№ 353
гр. Пловдив , 04.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от срещу електронен фиш серия К №
3945443, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. С. Ч. с ЕГН ********** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за липсата на авторство предвид участието на
друго лице като изпълнителен директор в управителния орган на дружеството,
собственик на лекия автомобил, който е бил заснет. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което поддържа
законосъобразността на електронния фиш и моли да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 02.09.2020 г. в 15:45 ч. на път I-6 км 267+900 м до бензиностанция „***“ в
посока на движение изток-запад, при въведено ограничение на скоростта 60 km/h с
пътен знак „В26“ и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *** се е движил със скорост от 74 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 14 km/h и това е установено с автоматизирано
техническо средство /АТС/ № TFR1-M № 612. Електронният фиш е издаден на лицето
С. С. Ч. в качеството му на представител на „***“ АД с ЕИК ***.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR-M № 612 да е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 08.06.2020 г.
Установява се, че от 2018 г. законен представител на дружеството собственик е
„***“ АД с представляващ М. В. Ч.. Жалбоподателят С.Ч. е член на управителния
орган – съвет на директорите.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 на БИМ,
протокол за проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., протокол за използване на АТСС,
разпечатка на фиш, справка централна база данни КАТ, разпечатка от партидата на
дружеството в Търговски регистър към АВ.
Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил марка не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано
във връчения /съгласно изявлението на жалбоподателя/ електронен фиш на
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от
обективна и субективна страна се установява извършеното нарушение, но не и
авторството на деянието. Посоченото лице С.Ч. не е материалноправно легитимирано
лице да отговаря за извършеното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се издава на собственика на
2
МПС или на лицето посочено в нарочна декларация от собственика на МПС, като
ползвател на МПС. От друга страна чл. 188, ал. 2 от ЗДвП разпорежда когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост
на юридическо лице, предвиденото наказание да се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В случая предвид направената справка в
информационния масив на ТР към АВ се установява, че към момента на извършване на
деянието – 02.09.2020 г., собственик на лекия автомобил е било дружеството „***“
ЕООД. Към същия момент законен представител на дружеството е било друго
дружество, „***“ АД с представляващ М. В. Ч.. Именно последният следва да се счита
за физическото лице, което представлява и „***“ АД. Не както е прието в обжалвания
електронен фиш С.Ч.. Последният впрочем е член на съвета на директорите, но като
такъв има само управленски функции, но не и представителни, съгласно оповестеното
в търговския регистър. Известно е, че осъществяването на определено обстоятелство
относно някое дружество има действие от момента на вписването му в ТР към АВ – чл.
140, ал. 4 от ТЗ. Следователно към момента на извършване на деянието, представител
на дружеството са били лицата, които са вписани като такива към същата дата, не и
санкционираното лице С.Ч.. В този смисъл не са налице материалноправните
основания за ангажиране отговорността именно на жалбоподателя за допуснатото
нарушение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
санкционираното физическо лице да е управител на дружеството собственик на
автомобила. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
От друга страна от въззиваемата страна не се представиха доказателства за
собствеността на лекия автомобил, доколкото е представената справка от база данни не
може категорично да се определи собствеността. Последното се дължи на
обстоятелството, че като собственик е записано и друго юридическо лице „***“ ЕАД
клон Б. и при наличието на лизингов договор, собственик по принцип е
лизингодателят, а при определени условия и лизингополучателят. Но, доколкото в
жалбата не се оспорва обстоятелството за собствеността, се прие, че именно „***“ АД е
собственикът на лекия автомобил.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, което дава основание електронният фиш да се прецени
като незаконосъобразен и последицата от това - неговата отмяна.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3945443, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на С. С. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4