Р Е
Ш Е Н
И Е №353
гр.Кюстендил 02.06.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№1253 по описа за 2014г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано по исковата молба, подадена от Х.Р.Х.
с ЕГН ********** *** и настоящ: гр.Кюстендил ул.„***** “ №***, против „Далекс”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ж.к.„***”
бл.*** вх.*** ап.***, представлявано от управителите М. К. Д. и В. М. Д.,
заедно и поотделно.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- иск с правно основание чл.265 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 690.83 лева, дължима, като обща стойност на заплатени от Х.
възнаграждения по договори за изработка – устни договори от 27.01.2012г.,
14.01.2014г. и от 17.03.2014г. за ремонт на двигател на собствен на Х. лек
автомобил марка „Ланчия”, модел „Дедра”, с рег.№****, подлежащи на връщане,
поради негодност на извършените ремонти, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2014г., до
окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.265 ал.1 пр.2 т.2 от ЗЗД
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 844.40 лева, представляваща стойността на разходите, направени за
поправката на недостатъците на извършените от дружеството ремонти на двигателя
на лекия автомобил на Х. марка
„Ланчия”, модел „Дедра”, с рег.№****, в това число и във връзка с упражняване правата
на Х., като страна по неизпълнените договори, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2014г., до
окончателното изплащане.
Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът основава
претенциите си на следните твърдения: 1) Х. е собственик на лек
автомобил марка „Ланчия”, модел „Дедра”, с рег.№****; 2) на 31.01.2012г. в стопанисвания от
ответното дружество автосервиз „Пежо” е бил извършен ремонт на двигателя на
притежавания от ищеца автомобил, за който същият заплатил сумата от 525.63
лева; 3) тъй като след ремонта един от цилиндрите на двигателя не бил в ред, на
14.01.2014г. Х. отново посетил автосервиза, при което на същата дата бил
извършен ремонт на разпределителните валове на двигателя, заплатеното
възнаграждение за който било на стойност 102.20 лева; 4) последвалата липса на
достатъчна мощност при движението на колата станала причина Х. да посети
сервиза и на 17.03.2014г., при което посещение били почистени инжекторите, а
ищецът заплатил за работата сумата от 63.00 лева, с което общо заплатената сума
за ремонти в полза на „Далекс” ООД станала 690.83 лева; 5) в началото на месец
април 2014г. по време на движение, автомобилът аварирал и след ползването на
Пътна помощ и преглед в автосервиз в гр.С**** се установило, че двигателят,
така, както бил отремонтиран от ответника, е напълно негоден и трябва да се
смени с друг; 6) на 03.04.2014г. Х. закупил друг двигател – „Ланчия –
283А10000156650”, за което заплатил сумата от 500.00 лева; 7) на 04.04.2014г.
двигателят бил монтиран на автомобила в автосервиз на „ВИДН Ауто Фиат” ЕООД,
гр.****, за което ищецът заплатил сумата от 300.00 лева. Ищецът счита, че
извършените от сервиза на ответното дружество ремонти на двигателя са
некачествени и напълно негодни, като счита, че причина за това е фактът, че
сервизът не е бил специализиран, а служителите не са имали нужните инструменти
за работата. Х. претендира да му бъдат върнати заплатените от него суми за
трите некачествени ремонта, в общ размер на 690.83 лева, както и да му бъдат
заплатени сторените от него разходи за поправка на вредите от некачествените
ремонти – 800.00 лева, както и заплатената от него сума за връчване на
нотариална покана на ответника– 44.40 лева.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът не спори, че:
1) стопанисва автосервиз в с.Ж., общ.Кюстендил, известен като сервиз на „Пежо”;
2) на 27.01.2012г., на 14.01.2014г. и на 17.03.2014г. в автосервиза е приеман
за ремонт лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Дедра”, с рег.№**** и 3) за ремонта на
27.01.2012г. дружеството е получило от Х. възнаграждение за извършената работа
в размер на 525.63 лева, а за второто посещение – 102.10 лева. Ответното
дружество счита искове за неоснователни и претендира тяхното отхвърляне, като
поддържа, че: 1) автосервизът разполага с необходимата материална база,
техническо оборудване и квалифициран персонал за сервизно обслужване на
автомобили, в т.ч. за извършване ремонт на двигатели; 2) ремонтът на двигателя
на автомобила на ищеца на 27.01.2012г. е извършен качествено, потвърждение за
което е от една страна фактът, че двигателят е заработил след отремонтирането
му и обстоятелството, че е работил безпроблемно повече от две години след това,
без Х. да направи рекламация; 3) на 14.01.2014г., въпреки че в сервиза било
констатирано, че разпределителните валове на двигателя са износени и се налага
тяхната смяна с други, такава не била извършена, поради невъзможността да се
намерят валове втора употреба, двигателят бил сглобен, а се сменили само
о-пръстените на валовете, както и маслото и масления филтър; 4) целта на
посещението на ищеца на 17.03.2014г. била да се почистят инжекторите, свързани
с работата на газовата уредба, които нямали нищо общо с двигателя, като тогава Х.
