Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7332 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл.
145 от Търговския закон ТЗ/.
Ищецът - „С.” ООД, твърди, че ответникът Х.К.П. е бил негов управител в периода от 08.04.2012 г. до 14.07.2014 г., на която дата е вписано неговото освобождаване от това му качество в търговския регистър. Посочва, че дружеството реализирало значителна по размер инвестиция за изграждане на фотоволтаична централа в с. Оризаре, като целта е била да получава приходи от дейността по производство на електрическа енергия в нея. Заявява, че на 23.07.2013 г. ответникът в качеството си на управител на „С.” ООД сключил с „Ф.” ЕООД договор, с който отдал на последното дружество за период от три години ползването на фотоволтаична централа срещу получаване на годишна наемна цена в размер на 1 440 000 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че уговорената наемна цена е изключително ниска, като тя е в пъти по-ниска от печалбата, която би могла да се реализира при производство на електрическа енергия от фотоволтаичната централа, която за периода от 18.11.2013 г. до 18.11.2015 г. би възлизала на сумата от 6 000 000 лв. В договора за наем, сключен от ответника не е включена клауза, която да дава възможност на наемодателя да го прекрати едностранно, без да трябва да заплаща неустойка, която е уговорена в размер на 4 000 000 лв., което също го прави неизгодна сделка. Ищецът посочва, че в резултат на действията на управителя по сключване на наемната сделка е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да получи в периода от 18.11.2013 г. до 18.11.2015 г. приходи от продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, която би била произведена от фотоволтаичната централа, изградена в с. Оризари, които са в размер на 3 120 000 лв. – разликата между приходите от продажба на електрическа енергия за посочения период в размер на 6 000 000 лв. и уговорената с договора наемна цена за същия период, която е в размер на 2 962 514 лв. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Х.К.П. на основание чл. 145 ТЗ и моли последният да бъде осъден да заплати на „С.” ООД сумата от 25 001 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 3 120 000 лв. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – Х.К.П., оспорва предявения иск. Твърди, че се е наложило да сключи договор за наем на фотоволтаичната централа, защото през пролетта и лятото на 2013 г. тази централа все още не е могла да бъде пусната в експлоатация, като „С.” ООД не е имало никакви служители, които да осъществяват дейност по нейната експлоатация и поддръжка. С оглед на това счита, че действията по сключване на процесния договор за наем са целесъобразни, тъй като с тях се решават проблемите по наемане и контролиране на персонал, по извършване на ремонти и по охрана на съоръженията. Посочва, че чистата печалба от фотоволтаичен парк с мощност като този, собственост на ищеца, е по-ниска от размера на уговорената в сключената сделка наемна цена. Уговорената наемна цена е по-висока и от залегналата в решение на ДКЕВР целева норма на възвращаемост на инвестициите. Поради изложеното ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-142/ 28.06.2012 г., издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което е разрешено ползването на строеж представляващ „Фотоволтаична PV централа – 4.0 mWp”, находящ се в имоти ПИ 000136 и ПИ 000137, местност „Старата курия”, землището на с. Оризари, Община Твърдица, Област Сливен, с възложител „С.” ООД.
На 03.06.2013 г. между „С.” ООД, в качеството му на наемодател, и „Ф.” ЕООД, като наемател, е сключен договор за наем, с който наемодателят отдава на наемателя за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, представляващ „Фотоволтаична централа с мощност 4.0 MWp”, находящ се в поземлени имоти ПИ 000136 и ПИ 000137 по картата на възстановената собственост на с. Оризари, Община Твърдица, Област Сливен. В чл. 3 от договора е предвидено, че той се сключва за срок от три години, който започва да тече от датата на неговото подписване. С чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че за предоставеното ползване на имота и вещите наемателят заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 1 440 000 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 7 от договора наемодателят се задължава да заплаща всички консумативни разходи във връзка с ползването на имота и вещите.
На 30.09.2013 г. между „С.” ООД, в качеството му на продавач, и „ЕВН Б. Е.” ЕАД, като купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. С него купувачът се е задължил да изкупува електрическата енергия, която е произведена от продавача чрез енергийния обект фотоволтаична електрическа централа „Сиус – Оризари”, находящ се в имоти ПИ 000136 и ПИ 000137 в с. Оризари, с изключение на количествата електрическа енергия, която продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че произведената електрическа енергия се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай съобразно приложимото законодателство.
На 18.11.2013 г. между „С.” ООД, „ЕВН Б. Е.” ЕАД и „Ф.” ЕООД е подписано тристранно споразумение, с което тези дружества са постигнали съгласие, че „Ф.” ЕООД замества изцяло „С.” ООД като страна по договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, сключен на 30.09.2013 г. и встъпва и приема безусловно всички права, задължения и фактически отношения, възникнали между „С.” ООД и „ЕВН Б. Е.” ЕАД по силата на посочения договор. В чл. 3 от споразумението е предвидено, че считано от датата на неговото подписване всички плащания от „ЕВН Б. Е.” ЕАД ще се извършват в полза на правоприемника „Ф.” ЕООД.
На 18.11.2013 г., между „С.” ООД и „Ф.” ЕООД е подписан анекс, с който се изменя чл. 3 от договора за наем, сключен на 03.06.2013 г., която клауза придобива следното съдържание: „договорът се сключва за срок от три години, който срок започва да тече от датата на сключването на споразумение между наемателя и „ЕВН Б. Е.” ЕАД, по силата на което наемателят става страна по договора за изкупуване на електрическа енергия и придобива правата да получава цената за произвежданата от наетата ФЕЦ електрическа енергия, което обстоятелство страните констатират, че е настъпило на 18.11.2013 г.”.
От заключението на изготвената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от счетоводните документи, предоставени от „ЕВН Б. Е.” ЕАД се установява, че за периода от 18.11.2013 г. до 18.11.2015 г. „ЕВН Б. Е.” ЕАД е закупило електроенергия, произведена от фотоволтаична електроцентрала „СИУС – Оризари”, чиято покупна цена възлиза на 3 811 462, 53 лв. Вещото лице е констатирало, че за посочения период „ЕВН Б. Е.” ЕАД е удържало от производителя на електрическа енергия от процесната електрическа централа такса съгласно чл. 35а, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници в размер на 302 569, 20 лв., както и такса за балансираща енергия в размер на 73 836, 46 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.
От представения по делото протокол от 20.12.2013 г., който се доказа, че е автентичен документ, се установява, че на 20.12.2013 г. от общото събрание на съдружниците на „С.” ООД е взето решение по т. 2 от дневния ред да бъде предявен иск срещу освободения управител Х.К.П. за ангажиране на отговорността му за претърпени от дружеството вреди, които са в резултат от извършени от него действия по сключване от името на дружеството на неизгоден договор за наем от 23.07.2013 г., с който собственият на дружеството недвижим имот в с. Оризари, ведно с намиращата се в него фотоволтаична централа са предоставени за ползване на „Ф.” ЕООД срещу получаване на годишна наемна цена в размер на 1 440 000 лв., която е повече от два пъти по-ниска от стойността на приходите, които дружеството би реализирало за този период ако използва централата за производство на електрическа енергия. Противоправните действия на ответника, извършени в изпълнение на задълженията му като управител на „С.” ООД, които са описани като такива, от които са произтекли вреди при приемане на решение от върховния орган на дружеството, са същите действия, които се сочат в исковата молба като правопораждащи факти по отношение на предявеното в процеса вземане на „С.” ООД към Х.К.П. за получаване на обезщетение на основание чл. 145 ТЗ /налице е разминаване в датите, които са посочени като такива на сключване на неизгодния договор за наем в исковата молба и в решението на общото събрание, но съдът счита, че от този факт не може да се направи извод за това, че се касае за различни сделки, тъй като от писмения документ, представен по делото, с който е сключен договорът за наем на електрическата централа, се установява, че в него са посочени и двете дати - 03.06.2013 г. е датата на подписването му, а 23.07.2013 г., която дата е записана в решението на общото събрание, е тази на която е направено нотариално удостоверяване на подписите на страните, положени върху документа/. От така установените факти, трябва да се заключи, че по делото е доказано, че от върховния орган на „С.” ООД, преди сезиране на съда, е прието решение да бъдат предприети действия за ангажиране на имуществената отговорност на бившия управител Х.К.П. за причинените на дружеството вреди, които са предмет на предявения иск по чл. 145 ТЗ, което означава, че е налице специалната абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
След като предявеният в процеса осъдителен иск е допустим, съдът следва да го разгледа и да се произнесе по неговата основателност като отговори на въпроса дали по делото се доказва да са се осъществили всички елементи от фактически състав, при който възниква отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.
