№ 224
гр. Айтос, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100447 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, против Д. М. Е., ЕГН **********. Предявени са искове за признаване за
установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 244/25 г. на РС Айтос за сумата от общо 468,78 лв.
Поддържа, че вземанията произтичат от 2 бр. договори за мобилни услуги от 11.09.20г. и от
16.02.23г. За потребените от ответника услуги за процесния период били издадени 2 бр. фактури за
сумата за сумата от общо 115.93лв. - незаплатени мобилни услуги за периода 15.02.23г.-14.04.23г.,
като същевременно била начислена неустойка в общ размер от 352,85лв. за предср. прекратяване на
договорите, която също се претендира по делото. Иска да се установи съществуване на вземанията
му срещу ответника, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателно плащане. Претендира направените разноски в исковото и заповедното производство.
От ответника е постъпил ОИМ. Твърди, че няма задължения към ищеца.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със
заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против ответника,
за което е образувано ч.гр.д. № 244/25 г. на РС-Айтос, по което е издадена ЗИ за претендираните
суми и по което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - частично основателен /по отношение на
вземанията на ищеца за незаплатени мобилни услуги/ поради следното. Установява се по делото, че
са налице валидни облигационни правоотношения пo сключени между ищеца (като оператор) и
ответника (като потребител) 2 бр. договори за мобилни услуги от 11.09.20г., ведно с
доп.споразумение от 16.02.23г. и от 16.02.23г. От събраните доказателства се установява, че
ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задълженията си пo процесните договори –
1
предоставил е мобилните услуги на потребителя, установяващо се и от представените по делото
писмени доказателства, неоспорени от ответника. Установява се, че претендираните вземания
произтичат от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключени съглашения – за
предоставени мобилни услуги за ползвани от ответника моб.номера. Неудовлетворените вземания
на ищеца, дължими от ответника по сключените договори и ОУ към тях, са индивидуализирани по
размер и основание в издадени от него фактури, представени по делото, в които са посочени
ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, които показания са последователни,
следващи се, като от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените
услуги. Ответникът не ангажира доказателства, че е заплатил претендираните задължения, водещо
до извод за основателност на исковите претенции за незаплатени мобилни услуги в претендирания
в ИМ размер /общо за сумата от 115,93лв./.
Относно претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите:
Ищецът не успя да установи основанието за начислената неустойка и нейния размер, доколкото не
доказа предприети от страна на оператора действия по разваляне /прекратяване на договора/,
обуславящо възникване на вземането му за неустойка. Надлежното прекратяване на процесния
договор представлява предпоставка от правопораждащ фактически състав за неустойката,
недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на иска. Според състава в случая
прекратяването се подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД. Неизпълнението на договорно
задължение по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на задължения по договора),
съставлява основание за развалянето му. Доколкото процесните договори са сключени в писмена
форма, изявлението за прекратяването им също следва да е в такава форма, а с него следва да се
даде и подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява надлежно отправено до абоната
писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за
плащане на дължимите по договорите суми, респ. получаване на същото от ответника.
Прекратяването на договора от оператора без предизвестие в отношенията между търговец и
потребител е недопустимо, доколкото създава значително неравновесие в правата и задълженията
на страните, давайки предимство за търговеца за сметка на потребителя, който следва да бъде
защитен като по-слабата страна в отношенията, вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин
как, защо и от кога търговеца счита договора за прекратен, която трансформация в крайна сметка
поражда и заплащане на уговорена по договора неустойка. Поради това и процесната претендирана
неустойка е била начислена на длъжника без основание, обуславящо извод за отхвърляне на иска в
пълния претендиран размер от 352,85 лв. (в т.см. е практиката на ОС Бургас – Р.№ I-2 от 28.01.2021
г. по гр.д. № 2638/2020 г., Р.№ 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021 г., Р.№ 547 от 22.11.2021 г.
по в. гр. д. № 1299/2021 г., Р.№ 379/ 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1411/21 г., Р.№334/28.02.2023г. по
в.гр.д.№1506/22г., Р. № 524 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 372/2023 г., Р. № 559 от 28.04.2023 г. по в.
гр. д. № 1338/2022 г., Р. № 634 от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 1336/2022 г., Р. № 731 от 20.06.2023 г. по
в. гр. д. № 391/2023 г., Р. № 1 от 03.01.2024 г. по в. гр. д. № 1874/2023 г., Р. № 90 от 29.01.2024 г. по в.
гр. д. № 914/2023 г., Р. № 310 от 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 1463/2023 г., Р.№ 400/23.05.25г. по в.гр.д.
№464/25г. и др.). Безспорно е, че развалянето има действие, само след получаване от длъжника на
едностранното изявление на кредитора, че разваля облигационната връзка поради виновно
неизпълнение на задълженията по нея. Действително - при наличие на останалите предпоставки по
чл.87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на
ответника (Р. № 178/12.11.2010 г. по т.д.№ 60/2010 г. по описа на ВКС на РБ, II т.о.). Уведомяването
на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис от исковата молба
2
по чл.415, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това уведомяване
обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право, съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск
по чл.415, ал.1 ГПК за неустойката, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване
на изискуемост на задължението за неустойка, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /Р. № 179 от 09.02.2023 г.
по в. гр. д. № 1715/2022 г., Р. № 522 от 01.07.2025 г. по в. гр. д. № 253/2025 г./. Разноските възлизат
на сумата от общо 1060 лв. – 505 лв. в заповедното производство и 555 лв. в исковото
производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца съобразно
уважената част от исковете разноски в размер на 262,14 лв. Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, и Д. М. Е., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за
изпълнение от 13.03.2025 г. по ч.гр.д . № 244/25г. на РС-Айтос, сумата от общо 115.93 лева –
главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 15.02.2023 г. до 14.04.2023 г. по договори за мобилни услуги от 11.09.20г.,
ведно с доп.споразумение от 16.02.23г. и от 16.02.23г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от общо 352.85 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 16.02.2023 г. за мобилен номер +359********* и на договорен абонамент от 16.02.2023
г. за мобилен номер +359*********.
ОСЪЖДА Д. М. Е., ЕГН ********** да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, направените разноски в заповедното и в исковото производство от общо 262,14 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3