№ 11583
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110105114 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на З. С. Х., ЕГН **********, срещу М.
Е-Б роден на ********** г. в Мароко, с която е предявен иск по чл. 49, ал. 1
СК за развод. В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 26.11.2008 г. в Мароко, като въз основа на акт за сключен граждански брак
№ 3027 от 12.05.2009 г., съставен в гр. София, Столична община, район
„Възраждане“ е издадено удостоверение за сключен граждански брак /л. 7/.
Ищцата твърди, че с ответника са разделени от 2009 г., не поддържат контакти
като съпрузи, дори не знае същият къде се намира. Прави се искане бракът
между страните да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника М. Е-Б роден на
********** г. в Мароко, чрез назначения особен представител – адв. Ашикова,
е депозиран писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се представлява
от редовно призования особен представител, който счита, че бракът между
страните следва да бъде прекратен.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
1
и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи от 26.11.2008 г., сключили
са граждански брак в Мароко, което се установява от представеното по делото
копие на дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за граждански брак № 3027/12.05.2009 г. на Столична община,
район „Възраждане“, гр. София. При сключване на брака съпругата не е
променила фамилното си име. Видно от служебно изисканата справка от
Национална база-данни „Население” по реда на Наредба № 14/2009 г.,
страните имат родено по време на брака дете, като с влязло в сила протоколно
определение съдът е обявил българския съд за международно некомпетентен
да разгледа небрачните искове, с правно основание чл. 59, ал. 2 СК по
отношение на детето Исаак С. Х. и е прекратил производството по делото в
тази част, предвид обичайното местопребиваване на детето в Испания. От
показанията на доведения от ищцовата страна св. Йорданка Владова, се
установява, че страните са живели само няколко месеца заедно. Ищцата й се
била оплакала по телефона, че след сключване на брака ответникът започнал
да я тормози. Свидетелят заявява, че съпругът никога не е идвал в България,
както и че страните не са имали контакти помежду си повече от 15 години.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитания по делото свидетел,
доколкото са логични и непротиворечиви, включително, преценявайки ги по
реда на чл. 172 ГПК, им дава вяра.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство,
тъй като съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържат отношения
повече от 15 години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът не е в
интерес на съпрузите, същият е обществено неоправдан, поради което следва
да бъде прекратен. Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от
страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за
разстройството на брака.
2
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се
произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с
такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица
от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение
представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото.
Относно фамилното име: Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име. В случая
съпругата не е променила фамилното си име при сключването на брака,
поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1
ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът
определя на 50,00 лв., съобразно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като същата следва да се възложи на
двете страни поравно предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен в Мароко на 26.11.2008 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 3027/12.05.2009 г. на Столична община,
район „Възраждане“, между З. С. Х., ЕГН **********, и М. Е-Б роден на
********** г. в Мароко, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН
на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА З. С. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса
при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА М. Е-Б роден на ********** г. в Мароко, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
3
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4