето, на което е предоставена. Освен посоченото е следвало да бъде представена и декларация от лицето, относно обстоятелствата по Кодекса за социално осигуряване, на базата на която е изчислен осигурителния му доход. В представената сметка за изплатени суми адресатът не се бил подписал на декларираното поле.

Представена била сметка за изплатени суми № 2, издадена на В. Г.Б., но на същата не били попълнени основни реквизити, които да я идентифицират, а именно : не било описано към кой договор се отнася, липсвала дата на предоставяне, липсвали данните на лицето, на което е предоставена. Следвало да бъде предоставена и декларация от лицето, относно обстоятелствата по Кодекса за социално осигуряване, на база на която е изчислен осигурителния му доход. В представената сметка за изплатени суми адресатът не се бил подписал на декларираното поле.

Съгласно опис на платежните документи бенефициентът е предявил разходи по бюджетно перо „3.1. Разходи за трудови възнаграждения и. осигуровки, от страна на работодателя за самонаетото лице и на наетия персонал за не повече от 3 месеца - приложение № А 1.1“, но същевременно не били представени никакви документи, доказващи извъртени разходи.

На основание чл. 13.2 от Общите условия към договора бил даден срок от 5 работни дни от датата на получаване на писмото, в който бенефициентът следва да отстрани пропуските и неточностите.

С писмо изх. № 1203-00-310#2/14.10.2015 год. от Агенция по заетостта отново поканили дружеството да представи изисканите с писмото от 20.02.2015 год. допълнителни документи, необходими за верификация на предявените средства. Отново бил даден срок, в който бенефициентът следва да отстрани пропуските и неточностите, като било посочено, че в противен случай Договарящият орган ще извърши верификация на предявените средства на базата на представените документи към искането за окончателно плащане. Писмото било получено от бенефициента на 16.10.2015 год.

Сочи се, че от Агенция по заетостта до бенефициента било изпратено писмо изх. № 1203-00-1465#1/30.10.2015 год., с което същият бил уведомен, че след преглед на представените документи били констатирани следните неточности :

В представената документация по искането за окончателно плащане били приложени оригинални първични разходооправдателни документи, оригинални документи, доказващи техническото изпълнение на проекта и други документи, които не били свързани с договора за безвъзмездна финансова помощ, а с дейността на дружеството; не бил представен подробен опис на входираните допълнителни документи; представената документация не била подредена и окомплектована.

Във връзка с гореизложеното било указано, че от страна на бенефициента следва да бъде инициирана среща с представители на Договарящия орган, за да му бъдат предоставени оригиналите на горецитираните документи с приемо-предавателен протокол. Отново бил даден срок, в който бенефициентът следва да отстрани пропуските и неточностите.

С писмо изх. № 1203-00-310#4/28.01.2016 год. на Агенция по заетостта бенефициентът бил уведомен, че от Договорящия орган е разгледана наличната документация към искането за окончателно плащане. От отчетени разходи в размер на 3 924.32 лева като допустими били верифицирани разходи в размер на 0.00 лева, а като недопустими били определени 3 924.32 лева.

След извършено посещение на място на 28.01.2016 год. от страна на Договарящия орган във връзка с входираиото искане за окончателно плащане било констатирано следното :

- към датата на проверката не било спазено изискването на чл. 14.1. от Общите условия към договора и указанията от Ръководството на бенефициента, стр. 23, а именно „Счетоводни отчети и разходите, свързани с проекта, подлежат на ясно идентифициране и проверка“. Не било спазено и изискването на чл. 2, т. 7 от ПМС 180/2007 год., че за да бъдат допустими разходите, трябва да са отразени в счетоводната и данъчната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система и да могат да бъда проследени въз основа на ефективно функционираща одитна пътека;

- не били налични оригинали на основния пакет с документи, придружаващ входираните искания за междинно и окончателно плащане;

- не били налични оригинали на документи, касаещи изплащането на възнаграждения по проекта – ведомости за заплати, рекапитулации, сметки за изплатени суми;

- не било изпълнено изискването по чл. 7.1.2. от договора относно последваща ангажираност на бенефициента при извършване на ремонтни дейности по проекта;

Отделно от гореизложеното, на база представени документи към искането за окончателно плащане не били верифицирани разходи в размер на 3 924.32 лева, както следва :

