Р Е
Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
година |
21.10.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
23.09.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак.
Дело |
номер |
79 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от началник на отдел „МРР Тракийска” към ГД „МРР” - ЦМУ, Агенция
„Митници”, подадена чрез упълномощен процесуален представител - В. Н., упълномощена
с Пълномощно с Рег.№32-214033 от 22.07.2019 год., издадено от директора на
Агенция „Митници”, против Решение №98 от 20.03.2020 год., постановено по АНД №130/2020
год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно
постановление №4267/2019г. от 07.01.2020 год., издадено от началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска” към ГД „МРР” - ЦМУ, Агенция „Митници”.
Касаторът твърди в жалбата, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно -
постановено в противоречие
с материалния закон,
като заявява, че касационните му оплаквания са за
неправилност, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост на така постановеното решение. Заявява също, че не споделя изводите на районния съд
за незаконосъобразност на НП №4267/2020г. от 07.01.2020
год., издадено от с.д.началник отдел „МРР Тракийска” към ГД „МРР”, ЦМУ, поради неправилно подвеждане на извършеното
деяние под санкционната норма на чл.126, ал.1, т.1
от ЗАДС и че съображенията му за това са
следните: Сочи, че видно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства било безспорно установено, че И.Д.Т., на
14.02.2019 год., е държал в управлявания от него товарен
автомобил марка „Мерцедес”, модел
„Спринтер 312”, с Рег.№***, спрян за проверка
на път **, на КПП „***”,
***, акцизни стоки по смисъла на
чл.2, т.1 от ЗАДС - 41
литра етилов алкохол с алкохолно съдържание, както следва: - 11 литра
етилов алкохол 40.93 (%vol); - 10
литра етилов алкохол 41.23 (%vol); - 10 литра етилов алкохол
41.35 (%vol) и - 10
литра етилов алкохол 45.15 (%voI),
общо 41 литра, видно от Протокол
№**/*** год. на „БНТЛ” при ОДМВР – ***(лист 37 от делото). Касаторът твърди, че към момента на проверката,
а и след това, в хода на образуваното
срещу него досъдебното производство, И.Д.Т.
не е представил данъчен документ по ЗАДС или фактура,
или митническа декларация, или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и че два броя акцизни данъчни
документи са представени в хода на образуваното административнонаказателно производство,
които районният съд е кредитирал. Счита за неправилен
извода на районния
съд, че представените 2 броя АДД са относими към процесната
стока, тъй като същите са
за алкохол, с различно количество и с различно алкохолно съдържание от процесния,
поради което, с оглед на
изложеното, счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, респективно правните му изводи
са неправилни, поради което моли
настоящата инстанция да приеме,
че подадената от касационна жалба
е основателна и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното от Решение
№98/20.03.2020 год. на Районен съд -
Кърджали по АНД №130/2020 год., с
което се отменя наказателно постановление №4267 от 07.01.2020 год., издадено от с.д.началник отдел „МРР Тракийска” към ГД „МРР”,
ЦМУ и да бъде потвърдено изцяло НП като правилно и законосъобразно. Моли, също така, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено в полза на Агенция
„Митници” възнаграждение за юрисконсулт, в размер, определен
по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът
– началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление ***, редовно призован, не се явява
и не изпраща процесуален
представител. От В. Н., като пълномощник на началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление ***, е постъпила преди съдебното заседание молба-становище, в която заявява, че поддържа касационната
жалба, по
изложените в нея съображения, както и че няма да
сочи нови доказателства и няма нови искания. Излага
съображесния, идентични с тези в касационната жалба и
отново моли да бъде
постановено решение, с което да бъде
отменено Решение №98/20.03.2020
год. постановено по АНД
№130/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали и да бъде постантовено
друго, с което да бъде присъдено в полза на Агенция
„Митници” възнаграждение за юрисконсулт, в размер, определен
по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ.
Ответникът
по касация – И.Д.Т.
от ***,
редовно призован, не се явява
и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.Л.Б. от АК-***, е постъпила
молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила като правилно,
обосновано и законосъобразно, обжалваното Решение
№98/20.03.2020 год. постановено
по АНД №130/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, като счита, че първоинстанционният
съд в същото е изложил убедителни мотиви за това, че ответникът по касация И.Д.Т.
не е извършил административно нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Намира, че са правилни
изводите на съда, направени въз основа на
правилно изяснената фактическа обстановка и
че от
доказателствата по делото категорично се установява, че не е налице
нарушение по чл.126, ал.1,
т.1 от ЗАДС, тъй като в административнонаказателното
производство наказващият орган е следвало да кредитира представените
от контролираното лице 2 броя акцизни данъчни
документа. Счита, че като е направил такъв извод в обжалваното решение, Районен
съд
– Кърджали е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва
да бъде оставен
в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по
делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №98 от 20.03.2020 год., постановено по АНД №130/2020
год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление №4267/2019г.
от 07.01.2020 год., издадено от началника началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление ***, с
което, на И.Д.Т., с настоящ адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл.126,
ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за
извършено нарушесие на чл.126, ал.1 от ЗАДС и на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане на стоките – предмет на
нарушението, в полза на държавата, както следва: - 11
литра етилов алкохол 40.93 (%vol); - 10
литра етилов алкохол 41.23 (%vol); - 10 литра етилов алкохол
41.35 (%vol) и - 10
литра етилов алкохол 45.15 (%voI)
или общо 41 литра етилов алкохол, с различни
градуси.
За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският
районен съд, от представените и приети в
производството доказателства, е приел за установено от
фактическа страна, че на 14.02.2019 год., свидетелят
Т. П. бил на работа като полицай в РУ - Кърджали и се намирал на КПП - ***. Същия
ден, около 07:00 часа, спрял за проверка товарен автомобил, марка „Мерцедес”, с
Рег.№ ***, управляван от ответника по касация в настоящото производство - И.Т.,
който пътувал сам. Проверени му били документите, както и товарния отсег, но по тях нямало нищо нередно, като след това, при
отваряне на предната дясна врата, свидетелят Т. П. видял пластмасови туби - четири
на брой, три от които с вместимост от по 10 литра и с безцветна течност и 1
брой от 11 литра с жълтеникава течност, всички с мирис на алкохол. Всичко това
видели и свидетелите Г. П. и Д. Т., също служители на РУ - Кърджали, които по
това време били на работа и се намирали на КПП - ***, където обикаляли района.
При разговор с водача Т., последният признал, че съдържанието в тубите е ракия,
след което бил съпроводен до сградата на Районното управление ***, където с
Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи, превозвани в тях, били иззети
четирите туби с алкохол и 1 брой черен чувал, пълен със ситно нарязан тютюн.
Същият ден било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.234,
ал.1 от НК, като по него била назначена съдебно химическа експертиза, по която,
с Протокол №**/*** год. било дадено заключение, че течността, иззета на 14.02.2019
год. от жалбодателя Т., представлява спирт и не
съдържа метилов алкохол, поради което е годна за
консумация, както и че алкохолният му градус е съответно - в три от бутилките
41 градуса и в четвъртата - 45 градуса. На 18.06.2019 год. Районна прокуратура -
Кърджали прекратила наказателното производство, като изпратила преписката на
Агенция „Митници”, по компетентност, за реализиране на административнонаказателно
производство. По този повод, И.Т. бил поканен да се яви за снемане на обяснения
и връчване на акт за установяване на административно нарушение, която покана се
е върнала от куриерската служба като непотърсена. Въпреки това, на 23.09.2019 год.,
свидетелят К. Д., в отсъствието на нарушителя и на база на събраните писмени доказателства,
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу И.Д.Т. по
чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, извършено на 14.02.2019 год., на път ***
на КПП - ***, ***. Този акт бил изпратен за връчване чрез началника на РУ -
Хасково, поради което на датата 04.10.2019 год. на И.Т. бил предявен съставения
акт, в който той вписал, че няма възражения, но представил два броя акцизни
данъчни документа, ведно с два броя декларации и фискални бонове относно
алкохола. Въз основа на този акт, на 07.01.2020 год. било издадено и
обжалваното наказателно постановление. Съдът е посочил, че видно от справка по
АУАН №2658/23.09.2019 год., стойността на дължимия акциз за 41 литра етилов
алкохол възлиза на 190.04 лева. Районният съд е кредитирал представените по
делото два броя Акцизен данъчен документ, въпреки че те не носели
задължителните реквизити на данъчен документ, съгласно чл.84, ал.6 от ЗАДС и
имали вписано алкохолно съдържание, различно от описаното в изготвената
експертиза, тъй като същите доказвали изварена ракия и платен акциз през 2017 год.