заявил, че след предходното му посещение е намерил валове и ги е сменил. В
обобщение, становището на ответника е за отхвърляне на исковете като
неоснователни, поради качественото извършване на работата и при трите посещения
и липса на причинна връзка между ремонтите и аварирането на автомобила през
април 2014г. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и след като прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Ищецът, видно от представените по делото договор за
покупко-продажба от 02.06.2010г. и свидетелство за регистрация на МПС, е бил
собственик на лек автомобил марка „Ланчия”,
модел „Дедра”, с рег.№*****.
Ответното дружество стопанисва автосервиз в с.Ж.,
общ.Кюстендил, находящ се на ул.„*** “, известен като Автокомплекс „Пежо”.
На 27.01.2012г. Х. посетил стопанисвания от ответника
сервиз, с оплакване, че автомобилът му имал проблем с двигателя и губел
мощност. Обяснил, че автомобилът се намирал при майстор в с.Г., който не могъл
да се справи с ремонта. От сервиза се съгласили да извършат преглед и евентуално
ремонт на автомобила и изпратили служител с платформа, който да придвижи колата
до комплекса. Автомобилът на ищеца не бил в движение, а сваленият изпарител на
газовата уредба и части от двигателя се намирали в багажника му. При приемането
на колата бил оформен документ – сервизна поръчка и същата била насочена към
автомонтьора К.С., който доразглобил автомобила до нужната за извършване на
ремонта степен. Сменили се: един клапан, сегменти и комплект лагери, след което
двигателят бил сглобен, но автомобилът не запалил, поради това, че предният
майстор бил повредил датчика на разпределителния вал. След подмяната на датчика
колата веднага заработила и напуснала сервиза на собствен ход. За така
извършения ремонт Х. заплатил на дружеството сумата от 525.63 лева на датата
31.01.2012г.
Около две години по-късно – на 14.01.2014г., Хр.Х.
отново посетил автосервиза в с.Ж. с оплакване за загуба на мощност и шум в
двигателя на същия автомобил. Отново била оформена сервизна поръчка, в която са
посочени името, телефона на клиента, марката на автомобила, оплакванията и
т.н., но номерът на колата е сгрешен. Извършването на ремонта отново било
възложено на К.С., който при разглобяването констатирал, че разпределителните
валове са износени и тъй като същите не подлежат на ремонт трябвало да бъдат
подменени. На Х. било обяснено, че нови валове струват над 1 000 лева
единия и тъй като не се намерили втора употреба, ищецът пожелал автомобилът да
бъде сглобен с проблемните валове, като единствено за единия вал са били
сменени о-пръстени, било сменено и маслото и масления филтър. Х. заплатил общо
сумата от 102.10 лева. При това си посещение ищецът не се оплакал от качеството
на предходния ремонт.
На 17.03.2014г. Х. отново потърсил услугите на сервиза
с конкретното искане да бъдат почистени бензиновите инжектори, чиято роля е да
впръскват гориво в двигателя. Автомобилът вече нямал тропане и автомонтьорът
Кр.С. заключил, че вероятно междувременно собственикът е сменил разпределителните
валове. Инжекторите били свалени и изпратени за почистване на друго място. След
връщането им С. ги монтирал. Цената на услугата – 63.00 лева, била заплатена от
Х..
Горните факти се установяват от показанията на
свидетелите Г.М., К.С. и Р. М., както и от представените с исковата молба три
броя заверени преписи от поръчки.
В началото на месец април 2014г. по време на
управление автомобилът на Х. аварирал. С Пътна помощ бил откаран в автосервиз в
гр.С.. При проверка компресията на двигателя се оказало, че на единия цилиндър
свещта е счупена отвътре. Била отворена главата, разглобен двигателя и се
установило, че главата е унищожена, а буталото и клапана на единия цилиндър –
строшени. Тъй като вариантът за възстановяване на двигателя бил финансово
неприемлив, Х. се насочил към търсене на друг двигател, втора употреба.