I. По Група А, бюджетно перо 3.1. „Разходи за първоначално закупуване на материали“ :

- не били спазени изискванията за визуализация, съгласно Ръководството на бенефициента, стр. 31; във всички фактури следвало да е упоменато, че разходът е извършен по договора за безвъзмездна финансова помощ, като се изписва номер на конкретния договор;

- фактури с № **********/09.07.2014 год., № **********/08.07.2014 год., № **********/15.08.2014 год., № **********/11.08.2014 год. и № **********/08.07.2014 год., както и приемо-предавателни протоколи към тях, били с дати извън срока за изпълнение на дейностите по проекта;

- във фактури с № **********/26.05.2014 год., № **********/17.04.2014 год., № **********/09.05.2014 год., № **********/09.04.2014 год., № **********/12.05.2014 год. и № **********/15.04.2014 год. били вписани и артикули, които не са договорени в бюджета на проекта и били предявени в описа на платежните документи.

- фактура № 1.*********/21.08.2014 год. не била приложена към входираната документация към искане за окончателно плащане, не бил наличен и оригинал към датата на извършване на проверка на място.

II. По бюджетно перо 4.1. „Разходи за наем“ не били верифицирани разходи в размер на 240.00 лева – съгласно Протокол № 2/28.01.2016 год. към датата на проверката на място не е била налична счетоводна система.

III. По бюджетно перо 4.3. „Разходи за вода, електричество, отопление, поддръжка на помещения, необходими за изпълнение на дейностите по проекта“ не били верифицирани разходи в размер на 697.61 лева поради следните причини :

- съгласно Протокол № 2/28.01.2016 год. към датата на проверката на място не е била налична счетоводна система;

- във фактури с № **********/33.07.2014 год., № **********/31.05.2014 год., **********/29.04.2014 г„ № **********/31.03.2014 год. и № **********/25.02.2014 год. били вписани общо дължими разходи за електроенергия и вода, като не е била представена методология, която да дава възможност за проследяване на разходваните консумативи, съгласно стр. 23 от Насоките за кандидатстване;

- фактури с № **********/16.07.2014 год., № **********/17.06.2014 год., № **********/22.05.2014 год. и № **********/08.04.2014 год. били предявени за надвишен брой месец, договорени по бюджет;

IV. По бюджетен раздел 7. „Невъзстановим данък върху добавената стойност“ не били верифицирани разходи в размер на 306.15 лева – разходите били ограничени съгласно неверифицирани данъчни основи на предявените фактури по Група А;

            V. По Група Б, бюджетен раздел 2., бюджетно перо 2.4. „Придобиване на стопански инвентар“ и бюджетен раздел 4. „Невъзстановим данък върху добавената стойност“ не били верифицирани разходи в размер на съответно на 900.00 лева по раздел 2 и 180.00 лева по раздел 4 – съгласно Протокол № 2/28.01.2016 год. към датата на проверката на място, инвентарът не бил наличен, не била налична счетоводна система. Фактурата била издадена некоректно – издателят не бил регистриран по ЗДДС, същевременно единичната цена на артикулите била разделена на данъчна основа и стойност на ДДС.

Вследствие на гореизложеното и констатираните пропуски при посещението на място, Договарящият орган извършил прихващане на изплатената сума по искането за междинно плащане в размер на 9 319.28 лева.

Сочи се, че общата сума на верифицираните допустими разходи до момента с натрупване след извършеното прихващане била в размер на 0.00 лева. Съгласно чл. 4.6. от договора след приспадане на сумата в размер на 12 994.51 лева, изплатени като авансово плащане – 3 675.23 лева и искане за междинно плащане – 9 319.28 лева, бенефициентът е следвало да възстанови сумата в размер на 12 994.51 лева. Към сумата за възстановяване следвало да възстанови и лихвата, натрупана по банковата сметка, разкрита за целите на проекта – в размер на 0.08 лева или общо 12 994.59 лева.

С писмо със същия изходящ номер и дата на дружеството било указано, че с оглед клаузата на чл. 16.1 от Приложение I : Общи условия, в четиринадесетдневен срок от получаването му следва да възстанови сумата от 12 994.51 лева и начислената лихва по банковата сметка, използвана за целите на проекта, в размер на 0.08 лева.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 16.2 от Приложение I : Общи условия, в случай, че бенефициентът не върне изисканите средства в срока, определен в чл. 16.1, Договарящият орган има право и на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието, увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от Договарящия орган по банковата сметка на бенефициента, посочена във финансовата идентификация.

От бенефициента било подадено възражение срещу направеното от Агенцията по заетостта прихващане на изплатената сума по искането за междинно плащане в размер на 9 319.28 лева. С писмо изх. № 1203-00-310#6/09.03.2016 год. Агенция по заетостта е уведомила дружеството, че след разглеждане на възражението потвърждава становището си.

Писмо изх. № 1203-00-310#4/28.01.2016 год. било получено от бенефициента на 11.02.2016 год., поради което срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 25.02.2016 год. и считано от 26.02.2016 год. длъжникът дължи лихва за забава.

Сочи се, че на 22.02.2017 год. от Националната агенция за приходите бил издаден акт № 7 за установяване на частно държавно вземане, съгласно който, към 22.02.2017 год. държавата има изискуемо вземане срещу длъжника „Г.г.“ ЕООД в размер на 14 301.72 лева, от които  12 994.51 – главница и 1 307.1.3 лева – лихва за периода от 26.02.2016 год. до 22.02.2017 год.

Тъй като до настоящия момент не били извършвани погашения на задължението на „Г.г.“ ЕООД, към 23.04.2018 год. дългът е нараснал с 1 534.07 лева – лихва за периода от 22.02.2017 год. до 23.04.2018 год.

Твърди се, че длъжникът „Г.г.“ ЕООД е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 от Търговския закон, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по частно държавно вземане и задължението е станало изискуемо преди подаване на настоящата молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Твърди се и че дружеството е не само неплатежоспособно по смисъла на закона, но и свръхзадължено, тъй като в конкретния случай дългът му към държавата е в размер, който надвишава значително имуществото на длъжника.

Кредиторът моли съда на осн. чл.630, ал.2 от ТЗ да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на „Г.г.“ ЕООД и определи началната й дата; да открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, като едновременно с това обяви същия в несъстоятелност и постанови прекратяване на дейността му; да постанови обща възбрана и запор върху имуществото му.

            Претендират се и направените по делото разноски.

Длъжникът чрез процесуалния си представител адв. А.В. от САК оспорва молбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че частното държавно вземане, на които кредиторът основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност, не съществува, доколкото „Г.г.“ ЕООД не дължи сумите, посочени в акта за установяване на частно държавно вземане. Сочи че при изпълнение на проекта по договора за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF-1203-01-04026 от страна на длъжника не била допусната нередност, която да е основание за връщане на получените средства. Всички разходи по договора били действително извършени, оправдани и необходими за реализиране на целите на проекта, били спазени и изискванията за отчитане на направените разходи, а получените суми били разходвани правомерно. Поради горното и поради липса на изискуеми задължения на търговеца към държавата направените прихващания на парични суми по проекта били незаконосъобразно извършени.

Длъжникът не е претендирал заплащане на направени разноски по делото.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с молбата за откриване на производство по несъстоятелност акт № 7/22.02.2017 год. за установяване на частно държавно вземане на Националната агенция за приходите, със същия на осн. чл.3, ал.8 във вр. с чл.3, ал.7, т.6 от ЗНАП е установено, че държавата има изискуемо вземане срещу длъжника „Г.г.“ ЕООД в размер на 14 301.72 лева, от които  12 994.51 – главница и 1 307.1.3 лева – лихва за периода от 26.02.2016 год. до 22.02.2017 год. – вземане, произтичащо от подлежащите на възстановяване от бенефициента средства, получени от него по договора от 04.07.2013 год. за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF-1203-01-04026 за финансиране на проект.

            С молбата на кредитора е представен сочения договор, въз основа на който на бенефициента „Г.г.“ ЕООД са били предоставени от Агенция по заетостта, в качеството на Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, общо 12 994.51 лева /авансово плащане от 3 675.23 лева и междинно плащане от 9 319.28 лева/, съставляващи част от общата безвъзмездна финансова помощ за проекта в размер на 18 376.16 лева. С молбата на НАП обаче не са представени никакви доказателства, удостоверяващи твърденията на кредитора за наличието на частно държавно вземане, произтичащо от горния договор – вследствие на неизпълнение на задължения на бенефициента по договора и наличието на основание за възстановяване на суми, произтичащи от разходи, резултат от констатирани нередности /чл.16.1 от ОУ към договора/.