и 2018 год. съдът е посочил, освен това, че те не противоречат на другите
събраните по делото доказателства и че тежестта да докаже, че акцизната стока,
за която са били издадени тези данъчни документи, не са относими
към процесния етилов алкохол, лежи върху наказващия
орган, което е коментирал по-долу в мотивите към обжалваното решение.
Така изложената фактическа обстановка районният
съд е установил от свидетелските
показания на К. Д., Г. П., Д. Т. и Т. П., както и от писмените доказателства -
Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи превозвани в тях от *** год., Приемо-предавателен протокол от 14.02.2019 год., Протокол
за оглед на веществени доказателства от *** год., ведно с фотоалбум, Протокол
за извършена експертиза №*** от *** год., Справка по АУАН №***/*** год.,
Акцизен данъчен документ от *** год., ведно със Справка-декларация от *** год.
и касов бон,
Акцизен данъчен документ от *** год., ведно със Справка-декларация и касов
бон.
При така установеното от фактическа страна, от
правна страна районният съд е приел, най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество. На следващо място, съдът е посочил, че не е констатирано в административнонаказателното производство да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да опорочават целия процес и че освен
това, издаденото наказателно постановление съдържа всички изискуеми се
реквизити, съгласно ЗАНН.
Районният съд е приел за безспорно установено, че жалбодателят
И.Т. е държал в управлявания от него товарен автомобил марка „Мерцедес”, с Рег.№***,
който бил спрян за проверка на КПП - ***, ***, 41 литра етилов алкохол, който
съгласно чл.2, т.1 от ЗАДС, е акцизна стока. Посочил е, че от събраните по
делото доказателства е видно, че И.Т. е представил два документа,
представляващи данъчни такива - Акцизен данъчен документ, които са изискуемите
съгласно действащата разпоредба - чл.84, ал.2 във вр.
с ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, за удостоверяване на
заплащането на акциз. Съдът е приел, че тези документи са относими
към намереното количество етилов алкохол, тъй като наказващият орган, върху
когото лежи тежестта да докаже обратното, не го е сторил и че това е така,
защото разликата в алкохолното съдържание между експертизата и акцизните
данъчни документи не може да се вмени във вина на жалбодателя
Т., тъй като не той ги съставя, а и няма как той да осъществява контрол над
лицето, което е задължено да прави това, а именно лицензиран складодържател или лице, регистрирано по ЗАДС. Съдът е
приел, също така, че това несъответствие в алкохолното съдържание води до
съмнения, които обаче, не водят до несъмнен извод за извършено нарушение, а
напротив - то следвало да се тълкува в полза на нарушителя. Поради това, първоинстанционният съд е приел, че са налице
доказателства, които доказват, че жалбодателят И.Т.
притежава данъчен документ за установеното количество ракия, което е държал на
датата 14.02.2019 год., като е посочил, че е вярно, че съгласно приложената по
делото Справка по АУАН №2658/ 23.09.2019 год., издадена от Митница - Свиленград
дължимият акциз е в размер, по-висок от наличните доказателства за платен
такъв, но това отново не можело да се вмени във вина на жалбодателя,
който е платил толкова, колкото му е било поискано. Поради изложеното съдът е приел,
че констатираното деяние не осъществява признаците от обективна страна на
нормата на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, а именно - да са държани акцизни стоки
без документ, удостоверяващ плащането на акциза, тъй като такива са били налице,
видно от представените два броя Акцизен данъчен документ. Приел е също, че деянието
не е осъществено и от субективна страна, тъй като е недопустимо да се вменява
във вина на добросъвестно лице - в случая на жалбодателя,
противоправното поведение на отговорното лице относно
попълването на документа, доказващ плащане на акциза, което води до плащане на
по-нисък размер. Първоинстанционният съд е намерил,
че неправилно констатираното деяние е било подведено под санкционна норма на
чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, тъй като административнонаказващият
орган не е доказал по безспорен и категоричен начин извършеното да е нарушение
на посочената правна норма. С оглед на това, районният съд е извел и
окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло, както досежно наложеното
административно наказание, така и спрямо кумулативното наказание „отнемане в
полза на държавата” на 41 литра етилов алкохол, поради недоказаност от
наказващия орган по безспорен и категоричен начин на твърдяното административно
нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Предвид изхода на делото и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, районният съд е приел също, че следва юридическото лице, в
чиято структура се намира административнонаказващия
орган, да бъде осъден да заплати на жалбодателя
направените по делото разноски за адвокат, в размер на 200 лева.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице, в законоустановения
срок и по законоустановения ред, жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Развитите в мотивите към
решението изводи на Кърджалийския районен съд, по отношение на представените от
ответника по касация при връчването на съставения му АУАН два броя акцизни
данъчни документа, в пълна степен се споделят от настоящата съдебна инстанция,
като в тази връзка съдът намира за неоснователни доводите, развити в подадената
касационна жалба. Следва да се посочи, както е отбелязъл
в мотивите си и районният съд, че още при връчването на съставения му АУАН №2658
от 23.09.2019 год., на датата 04.102019 год., сочено в него за
нарушител лице – И.Д.Т. изрично е вписал, че „Относно алкохола представя два броя
на АДД, с номера – *** и ***, с два броя справка – декларация и фискални бонове.”, като
тези два броя АДД/акцизни данъчни документа/ са били налични и приложени към
връчения АУАН, при издаването на процесното наказателно
постановление. Първият от тези Акцизни данъчни
документи, с №*** от *** год., е издаден
в ***, от ЕТ „***”, с адрес на управление
***, с ЕИК ***, към който
АДД е налична и справка-декларация
по чл.45, ал.2 от ППЗАДС, с
№***, МОД №***, от които е видно, че ответникът по касация И.Д.Т. е
предоставил в този цех за изваряване на ракия 400 литра ферментирал материал от
плод, от който е добита 30 литра ракия с алкохолно съдържание /градус/ - 50
градуса, за което количество добита ракия е изчислен дължим акциз, в размер на
82.50 лева, като от приложения фискален бон е видно, че на същата дата –
19.08.2017 год., ответникът по касация е заплатил в брой на
ЕТ „В. – П. В.” и сумата в размер на 40 лева, за изваряването на ракията. Вторият от тези
Акцизни данъчни документи, с №*** от *** год., също
е издаден в ***, но от ЕТ „***”, с адрес на управление ***, с ЕИК ***, към който АДД е налична и справка-декларация по чл.45, ал.2 от ППЗАДС, с №***, МОД №***, от които е видно, че ответникът по касация И.Т. е предоставил
в този цех за изваряване на ракия 300 литра ферментирал материал от грозде, от
който е добита също 30 литра ракия с алкохолно съдържание/градус/ - 50 градуса,
за което количество добита ракия е изчислен дължим акциз, в размер на 82.50
лева, като от приложения фискален бон е видно, че на същата дата – 11.07.2018
год., ответникът по касация е заплатил в брой на ЕТ „***” и сумата в размер на
45 лева, за изваряването на ракията. Съдържанието на тези два АДД, респ.
