№ 2946
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20231100505909 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение *******35/15.02.2023г. по гр.д. № 66826 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав „Г.**“ООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ *******, А. В. С., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“ ул. „*******“ № ******* и Р.
И. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* врата“ ******* са
осъдени солидарно да заплатят на „Б.Г.”ООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „******* сумите в размери и на
основание , както следва: на основание на ч. 92 от ЗЗД сумата от 12 000лв. -
частичен иск, целият за 13500 лв. , ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба -24.11.2021г., до изплащането й, представляващи неустойка
по чл. 14 от договор от 07.02.2014г. и споразумение към него от 22.01.2018г.
за продажба на стоки; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1680лв.
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение са депозирани въззивна жалба вх.№
69180/13.03.2023г. и въззивна жалба вх. № 69181/13.03.2023г. по регистъра на
СРС от ответниците по исковете съответно - А. В. С., ЕГН ********** и Р.
И. Г., ЕГН ********** в частта, с която исковете срещу тримата ответници
са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочили са , че споразумението от
1
22.01.2018г. не довело до заместване на страните по договора от 07.02.2014г.,
клаузите на този договор не обвързвали страните по посочения в договора
начин. С изтичането на уговорения срок от 3 години на договора, той бил
прекратен, договорната връзка била преустановена и не било настъпило
заместване на страни по него. С исковата молба не бил прекратен договора от
2014г., защото той бил прекратен преди това с изтичането на срока му.
Споразумението от 22.01.2018г. Също било прекратено преди подаването на
исковата молба поради изтичането на срока му от 2 години. Споразумението
не съдържало клауза за неустойка. Отделно не били налице и основанията от
хипотезата на чл. 14 от договора. Нямало причина за предсрочно
прекратяване , за която да отговаря ответника, прекратен договор поради
изтичане на срока му не може да бъде прекратен предсрочно . Клаузата на чл.
14 от договора уговаряла неустойка при разваляне на договора, а не за
прекратяване на договора, нямало основание за развалянето му. Ищецът не
бил изпълнил задълженията си към главния длъжник да му предостави 2 бр.
кафе-машини, миксер и кафе-машина под по чл. 3 от споразумението от 2018,
затова и „Г.**“ООД бил поставен в невъзможност да изпълни поетите
задължения по споразумението. Закупуването на определените количества и
вид стоки било в пряка връзка и зависимост от предоставянето на кафе-
машините, те били предназначени за преработка на стоките, които главният
длъжник да закупува и да продава в кафене „Блейз Бийч Бар“ в гр. Несебър,
без тях не могъл да ги закупува. Неустойката била прекомерна, главният
длъжник изпълнявал задълженията си. Неустойката била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, уговорена била извън присъщите на
неустойката функции. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец „Б.Г.”ООД, ЕИК ******* е оспорил жалбите.
Посочил е, че решението е правилно. Уговореният срок на договора и на
споразумението бил съответно за 3 г. и за 2 г., но ако в тези срокове не било
закупено определеното количество стоки, то срокът се продължавал до
изкупуване на уговореното минимално количество стоки по чл. 4, т. 9 от
договора. В уговорените срокове не било закупено посоченото количество
стоки и така нито договора, нито споразумението били прекратени поради
изтичане на уговорения срок от съответно 3 години и 2 години. Нямало
логика да се сключва споразумението от 2018г., освен ако страните не са
считали че договора от 2014г. Към него момент продължава да ги обвързва.
Ответниците-физически лица били съдружници и управители на
първоначалната страна по договора – „А.“ЕООД, и били наясно, че
дружеството не било изпълнило задължението си за закупуване на
определените количества стоки. Не случайно споразумението сочело, че срок
се „удължава“. С разпоредбата на чл. 9 от споразумението изрично се сочело,
че останалите клаузи на договора от 2014г. Не се променят и продължават да
обвързват страните. Така при тълкуване на волята на страните се налагал
извод, че възможността за продължаване на срока автоматично по клаузата на
договора от 2014г. оставала. Новирането на страните не се отразявало на тази
2
клауза. Със споразумението клауза за неустойка била уговорена защото се
запазвало действието на чл. 14 от договора. Кафе-машините били предадени
на „А.“ЕООД, за което бил съставен и протокол, не били предадени всички
при подписването на договора от 2014г., защото щели да се ползват на плаж
на гр. Несебър, а към сключването на договора през февруари 2014г.
необходимост от тях нямало. В последствие нито „А.“ЕООД, нито „Г.**“
ООД поискали да им се предоставят още вещи, очевидно са приели, че не се
нуждаят от тях, липсата им не препятствала изпълнението на задълженията
им. Дали и как „А.“ООД е предало на „Г.**“ООД машините било въпрос на
техни вътрешни отношения Клаузата за неустойка била валидна. Договорът
не бил само за покупко-продажба, а с него се уговаряло и безплатно ползване
на кафе-машини, сервизното им обслужване от ищеца, целта била да се
приготвя качествена напитка в търговски обект. Така се увеличавала
стойността на търговската дейност на ползвателя, който продава кафе на
потребителя без инвестиции в техника. На всички задължения на ищеца
съответствало задължение на ответниците за закупуват кафе, което да
рекламира и да предлага на крайните потребители. Незакупуването на кафе
автоматично водело до неизпълнение на задължението за рекламиране на
кафе, защото непредлагането й не можело да доведе до реклама Не било
оспорено получаването на възнаграждението от 12000лв., неоснователно било
то да се задължи при положение че не било изпълнено задължението ..
Претендирало е разноски. Оспорил е претенцията на въззивниците за
разноски, посочил е че такива за възнаграждение на адвокат не са направени,
а и същото било прекомерно защитата на двамата въззивници била идентична,
следвало да се определи възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемият-ответник по исковете „Г.**“ООД, ЕИК ******* не е
изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№94289/24.11.2021г. на „Б.Г.”ООД, ЕИК ******* срещу „Г.**“ООД, ЕИК
******* , А. В. С., ЕГН ********** и Р. И. Г. , ЕГН **********, с която е
поискало от съда да осъди ответниците солидарно на основание на ч. 92 и
чл. 122 от ЗЗД да му заплатят сумата от 12 000лв. - частичен иск, целият за
13500 лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
24.11.2021г., до изплащането й, представляващи неустойка по чл. 14 от
договор от 07.02.2014г. и споразумение към него от 22.01.2018г. Навело е
твърдения, че на 07.04.2014г. Б.“АД сключил с А.“ЕООД като ползвател и с
ответниите-физически лица като солидарни длъжници договор с нотариално
заверени подписи, съгласно който Б.“АД се задължил да предостави на
А.“ЕООД за ползване движими вещи, свързани с продажба на кафе, а
А.“ЕООД се задължило за срока на договора да закупува от ищеца
ежемесечно 30 кг. кафе „Spetema Unikatto Esspresso Вar” зърна 1 кг.; 50кг
кафе „Spetema Freeze Dried”; 150 бр. кафе „Spetema Pod”, като Б.“АД
3
възложил на А.“ЕООД срещу възнаграждение да рекламира стоките от
ценовата листа по приложение № 1. Срокът на договора бил 3 години, но в
случай че в този срок не били закупени договорените минимални количества
кафе, то срокът му се удължавал до закупуване на същите. Съгласно чл. 14 от
договора при предсрочно прекратяване на договора от ищеца по вина на
ответника, се дължи неустойка от 13500лв. Б.“АД изпълнил задълженията си
и на 07.02.2014г. предал на А.“ЕООД движимите вещи, като на 16.04.2014г.
му платил и първата част от рекламното възнаграждение. На 22.01.2018г. бил
сключено споразумение, с което страните по договора били заменени, и така
ищецът заместил „Б.“АД, Г.**“ООД заместил „А.“ЕООД , променени били
количествата кафе, които следвало да се закупуват, солидарните длъжници-
ответниците физически лица декларирали знанието и съгласието за
измененията., останалите клаузи останали непроменени, включително и за
неустойката по чл. 14 от договора. Съгласно чл. 8, т. 3 от договора от 2014г.
имал право да прекрати едностранно договора предсрочно, ако ползвателят не
изпълнява задълженията или е изпаднал в забава за изпълнението им за
повече от 7 дни. „Г.**“ООД не изпълнявал задълженията си да закупува
договорените количества кафе, в проведените разговори ясно заявил, че няма
да изпълни това си задължение и така да рекламира продуктите на ищеца и
така с исковата молба ищецът прекратявал предсрочно договора и се
породило вземането му за неустойка от 13500лв. по чл. 14 от договора.
Клаузата за неустойка била валидна. Претендирало е разноски.
Ответниците А. В. С., ЕГН ********** и Р. И. Г. , ЕГН ********** , в
предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че
договорът и споразумението, посочени в исковата молба били сключени, но
нямало настъпило заместване на страните по договора в следствие на
споразумението, нямало и прекратяване на договора с исковата молба.
Срокът на договора и на споразумението бил изтекъл преди подаването на
исковата молба и не било възможно те да се прекратят с исковата молба
предсрочно. Договорът от 2014г. бил прекратен с изтичането на уговорения
него срок от 3 години, така не можело да има заместване на страни по него
със споразумението от 2018г., то било сключено след този срок.
Споразумението не съдържало клауза за неустойка, а не били налице
основанията за ангажиране на отговорността им по чл. 14 от договора.
Договорът не бил прекратен предсрочно, не носели отговорност за
прекратяването на този договор. Ищецът не бил изпълнил задължението си по
договора да предостави на ползвателя 2 бр. кафе-машини, 2 бр. кафемелачки,
миксер и кафе-машина под, така Г.**“ЕООД бил в невъзможност за
изпълнява задълженията си за закупуване на кафе. Машините били
предназначени за преработка на стоките, липсата им правело невъзможно
закупуването на стоките. Уговорената неустойка била прекомерна, а и била
нищожна, несъответствала на типичните функции за неустойката.
Претендирали са разноски.
Ответникът „Г.**“ООД, ЕИК ******* не е изразил становище.
4
По делото е приет неоспорен от страните договор от с Приложение № 1,
ценова листа, носещ подписи за страните по него с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено от нотариус Б. Б. , рег. №
515 на Нот.К., съгласно който Б.“АД и А.“ЕООД като ползвател, А. С. и Р. Г.
като солидарни длъжници на А.“ЕООД , са се съгласили Б.“АД да предостави
за безвъзмездно ползване на „А.“ЕООД 2 бр. кафе-машини, 2 бр.
кафемелачки, 1бр. Миксер и 1 бр. кафе-машина под в срок до 01.05.2014г. ,
които да бъдат ползвани в кафене Блейз Бийч Бар“ в град Несебър, Южен
плаж, като започне ползването им до 24 часа от предаването им до края на
срока на договора, разходи по монтаж и сервиз на вещите са за Б.“АД, а
„А.“ЕООД се е задължило за закупува от Б.“АД ежемесечно поне по 30 кг.
кафе „Spetema Unikatto Esspresso Вar” ; 50кг кафе „Spetema Freeze Dried”; 150
бр. кафе „Spetema Pod” при цени съответно от 48лв. За 1 кг.; 49,20лв. За 1 кг;
0,45лв. За 1 бр. . За останалите стоки от листата цените са по тази листа.
Съгласно чл. 4, т.15 от договора ползвателят се задължава да използва
закупеното кафе за приготвяне и предлагане на кафе-напитки само по начин,
който не накърнява качеството на кафето, да не допуска смесването му с кафе
от други марки, ; да го приготвя съобразно указанията от Б.“АД – 7 гр. Кафе
за една напитка от 40 мл и време на изтичане на кафето между 20 и 30
секунди. Съгласно чл. 8 от договора Б.“АД има право да прекрати предсрочно
договора ако ползвателят не изпълнява или е в забава за изпълнение с повече
от 7 дни задълженията си по договора., нарушава условията, при които са му
предоставени вещите. Съгласно чл. 12 от договора Б.“АД е възложил на
„А.“ЕООД да рекламира в обекта си стоките от ценовата листата на „Б.“АД
чрез поставяне , монтиране, ползване на предоставените му от „Б.“АД
рекламни материали, които се предават заедно с договорените вещи – кафе-
машини, мелачки, миксер срещу еднократно възнаграждение от 36 000лв.
