В открито съдебно заседание нарушителят се
явява лично. Признава вината си, твърди че не е употребил точно същите изрази, моли
за наказание „Глоба“. Изразява съжаление за поведението си.
Съдът
от фактическа страна установи следното:
И.Г.Д.
ЕГН **********, роден на *** ***, б.,б. гражданин, живущ ***, трудово
ангажиран, неженен, със средно образование, осъждан, на 09.11.2020 г. около 02:00
ч. се намирал в гр. Пловдив на ул. „***“, до № **/**,
където в жилище на първия етаж с компания употребявали алкохол и слушали силна
музика. По сигнал за нарушаване на нощната тишина се отзовали униформените
служители на 03РУП при ОД на МВР Пловдив -
Р. А. и Ч. Д.. Поканили лицето В. С. Х. – обитател на жилището до
патрулния автомобил, за да му съставят писмено разпореждане за спазване на
нощната тишина. Докато били до патрулния автомобил от жилището излязъл и
нарушителят И.Г.Д., същият бил във видимо нетрезво състояние, бил агресивен,
крещял и говорил на висок глас. След известна ескалация на поведението му Д.
отправил към униформените служители следните цинични и обидни реплики „**.“; „**.“,
като им показвал жестове със среден пръст, както и „****“. Репликите били
възприето освен от присъстващите лица и от лицата, които поради шума били
излезли на терасите от съседните жилищни сгради. За да се спре демонстрацията
на неуважение към обществото, правовия ред и органите на МВР, служителите
решили да задържат лицето по реда на чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24
часа като употребили помощни средства – белезници. При отвеждането му в 03 РУП
при ОД на МВР Пловдив, агресивното поведение на Д. продължило. Нарушителят бил
изпробван с дрегер алкотест за наличие на алкохол в издишания въздух, който
отчел концентрация от 2,76 промила.
Горната
фактическа обстановка се установява частично от обяснението на нарушителя,
дадено пред съда, сведенията на свидетелите Ч. В. Д. и Р. В. А., докладни
записки, заповед за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. При
преценката на обясненията на Д., съдът взе предвид, че същите имат същата
двойствена природа, както и обясненията на обвиняемия в наказателния процес, те
са и средство за защита, освен че са и доказателствено средство. Поради това съдът
кредитира частта от обясненията, в която лицето посочва, че са употребили
алкохол и е обидил служителите, тъй като те кореспондират с останалия
доказателствен материал и се подкрепят от събраните данни. Възраженията на
нарушителя, че не е употребил записаните в акта изрази съдът не кредитира, тъй
като лицето е било употребило сериозно количество алкохол и признава, че не
помни с какво точно е обидил органите на реда. Съдът намира, че в тази си част
обясненията представляват защитна версия на Д.. Посоченото в обясненията на
свидетелите Ч. Д. и Р. А. съдът кредитира, тъй като същите са логични
непротиворечиви и подробни. Точните изрази и жестове, които сами по себе си са
доста цветущи и своеобразни и се възпроизвеждат от двамата служители, с
достатъчна степен на точност, за да звучат правдиво. Данните от докладните
записки също се подкрепят и допълват останалия събран доказателствен материал и
съдът ги кредитира, тъй като в своята цялост доказателствените материали чертаят
една безпротиворечива фактическа обстановка, описана в акта за констатиране на
проява на дребно хулиганство. Не се събраха доказателства, които да
опровергават записаното в Акта относно времето, мястото, авторството и
механизма на деянието. Установява се, че нарушителя е изрекъл думите и изразите
по отношение на полицейски служители и по този начин с изявените непристойни думи
и действия е демонстрирал пред другите членове на обществото явно нежеланието
си да се съобрази с установения ред. Намиращите се на място лица и полицейските
служители са възприели казаното от него и са били силно възмутени.
Актът
за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от
нарушителя при отказ, което е допустим от закона способ, свидетел на
нарушението, двама свидетели на отказа и актосъставителя. Детайлно е очертана
фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.
Извършеното от Д. деяние, а именно изричането на думи и изрази като **.“; „**.“
и „***“ са обидни, цинични и обективно носят негативно отношение към личността
и институцията, към която са насочени, същата характеристика носят и
отправяните жестикулации със среден пръст. Тези думи и телодвижения, представляват
такава непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към орган на
власт – униформени полицейски служители, каквато се изисква от закона, за да е
осъществен състава на нарушението по УБДХ.
От
правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и
думи, с които се нарушава обществения, демонстрира се проява на превъзходство
над органите на реда и останалите граждани и явно и публично неспазване на реда.
Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е
съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и нарушаване на
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителя не е
личност в висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието
„Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните
работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и
обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат
необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна
репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му най-подходящо се
явява административното наказание глоба. При определяне размера ѝ съдът
отчете, че макар и формално изразено съжаление за стореното, то непризнаването
на фактите, свидетелства за липса на критично отношение към стореното. Това, че
проявата е извършена след употреба на алкохол също следва да се отчете като
утежняващо отговорността обстоятелство. По делото няма категорични данни за
завишена лична обществена опасност на дееца. Конкретната проява не се отличава
с особено висока степен на обществена опасност. Поради това съдът съобрази, че
следва да се определи наказание около средния размер на административната
санкция, а именно 200 лв. Лицето е
трудово ангажирано и има доходи, което беше взето под внимание при определяне
на размера на наказанието. Настоящата инстанция счита, че този размер на
глобата би допринесла да се постигне целеният ефект на наказанието - нарушителят
да се поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на
непристойни действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого,
още повече към орган на властта.
По
изложените съображения постанови своя акт.