Посоченото е установимо от показанията на свидетеля И.И.. Според представената
от ищеца стокова разписка от 03.04.2014г. „Ричи Ауто“ ЕООД, гр.С., е доставило
на Хр.Х. 1 бр. ДВГ Ланчия №183А10000156650 на стойност 500.00 лева. Свидетелят И.
сочи, че стопанисвания от него автосервиз в гр.С. е монтирал на автомобила на
ищеца закупен от същия двигател, със стойност на услугата от 300.00 лева, за
която сума по делото има представена издадена от „ВИДН Ауто Фиат“ ЕООД фактура
и фискален бон. Според свидетеля, Х. си взел стария двигател, а преди това на
място е идвал експерт, който е извършил оглед на сваления двигател.
По делото по делегация РС-С. е разпитал свидетеля С.Н.
С., който по молба на ищеца е извършил оглед на дефектиралия двигател,
констатациите от който е отразил в експертно заключение.
По делото са били назначени една основна и една
допълнителна експертиза, двете изпълнени от вещото лице инж.Г.И. и
обективирани, съответно : в заключение с вх.№5189/02.03.2016г. и в заключение
№8608/11.04.2016г. Основен предмет на изследване е било състоянието на
повредения двигател, с цел изясняване на причината за повредата. В първото
заключение е посочено, че при огледа на двигателя се констатира, че черупките
на биелните лагери на първия цилиндър се намират една върху друга в петата на
биелата, което е показател за наличие на нарушено покритие /заливка/ на
лагерите, поради което същите са превъртели в гнездата и в следствие на
триенето размерите на дебелината на черупките е намалена, за което причината
може да бъде от различно естество – недостатъчно смазване, попадане на частици
в маслото, умора на материала, други. Експертът е посочил, че комплект биелни
лагери е бил сменен при ремонта на двигателя при първото посещение в
автосервиза на 27.01.2012г. /което според вещото лице няма характер на основен
ремонт, тъй като не са били шлайфани цилиндрите/ и обосновава извод, че
възможна причина за оплакването от чукане в двигателя при второто посещение, е
наличието на проблем и в биелния лагер на първия цилиндър. Инж.И. сочи, че при
триене в гнездата черупките се износват, дебелината на стените намалява, същите
превъртат една върху друга, в резултат хода на буталото се увеличава, а когато
буталото избутва /издухва/ изгорелите газове от цилиндъра изпускателните
клапани са отворени, а движението на буталото е от долна мъртва точка към горна
мъртва точка. Експеертът счита, че най-вероятна причина за получената авария в
двигателя е превъртането на двете черупки на биелния лагер една върху друга,
увеличаване хода на буталото, последвал удар на челото на буталото в клапаните,
довело до счупване стъблото на клапана и падането на същия в цилиндъра.
Превъртането на черупките, според вещото лице говори за недостатъчно смазване,
а причината за последното, според него не е ясна. Направен е извод за липса на
причинно-следствена връзка между аварията, претърпяна от ищеца и извършения от
ответника ремонт. Последният извод вещото лице обосновава и с факта, че в
продължение на две години след ремонта на двигателя, извършен от сервиза на
дружеството-ответник, автомобилът е бил в движение.
Инж.И. поддържа своите констатации и изводи и след
извършване на повторен оглед на авариралия двигател, с цел изследване наличието
на латунови подложки, подпушване на маслените отвори и на маслените магистрали
на коляновия вал.
Установените по делото факти, така, както се изложиха
по-горе, очертават извода на настоящия съд за неоснователност на предявените
искове, съображенията за който са следните:
Предявени са два иска за ангажиране имуществената
договорна отговорност на ответника, основана на неизпълнение на задължения по
договори за изработка. Съгласно чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка, който е
неформален договор, изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната – да заплати възнаграждение. Разновидност на договора за изработка
е договорът за услуга.
Съгласно чл.261 ал.1 от ЗЗД, изпълнителят по договора
за изработка е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а поръчващият,
съгласно чл.264 ал.1 от ЗЗД е длъжен да приеме, извършената съгласно договора
работа.