платимо на три вноски от по 12000лв. -първата в срок до 01.05.2014г.; втората
– при заплащане на 180кг. „Spetema Unikatto Esspresso Вar” и 300кг кафе
„Spetema Freeze Dried”; третата – след закупуване на 360кг. „Spetema Unikatto
Esspresso Вar” и 600 кг кафе „Spetema Freeze Dried”. Съгласно чл. 14 от
договора при предсрочно прекратяване на договора от Б.“АД по причина за
която ползвателя отговаря, той дължи еднократна парична неустойка за
неизпълнение в размер на 13500лв. , платима в срок от 7 дни от
прекратяването на договора. Съгласно чл. 3 от договора срокът му е 3
години, но ако в този срок ползвателят не е закупил договорените минимални
количества кафе, то срокът му се продължава до закупуването им.
По делото е приет неоспорен от страните приемо-предавателен протокол,
носещ подписи за представители на Б.“АД и за „А.“ЕООД , съгласно който на
07.02.2014г. Б.“АД е предоставило на А.“ЕООД по договора от 07.02.2014г.
Еспресо машина La Spariale, № 912625; Кафемашина Doge № *********;
миксер Yohay № *********.
Приети са неоспорени от страните фактура № 17/17.04.2014г., платежно
нареждане от 16.04.2014г., съгласно която А.“ЕООД е издало на Б.“АД
5
фактура за сумата от 12000лв. с посочено основание „плащане по договор“, на
16.04.2014г. Б.“АД е наредило по сметка на А.“ЕООД сумата от 12000лв. с
посочено основание „по договор“.
Прието е неоспорено от страните споразумение от 22.01.2018г., носещо
подписи за страните по него, удостоверяванията на които е извършено от
нотариус Б. Б. на 22.01.2018г., съгласно което същото е сключено между
Б.“АД, Б.Г.“ЕООД, ЕИК *******, „А.“ЕООД, Г.**“ООД, А. С. и Р. В..
Съгласно чл. 1 от споразумението считано от 10.01.2018г. Се прекратява по
взаимно съгласие договора от 07.02.2014г., като А.“ЕООД и солидарните му
длъжници се задължават да върнат на Б.“АД предоставените им за
безвъзмездно ползване движими вещи. Съгласно чл. 3 и чл.4 от договора
„Б.Г.“ЕООД замества „Б.“АД като страна по договора от 07.02.2014г. и
всички права и задължения на Б.“АД по този договор се поемат изцяло от
„Б.Г.“ЕООД така, както са договорени. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора
Г.**“ООД замества „А.“ЕООД като ползвател по договора от 07.02.2014г.
Като всички права и задължения на „А.“ЕООД по този договор преминават
като такива на Г.“ООД. Съгласно чл. 7 от договора страните са се съгласили
срокът на договора да се продължи с още 2 години считано от 22.01.2018г.,
като вместо задължение за закупуване на 540 кг. годишно от кафе „Spetema
Unikatto Esspresso Вar” по 30 кг месечно, да се счита че съглашение е за
720кг. От това кафе за целия срок на договора, но не по-малко от 30 кг.
месечно. Съгласно чл. 8 от договора Р. Г. и А. С. като солидарни длъжници
знаят за тези промени в договора и са съгласни със същите. Съгласно чл. 9 от
споразумението останалите клаузи на договора продължават да обвързват
страните така, както са уговорени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 92 и чл. 122 от ЗЗД- иск за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор поради
неизпълнение на договорно задължение от Г. 70“ООД , за изпълнение на
което ответниците - С. и Г. са се задължили да отговарят солидарно с
дружеството.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи по делото,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
по което ищецът е изпълнил точно задълженията си, а за Г.**“ООД да е
съществувало валидно и изискуемо задължение, неизпълнението на което да
6
е скрепено с право на ищеца да прекрати предсрочно действието на договора
и с валидно уговорена клауза за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора на това основание, че вземането за неустойка е възникнало, че
ответниците-физически лица отговарят пред ищеца солидарно за заплащане
на неустойката.
В тежест на ответниците-физически лица при така депозирания отговор е
да установи обстоятелствата, че клаузата за неустойка е нищожна на
основанията посочени от него – противоречие с добрите нрави прекомерност,
да докаже че е неизпълнението на задълженията от „Г.**“ООД се дължи на
причина, за която не отговаря, че към подаване на исковата молба договорът
и споразумението вече са били прекратени поради настъпване на уговорения
в тях срок.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 07.02.2014г. Б.“АД и
А.“ЕООД като ползвател, А. С. и Р. Г. като солидарни длъжници на А.“ЕООД
, са се съгласили Б.“АД да предостави за безвъзмездно ползване на „А.“ЕООД
2 бр. кафемашини, 2 бр. кафемелачки, 1бр. Миксер и 1 бр. кафемашина под в
срок до 01.05.2014г. , които да бъдат ползвани в кафене Блейз Бийч Бар“ в
град Несебър, Южен плаж, а А.“ЕООД се е задължило за закупува от Б.“АД
ежемесечно поне по 30 кг. кафе „Spetema Unikatto Esspresso Вar” ; 50кг кафе
„Spetema Freeze Dried”; 150 бр. кафе „Spetema Pod” при посочени в договора
цени, да използва закупеното кафе за приготвяне и предлагане на кафе-
напитки само по начин, който не накърнява качеството на кафето и да го
приготвя съобразно указанията от Б.“АД , последният е възложил на
А.“ЕООД да рекламира в обекта си стоките от ценовата листата на Б.“АД
чрез поставяне , монтиране, ползване на предоставените му от Б.“АД
рекламни материали, които се предават заедно с договорените вещи – кафе-
машини, мелачки, миксер срещу еднократно възнаграждение от 36 000лв., на
07.02.2014г. Б.“АД е предоставило на А.“ЕООД Еспресо машина La Spariale,
№ 912625; Кафемашина Doge № *********; миксер Yohay № *********, на
16.04.2012г. Му е платило 12 000лв. Тези обстоятелства се установяват от
приетите по делото неоспорени от страните договор от 07.02.2014г., приемо-
предавателен протокол от 07.02.2014г., фактура и платежно нареждане от
16.04.2014г.
Съдът приема, че срокът на договора от 07.02.2014г. не е бил изтекъл към
22.01.2018г. Съглашението по чл. 3 от договора от 07.02.2014г. е ясно и не се
нуждае от тълкуване, като установява, че договореният срок е определяем – 3
години, но ако в този срок не е закупено минималното количество кафе,
уговорено с договора, то срокът се удължава до изкупуването на същите. В
случая ответниците не са установили по делото, че в срок от 3 години от
сключването на договора е закупено договореното с договора количество
кафе „Spetema Unikatto Esspresso Вar” , кафе „Spetema Freeze Dried”; и
кафе Spetema Pod, нито че това е направено преди 22.01.2018г. Така съдът
приема, че към 22.01.2018г. договорът от 07.02.2014г. е продължавал да
обвързва страните. В подкрепа на този извод на съда е самото споразумение
7
от 22.01.2018г., с което се внасят промени в договора от 07.02.2014г. Това
действие на страните по договора от 07.02.2014г. доказва, че същите считат
договора от 07.02.2014г. за все още действащ такъв.
Съдът приема за установено по делото че на 22.01.2018г. договора от
07.02.2014г. е новиран по отношение на страните по него, както и са изменили
същия в частта за количествата кафе и срокът на договора. Това се установява
от приетото по делото неоспорен от страните споразумение от 22.01.2014г.
Новацията е договор, с който страни по едно облигационно правоотношение
го прекратяват и на негово място възниква ново правоотношение, отличаващо
се от старото по страни или други елементи. Намерението на страните при
новацията е да се погаси стария дълг и на негово място да възникне нов.
Новацията погасява старото задължение към момента на сключване на
договора за новация. За да се установи наличие на новация следва да се
установи намерението на страните да прекратят стария дълг и на негово място
да възникне нов. Уговорката за прекратяването на стария дълг и тази по
създаването на новия дълг следва да са свързани по начин такъв, че с
възникването на новото задължение да се цели заместването на старото.
Намерението следва да се извлича от нормите на споразумението за новация
вкл. и при тълкуване на същите при нужда по реда на чл. 20 от ЗЗД. При
субективната новация се променят страните. При обективната новация
страните остават същите, но се променя съществен елемент от
правоотношението. Волята за подновяване не следва да се предполага, но
същата може да се извлича чрез тълкуване на новационното споразумение по
реда на чл. 20 от ЗЗД . Тази воля следва да е ясна и недвусмислена, но не е
задължително да е обективирана в изричен текст , че се погасява старо
задължение , на мястото на което възниква ново такова. С подновяване на
старото задължение отпадат обезпеченията на старото задължение, освен ако
лицата, които са ги дали, не ги поемат отново. В конкретният случай със
споразумението от 22.01.2018г. ясно е изразена волята за пректаратяване на
старото правоотношение и възникване на ново такова, при което се променят
изцяло страните по договора от 07.02.2014г. Това съглашение е сключено
между първоначалните страни по договора и заменилите ги нови страни,
солидарната отговорност на ответниците физически лица е запазена ,
запазено е и съдържание на правата и задълженията по договора от
07.02.2014г. , поради което и съдът приема, че с това споразумение е
осъществена субективна новация на договора от 07.02.2014г. Така съдът
приема за установено по делото, че считано от 22.01.2018г. ползвател по
договора от 07.02.2014г. е Г.**“ООД като е поел всички права и задължения
на „А.“ЕООД, а правата и задълженията на Б.“АД са поети от Б.Г.“ЕООД с
правноорганизационна фарма към момента – ООД, за задълженията на
последния солидарна отговорност са поели и ответниците – физически лица.
Съдът приема, че срокът на споразумението от 22.01.2018г. е бил отново
определяем - две години от сключването му, но клаузата на чл. 3 от договора
от 07.02.2014г и така този срок е бил не-по малко от 2 години и до изкупуване
8
на уговорените количества кафе. Този извод следва при съобразяване на
изричната норма на чл. 9 от споразумението в този смисъл. Този извод
следва и при тълкуване на нормите на споразумението, на правната му
характеристика на субективна новация на договора от 07.02.2014г., при която
промяна има в страните, но не и в обективното съдържание на договора,
правата и задълженията по него. Изменението на количествата кафе, които
следва да се закупят не е обективна новация , защото не са налице
предпостваките по чл. 107 от ЗЗД за осъществяването на такава и псочени по-
горе от съда. При така възприетото и като съобрази обстоятелството, че
ответниците не са ангажирали доказателства, че „Г.**“ООД в уговорения
срок от две години , а и към подаване на исковата молба е закупил от ищеца
договорените количества Spetema Unikatto Esspresso Вar” , кафе „Spetema
Freeze Dried”; и кафе Spetema Pod, то съдът приема, че споразумението от
22.01.2018г. е продължило да обвързва страните към подаване на исковата
молба. С договора страните са се съгласили, че ищецът има право да прекрати
предсрочно договора при неизпълнение на задължение на ползвателя по
договора или забава на същия с повече от 7 дни. Така съдът приема, че към
подаването на исковата молба за ищеца е съществувала възможността за
предсрочно прекратяване на договора , ако се установи по делото че
съществува неизпълнение на задължение на ползвателя, за което той
отговоря.
Доколкото с договора са уговорени доставки по заявки, месечни
минимални количества , то за релевантните за делото въпроси е без значение
дали договорът е развален или е прекратен предсрочно и доводите на
въззивниците на тези основания нямат решаващо значение по делото.
По делото не е установено ползвателят да е изпълнил задълженията си по
договора за закупуване на минималните количества кафе. Спорен въпрос по
делото е дали това негово поведение може да се постави в негова
отговорност. Твърденията на ответниците са, че неизпълнението му се дължи
на поведение на ищеца - непредоставяне на договорените машини
посредством които да продава кафе напитки със закупуваните от ищеца
стоки. Съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил частично
задължението си по договора да предостави на ползвателя кафе-машини,
кафемелачки и миксер. Договорените в чл. 1 от договора са за 2 бр.
кафемашини, 2 бр. кафемелачки, 1бр. Миксер и 1 бр. кафе-машина под в срок
до 01.05.2014г. Приетият протокол от 07.02.2014г. установява, че на
ползвателя са предоставени само една кафе-машина, един миксер и една
кафемелачка. Действително, протоколът сочи, че те са предадени на А.“ООД,
който заедно с ответниците – физически лица съгласно чл. 2 от
споразумението от 22.01.2018г. е следвало да ги върне на „Б.Г.“ЕООД. Това
задължение не е установено да е изпълнено, поради което и при съобразяване
с клаузите по чл. 6 от споразумението, то съдът приема, че това задължение е
преминало в патримониума на Г.**“ООД, за което отговарят и ответниците-
физически лица. Така съдът приема за установено, че в държане на
9
ответниците по исковете са останали предоставените с протокола от
07.02.2014г. машина, мелачка и миксер. В подкрепа на този извод е
обстоятелството, че управителите и съдружниците в Г.**“ООД са
ответниците – физически лица, които са били и задължени лица да върнат
вещите. Съдът приема за установено, че тези вещи са били достатъчни, за да
позволят на ползвателя „Г.**“ООД да изпълнява задълженията си по
договора в частта за закупуването на минималните количества кафе. За този
извод съдът съобрази, че предназначението на вещите е за приготвяне на
кафе-напитки, като независимо, че броят на предоставените не съответства на
договорените, ищецът е предоставил на Г.**“ООД по едни брой от всеки вид
вещи по договора, необходими за приготвянето на кафе-напитки и за
ползването на договорените стоки. Съдът приема за установено по делото, че
количеството предоставени вещи не е препятствало необходимостта и
възможността ежемесечно да бъдат закупувани минималните количества
кафе, посочени в договора. В случая размерите на договорените минимални
количества не предпоставят такъв извод. Отделно , по делото не се твърди и
не се установява в някой момент ответниците да са посочили на ищеца, че
непредоставянето на всички договорени машини препятства възможността му
да си изпълнява задълженията по договора, да са искали да им се предоставят
такива и да са отправяли предупреждения, че непредоставянето на всички
машини препятства изпълнението на задълженията за изкупуване на
минимално количество кафе. Така съдът приема, че предоставените вещи са
били достатъчни, за да се осигури възможност да се приготвят напитки с
минималните количества кафе по договора. В подкрепа на извода на съда е и
обстоятелството , че в споразумението от 22.01.2018г. страните не са
посочили тези обстоятелства , нито са посочили, че има необходимост от
всички договорени машини, а същевременно е договорено е увеличение на
минималното количество кафе от единия от договорените видове. Така съдът
приема, че независимо, че ищецът не е предоставил за ползване всички
договорени вещи това не е препятствало, а още по-малко е направило
невъзможно изпълнението на задължението за закупуване на минималните
количества кафе.
Очевидна е при тълкуване на волята на страните връзката между
предоставянето на вещите за безвъзмездно ползване , монтажа и сервиза им
за сметка на Б.“ЕООД и задължението на Г.**“ЕООД да закупува кафе от
Б.Г.“ООД и да продава кафе-напитки от това кафе. Да се отрече такава връзка
би означавало да се отрече икономическата обоснованост на предоставянето
на вещите за безвъзмездно ползване, което не съответства на общите правила
на търговските сделки и целта им да реализират печалба. Така съдът приема
за установено по делото, че вещите са предоставени от Б.Г.“ООД, за да се
ползват стоки, закупени от Б.Г.“ООД. Уговорените в договора изисквания за
начин на приготвянето на кафе-напитките /количество кафе, количество
напитка, време на приготвяне/ доказват , че за Б.Г.“ООД от съществено
значение по договора е било качеството на приготвяните напитки-. Така
10
съдът приема за установено, че целта на сключването на договора от
Б.Г.“ООД е било налагането на пазара на продаваното от него кафе като
качествена напитка. С оглед гореизложеното съдът приема, че
незакупуването на договорените минимални количества кафе е било
съществено неизпълнение на задълженията по договора и е годно основание
за прекратяване на същия , отговорност за което носи ползвателя Г.**“ООД.
В исковата молба се съдържа ясно изявление за разкъсване на договорната
облигационна връзка между страните поради виновно неизпълнение на
задължението за закупуване на минималните количества кафе, поради което и
съдът приема, че това изявление на ищеца е довело до пораждане на целените
с него правни последици.
Спорен въпрос по делото е и валидността на клаузата за неустойка по чл.
14 от договора.
За да е валидна клаузата за неустойка тя съгласно чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД
следва да не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми
, на които законът е придал правно значение. Те са общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за неустойка съдът следи
служебно. Справедливостта е едни от тези принципи и той закриля всеки
признат от закона интерес. Условията за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от присъщите й функции- обезпечителна, обезщетителна,
санкционна. Нищожна ще е онази клауза за неустойка, която преценено към
момента на сключване на договора е с единствена цел, излизаща извън
типичните й функции. (В този смисъл Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009г.).
Съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка по чл. 14 от
договора е валидна. Тя е уговорена за прекратяване на договора предсрочно
поради неизпълнение на задълженията от ответниците . В случая вземането за
неустойка се твърди, че е възникнало в следствие на прекратяване на
договора поради незакупуване на минималните договорени количества кафе
от ползвателя. Размер на уговорената неустойка в размер на 13500лв. не
обосновава извод, че е прекомерна и нарушава присъщите за неустойката
функции- обезпечителна, обезщетителна, санкционна. Съгласно чл. 4.10. от
договора стойността на минималните количества кафе на месечна база са на
стойност 3967,50лв., при срок на договора от 2014г. – минимум 3 години и
при срок на споразумението от минимум 2 години, но не по-рано от
изкупуване на уговорените минимални количества кафе. Предоставените
вещи са кафе-машина, кафемелачка и миксер. Същите са били предоставени,
за да се ползват в заведение на плаж в гр. Несебър, което обосновава извод, че
те са били професионални такива. При така възприето и по съображения
изложени по-горе за съществеността на неизпълнението на задължението за
закупуване на минималните количества кафе съдът приема, че уговорената
клауза за неустойка е валидна. Този извод следва при съобразяване на
обстоятелства , че тя е съпоставима със стойността на минималните
11
количества кафе за 3,5 месеца., а договорите са с много по-дълъг срок. Този
извод следва и при съобразяване на обстоятелството, че за периода на
договора ищецът е бил лишен от възможността да ползва предоставените на
Г.**“ООД вещи, а не се твърди и не се установява пазарния им наем да не е
съпоставим с уговорената неустойка. В случая задължението за закупуване на
определени количества кафе е свързано с целта на Б.Г.“ООД по договора - да
рекламира продаваните от него стоки. Така задължението за закупуването на
договорените количества кафе е свързано не само с пряката печалба от
реализиране на стоката в търговския обект на ответника Г.**“ООД, но и с
рекламата на стоките, продавани от Б.Г.“ЕООД. С оглед гореизложеното
съдът приема, че вредите от незакупуване на договорените количества кафе
са свързани не само с нереализирана печалба от стоките, но и с
непопуляризирането им, тоест с неизвършване на реклама чрез предлагане и
продаване на кафе-напитката от тези стоки. Отделно, тези вреди са свързани
и с невъзможността да се ползват от ищеца предоставените на Г.**“ООД
вещи. Интересът от сключването на процесния договор за Б.Г.“ЕООД е
рекламата на стоките чрез популяризирането им сред потребителите. Този
извод следва при съобразяване на клаузите по договора и изведените
специални норми за начин на приготвяне на напитките, предоставянето на
машини за същото, задължението за закупуване на определено количество
кафе на месец. Постигането на тази цел на договора е невъзможно да бъде
постигната без да се закупува кафе, продавано от ищеца. Така съдът приема,
че уговарянето на неустойка от 13500лв. за неизпълнението на основно
задължение на ползвателя по договора при съобразяване на цената на стоките
и сроковете на договора, на наема на предоставените вещи, на целите на
договора и съществеността на неизпълненото задължение за постигането на
тези цели, не е прекомерна.
При така възприетото съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивниците , възизваемият не е ангажирал
доказателства, че е сторил разноски за производство пред СГС и такива не му
се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение *******35/15.02.2023г. по гр.д. № 66826 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 57-ми състав .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението при условията на чл. 270 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13