Решение по дело №496/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4123
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20221110100496
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4123
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110100496 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
03.05.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на четвърти април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА

при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 496/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „Е“ АД срещу ЗАД „О-З“ АД, като се твърди, че на
06.03.2020 г. в гр. София, бул. „Тодор Каблешков“, между бензиностанция „Лукойл“ и
магазин „Унисем“ било настъпило ПТП, при което лек автомобил „Волво“, рег. № СВ
............. АХ, управляван от ВВН, излизайки от паркинга на магазин „Унисем“, точно преди
бул. „Тодор Каблешков“ не спазва необходима дистанция, като се удря в движещия се по
ул. „Златни мостове“ посока бул. „Тодор Каблешков“, лек автомобил „Дачия Логан“, рег. №
СА ................. СХ, собственост на „МИ“ АД, управлявано от ЕП. Поддържа, че за инцидента
бил съставен двустранен констативен протокол, като ПТП-то било настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Волво“, рег. № СВ
............. АХ, като по лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № СА ................. СХ били нанесени
вреди. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил имало
1
валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
00500100305333 с период на застрахователно покритие от 08.05.2019 г. до 08.05.2020 г.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № **********/2020 г., като на сервиза извършил ремонта била
заплатена сумата от 1542,62 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа,
че към момента на ПТП-то гражданска отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Навежда доводи, че ответника бил заплатил частично сумата от 934,98
лева, с платежно нареждане от 08.07.2021 г. Развива съображения, че ответника е изпаднал в
забава, поради което дължал мораторна лихва в размер на 33,21 лева за периода от
28.06.2021 г. до 05.01.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенциите
се оспорват, като се твърди, че отговорността на ответника се съизмерявала със заплатената
извънсъдебно сума от 934,38 лева. Поддържа, че не оспорва датата и мястото на ПТП-то,
както и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда
доводи, че претенцията на ищеца е в завишен размер, като обезщетението било определено
по фактура в доверен сервиз, освен това се установявало, че във фактурата било
калкулирано ползването на заместващ автомобил на стойност 415,50 лева, което било
разход, който не попадал в отговорността за изплащане на обезщетение на увредената
страна. Излага съображения, че цените за труд и материали били завишени. Твърди, че с
извършено плащане е погасило изцяло всичко дължимо. Поддържа, че с оглед
неоснователността на главния иск, то такъв се явявал и акцесорния за заплащане на
мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено З срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото З да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
2
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) на 06.03.2020 г. в гр. София, бул. „Тодор
Каблешков“, между бензиностанция „Лукойл“ и магазин „Унисем“ било настъпило ПТП,
при което лек автомобил „Волво“, рег. № СВ ............. АХ, управляван от ВВН, излизайки от
паркинга на магазин „Унисем“, точно преди бул. „Тодор Каблешков“ не спазва необходима
дистанция, като се удря в движещия се по ул. „Златни мостове“ посока бул. „Тодор
Каблешков“, лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № СА ................. СХ, собственост на „МИ“
АД, управлявано от ЕП; 2) за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол,
като ПТП-то било настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Волво“, рег. № СВ ............. АХ, като по лек автомобил „Дачия Логан“, рег.
№ СА ................. СХ били нанесени вреди; 3) към момента на ПТП-то за увредения лек
автомобил имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 00500100305333 с период на застрахователно покритие от 08.05.2019 г. до
08.05.2020 г.; 4) във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № **********/2020 г., като на сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от
1542,62 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева; 5) че към момента на ПТП-то гражданска отговорност на виновния водач е била
покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6) че ищецът е поканил ответника да заплати претендираните суми, като
ответника е заплатил с платежно нареждане от 08.07.2021 г., сумата от 934,98 лева.
Приложено е Застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 00500100305333 за
лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № СА .............. СХ, при покритие клауза „А“ - пълно
покритие, с период на застрахователно покритие от 08.05.2019 г. до 08.05.2020 г.
Застрахователната полица представлява частен диспозитивен документ, който е
подписан от страните, като при доказателства за неавтентичността й, същата обвързва
страните с обективираните в нея изявления и произтичащите от това права и задължения.
Представени са Общи условия към застрахователната полица, като съгласно чл. 4, т.
3, клауза „А – пълно покритие“ покрива вреди причинени на застрахованото МПС при
настъпване на някой от следните застрахователно рискове:
- кражба или грабеж на МПС – покриват се преки материални вреди, настъпили в
следствие на противозаконно отнемане на МПС по смисъла на чл. 194 НК или чл. 198 НК,
съответно;
- палеж или взривяване на МПС – покриват се вреди от палеж или взривяване на
МПС от трети лица;
- щети по МПС при намирането му след кражба или грабеж на цялото МПС, покриват
се явно видими материални вреди установени от компетентните органи;
- липсващи откраднати части или детайли на МПС, съответно такива в следствие на
палеж или взривяване;
- според клаузата на чл. 4, ал. 3 от Общите условия се покриват и други рискове при
допълнително заплащане, освен изброените.
От неподписан и неоспорен екземпляр на общи условия „Клауза „Е+“ – заместващ
автомобил“ се изяснява, че:
- според клаузата на чл. 1, т. 1, общите условия са приложими към застраховка „Каско
на МПС“ и клауза „А“ към тях, като ги допълва с предоставянето на допълнителна услуга
„заместващ автомобил“‘
- съгласно чл. 2, ал. 1 от Общите условия по силата на настояшата клауза
застрахователят предоствя на застрахования услугата „заместващ автомобил“ в случай на
настъпване на застрахователно събитие и изпълнение на следните условия:
3
- застрахователното събитие е покрито от ОУ на застрахователя;
- собственик е ФЛ или ЮЛ;
- застрахованото МПС има право на доверен сервиз;
- доказателствата за ПТП-то са констативен протокол или двустранен констативен
протокол;
- отстраняването на вредите по преценка на доверения сервиз ще отнеме повече от 5
работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза извършване на
ремонта;
- автомобилът не предствалява „тотална щета“ по смисъла на ОУ към
застрахователния договор;
- всички застрахователни премии по застраховката са заплатени.
Съглано нормата на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Приложена е фактура № **********/08.05.2020 г. се установява, че същата е за
сумата от 1127,12 лева – за извършени ремонтни дейности подробно описани от във
фактурата.
Представена е фактура № **********/11.05.2020 г. за сумата от 415,00 лева,
представляващи сума за заместващ автомобил.
От представено Двустранен констативен протокол от 06.03.2020 г. се установява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 06.03.2020 г., около 07:45 ч., водачът на лек автомобил
„Волво“, рег. № СВ ............. АХ, предприема маневра за излизане от паркинг на магазин
„Унисек“ на ул. „Златни мостове“, като настъпва ПТП с движещият се по ул. „Златни
мостове“ с посока към бул. „Тодор Каблешков“, товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №
СА .............. СХ.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни
констативен проткол не са спорни между страните.
Прието и неоснорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 06.03.2020 г., около 07:45 ч., водачът на лек автомобил „Волво“, рег.
№ СВ ............. АХ, предприема маневра за излизане от паркинг на магазин „Унисек“ на ул.
„Златни мостове“, като настъпва ПТП с движещият се по ул. „Златни мостове“ с посока към
бул. „Тодор Каблешков“, товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. № СА .............. СХ.
Изяснено е, че от техническа гледна точка причина за ППТ-то е поведението на водача на
лек автомобил „Волво“, рег. № СВ ............. АХ, като вредите по другия автомобил са по
предна лява врата, а по завиващия автомобил „Волко“ по предна дясна броня, като е
посочено, че вредите са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Установено е, че
размера необходим за възстановяване на автомобил „Дачия Логан“, рег. № СА .............. СХ,
изчислена на базата на средни пазарни цени към момента на ПТП-то е в размер на 1270,39
лева, съответно при приложен корекционен коефициен сумата е в размер на 1164,58 лева.
4
Експертът е посочил, че стойността на сервизен човеко/час към датата на ПТП-то е била
18,00 лева без ДДС. В открито съдебно заседание от 04.04.2022 г., вещото лице е изяснило,
че във фактура не пишело период, а количество 12,5 по 27,70, което ако се приемело, че са
дни, то тези 27,70 са значително по-ниско от средната пазарна цена и тази фактура е по-
ниска от средната пазарна цена към момента. Изяснено е, че по фактура средната пазарна
цена за „заместващ автомобил“ е значително по ниска от средната пазарна цена.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е заинтересован.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено З може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената
имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може
предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ,
съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на предявеният иск за глаавницата в пълен размер.
Не могат да бъдат приети доводите на ответника по отношение на заплащане на
вредите за заместващ автомобил, тъй като с оглед относителното действитвие на
облигационните отношения, не може да се черпят възражения от чужди облигационни
правоотношения – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В тази насока трябва да се спомене, че по делоот са
ангажирани доказателства, че ищецът е дължал заплащането на суми за заместващ
автомобил, които суми са в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП, а и от
заключението на САТЕ се установява, че са в размер по-малък от средната пазарна стойност.
В този смисъл, следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е обусловена от отговорността на
делинквента. А в случая с оглед правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, със сигурност и в причинна-
връзка делинквента би дължал и сумата за заместващия автомобил, която се явява
претърпяна загуба, доколкото ако липваха застрахователни отношения, то между страни би
било налице класическа хипотеза в която едно лице наема (или извършва друг вид сделка),
за да ползва автомобил, тъй като неговият е бил увреден от делинквента – без значение
предвидимост, тъй като такава при деликта не се изисква.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
5
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От ангажирани по делото доказателства се установява (писмо на л. 32-33 в кориците
на делото), че ответника е поканенен на 28.05.2021 г. да заплати претендираната сума.
Тоест, ответника за претендирания период е изпаднал в забава, поради което и съдът
намира, че същият дължи обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за
претендирания период. Следователно, при извършено аритметическо пресмятане на
дължимата сумата, съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът намира, че следва да уважи
иска за сумата в пълния предявен размер.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е погасил
вземането чрез плащане, поради което и съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се обективната действителност, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му бъде присъдена сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О-З“ АД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
.................... да заплати на ЗАД „Е“ АД, ЕИК: ......................, със седалище и адрес на
управление: гр. ..........................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 622,64 лева, представляващи незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/2020 г. за ПТП
от 06.03.2020 г., около 07:45 ч., като водачът на лек автомобил „Волво“, рег. № СВ .............
АХ, предприема маневра за излизане от паркинг на магазин „Унисек“ на ул. „Златни
мостове“, като виновни и противоправно нарушил правилата за движение по пътищата и
настъпва ПТП с движещият се по ул. „Златни мостове“ с посока към бул. „Тодор
Каблешков“, товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. № СА .............. СХ – по който
автомобил били нанесени вреди, ведно със законната лихва от 06.01.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 33,21 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „О-З“ АД, ЕИК: ................ да заплати
на ЗАД „Е“ АД, ЕИК: ......................, сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7