Номер /27.04.2020 год.,
град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН ИВАНОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Андонова
кАНД № 290
по описа на съда за 2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
ЦУ на НАП-Варна чрез процесуалния им представител гл.ю.к. П.Н., против решение
№2235/06.12.2019г по НАХД №3775/2019г на ВРС, ХV с-в, с което е отменено издаденото
от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на НАП-София НП № 453753-F498532/29.07.2019г
и наложената на „Т. Сокер Мениджмънт” ЕООД – Варна, Булстат *********, имуществена санкция в размер на 3 000лв. на осн.чл.1854 ал.2 от ЗДДС. Релевирано е
основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на
чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, с оспорване на
всички възприети от ВРС допуснати съществени процесуални нарушения с издаването
на НП. Твърди се, че нарушението е ясно описано в акта и в НП, то е доказано с
всички събрани и цитирани в постановлението доказателства, и с тези съображения
се настоява за отмяна на обжалваното решение и за потвърдежаване на НП като
законосъобразно и правилно. В съдебно заседание, редовно призовани, касаторите
не се представляват. С писмена молба ю.к.Николова поддържа изцяло жалбата на
сочените в нея основания.
С отговора си по касационнажа
жалба ответната страна „Т. Сокер Мениджмънт” ЕООД чрез пълномощник адв.Д.Д. ***
я оспорва с аргумент, че всички доводи на въззивния съд за отмяна на НП са
изводими от обективното му съдържание и са законосъобразни, а касационната
жалба е лишена от конкретика, с оглед на което настоява за оставянето й без
уважение, респективно – и за потвърждаване на решението; претендира се и
присъждане на адвокатско възнагражение по списъка по чл.80 от ГПК. В съдебно
заседание дружеството не се представлява; с писмена молба адв.Д. поддържа отговора
по касационната жалба и настоява за отхвърлянето й.
Участващият в производството
представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационният съдебен състав счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните в хода на
съдебното следствие гласн и писмени доказателства, въззивният съдебен състав
приел за установено от фактическа страна, че на 06.07.2019г св. Й. А. –
инспектор по приходите, и колегата му И. А. извършили проверка на търговски
обект – спа-център в хотел „Хавана” в КК „Златни пясъци”, стопанисван от „Т.
Сокер Мениджмънт” ЕООД. В обекта било въведено в експлоатация и функционирало
ФУ „Datecs DP 150 T KL” с ИН на ФУ: DT555537 и ИН на ФП: 02555537. От изведения
КЛЕН за периода 01.07.2019г – 05.07.2019г било установено, че издадените за
извършените продажби общо 8 на брой касови бонове не съдържали QR код. Установено било също, че дружеството не е регистрирано
по ЗДДС и не ползва СУПТО (според декларацията на управителя Басри Саров от
деня на проверката).
Въз основа на данните в така
събраните доказателства компетентното длъжностно лице св.А. пристъпил към
издаване на АУАН от 08.07.2019г, с констатации, че „Т. Сокер Мениджмънт” ЕООД не е
регистрирано по ЗДДС и не използва СУПТО в търговската си дейност, и е следвало
в срок до 30.06.2019г да приведе дейността си в съответствие с изискванията на
Наредба №Н-18/2006г на МФ, а с бездействието да изпълни задължението си в
законоустановения срок дружеството е осъществило нарушение по чл.8 ал.2 вр.§71 ал.3 от ПЗР на
Наредба №Н-18/2006г. Посочено е в акта, че издадените в периода 01.07.2019г –
05.07.2019г общо 8 бр. фискални касови бонове (индивидуализирани с номера и
съдържание) не съдържат QR код
съгл.изискванията на чл.26 ал.5 вр.ал.1 т.16 от Наредба №Н-18/2006г на МФ с приложение 18а (публикувани в ДВ бр.26/2019г, в
сила от 01.04.2019г); че съгл.чл.8 ал.1 от Наредбата ФУ трябва да отговарят на
функционалните изисквания по приложение 1 и техническите изисквания по
приложение 2, а според ал.2 ФУ от одобрен тип е устройство, което отговаря на
изискванията по ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл.10 ал.9; че декларираната от управителя липса на СУПТО
представлява нарушението по чл.8 ал.2 вр.§71 ал.3 от ПЗР на Наредба №Н-18/2006г
на МФ, с което е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС; в акта са
описани и събраните в хода на проверката писмени доказателства, приложени към
АНП и приобщени като доказателства по делото. При личното предявяване на АУАН
на управителя Саров и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения.
Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите
констатации на актосъставителя, както и правната квалификация на нарушението,
за което на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция
в размер на 3 000лв.
При така установената фактология,
по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че
в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както следва: 1. В НП от една страна се сочи, че в срок
до 30.06.2019г дружеството не е привело дейността си в съответствие с
изискванията на Наредба №Н-18/2006г, като е безспорно, че в този срок нарушение
не може да бъде извършено, а АНО следва да посочи изрично датата, на която
счита, че такова е извършено – такова посочване в НП липсва, като са изложени
факти за дати в периода 01.07.-05.07.2019г, когато в обекта са били извършвани
услуги, и остава неясно за коя дата АНО е решил, че следва да ангажира
отговорността на дружеството. Непосочването на конкретна дата, на която се
приема, че е извършено нарушение, или противоречивото й посочване, ограничава
правото на защита на наказаното лице и възможността съдът да прецени спазването
на сроковете за издаване на АУАН и НП; 2.
Посочените в НП като нарушени норми на чл.7 ал.1 вр.чл.8 ал.2 от Наредба
№Н-18/2006г не визират конкретни изисквания към ФУ, а ал.1 на чл.8 визира две
приложения към същата с редица изисквания, поради което не става ясно на кое
точно от тях не отговаря ФУ в конкретния случай; при цифровата квалификация на
нарушението не е визирана нормата на чл.26 ал.5 вр.ал.1 т.16 от Наредба
№Н-18/2006г с приложение 18а, а волята на АНО относно правилната правна
квалификация на нарушението следва да бъде ясна и категорична, а не да се
презюмира, за да се гарантира правото на защита на нарушитея, което в този
случай съдът е приел за ограничено. На следващо място въззивният съдебен състав
приел, че на дружеството е наложена санкция по чл.185 ал.2 от ЗДДС в размер,
съответстващ на нарушения, които водят до неотчитане на приходи, но в НП не са
изложени мотиви дали такива в случая съществуват и ако да – на коя от всички визирани в НП дати е станало
това. В заключение съдът е посочил, че включването на чл.186 ал.2 от ЗДДС
(основанието за налагане на ПАМ на дружеството) не е самостоятелна причина за
отмяна на НП. Така мотивиран предходният състав е отменил НП.
Настоящата инстанция счита тези
изводи за незаконосъобразни. Те на първо място се опровергават от простия
прочит на АУАН и на НП. Противно на въприетото от ВРС, в АУАН и в НП се съдържа
точно, пълно, ясно и недвусмислено описание на вмененото нарушение – издадените
от ФУ в обекта на „Т. Сокер Мениджмънт” ЕООД 8 бр. касови бонове в периода
01.07-5.07.2019г не съдържат QR
код съгл.изискванията на чл.26 ал.5 вр.ал.1 т.16 от Наредба №Н-18/2006г на МФ с
приложение 18а (публикувани в ДВ бр.26/2019г, в сила от 01.04.2019г), което е резултат на
неизпълненото им в срок до 30.06.2019г задължение след като не са регистрирани
по ЗДДС и не ползват СУПТО, да приведат дейността си в съответствие с
изискванията на чл.8 ал.1 вр.§71 ал.3 от ПЗР на Наредбата. Въззивният съд е
посочил в решението си, че изцяло кредитиран и показанията на актосъставителя,
който на свой ред е потвърдил в какво се изразява нарушението – липса на QR код в издадените от ФУ касови бонове, издадени от
дружеството в периода 01.07.- 05.07.2019г. В този смисъл нито за нарушителя, нито
за съда може да съществува неяснота за обективния състав на санкционираното с
НП нарушение.
В постановлението конкретно и
коректно са посочен периода на осъществяване на нарушението – 01.07.2019г –
05.07.2019г, с индивидуализация на всеки от 8-те издадени в този период бонове от
ФУ без QR код чрез номер и сума. Датата
30.06.2019г е цитирана единствено като законоустановен срок за изпълнение на
задължението на дружеството да приведе дейността си с изискванията на Наредба
№Н-18/2006г съгл.§71 ал.3 от ПЗР на Наредбата, с посочване, че същият не е
спазен. Така посочването на законоустановения краен срок 30.06.2019г и на
периода на нарушението 01.07.2019г – 05.07.2019г не само не водят до неяснота
и/или объркване, а пълно, вярно и точно описват обективните признаци на
нарушението в темпорален аспект. Нещо повече – непосочването от АНО на която и
да било от тези дати в съдържанието на НП би представлявало неяснота и
непълнота на обвинението от фактическа страна. В този смисъл липсва и второто
възприето от въззивния съд съществено процесуално нарушение по см.чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН.
Категорично несподеляем е и
изводът, че от съдържанието на НП не става ясно на кое точно изискване не
отговаря ФУ в конкретния случай – с простия прочит на постановлението се установява,
че това изискване е формулирано както фактически (липса на QR код в касовите бонове, издавани от нерегистриран по ЗДДС
търговец без СУПТО в обекта), така и юридически – чл.26 ал.5 вр.ал.1 от
Наредбата, която визира конкретно вида и съдържанието на QR кода, във връзка с приложение 18а
към Наредбата. Освен това АНО е посочил изрично, че по този начин дружеството е
нарушило разпоредбата на чл.8 ал.2 да използва само ФУ от одобрен тип, като не
е спазило срока по §71 ал.3 от ПЗР на Наредбата да го приведе в съответствие с
изискването за наличие на QR
код в касовите
бонове, което е вярна и правилна квалификация на осъщественото нарушение, и тя
не създава нито неяснота, нито възможност за неразбиране или объркване както на
нарушителя, така и на съда.
Поради изложеното и противно на
приетото от ВРС касационната инстанция счита, че АУАН и НП не са обременени със
съществени процесуални нарушения – нито тези, приети от предходния състав, нито
други такива, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на постановлението.
Санкционираното с НП нарушение е безспорно установено, доказано с писмени
доказателства, подробно и изчерпателно описано с обективните му признаци, и
вярно квалифицирано от правна страна. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените за това срокове, съдържат минимално изискуемите за
редовността им от формална страна реквизити, а в производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
основания за отмяната му.
Независимо от горното в случая е
налице основание за изменение на НП. Никъде в хода на АНП и в съдебната фаза на
производството не са документирани неотразени приходи – такива не са посочени и
в НП. Независимо от горното, санкцията е наложена на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС и
в размер, съответстващ на нарушение, довело до неотразяване на приходи. Предвид
липса на такива в конкретния случай, законосъобразното налагане на санкцията
следва да е на осн.чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС, т.е. на нарушителя следва
да бъде наложена санкция в размер от 500лв. до 2000 лв. Доколкото това е въпрос
по правилното приложение на материалния закон, промяната на основанието за
ангажиране на отговорността е изцяло в компетентността както на въззивния съд
(чл.337 ал.1 т.2 от НПК), така и на касационния съд (чл.218 ал.2 от АПК). С
оглед факта, че настоящото нарушение е първо по вида си за санкционираното
дружество, но пък е осъществено чрез бездействие в период от 5 дни след
изтичане на законоустановения срок, при което са издадени общо 8 бр. касови
бонове без QR код, касационната инстанция намира,
че санкция в размер на 1 000лв. – между минималния и средния предвиден с
чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС размер, е справедливо отражение на тежестта
на извършеното нарушение и е изцяло адекватно да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото
претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски по делото е
неоснователна.
Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.222 ал.1 от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2235/06.12.2019г по НАХД № 3775/2019г. на Районен съд –
Варна, ХV с-в,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” –
Варна в ЦУ на НАП-София НП № 453753-F498532/29.07.2019г, с което за нарушение
по чл.8 ал.2 вр.§71 ал.3 от ПЗР на Наредба №Н-18/2006г на МФ на „Т. Сокер
Мениджмънт” ЕООД – Варна, Булстат *********, е наложена имуществена санкция,
като променя основанието за
налагането й – от чл.185 ал.2 от ЗДДС на
чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС, и намалява
размера й от 3 000 (три хиляди) лв. на 1 000 (хиляда) лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.