При извършена от съда служебна справка по партидата на „С.” ООД в търговския регистър, се установява, че считано от 18.04.2012 г. до 14.07.2014 г. ответникът Х.К.П. е вписан като един от управителите на търговското дружество, като той е можел да го представлява както заедно с другото лице, избрано за негов управител, така и отделно от него. Следователно ответникът е този правен субект, в тежест на който са възникнали задълженията за извършване на действия по управление на дейността на „С.” ООД, и който носи отговорност по чл. 145 ТЗ при тяхното неизпълнение, като за това е без значение дали към момента той все още е управител на дружеството или е освободен като такъв с валидно и законосъобразно решение в тази насока.
В исковата молба като правопораждащ вземането на „С.” ООД за получаване на обезщетение за вреди факт се сочи следното действие, което е извършено от ответника Х.К.П. в качеството му на управител на увреденото дружество, а именно действието по подписване от името и за сметка на дружеството на 03.06.2013 г. на договор за наем на фотоволтаична електрическа централа, с юридическото лице „Ф.” ЕООД. С оглед на това съдът трябва да се произнесе дали това действие е извършен от ответника, както и дали с неговото осъществяване той е нарушил някое от задълженията, които са възникнали в негова тежест като управител въз основа на закона, дружествения договор и договора за възлагане на управление.
От представения писмен договор за наем от 03.06.2013 г. се установява, че между „С.” ООД и „Ф.” ЕООД е сключен договор за наем, с който първото дружетво е предоставило на второто за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, представляващ „Фотоволтаична централа с мощност 4.0 MWp”, изградена в поземлени имоти ПИ 000136 и ПИ 000137 по картата на възстановената собственост на с. Оризари, Община Твърдица, Област Сливен. От съдържанието на този договор се установява, че при подписването му „С.” ООД е представлявано от управителя Х.К.П., поради което трябва да се приеме за доказано, че именно ответникът е лицето, което е изразило воля при сключване на описаната сделка от името и за сметка на дружеството, както се твърди в исковата молба. Следователно по делото се доказва, че ответникът е извършил действието по сключване на договор за наем на електрическата централа, като това е осъществено от него с оглед изпълнение на задълженията му като управител на „С.” ООД.
В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на управителя на едно търговско дружество с правноорганизационн форма ООД като е посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от управителя на негови задължения, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейността на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на управителя, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 145 ТЗ, би било налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което му се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка и какъв вид сделки да бъдат сключвани, както и че той не се е съобразил с това решение. Неизпълнение на задълженията на управителя, което да е противоправно, ще е налице и тогава, когато в дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени действия сделки от името на дружеството, които той не е спазил.
В случая трябва да се посочи на първо място, че договорът за наем на собствената на търговското дружество „С.” ООД фотоволтаична електрическа централа с мощност 4.0 MWp, изградена в поземлени имоти ПИ 000136 и ПИ 000137, находящи се в с. Оризари, е сделка, която е свързана с търговската дейност на дружеството и нейното сключване от управителя представлява действие по ръководене на дейността на този търговец, което съгласно чл. 141 ТЗ и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от дружествения договор, действащ към момента на подписване на договора за наем, е правомощие на управителя. От съдържанието на клаузата на чл. 27, ал. 2 от дружествения договор се установява, че волята на съдружниците в „С.” ООД е управителят да не е ограничен при изпълнение на правомощията си по организиране и ръководене на цялостната стопанска дейност на дружеството, като е предвидено, че той решава всички въпроси свързани с предмета на дейност на дружеството с изключение на въпросите, които по закон или съгласно дружествения договор са от изключителната компетентност на общото събрание. С оглед на това и доколкото не се установява да е възложено в изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците, то трябва да се приеме, че въпросът как точно да бъде осъществявана стопанската дейност на „С.” ООД в рамките на определения в дружествения договор предмет на дейност на това търговско дружество, е в компетентността на неговия управител като той е органът, който е длъжен да вземе решение съобразно конкретни икономически цели и принципи дали определени изградени от дружеството вещи и съоръжения да бъдат отдадени под наем за определен период, в който приходът на търговеца да бъде от получаване на наемна цена от наемателя, или те да бъдат използвани от самия търговец за извършване на определена производствена дейност – в случая по производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при която приходът да бъде получен от реализация на съответното производство на пазара, като обаче това би било съпроводено с извършване на разходи, присъщи за конкретната дейност. Описаните две алтернативни възможности не излизат извън предмета на дейност на „С.” ООД, така както е определен в дружествения договор, в който е посочено, че дружеството извършва дейност както по производство и продажба на електроенергия от възобновяеми източници, а така също и дейност по придобиване, разработване, проектиране, строеж, експлоатиране, поддръжка и продажба на съоръжения, чрез които се произвежда електроенергия от възобновяеми енергийни източници, притежавани от дружеството или трети лица, т.е. в предмета на дейност се включва и дейността по изграждане на съоръжения за производство на електрическа енергия и предоставянето им за ползване на трети лица въз основа на договор за наем, който по същността си е една възмездна сделка, от която търговецът наемодател реализира печалба. Конкретен начин, по който да бъде осъществявана търговската дейност на „С.” ООД, не се установява да е определен и с решение на общото събрание на съдружниците, поради което трябва да се приеме, че липсват ограничения пред управителя при вземане на решение как тази дейност да бъде организирана и ръководена, които да са поставени от върховния орган на дружеството и с които той да е длъжен да се съобразява.
Следователно по делото се доказва, че вземането на решение по въпроса дали изградената от „С.” ООД фотоволтаична централа в с. Оризаре да бъде отдавана под наем на трето лице или да бъде експлоатирана от дружеството за производство на електрическа енергия, към 03.06.2013 г. е било изцяло в правомощията на управителя Х.П., като той не е бил ограничен в тази насока от решение на общото събрание на съдружниците, което да е било задължително за него или от друго правило, което да е установено в дружествения договор. С оглед на това и за да се счете, че сключването от ответника на договор, с който тази централата е предоставена за ползване на друг правен субект срещу получаване на наемна цена, представлява противоправно неизпълнение от управителя на задълженията, които са възникнали за него по силата на закона, на дружествения договор и на договора за управление, трябва да бъде установено, че то е направено единствено с цел дружеството да бъде лишено от имущество, тъй като само в тази хипотеза това действие не би било насочено към осъществяване на стопанска дейност на юридическото лице-търговец.
От съдържанието на договора за наем, сключен на 03.06.2013 г., между „С.” ООД и „Ф.” ЕООД се установява, че той е възмездна сделка, по силата на която наемателят е поел задължение да заплати на ищцовото дружество годишна наемна цена в размер на 1 440 000 лв. Това от своя страна означава, че целта на сключения договор е търговецът, който е изградил фотоволтаичната електрическа централа, да получава доход от отдаването й под наем в размер на наемната цена, а не да се лиши от притежавано имущество, без да има вероятност за получаване на насрещна престация и оттам без възможност да получи възвръщаемост на инвестицията си по изграждане на това съоръжение. Би могло да се приеме, че сделката за предоставяне ползването на електроцентралата има цел само търговецът да бъде лишен от актив тогава, когато е сключена като безвъзмездна, каквато не се установява да е процесната. Подписването на възмездния договор за наем представлява по своите последици начин за „С.” ООД да реализира доход от изградената централа, без да прави разходи по експлоатацията й и за производство на електрическа енергия от нея, които ще са в тежест на третото лице, на което тя е предоставена за ползване.
Освен това, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че доходът, който е уговорено „С.” ООД да получи чрез предоставяне на собствената си фотоволтаична централа под наем, е много близък по стойност до прихода, който този търговец би имал ако използва съоръжението за производство на електрическа енергия. От заключението на изготвената в производството основна съдебно-счетводна експертиза се установява, че за период от две години от 18.11.2013 г. до 18.11.2015 г. общият размер на покупната цена, която е получил наемателят на централата „Ф.” ЕООД, за произведената чрез нея електрическата енергия, възлиза на сумата от 3 435 056, 87 лв. Същевременно общият размер на наемната цена, която е уговорено да получи „С.” ООД по силата на процесния договор за наем, за същия период от две години, възлиза на 2 880 000 лв. При съпоставка на тези две стойности, се налага изводът, че разликата между тях не е голяма по размер, поради което и от нея не може да се заключи, че договорът за наем е неизгодна за ищеца сделка, с която се цели единствено дружеството да бъде лишено от възможност да получава доход от направената инвестиция по изграждане на централата. Още повече, че сумата от 3 435 056, 87 лв., която е получена при продажбата на произведената от процесната централа електрическа енергия, не представлява чист приход за производителя, тъй като от нея трябва да бъдат приспаднати разходите, които са направени за това производство и които само за целите на настоящото сравнение между наемната цена и приходът от продажба на енергия, съдът приема, че са в размер на 390 129, 67 лв., на която сума възлизат разходите, направени за това от наемателя на централата „Ф.” ЕООД, които са осчетоводени от това юридическо лице и са установени в заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание, проведено на 14.03.2018 г. /това не е точната сума на средните разходи, но за целите на направеното сравнение е достатъчно достоверна, тъй като именно дружеството-наемател е произвеждало електрическа енергия в процесната централа и направените от него разходи в тази връзка могат да се приемат като стойност за необходими разходи за производство на енергия от това съоръжение, като те по размер са и много близки до изчислените от вещото лице разходи по средни пазарни цени в най-ниския им възможен размер, а именно от 277 718, 33 лв. без ДДС, което изчисление е и най-благоприятното за ищеца такова/.
След като със сключения от ответника договор за наем от 03.06.2013 г. е уговорено „С.” ООД да получи приход, който е много близък по размер до дохода, който той би могъл да реализира ако използва процесната фотоволтаична централа за производство и продажба на електрическа енергия, то трябва да се приеме, че тази сделка е извършена, за да бъде осъществена стопанската дейност на това търговско дружество, като нейното сключване няма за цел то да бъде лишено от имущество и от възможност да печели от изграденото от него съоръжение.