            Съгласно §8, ал.1 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Обн., ДВ, бр.101/22.12.2015 год./ –

- ал.2 (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 – 2013 год.

Доколкото представеният с молбата на НАП договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF-1203-01-04026 е бил сключен на 04.07.2013 год., а средствата по същия – отпуснати в периода до 26.06.2014 год. /датата на междинното плащане/, то редът за верификация и сертификация на разходите и за възстановяване и отписване на неправомерни разходи е бил уреден в Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз – нормативният акт, запазил действието си по отношение на оперативните програми за програмния период 2007 – 2013 год.

Съгласно чл.30, ал.1 от Наредбата /раздел V „Приключване на нередност“/ решението за приключване на процедурата по администриране на нередност се обективира в писмен акт на органите, отговорни за прилагането на чл.1, т.2, в случаите на :

т.1. възстановяване от бенефициента на недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства, включително лихвите върху тях;

т.2. приключване на започнатата процедура по административноправен или съдебен ред с влязъл в сила административен/съдебен акт.

Административният акт по чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата, който в случая е следвало да бъде съставен /доколкото не се твърди възстановяване от бенефициента на суми по договора – чл.30, ал.1, т.1/ е по същество актът по чл.73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция, който акт подлежи на оспорване пред съда по реда на АПК. Едва след издаване на такъв акт и влизането му в сила – било след необжалването му в срок, било след потвърждаването му от съда, може да се приеме, че процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции по договора е приключила и че горният административен акт установява изискуемо вземане към бенефициента по договора.

В случая, видно от приложената към молбата на НАП кореспонденция между Агенция по заетостта /Договарящият орган/ и „Г.г.“ ЕООД /бенефициента/, до започване на процедура по администриране на нередност по договора – а още по-малко до издаване на акт по чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата за приключване на такава процедура, въобще не се е стигнало; горното не се и твърди в молбата на кредитора. Видно от писмо изх. № 1203-00-310#4/28.01.2016 год. на Агенция по заетостта, със същото се сочи, че „Г.г.“ ЕООД следва да възстанови на осн. чл.16.1 от ОУ към договора общо 12 994.51 лева, съставляващи част от общата безвъзмездна финансова помощ за проекта в размер на 18 376.16 лева и лихви. В писмото е посочено, че в случай, че средствата не се възстановят в 14-дневен срок по указаната в писмото банкова сметка, ***ура по установяване не нередност по реда на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.

Нито с молбата са откриване на производство по несъстоятелност се твърди, нито в хода на производството по делото кредиторът установява, че след получаване на горното писмо от бенефициента на 11.02.2016 год. е започнала процедура по администриране на нередност по договора. Без да се твърди и установява, че такава процедура е била приключила с влязъл в сила акт по чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата, се сочи, че за установяване на твърдяното вземане година по-късно е бил съставен цитирания горе акт № 7/22.02.2017 год. за установяване на частно държавно вземане.

            При така установената фактическа обстановка и без да се налага обсъждане на изслушаното по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че в хода на производството останаха недоказани твърденията по молбата на кредитора за съществуване на вземане на държавата към „Г.г.“ ЕООД в сочения в молбата по чл.625 от ТЗ на НАП размер. Както бе посочено, не бе установено, че по договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № ESF-1203-01-04026 е била приключена процедура по администриране на нередност, която да е основание за връщане на получени средства, а актът за установяване на частно държавно вземане не установява вземането на държавата в настоящото производство – същият не е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а констативен акт, съставен от страна в процеса, съдържащ подлежащи на доказване твърдения на тази страна.

            Доколкото НАП не установи качеството си на кредитор на „Г.г.“ ЕООД, то не са налице предпоставките  на чл.607а, ал.1 или ал.2 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност за дружеството – поради неплатежоспособност по чл.608, ал.1, т.3 от ТЗ или свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ – и в двата случая отричането на качеството на кредитор на подалия молбата води до отхвърляне на последната. Молбата по чл.625 от ТЗ на НАП е неоснователна по изложените горе мотиви и и следва да се отхвърли.

            Длъжникът не е претендирал разноски е такива не следва да му се присъждат.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на Н.а.з.п. – за откриване на производство по несъстоятелност за „Г.г.” ЕООД, ЕИК ********* поради неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството.

Решението на осн. чл.633, ал.2 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :