Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1990
град Варна, 10.05.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в публично заседание проведено на десети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18442 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Д.В.Д., ЕГН:********** с
адрес: ***, чрез адвокат И.З. от
САК със съдебен адрес:***, чрез адв.З. срещу „Е.П.”
АД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от Б.
Д.П., П. С. С. , Я. М.Д. и Г. К., заедно от всеки
двама от тях , отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът няма парично
задължение към ответника в размер на сумата от 2 707.31лв./две хиляди
седемстотин и седем лева, тридесет и една ст./, представляваща начислена , като
корекция ел.енергия за периода от
09.11.2016год. до 08.11.2017год. по фактура №********** от
22.11.2018год. за обект на потребление с кл.№* и аб.№*, находящ се на адрес: *.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищцата обосновава
съществуващия за нея правен
интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Потребител е на ел. енергия за обект на потребление с кл.№* и аб.№*, находящ се в *
В резултат на преизчислените количества енергия кл.№* и аб.№* е издадена фактура
№**********/22.11.2018год. на стойност
2 707.31лв. със срок за плащане -
03.12.2018год. Фактурата е издадена въз основа на становище за начисление на
ел.енергия, относно КП №2192/19.11.2018год.
Оспорва изцяло съставения на 08.11.2017год.
констативен протокол №1104080 за извършена проверка. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребила
начисленото й количество ел.енергия.
КП и извършената въз основа на него корекция на сметка
са съставени в несъответствие на нормативната уредба, без ответникът да има
право да начисли исковата сума, на основание ПИКЕЕ и въз основа на
констатациите от проверка, извършена на 08.11.2017год.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в
рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Е.П.” АД оспорва изцяло
предявения срещу него установителен иск. Счита, че предявеният
иск е неоснователен, поради наличието на правно основание за възникването
на оспорваното материално право. Не
оспорва факта, че през процесния период от време е
съществувало валидно договорно правоотношение между ищецът и ответното
дружество , по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното
дружество ел.енергия. Позовава се на извършена проверка на изправността на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран
в констативен протокол от 08.11.2017год.
Във връзка с направените констатации в констативния протокол и експертизата от БИМ, „Е.С.”АД е
съставило становище за начисление на ел.енергия от 21.11.2018год., което
конкретизира размера на оспореното вземане. На 22.11.2018год. ответното
дружество е издало фактура №********** за сумата от 2 707.31лв. Ищцата е
уведомена надлежно за извършената проверка
и издадената фактура.
Принципът за
изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление е приложим
само при нормално развитие на отношенията.
Корекционната процедура по своята правна същност не е относима и практически съизмерима с продажбата на движима
вещ. Процесното вземане се дължи от ищеца на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.50 от ПИКЕЕ.
Моли за постановяване на решение по спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител
адв.З., поддържа иска. В хода по същество на делото
моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител- адв. Г., поддържа
отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото
протокол №1104080, подписан от служителите, извършили проверката, и от
лицата, присъствали на проверката се установява, че на 08.11.2017год. е
извършена проверка от служители на „Е.-П. м.” АД на електромер фабричен номер
1114021666135094, находящ
се в процесния обект на потребление, като е документирана смяна на
СТИ.
Към доказателствата по делото е прието заключение на
БИМ, РО-Варна, съгласно който при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера.Наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 016662.4 квч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологични
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
ел.енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.
Въз основа на заключението от БИМ и констативния протокол от техническата
проверка, „Е.-П. М.” АД съставя
становище за допълнително начисляване на ел.енергия в размер на 16662 квч за
периода от 09.11.2016год. до 08.11.2017год. Корекцията е извършена на основание
чл.50 от ПИКЕЕ .
На 22.11.2018год. „Е.П.”АД издава фактура №**********,
с която е определена цената на консумираната ел.енергия в размер на 2 707.31лв.
Приобщени към доказателствата по делото са справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца за проц.обект на потребление към дата - 14.12.2018год. и
извлечение за фактури и плащания към
дата - 13.12.2018год.
Към доказателствата по делото е приет протокол №1095679 от
05.04.2016год.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, назначена
и приета от съда, като обективна и компетентно дадена се установява следното: Електромер
тип МЕ162 с фабричен №1114021666135094 е преминал първоначална метрологична
проверка през 2016год. Съгласно Заповед А-333/29.05.2014год. на Държавна
агенция за метрология и технически надзор, този тип електромери трябва да
минават задължителна повторна метрологична проверка на всеки шест години.
Метрологичната му годност изтича през 2022г. Електромерът е демонтиран на
08.11.2017год.
В настоящия случай е налице несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в информационната база данни, а именно: В
базата данни е въведено- измерваната ел.енергия да се отчита по две тарифи, а
не по три.
Показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея
на електромер, тип МЕ162 с фабричен №1114021666135094
и не са регистрирани при редовния месечен отчет, което е предпоставка за
неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества ел.енергия.Налице са технически предпоставки за
извършване на допълнително начисляване на ел.енергия, определена в чл.50 от
ПИКЕЕ.
Показанието от 16662 квч „прочетено“ в регистър 1.8.3. не е визуализирано на
дисплея на измервателния уред,тип МЕ162 с фабричен №1114021666135094.
При нормална работа на
измервателния уред, преминалата ел.енергия през измервателната му система се
визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в регистрите,
съответно в регистър 1.8.1. ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона,
определена за нощна енергия, в регистър 1.8.2., ел.енергията преминала през СТИ
в часовата зона определена за дневна тарифа.
Наличието на показания в регистър 1.8.3, който не е предвиден да се
използва за отчитане на консумирана ел.енергия в проц.
обект, означава, че електромер тип МЕ162 с фабричен №1114021666135094 не работи
нормално, т.е. основната функция на измервателния уред е нарушена-консумираната
ел.енергия не се измерва и отчита правилно.
В настоящият случай се визуализира само количеството ел.енергия ,
отчетено в часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието от регистър
1.8.3. не е визуализирано на дисплея, защото при параметризацията
на електромера от производителя е указано да се визуализират само показанията
на тарифа 1 и тарифа 2.
В констативен протокол №1104080/08.11.2017год. изготвен от БИМ ГД
„МИУ“ РО Варна е документирано,
наличието на показания от 16662квч, натрупано в невизуализирания регистър
1.8.3. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромер тип МЕ162 с фабричен
№1114021666135094 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната
схема.
Остойностената ел.енергия от 16662квч във фактура №********** от 22.11.2018год. е
определена в Становище за начисляване на ел.енергия от 21.11.2018год. след
„Софтуерно прочитане“ по регистър 1.8.3 който не е визуализиран при редовен
отчет.
В настоящия случай е измерена цялата потребена
от ищеца-абонат ел.енергия от електромер тип тип
МЕ162 с фабричен №1114021666135094
Гореизложената фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е. – П. П.” АД
срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за
разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза
ищецът твърди, че не дължи процесната сума, както и че между него и ответника е налице
спор , относно дължимостта на процесната
сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в имота му. Тези твърдения обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на процесната сума.
В тежест на ответника е да установи
наличие на задължение на ищеца в посочения размер, произтичащо от чл.50 от ПИКЕЕ за отчет на потребената
ел.енергия.
Между страните липсва спор, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е
потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че имотът, в който е
монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение
да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличие на
предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да
начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната
проверка е извършена на 03.01.2018год.Към момента на извършване на корекцията
са действали приетите през м.ноември 2013 г. Правила за измерване на
количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, изготвени на осн.чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ и същите като подзаконов нормативен акт са задължителни за
страните. Понастоящем чл.1-чл.47 и чл.52-чл.56 от ПИКЕЕ са отменени с решение №
1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/16
г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ бр.15/14.02.2017
г. След влизане в сила на решението по горепосоченото адм.дело
на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношения
като процесните. Това е така,защото наличието на
чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ, които не са отменени по никакъв начин не припокриват
изискването за наличие на действащи правила за измерване на количеството
ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване , условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
Въпросните членове регламентират единствено начините по които се изчислява
служебно начислената ел.енергия при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена такава и то при отменен чл.47, който като норма имаща процесуален
характер описва реда за извършване на проверката. Очевидно е ,че при липса на
регламентация относно стъпките , които следва да бъдат извършени при
проверката, това е нормативен вакуум, който няма как да бъде запълнен. Ето защо
липсата й предполага произволност на действията на ответника и на „Е. П. М.“АД,
които няма как да бъдат контролирани от никой поради липса на действащи
разпоредби. Ето защо при липса на установена процедура в правна норма, която да
гарантира правата и на потребителя чрез установени правила при извършване на
такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване
на служебно начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ.
Предвид изложеното се налага извода, че към датата на
извършване процесната проверка на средството за
търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия,
няма регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество
да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.
Освен горното дори и да се приеме, че
въпросните разпоредби са достатъчни, за да обосноват правото на ответника да
коригира сметките на потребителите, в конкретния случай същите не са спазени. В
настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че при проверката не са
констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата
на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е устанановена грешка при измерването на консумираната
енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае
се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са
отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа 1.8.3. При тези данни корекционните
основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48
ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите
му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира
специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В чл.50
ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящия съдебен състав приема, че в настоящия случай не
е налице и хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ, доколкото не се установява СТИ да е
било параметризирано да отчита по три тарифи, поради
което недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в
СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, отразено в сумарния
регистър и конкретно това да се дължи на
виновно поведение на абоната. Не съществува разлика между данните на
електромера за дневна и нощна тарифа и тези въведени в информационната база
данни на ответника. Следователно не се налага тяхното коригиране, а ищецът не е
заявил доставка на ел.енергия по друга тарифа, нито е имал достъп до самия
електромер, а още по-малко информация или достъп до данните запаметени в същия.
Той е ползвал ел.енергия единствено по дневна и нощна скала.
Ответното дружество е начислило допълнителна електроенергия
по корекционна процедура, като същевременно поддържа остойностеното количество да е реално доставено и
отчетено.Вещото лице сочи като възможна причина промяна в параметризирането
на електромера, но прави тази констатация без проверка на самия електромер, а в
констативния протокол за проверката липсва констатация да е налице
вмешателство. Поради това съдът не може да приеме безспорно,че причината за
натрупване на стойности в скрития регистър е неправомерно вмешателство. Не може
да бъде взет за база на изчисляване тримесечен период, тъй като не се прилага
посочената методика на ПИКЕЕ, а също и защото не е определен реално периодът на
натрупване в скрития регистър. Не се установява и в кой часови диапазон са
действително консумирани натрупаните в регистър 1.8.3. показатели и дали
енергията е потребена от ищеца-абонат за процесния период от време. Изложеното обуславя извод за недължимост на процесната сума,
като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на
исковия период.
По изложените съображения се налага
извода, че ответника не установи наличие на основание и законосъобразност на
извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което и се налага
извода за основателност на претенцията , поради което и същата следва да бъде
уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят
извършените разноски, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Същите възлизат в размер
от 566.30лв. и се изразяват в следното: 108.30лв. държавна такса, 8лв. държавна
и преводна такса за съд.удостоверение и 450лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.В.Д.,
ЕГН:********** с адрес: ***, чрез
адвокат И.З. от САК със съдебен адрес:***,
чрез адв.З. от
една страна и ответника „Е.П.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от Б. Д. П., П.
С. С., Я. М. Д. и Г. К., заедно от всеки двама от тях, от
друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЯМА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ ОТВЕТНИКА в размер на 2 707.31лв./две хиляди седемстотин и седем
лева, тридесет и една ст./, представляваща начислена , като корекция
ел.енергия за периода от 09.11.2016год.
до 08.11.2017год. по фактура №********** от 22.11.2018год. за обект на
потребление с кл.№* и аб.№*,
находящ се на адрес: град Варна,ул.Македония
№/бл.129, ет.6, ап.21, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от Б. Д.
П., П. С. С., Я. М. Д. и Г.К., заедно от всеки двама
от тях ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адвокат И.З. от САК със съдебен адрес:***, чрез адв.З., сумата от 566.30лв./петстотин
шестдесет и шест лева, тридесет ст./,представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщаването от страните, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/