№ 731
гр. Стара Загора, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20245530104759 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и
чл.221 ал.1 от КТ.
Ищцата *** твърди в исковата си молба, че работила в ответното дружество като
продавач консултант, по сключен трудов договор №2/24.01.2024г. На 25.06.2024г. чрез Еконт
връчила писмено заявление на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ, считано от 26.06.2024г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя. На 30.08.2024г. чрез Спиди й
била връчена Заповед №2/23.08.2024г., с която трудовото й правоотношение е прекратено
считано от 26.09.2024г. на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ.
Ищцата счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение със Заповед
№2/23.08.2024г. е незаконосъобразно.
Заявява, че съобразно сключения между страните трудов договор №2/24.01.2024г.,
считано от 26.01.2024г. постъпила на работа в ответното дружество на длъжност „консултант
продажби“ с място на работа магазин на ***, със срок – за неопределено време, при 8-чесов
работен ден, 5-дневна работна седмица и основно месечно възнаграждение 1000 лв.,
платимо месечно, със срок на предизвестие – 30 дни.
Заявява, че изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, но ответникът не
заплатил пълния размер на трудовото й възнаграждение за м.04.2024г. и м.05.2024г., и
предприел плащане едва след прекратяване на трудовото правоотношение, а именно на
26.08.2024г. и след издадено предписание от ИТ Ст.Загора.
Ищцата сочи, че въпреки уговореното в трудовия договор, работела 6 дни в
седмицата и всяка събота работела по 7 часа. Прекратила трудовото правоотношение с
1
работодателя, поради неизпълнение задълженията на работодателя относно полагането,
отчитането и заплащането на извънредния труд, който полагала всяка събота и всеки
празничен ден (официален празник), което ставало по устно разпореждане, без издаване на
заповед и отчитане на извънредния труд. Несъответствието между договореното в трудовия
договор и фактически полагания труд било причината да предприеме прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ с писмено заявление на
25.06.2024г.
Заявява, че работодателят вместо да пристъпи към изпълнение за задълженията си по
депозираното от нея заявление, впоследствие издал Заповед №2/23.08.2024г., в която били
изложени погрешни и противоречиви мотиви. Счита издадената заповед за
незаконосъобразна, като излага подробни съображенията за това.
Счита също, че й се дължи обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на брутното й
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 1000 лв. или нето – 900лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на
трудовото правоотношение със Заповед №2/23.08.2024г. на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ,
тъй като същото е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ с писмено заявление от
нея, считано от 26.06.2024г.; да осъди ответника да й заплати обезщетение на основание
чл.221 ал.1 КТ в размер на 1000 лв. брутен размер, респ. 900 лв. нетен размер, ведно със
законната лихва от завеждане на иска.
Ответникът „Хаджин 2022“ ЕООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло така предявените искове.
Заявява, че оспорва твърденията в исковата молба, че не е прекратил трудовото
правоотношение и не е издал акт за това своевременно. Сочи, че след като ищцата твърди,
че е отправила заявление на основания чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение с работодателя, считано от 26.06.2025г., то в такъв случай
съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, т.е. трудовото
правоотношение се прекратява с едностранно изявление от работника до работодателя, то
заповед на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение не е необходима,
като същата би имала само констативен характер. С оглед на това счита предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на предприетото със Заповед
№2/23.08.2024г. уволнение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ за незаконно, за недопустим,
а разгледан по същество и неоснователен, тъй като се твърди, че е налице предшестващо
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основания чл.327,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ, считано от 26.06.2025г. Сочи, че друг е въпроса дали са налице
посочените в изявлението на работника основания по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, за
прекратяване на трудовото му правоотношения, за които в процесния случай доказателства
изцяло липсват.
Счита за изцяло неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск на основание
чл.221, ал.1 от КТ, тъй като не са налице основанията по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за
2
прекратяване на трудовото правоотношение на работника, поради което на работника не се
дължи обезщетение от работодателя по смисъла на чл. 221, ал. 1 от КТ. Сочи, че за периода
от ***г. до 25.06.2024г. ищцата била във временна неработоспособност, за което представя
Болничен лист за временна неработоспособност №*** от ***г., Болничен лист за временна
неработоспособност №*** от 29.05.2024г. и Болничен лист за временна неработоспособност
№*** от 10.06.2024г. Към ***г. на ищцата били заплатени всички дължими възнаграждения
по трудовото правоотношение, като не е имало никаква забава за изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване по смисъла на
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Всички трудови възнаграждения на работника към датата на
заявлението чл.327, ал.1, т.2 от КТ винаги са изплащани в брой на работника, като към
посочения момент работникът не е заявявал желанието си да получава възнаграждения и
обезщетения по банков път, нито е посочвал банкова сметка, по която желае да му се плащат
дължимите трудови възнаграждения и обезщетения.
След *** г., когато ищцата е излязла в отпуск, поради временна неработоспособност,
същата преднамерено е започнала да се укрива, да не получава никаква кореспонденция и
дори не се е явила на работното си място за да получи в брой трудовото си възнаграждение
за месец май 2024г., по начина, по който винаги е получавала възнагражденията си. Тъй като
работникът е излязъл внезапно в отпуск, поради временна неработоспособност, а самите
болнични листи работникът е изпращал до работодателя чрез трети лица, работодателят е
поставен в невъзможност да заплати своевременно дължимото възнаграждение на
работника за месец май, 2024г., което работодателят никога не е забавял, нито е отказвал да
заплати.
С внезапното си излизане в отпуск, поради временна неработоспособност
работодателят е поставен в невъзможност да заплати дължимото възнаграждение
своевременно, като работникът сам се е поставил в забава, очевидно с цел в последствие да
злоупотреби в предвидените в закона права за прекратяване на трудово правоотношение.
Работникът не е посочил на работодателя си и своя банкова сметка, по която да се изплащат
дължимите възнаграждения по трудово правоотношение, нито е заявявал желание за това.
След получаване на неоснователното заявление на работника за прекратяване на
трудовото му правоотношения по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, работодателят установил, че
липсват съхраняваните в магазина оригинали от документи, в т.ч. оригинали от сключения с
работника трудов договор и разходните касови ордери, подписани от работника за
изплатените й възнаграждения, като същите са изчезнали от мястото в магазина, на което са
съхранявани. С оглед явната злоупотреба с права от страна на работника, вероятно същата
самоволно и противозаконно е взела документите от магазина.
В последствие, след жалба до Инспекция по труда Стара Загора от страна ищцата, по
предписание на контролния орган повторно работодателят изплатил по указания начин на
ищцата сумата в размер на 1065,80 лв., представляваща част от трудовото възнаграждения за
април 2024г. и възнаграждението за месец май 2024г., което самата ищца не се яви на
работното си място за да получи своевременно.
3
Поради изложеното, тъй като липсва забава по вина на работодателя, не са налице
предпоставките на използваното от работника прекратително основание по чл.327, ал.1, т.2
и т.3 от КТ, като дори няма никакви конкретни твърдения за осъществяване на основанията
по чл.327, ал.1, т.3 от КТ.
След изтичането на отпуска на ищцата за временна неработоспособност, вместо да се
яви на работа, *** отправила заявление за напускане по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ,
получено чрез куриерска служба Еконт Експрес. Тъй като не са налице предпоставките на
използваното от работника прекратително основание, като неоснователно и
незаконосъобразно са посочени в писменото изявление на работника основанията за
прекратяване на трудовото му правоотношение, на работника не се дължи обезщетение по
реда на чл. 221, ал. 1 от КТ.
Освен това ответникът твърди, че *** отказвала всякаква комуникация с
работодателя си, целенасочено започнала да се укрива и да не получава никаква писмена
кореспонденция, изпратена от страна на работодателя.
Тъй като установил категорично, че са налице от страна на работника системни
нарушения на трудовата дисциплина - закъснения за работа за периода от 01.02.2024г. до
20.05.2024г. и било очевидно, че работникът злоупотребява с правата, предвидени по чл.327
КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушения, които са извършени
преди отправянето на едностранното изявление по чл.327 от КТ, ответникът отправил до
работника ***, неколкократно искания за писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ, като
същата умишлено се укривала, за да не получи своевременно отправените й искания, за да
възпрепятства налагането на съответното дисциплинарно наказание. С оглед на това на
15.07.2024г. ответникът изпратил на същата нотариална покана, с рег.№***., акт №141, том I
по описа на нотариус Стефка Чавдарова, с рег.№381 на НК, с отправено искане за писмени
обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Въпреки това, ищцата отново се укрила и след
многократни опити от страна на нотариуса да открие ищцата, за да й връчи поканата, същата
получила поканата чак на 02.09.2024г., малко преди нотариалната покана да се върне като
непотърсена, като с това забавяне очевидно се целело да изтекат предвидените по закон
срокове за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника за извършени нарушения
на трудовата дисциплина.
Ответникът сочи, че в действителност ищцата никога не е полагала извънреден труд,
нито е полагала труд в почивни и празнични дни, както невярно и неоснователно твърди.
Същевременно, след справка в охранителната система на обекта установил, че ищцата е
извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснения за
работа за периода от 01.02.2024 г. до 20.05.2024г.
Счита представената към исковата молба Заповед №2/23.08.2024г. за законосъобразна.
С оглед изцяло недобросъвестното поведение на работника и тъй като не са били
налице предпоставките на използваното от работника прекратително основание, като
неоснователно и незаконосъобразно са посочени в писменото изявление на работника
основанията за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от
4
КТ, трудовото правоотношение с работника не е прекратено с отправеното изявление, в
какъвто смисъл е и съдебната практика.
Същевременно, предвид това недобросъвестно поведение от страна на работника ***
представляващо явна и демонстративна злоупотреба с права и тъй като считано от
26.06.2024г. тя е преустановила явяването си на работа и не е престирала работната си сила,
отказвала е всякаква комуникация с работодателя си, целенасочено се укривала и не
получавала никаква писмена кореспонденция, изпратена от страна на работодателя, за
работодателя е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор между
страните по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
С оглед на гореизложеното ответникът счита всички предявени искове за изцяло
неоснователни и недоказани, и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По отношение на първият обективно съединен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, съдът
намира за установено следното:
От представеното по делото копие от личното трудово досие на ищцата се
установява, че на 24.01.2024г. между страните по делото е сключен трудов договор
№2/24.01.2024г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, по силата на който ищцата е приела да
изпълнява длъжността “консултант продажби“, с основно месечно възнаграждение 1000 лв.
и периодичност на плащането – месечно.
По делото са представени болнични листове за временна неработоспособност, както
следва: №***/***г. за периода ***г. до 29.05.2024г., за 7 календарни дни; №***/29.05.2024г.
за периода 30.05.2024г. до 05.06.2024г., за 7 календарни дни; №***/10.06.2024г. за периода
06.06.2024г. до 25.06.2024г., за 20 календарни дни.
Със заповед №2 от 23.08.2024г. на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 26.09.2024г. Заповедта е връчена на
ищцата на 30.08.2024г.
Ищцата счита, че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на
26.06.2024г. на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ с отправеното от нея заявление за
прекратяване на това основание, връчено на работодателя на 25.06.2024г., съгласно
представената по делото обратна разписка.
В практиката на съдилищата се приема, че нормата на чл.327 КТ установява
материалното субективно преобразуващо право на работника/служителя да прекрати
трудовия договор с работодателя, без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване
на трудовия договор се осъществява с едностранно, ясно, недвусмислено и безусловно
волеизявление, което трябва да е направено в писмена форма.
Съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без
5
предизвестие, се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора от насрещната страна по правоотношението. Законът не прави
разлика между прекратяване на трудов договор без предизвестие от работодателя и
прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И в двата случая трудовото
правоотношение се приема за прекратено от датата на получаване на писменото изявление
(на работодателя, респективно - на работника). От тълкуването на закона следва, че момента
на прекратяване на трудовия договор не е поставен в зависимост от това дали фактически е
налице основанието за прекратяване на договора, посочено от работодателя или от
работника. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали
са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на
работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл.327
ал.1 КТ, води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо дали е налице
соченото от работника основание за прекратяване. Съдът не изследва по същество
наличието на основание за прекратяване на договора. При конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, както е в случая,
конститутивно действие има това, чиито фактически състав е настъпил по - рано. В случай,
че писменото волеизявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия
договор по чл.327 ал.1 КТ е получено от работодателя и е настъпило действието на
прекратяването, връчената впоследствие заповед за уволнение би била безпредметна и
обратно. (в този смисъл Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., ІІІ
ГО, ГК). Или в хипотезата на чл.327 ал.1 КТ, трудовото правоотношение се прекратява от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване от работодателя,
независимо дали е налице посоченото в изявлението на работника основание.
В настоящия случай по делото се установи, че писменото изявление на ищцата *** за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.327 ал.1 КТ е достигнало до
работодателя на 25.06.2024г., което се установява от представената от ищцата обратна
разписка. Тъй като изявлението на ищцата за прекратяване на договора, получено от
работодателя на 25.06.2024г., предхожда получаването от ищцата на заповед №2/23.08.2024г.
/получена от същата на 30.08.2024г./, то следва да се приеме, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на 25.06.2024г. на основание чл.327 ал.1 КТ с достигането до
работодателя на писменото изявление на ищцата.
Поради изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1
т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, съдът намира за
установено следното: Съгласно чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 т.2 и 3
КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Правопораждащ факт за
6
възникване правото на обезщетение по чл.221 ал.1 КТ е прекратяването на трудовото
правоотношение, което в случая е станало на 25.06.2024г. Този вид обезщетение се заплаща
при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника без
предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя и поради промяна на мястото или характера на работа или уговореното
трудово възнаграждение от работодателя /без право да извършва това/, както и когато не
изпълнява други задължения, уговорени с трудовия договор или с КТД, или установени с
нормативен акт. В настоящия случай трудово правоотношение е прекратено на основание
чл.327 т.2 от КТ. В подкрепа на този извод е и представеното писмо изх.
№24080162/26.08.2024г. на ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора, съгласно което при извършена проверка по повод сигнал на ищцата, е
констатирано, че съгласно представената от работодателя ведомост за м.април и м.май 2024г.
работодателят е начислил за м.април и м.май 2024г. брутно трудово възнаграждение със
сума за получаване 1065,80 лв., но не са открити данни начисленото трудово
възнаграждение да е платено на ищцата по предвидения в КТ ред.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обективно съединения иск за обезщетение
по чл.221 ал.1 от КТ за сумата от 1000 лв. брутен размер се явява основателен и доказан и
следва да бъдат уважен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 и чл.3 от Тарифа за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 100,00 лв. държавна
такса.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед №2 от 23.08.2024г. на „ХАДЖИН
2022“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора,
ул.Средна гора №2 вх.А ет.2 ап.40, представлявано от Младен Борисов Хаджин, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ***, ЕГН **********, ***, на основание чл.328
т.12 от КТ, считано от 26.09.2024г., поради прекратяване на трудовото правоотношение с
писмено изявление на *** на основание чл.327 ал.1 КТ, считано от 25.06.2024г.
ОСЪЖДА „ХАДЖИН 2022“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ст.Загора, ул.Средна гора №2 вх.А ет.2 ап.40, представлявано от Младен
Борисов Хаджин да заплати на ***, ЕГН **********, ***, сумата от 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в брутен размер, ведно със законната
лихва от завеждане на иска –23.10.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ХАДЖИН 2022“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Ст.Загора, ул.Средна гора №2 вх.А ет.2 ап.40, представлявано от Младен
Борисов Хаджин, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от
7
100,00 лв. държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8