удостовереното в тях, не е опровергано от АНО, респ. не е опровергано в хода на
първоинстанционното производство, като тук следва да
се посочи, че АНО, в процесното наказателно
постановление се е задоволил единствено да отбележи, че предвид посочения в тях
алкохолен градус, представените два АДД за заплатен акциз, не могат да бъдат
отнесени към открития при проверката алкохол, която теза се е поддържала и пред
районния съд, а се поддържа и в касационната жалба, но която теза, меко казано,
е несъстоятелна. Това е така, най-напред поради факкта,
че общото количество добита/изварена/ ракия, съгласно тези два АДД, е
60/шестдесет/ литра, а установеното при проверката, извършена на 14.02.2019
год., респ. процесно количество ракия, е значително
по-малко, а именно – 41/четиридесет и един/ литра. От друга страна, съдът счита
за общоизвестен фактът, че всяка една ракия, след изваряването си, не запазва
първоначалния алкохолен градус, т.е. алкохолният градус, при който е изварена,
тъй като след като се остави известно време в открити съдове, този алкохолен
градус спада. Освен това, алкохолният градус на ракията, след изваряването й
обичайно подлежи на корекция, като в общия случай, изварената ракия се разрежда
с вода, обикновено дестилирана или от някакъв природен водоизточник, за да се
намали този градус в рамките от около 41-42 до около 46-47 алкохолни градуса, в
каквито граници на алкохолните градуси, в случая, е и установеното при проверката процесно количество ракия.
При това положение,
съдът в настоящия състав намира, че няма доказателства,
които да сочат или по някакъв начин да опроветават,
че представените от ответника по касация два АДД ведно със съпътстващите ги документи,
не са относими към процесното
количество етилов алкохол, представляващ ракия, като съдът намира също така, че
тези два АДД и съпътстващите ги други документи установяват, че това количество
ракия е добито/изварено/ по законоустановения ред,
т.е. същото е с ясен произход и че за него са заплатени дължимите акцизи в размера,
в който са били указани в тези два АДД, с които ответникът по касаия е разполагал. От това следва извода, до който извод правилно
и законосъобразно е достигнал и решаващият състав на районния съд, че за това
количество акцизна стока – етилов алкохол/в случая ракия/, ответникът по касация
в настоящото производство е имал изискуемите се съгласно ЗАДС акцизни данъчни
документи/2 броя/, т.е. че не е налице съставомерно
деяние по смисъла на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС и съответно, че липсва основание
да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на ответника по касация И.Д.Т. по този текст.
Така, по изложените по-горе съображения, настоящият състав на касационната
инстанция намира, че след като
е отменил изцяло така издаденото наказателно постановление, с което, на основание
чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, на
ответника по касация И.Д.Т. от ***, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева и е било постановено и отнемане в полза на Държавата на
описаното количество етилов алкохол – 41 литра, първоинстационният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, по
отношение на който не е налице
което и да е касационно основание за отмяната му.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия
състав намира касационната жалба, подадена от юрк.Венета
Николова Найдева, в качеството й на пълномощник на началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване/МРР/” Тракийска” към ГД „МРР” -
ЦМУ, Агенция „Митници”, с изложените в нея доводи и оплаквания, за
неоснователна и недоказана, а обжалваното решение - за правилно и
законосъобразно, постановено при правилен анализ и преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на материалния
закон. Следва, при това положение, от настоящата инстанция да
бъде постановено решение, с което, решението на Кърджалийския районен съд да бъде оставено в сила.
В настоящото касационно производство, от ответника по
касация не са претендирани деловодни разноски, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и във връзка с чл.63, ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№98 от 20.03.2020 год., постановено по АНД №130/2020 год. по описа на Районен
съд - Кърджали
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.