Освен горното, при извършване на преценка дали сключвайки договора за наем ответникът е нарушил свое задължение по управление на ищцовото дружество, съдът съобразява, че от събраните в производството доказателства се установява, че след освобождаване на Х.П. като управител, от лицето, което е избрано за нов управител на „С.” ООД, на 22.11.2017 г., е сключен нов договор, с който процесната фотоволтаична електрическа централа в с. Оризаре отново е отдадена под наем на трето лице за период от три години. Така доказаният факт показва, че новият управител е организирал търговската дейност на дружеството по същия начин, както е направил това ответникът – чрез отдаване на централата под наем, а не чрез използването й от дружеството за производство на електрическа енергия. С това се опровергава направеното в исковата молба твърдение, че стопанската дейност на „С.” ООД е трябвало да се организира като се осъществи дейност по производство и продажба на електрическа енергия в централата в с. Оризаре, а не чрез отдаването на това съоръжение под наем. По делото се установява не само, че ищецът е продължил да осъществява своята търговска дейност по начина, по който е била организирана тя от освободения управител Х.П., а и че по времето, когато това лице е било управител и е сключило процесния договор за наем, тази дейност е била извършвана при по-голяма защита на интересите на търговското дружество, тъй като уговорената с тази сделка наемна цена е по-висока от годишната наемна цена, която е уговорена да бъде получавана от „С.” ООД със сключения на 22.11.2017 г. нов договор за наем. От така доказания факт, също се налага изводът, че извършената от ответника сделка е имала за цел получаване на приходи от дружеството, като престацията, която то е трябвало да получи по нея, е уговорена в размер, който осигурява по-голям приход за търговеца от този, който той получава в резултат на действията на лицето, избрано за нов управител след това.
В обобщение, съдът счита, че по делото е установено, че със сключването на договора за наем от 03.06.2013 г., с предмет фотоволтаична централа в с. Оризари, управителят Х. П., който го е подписал, е целял да бъде получен приход за „С.” ООД, който е в размер на уговорения годишен наем и който по размер е много близък до прихода, който това дружество би получило ако беше предприело действия по експлоатиране на собствената си електрическа централа за производство на енергия, като същевременно е по-голям от прихода, който това търговско дружество се е съгласило да получава при подписването на последващ договор за наем на същата тази електрическа централа. Това означава, че действията на управителя Х.П. по сключване на тази сделка не са целели изобщо да увредят дружеството като го лишат от притежавано от него имущество и не могат да се квалифицират като противоправно неизпълнение на задълженията му по осъществяване на управление. Следователно в процеса не се доказа да е налице първият елемент от фактическия състав, при който може да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди по чл. 145 ЗЗД. Това е основание за да се направи крайния извод за неоснователност на предявения иск, без да е необходимо да се разглеждат въпросите дали по делото се установява, че за „С.” ООД са настъпили посочените в исковата молба имуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между тях и извършените от Х.П. действия по сключване в качеството му на управител на ищеца на процесния договор за наем.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива му се следват. от тази страна са представени доказателства за направени разноски в размер на 950 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещото лице, изготвило допуснати експертизи.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“
ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Х.К.П., гражданин на Република Германия,
роден на *** г., в Траунщайн, Германия, със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 145 ТЗ за
осъждане на Х.К.П. да заплати на „С.“ ООД сума в размер на 25 001 лв. /двадесет
и пет хиляди и един лева/, представляваща частично заявена претенция от общата
такава в размер на 3 120 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропускане от „С.“ ООД да получи в периода от 18.11.2013
г. до 18.11.2015 г. приходи от продажба на електрическа енергия от възобновяеми
енергийнийни източници, която би била произведена от фотоволтаична централа с
мощност 4.0 MWp, изградена в поземлени имоти ПИ 000136 и ПИ 000137 по картата на
възстановената собственост на с. Оризари, Община Твърдица, Област Сливен, които
вреди са причинени в резултат от неизпълнението от Х.К.П. на задълженията му по
осъществяване на управление на „С.“ ООД, които са възникнали в качеството му на
управител, което неизпълнение се изразява в следното деяние на това лице: извършване
на действие по подписване от името и за сметка на „С.“ ООД на 03.06.2013 г., на
договор за наем с „Ф.” ЕООД, с който на последното дружество е предоставен за
ползване срещу заплащане на годишна наемна цена от 1 440 000 лв. недвижим имот,
представляващ фотоволтаична централа с мощност 4.0 MWp, изградена в поземлени
имоти ПИ 000136 и ПИ 000137 по картата на възстановената собственост на с.
Оризари, Община Твърдица, Област Сливен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.“ ООД да заплати на Х.К.П. сума в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляваща разноски, направени в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: