Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260023
20.10.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
първи октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 110 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и във вр. чл. 345, ал.
1 ТЗ във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на „Теленор България” ЕАД срещу Д.Л.Т.. Ищцовото дружество твърди, че с
ответника имали сключени следните договори: 1. Сертификат за пакетни услуги
Глобул Комбо+ № ********* от 21.12.2012 г., съгласно който ползвани от
ответницата 4 броя номера се включват в пакет за ползване на отстъпки; 2.
Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г. за предоставяне на
допълнителен мобилен номер; 3. Договор за мобилни услуги № ********* и договор
за лизинг от 08.12.2016 г. за предоставяне на мобилен телефонен номер с месечен
абонамент от 29,99 лв. с ДДС, с промоционална такса от 17,49 лв. с ДДС, и
предоставен за ползване мобилен апарат Алкател Pop blue 4 при конкретна
лизингова цена, разсрочена на вноски; 4. Допълнително споразумение към договор
за фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 11.12.2017 г. за
преминаване на един мобилен телефонен номер към нов абонаментен план от 20,99
лв. с ДДС и предоставяне на ново мобилно устройство Алкател U5 black, при цена
от 160,77 лв. с ДДС, разсрочена на вноски. Твърди, че ответницата не е
заплатила свои задължения по издадени 4 броя фактури, издадени в периода м.
февруари
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Д.Л.Т., чрез особения представител адв. К., в който взема
становище за допустимост на исковете и поддържа тяхната частична
неоснователност. Твърди, че не оспорва твърденията на ищеца за сключените
договорите при посочените условия, както и че ответницата е спряла плащанията.
Оспорва начислената неустойка в размер на 313,30 лв., като развива съображения
за противоречие на така начислената неустойка с добрите нрави. Поради това
счита, че искът за неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли, а следва да
се уважат само другите искове.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 01.10.2020 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
337/10.08.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства досежно
валидно сключените облигационни отношения между страните, както са описани в
исковата молба; предоставените услуги в процесния период и дължими суми за тях
в претендираните размери; валидно сключени договори за лизинг, валидна клауза
за предсрочно прекратяване на договорите за лизинг по вина на ползвателя и
валидна клауза за предсрочна изискуемост на оставащи непадежирали лизингови
вноски, както и броят и размерът на непадежиралите лизингови вноски.
От приетите по делото писмени доказателства /договор за мобилни услуги №
********* от 29.03.2016 г. и приложения към него на л.6-9; договор за мобилни
услуги № ********* от 08.12.2016 г. и приложения към него на л.10-11,14; договор
за лизинг от 08.12.2016 г. на л.12-13; допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2017 г. на л.15-16,18-19; договор
за лизинг от 11.12.2017 г. на л.17; сертификат за пакетни услуги Globul Combo+
№ 60582400 от 21.12.2012 г. на л.26; фактура № **********/05.02.2018 г. на
л.20-21, издадена за сумата от 213,64 лв., платима до
20.02.2018 г.; фактура № **********/05.03.2018 г. на л.22-23, издадена за
сумата от 56,88 лв., платима до 20.03.2018 г.; фактура № **********/05.04.2018
г. на л.24, издадена за сумата от 55,15 лв., платима до 20.04.2018 г./ се
установява, че въз основа на сключени договори за ползване на мобилни услуги и
за лизинг на мобилни устройства, ответницата има начислени услуги и лизингови
вноски към ищцовото дружество в размер на 325,67 лв. Тъй като ищецът признава
неизгодния за него факт, че по фактура № **********/05.02.2018 г. на л.20-21,
издадена за сумата от 213,64 лв. има плащане на сума от 2,02 лв., и претендира
остатък от 211,62 лв., то следва извод, че ответницата има падежирали
непогасени задължения по въпросните фактури в общ размер на 323,65 лв., които
дължи, а и тази сума не се оспорва от особения представител.
Няма спор, че ответницата е спряла плащанията по всички договори и
издадените по тях фактури, поради което ищцовото дружество е прекратило
договорите за мобилни услуги и за лизинг на мобилни устройства.
Договорите за лизинг се твърди да са прекратени на основание чл. 12 от
общите условия на оператора за договорите за лизинг. Съгласно чл. 12 от общите
условия /виж гърба на л.12/ прекратяването се осъществява с писмено
уведомление, каквото ищецът нито твърди да е отправил, нито е представил като
доказателство по делото. Ищецът е издал фактура № **********/05.06.2018 г., с
настъпил падеж на 20.06.2018 г., включваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в размер на 162,14 лв. с вкл. ДДС, включващ остатъчни
лизингови вноски по двата договора за лизинг - договор за лизинг от 08.12.2016
г. за ползване на мобилен апарат Алкател Pop blue 4 с остатък от 29,33 лв. с
ДДС за 7 месечни вноски и договор за лизинг от 11.12.2017 г. за ползване на мобилно устройство Алкател U5 black с остатък от 132,81 лв.
с ДДС за 19 месечни вноски. Тъй като договора за лизинг е договор с
продължително действие с оглед препращащата норма на чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, то принципно не се дължи плащане на възнаграждение
/лизингова вноска/ за срока след прекратяване на договора, тъй като вещта вече
не е отдадена под наем и следва да се върне на лизингодателя. Обаче не се
установява ищецът да е искал от ответницата връщане на лизинговите вещи, тоест
продължил е даването на ответницата за ползване на лизинговите вещи, поради
което тя и дължи плащане на лизинговите вноски. Действително, те са
предварително начислени в процесната фактура **********/05.06.2018 г., а не на
посочените в договорите за лизинг падежи, но тези падежи са вече изтекли /на
08.12.2018 г. по първия договор и на 11.11.2019 г. по втория договор/ и
ответницата дължи заплащане на останалите лизингови вноски, които се
претендират. Затова съдът намира, че исковете за заплащане на остатъчните
лизингови вноски се явяват също основателни и ще следва да се уважи иска и в
тази част в размер на 162,14 лв. с вкл. ДДС.
С оглед на това се установява наличие на задължение за предоставени услуги
и остатъчни лизингови вноски в размер на 485,79 лв., сбор от сумите от 323,65
лв. и 162,14 лв.
Ищецът е издал фактура № **********/05.06.2018 г., с настъпил падеж на
20.06.2018 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 313,30 лв.
В тази неустойка същият е начислил такава в размер на 171,23 лв. за номер
**********, представляваща сбор от 3 месечни вноски по 24,99 лв. без ДДС всяка,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до
изтичането на срока на договора за мобилни услуги в размер на 51,27 лв. без
ДДС, и начислена разлика от 44,99 лв. без ДДС между стандартна цена на мобилно
устройство Алкател Pop blue 4 без отстъпка по актуална ценова листа на
оператора и преференциалната цена, на която е сключен договора за лизинг.
В същата е начислена и неустойка в размер на 142,07 лв. за номер
**********, представляваща сбор от 3 месечни вноски по 17,49 лв. без ДДС всяка,
ведно с добавена част разлика от 89,60 лв. без ДДС между стандартна цена на
мобилно устройство Алкател U5 black без отстъпка по актуална ценова листа на
оператора и преференциалната цена, на която е сключен договора за лизинг.
В чл. 11 на договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2016 г. /виж
края на гърба на л.10/ е посочено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта, посочена в него, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок. Договорът е бил с действие от 08.12.2016
г. до 08.12.2018 г.
Идентично и в раздел 4, т.4 от допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2017 г. /виж гърба на л.15/ е
посочено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за
която и да е СИМ карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок. Договорът е бил с действие от 11.12.2017 г. до 11.12.2019 г.
Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузите за неустойка,
които следва да се разгледат и по служебен почин на съда, с оглед задължението
да се следи за защита правата на потребителя.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно
неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на
кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и
се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните
да уговарят свободно вида и размера на
неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на
закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши към разпоредбите
за неустойка каквито са уговорени, а не каквито се претендират в исковата
молба. Това е така, защото те са уговорени по един начин в разпоредбите, от
които се претендират /както е посочено в обстоятелствената част на исковата
молба/, а се претендират като неустойки в размер на 3 месечни абонамента с
добавени размери на отстъпки, което се различава от уговорения размер в
основанията, на които се претендират.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който е
уговорена. И в двата договора чл. 11 на договор за мобилни услуги № *********
от 08.12.2016 г. /виж края на гърба на л.10/ и в раздел 4, т.4 от допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.12.2017
г. /виж гърба на л.15/ са уговорени като остатък от всички дължими месечни
вноски до края на договора, което значително се различава от описаната в
обстоятелствената част претенция на формиране на размера на претендираните
неустойки. Това е достатъчно основание да се приеме, че така начислената от
ищцовото дружество неустойка не отговаря на уговорките между страните за
неустойка и само на това основание искът се явява неоснователен.
От друга страна към датата сключване на неустоечните клаузи, такива,
каквито са, се установява, че тя е уговорена за разваляне на договорите поради
предсрочно им прекратяване по вина на абоната, което ги прави компенсаторни по
правната си същност. Тя се претендира вместо изпълнение и се равнява на
имуществената облага, която кредиторът би получил, ако договорът не е бил
развален. Договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение и
развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката
може да обезщетява само такива вреди, т.е. само резулаторна неустойка. В
процесния случай неустойката, търсена вместо изпълнение, а не като обезщетение
за вреди от неизпълнение на договора, противоречи на принципа на
справедливостта. По своята същност едностранното прекратяване на договорите
съставлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Правото на разваляне
на договора поради неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно
право на мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от
своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това
да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването
му до датата, до която същият е бил сключен. По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който от една
страна по свое усмотрение ще се освободи от облигационната си обвързаност за
останалия срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги, а от
друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението,
наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил
договора. Това обуславя извод, че единствената цел, за която са уговорени
процесните неустойки, излизат извън присъщите им функции, поради което те се
явяват нищожни, поради противоречието им с добрите нрави. С оглед на изложените
съображения съдът намира оплакванията в отговора на исковата молба за основателни.
В този смисъл е и съдебната практика като например определение № 888 от
07.10.2020 г. на ОС-Стара Загора по ч.в.гр.д. № 20205500503041/2020 г., определение
№ 889 от 07.10.2020 г. на ОС-Стара Загора по ч.в.гр.д. № 20205500503039/2020
г., определение № 886 от 05.10.2020 г. на
ОС-Стара Загора по ч.в.гр.д. № 20205500503040/2020 г.
Както се посочи, ищецът се домогва да заобиколи точните договорености за
клаузите за неустойка, като ги претендира в размер на 3 месечни абонамента,
плюс добавки, каквито дори не са уговорени никъде между страните. Такава
неустойка в размер на 3 месечни абонамента би била резулаторна, а не
компенсаторна, и не би излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави. Както приема и ОС-Стара
Загора в свое определение № 260112 от 08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Обаче в настоящия случай ищецът се домогва да заобиколи уговорката на
компенсаторно уговорената неустойка, като я претендира като резулаторна, за да
не попадне същата в обсега на накърняване на добрите нрави. Но с оглед на това,
че преценката се осъществява към датата на уговаряне на неустойката, то се
установява, че в случая тя е уговорена като компенсаторна и се явяват двете
клаузи нищожни поради противоречието им с добрите нрави. Затова искът в частта
за претендираните неустойки в размер на 313,30 лв. ще се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на 870 лв., от които за
платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер
на 25 лв. в исковото производство, адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 360 лв. /договор за правна защита и съдействие № 7750
от 21.10.2019 г., приложен към заявлението по чл. 410 ГПК/ и 360 лв. за
исковото производство /договор за правна защита и съдействие № 7750-1 от 24.01.2020
г. на л.32 от делото/, както и депозит за възнаграждение за особен представител
в размер на 100 лв., които са база за определяне на разноските на ищеца.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца с молба вх. № 260333 от 30.09.2020 г., докладвана в съдебно
заседание на 01.10.2020 г., което следва да се разгледа. Адвокатското
възнаграждение за исковото производство е уговорено в рамките на минималното
такова по чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/2004 г., което е 300 лв., и с
добавено ДДС, в размер на 360 лв. Идентично е и в заповедното производство, тъй
като минималният размер е отново 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/2004 г. Поради това възражението за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно.
Ще следва да се присъдят разноските в размер на 528,90 лв. съобразно
уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Теленор България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 485,79 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лева и 79 ст./, представляваща незаплатени абонаментни такси и далекосъобщителни
услуги и неплатени остатъчни лизингови вноски, дължими по договор за мобилни услуги
№ ********* от 29.03.2016 г., договор за мобилни услуги № ********* от
08.12.2016 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 11.12.2017 г., договор за лизинг от 08.12.2016 г. и
договор за лизинг от 11.12.2017 г. на л.17, посочени във фактура №
**********/05.02.2018 г., фактура № **********/05.03.2018 г. и фактура №
**********/05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 485,79 лв. до
претендираните 799,09 лв. като неоснователен, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 469/15.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 734/2019 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 528,90 лв. /петстотин двадесет и осем лева и 90 ст./,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: