№ 42
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на П. Л.
Д. от гр.Девня срещу решение №334/24.07.2024 г. постановено по т.д. №188/2023 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, със седалище гр.София сумата от 27 200 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско +” по застрахователна
полица №440117213076232 за застрахователен риск „пътно транспортно произшествие“,
настъпило на 26.07.2017 г., по вина на П. Д. и довело до тотална щета на л.а. „Форд Транзит
Кустом”, с рег. №Х ХХХХ ХХ и сумата от 15 лв., представляваща ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 31.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че не са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.411 от КЗ, което да
обуслови основателността на регресния иск, предвид липсата на сключена валидна
застраховка застраховка "Каско +”. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли
предявения иск.
Насрещната страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София е
подала писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи, че по делото е представена валидна имуществена застраховка „Каско +“ по
полица № 440117213076232440117213076232/19.06.2017 г., съобразно която процесният л.а. е
застрахован при ищцовото дружество, със срок на валидност на застраховката от 01.07.2017
г. до 30.06.2018 г. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че между него и и „Пътинженеринг строй – Т“ ЕАД
е бил сключен договор за застраховка „Каско +“ на лек автомобил „Форд Транзит Кустом” с
рег. №ХХХХХХХ по застрахователна полица по застрахователна полица №440117213076232
със срок на валидност от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Излага, че на 26.07.2017 г. около
18.00лв. по път II-74, в посока от с. Дралфа, общ. Търговище е настъпило ПТП, при което
1
ответникът Д., като водач на товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. №ХХХХХХХ, с
прикачено полуремарке „Сириус МКБ“, с рег. №ХХХХХХХ е блъснал движещия се пред
него лек автомобил „Форд Транзит Кустом” с рег. №ХХХХХХХ, управляван от Ж Я,
намалил скорост поради спрени пред него на пътното платно товарен автомобил „Волво“ с
рег. №ХХХХХХХХ, с прикачено полуремарке марка „ОВА 390К 95“ с рег. №ХХХХХХХХ и
товарен автомобил „Скания“ с рег. №ХХХХХХХХ, с прикачено ремарке „Фруехауф Беналу
Т34 Ц“, последният с цел да избегне удар с ППС с животинска тяга. В резултат на удара,
лекият автомобил „Форд Транзит Кустом“ продължил движението си напред и се блъснал в
задната част на полуремарке „ОВА 390К 95“ с рег. №ХХХХХХХХ, прикачено към
управлявания от И. М товарен автомобил „Волво“, с рег. №ХХХХХХХХ. За настъпилото
ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП №1629304/26.07.2017г., като в него е
посочено, че причината за настъпването му е поведението на водача Д..
Твърди, че в резултат на причиненото от ответника ПТП, са настъпили щети за „Форд
Транзит Кустом“, довели до тотална щета по отношение на лекия автомобил, тъй като
разходите за възстановяването му надхвърлят неговата пазарна стойност. По заведената щета
е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на автомобила в размер на 27200
лв. след приспадане на 15% запазени части и са направени ликвидационни разноски от
застрахователя в размер на 15 лв. Твърди се, че товарният автомобил „Рено Премиум“ към
датата на инцидента не е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което отговорен по регресния иск е причинителят на вредата.
Ответникът П. Л. Д. от гр.Девня, не е подал отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно разпоредбата на чл.411, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.494 от
КЗ.
В тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на чл.411 КЗ,
пораждащ вземането му, а именно: наличие на договор за имуществена застраховка, сключен
между него и собственика на увредения автомобил; заплащане на застрахователното
обезщетение на застрахования поради настъпване на застрахователното събтие, както и
обичайните ликвидационни разноски, за което по делото няма спор; реализирана щета от
ПТП по вина на водача, чиято гражданска отговорност в случая не е била застрахована по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; отправяне на покана до причинителя
на вредата да заплати задължението си.
С оглед представената като доказателство застрахователна полица
№440117213076232/19.06.2017 г., със срок на валидност от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.
съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на чл.411 КЗ, а именно
2
валидно облигационно правоотношение между „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със
седалище гр.София и „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско
+“ за собствения на последното дружество лек автомобил „Форд Транзит Кустом”, с рег.
№ХХХХХХХ.
Представеният като доказателство протокол за ПТП от 26.07.2017 г., съставен от
длъжностното лице след оглед на местопроизшествието, непосредствено след пътния
инцидент, е подписан без възражения от участниците в същия – водачите на двата леки
автомобила, т. е. съдържа волеизявления и на виновния за ПТП водач на товарен автомобил
„Рено Премиум“, с рег. №ХХХХХХХ, който е заявил неизгодни за него факти относно
механизма на ПТП. В процесния протокол за ПТП е отразена необходимата информация
относно видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата,
причините и условията за настъпване на ПТП и неговия механизъм по данни на
участниците в същото.
Поради изложеното и предвид липсата на подаден отговор на исковата молба,
настоящият състав на ВКС намира, че протоколът за ПТП се ползва със задължителна
материална доказателствена сила относно отразените в него релевантни за механизма на
ПТП факти и обстоятелства.
Доколкото претендиращият обезщетение във връзка с увреждането ищец носи
тежестта за доказване на механизма на ПТП, по делото е назначена и САТЕ, от заключението
по която се установява, че на 26.07.2017 г., около 18:00 ч., на път 2-74, в посока от с. Дралфа,
община Търговище към гр. Търговище е настъпило ПТП между превозни средства, движещи
се в колона – 1. т. а. „Скания“, с рег. № ХХХХХХХХ, с прикачено полуремарке „Фруехауф
Беналу Т34Ц“, собственост на „Лес Трейд 1“ ЕООД, управляван от Н И Д, бил следван от 2.
т. а. „Волво“, с рег. № ХХХХХХХХ, с прикачено полуремарке с марка „Ова 390 К95“, с рег.
№ ХХХХХХХХ, собственост на „Дестини Транс“ ЕООД, управляван от И. С М, следван от
3. л. а. „Форд Транзит Кустом“, с рег. №ХХХХХХХ, собственост на „Пътинженерингстрой-
Т“ ЕАД, управляван от Ж С Я и 4. т. а. „Рено Премиум“, с рег. № ХХХХХХХ, с прикачено
полуремарке с марка „Сериус МКБ“, рег. № ХХХХХХХ, собственост на „Никицо Транс“
ООД, управляван от П. Л. Д.. При навлизане в десен завой на ЖП моста преди разклона за
с.Подгорица, община Търговище, т. а. „Скания“ е застигнал ППС с животинска тяга
(каруца), поради което е намалил скоростта си на движение и е спрял. При настъпилото
верижно спиране, л. а. „Форд Транзит Кустом“, движещ се като трети автомобил в редицата,
е бил застигнат и блъснат в задната му част от предната част на последния в групата
автомобил – т. а. „Рено Премиум“, управляван от П. Д.. В резултат на настъпилия удар в
задната част на л. а. „Форд Транзит Кустом“, той бил избутан напред до сблъсък с предната
му част в задната част на полуремарке „Ова 390 К95“, прикачено към т. а. „Волво“.
Настъпването на произшествието при описания механизъм по отношение на л. а.
„Форд Транзит Кустом“ се потвърждава и от показанията на свидетеля Ж Я, които се
кретитират от съда като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
С оглед на гореизложеното съдът намира за безспорно установено наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на въззивника П. Д., който като водач на
товарен автомобил „Рено Премиум“ и прикаченото към него полуремарке е нарушил
правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 ЗДвП – несъобразяване с характера и
интензивността на движението, ненамаляване на скоростта на движение и неспиране при
възникналата опасност за движението, а именно възможността за причиняване на
катастрофа, вследствие верижно спиране на преднодвижещите се автомобили, в резултат на
което са нанесени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Транзит Кустом”.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че към датата
на произшествието, автомобилът управляван от причинителя на вредата - т. а. „Рено
Премиум“, с рег.№ХХХХХХХ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, което обуславя легитомацията на застрахователя по имуществената
3
застраховка да насочи регресната си претенция директно към деликвента.
Няма спор, а и от представените по делото доказателства се установява, че на
24.04.2018 г., въззиваемият е заплатил на „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД по имуществена
застраховка „Каско +“, обезщетение за тотална щета на лек автомобил „Форд Транзит
Кустом”, с рег. №ХХХХХХХ, в размер на 27 200 лева.
От представеното свидетелство за регистрация – част I за л. а. „Форд Транзит Кустом“
и отбелязаното върху него се установява, че регистрацията на превозното средство е била
прекратена на 03.04.2018 г. поради настъпила тотална щета.
След заплащане на обезщетението, застрахователят е отправил до въззивника
регресна покана с изх. № 92-1909/11.06.2018 г., с която го е поканил да му заплати сумата от
27 200 лв. и сторените ликвидационни разходи в размер на 15 лв., която покана е получена
от П. Д. на 15.06.2018 г.
По размера на иска: Претендираният от въззиваемия размер от 27 215 лв. е формиран
от сбора от сумата от 27 200 лв., тотална загуба в размер на 85 % от застрахователната
стойност и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи. Като неоспорено от ответника се
преценява твърдението на ищеца относно наличието на тотална щета, надлежно установена
и от приетото от страните заключение на САТЕ. От същото се установява, че действителната
пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 40 981 лв., а стойността на ремонта е
37 000 лв., което представлява тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, тъй като
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната
стойност на автомобила.
Експертизата е определила стойността на запазените части на автомобила на 10245
лв. лв., които следва да се приспаднат от действителната пазарна стойност на автомобила,
т.е. застрахователното обезщетение възлиза на 30 736 лв. Към същото следва да се прибавят
и обичайните разноски, направени за определянето му, съгласно чл.411, изр. първо от КЗ,
възлизащи на 15 лв., или искът се явява основателен за предявения размер от 27 215 лв.,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 3392.64
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №334/24.07.2024 г. постановено по т.д. №188/2023 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което П. Л. Д. от гр.Девня е осъден да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, със седалище гр.София сумата от 27 200 лв., представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско +” по
застрахователна полица №440117213076232 за застрахователен риск „пътно транспортно
произшествие“, настъпило на 26.07.2017 г., по вина на П. Д. и довело до тотална щета на л.а.
„Форд Транзит Кустом”, с рег. №Х ХХХХ ХХ и сумата от 15 лв., представляваща
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 31.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П. Л. Д., с ЕГН ********** от гр.Девня, ул.“Лозарска“ 3А ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от
3392.64 (три хиляди, триста деветдесет и два лева и 64 ст.), представляваща направените
във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн.
4
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5