В конкретния случай се твърди, че изпълнителят –
ответното дружество, не е изпълнил задължението си, съгласно чл.261 ал.1 от ЗЗД,
в резултат на което изпълнената работа има недостатъци, направили вещта негодна
за употреба, поради което се претендира, както заплащане на разходите,
необходими за поправката, така и се претендират последиците от разваляне на
договора, поради неизпълнение, а именно – връщане на даденото по него.
Безспорно по делото се установи, че между страните са
били сключени три договора за изработка/услуга, по силата на които на
27.01.2012г., на 14.01.2014г. и на 17.03.2014г. ответното дружество е извършило
ремонтни дейности по отношение различни части на автомобила на ищеца. Безспорно
е също така, че Х. е заплатил на дружеството договорените възнаграждения.
Категорично установен по делото факт също така е и
този, че в началото на месец април 2014г. двигателят на собствения на Х.
автомобил е аварирал.
За основателността и на двата предявени иска са от
значение следните предпоставки: дали работата на изпълнителя по договорите има
недостатъци и дали ако има такива, същите са станали причина за аварията на
двигателя на автомобила на ищеца.
Посочените елементи от фактическия състав за
отговорността на изпълнителя подлежат на доказване от твърдящата ги страна –
ищеца в производство. Множеството събрани по делото доказателства обаче не
само, че не установяват верността на подобни твърдения, но сочат на извод за
обратното.
Изясни се, че единствено на датата 27.01.2012г. е бил
извършен ремонт на двигателя на автомобила, като на другите две дати ремонтните
дейности са имали съвсем различен предмет. По делото липсва установен факт, от
който да се заключи, че при изпълнение на работата по ремонта на двигателя са
допуснати пропуски, в резултат на които двигателят да е станал негоден за
обичайното му предназначение. Дори напротив - изясни се, че в резултат на
изпълнената работа двигателят е заработил и автомобилът е напуснал сервиза на
собствен ход, а в следващите две години е работил, без Х. да заяви някакви
оплаквания. Няма данни за конкретни недостатъци и/или пропуски в работата на
служителите на ответното дружество. Същото важи и за последващите ремонтни
дейности, осъществени в сервиза на ответника.
Вещото лице е категорично и досежно липсата на
причинно-следствена връзка между аварията, претърпяна от ищеца и извършения от
ответника ремонт. Констатациите и изводите на експерта се възприемат изцяло от
съда, тъй като са обосновани и логични и не се опровергават от останалия
доказателствен материал. Вещото лице сочи вероятната причина за аварията - недостатъчно смазване в двигателя, но
източника на този проблем по делото не е изяснен и по никакъв начин не може да
бъде обвързан с действията или бездействията на служителите на ответника.
Аргументите на ищеца за противното представляват по делото твърдения на страна
в спора, които не намират опора в събраните доказателства и не могат да бъдат
кредитирани.
Изложеното е достатъчно, за да формира извод за
неоснователност на предявените искове, без да е потребно да се навлиза в анализ
на останалите предпоставки за тяхното уважаване.
С настоящото решение съдът ще отхвърли предявените
искове.
Направените от ищеца разноски остават за негова
сметка.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
заплати на ответника всички сторени от дружеството разноски, които са в размер
на 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените от Х.Р.Х. с ЕГН ********** *** и настоящ: гр.*** ул.„*** “ №**,
против „Далекс” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К.
ж.к.„***” бл.** вх.*** ап.**, представлявано от управителите М. К. Д. и В. М. Д.,
заедно и поотделно, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл.265 ал.2 от Закона за задълженията и договорите за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 690.83 лева, дължима, като
обща стойност на заплатени от Х. възнаграждения по договори за изработка –
устни договори от 27.01.2012г., 14.01.2014г. и от 17.03.2014г. за ремонт на
двигател на собствен на Х. лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Дедра”, с рег.№***,
подлежащи на връщане, поради негодност на извършените ремонти, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.07.2014г., до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.265
ал.1 пр.2 т.2 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 844.40 лева, представляваща
стойността на разходите, направени за поправката на недостатъците на
извършените от дружеството ремонти на двигателя на лекия автомобил на Х. марка
„Ланчия”, модел „Дедра”, с рег.№***, в това число и във връзка с упражняване
правата на Х., като страна по неизпълнените договори, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2014г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х.Р.Х. с ЕГН ********** ***
и настоящ: гр.Кюстендил ул.„***** “ №***, да заплати на „Далекс” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ж.к.„****” бл.**
вх.** ап.**, представлявано от управителите М. К. Д. и В. М. Д., заедно и
поотделно, сумата от 350.00 лева (триста
и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: