№ 9368
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110154306 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу Т. К. Н. и К. С. Н. кумулативно
обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 351,45 лв. – представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. ..., за периода от 01.11.2019г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 10.02.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 17,22 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 351,45 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 14.06.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 19,20 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. ..., за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.02.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,30 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 19,20
лв. за периода 05.03.2020г. – 01.02.2023г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. ..., тъй като ответниците
се явяват съсобственици на имота за процесния период, съответно са легитимирани да
отговарят за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока
съгласно общите условия.
В законоустановения срок са депозирани отговори от ответниците Т. К. Н. чрез адв. И.
1
Н. и от К. С. Н. чрез адв. С. К., с които оспорват исковете по основание и размер. Настояват
да не бъдат назначавани експертизи, тъй като не оспорват исковете от фактическа страна.
Оспорват наличието на облигационни правоотношения между страните. Навеждат
твърдения за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Оспорват дължимостта на
вземанията за лихви и дялово разпределение по подробни съображения. Молят исковете да
бъдат отхвърлени, претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
06.09.1990г. е, че К. С. Н. и Т. К. Н. са придобили собствеността върху имот с адрес: гр.
София, ж.к. .... В подкрепа на това се отчита и молбата за учредяване на законна ипотека
върху имота по отношение на ответниците.
Няма данни имотът да е прехвърлен след датата на договора.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответниците К. С. Н. и Т. К.
Н. са имали качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот,
2
находящ се в гр. София, ж.к. ....
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Без значение за дължимостта на сумите за дялово разпределение е дали редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” е бил обявен по подходящ начин
на клиентите, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Тоест, последица от необявяването
не е недължимост на сумите за дялово разпределение, както счита ответника.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е изведено
обстоятелството, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия,
чиято стойност за периода от 01.11.2019г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 702,91 лв.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключението по
ССчЕ, чието заключение съвпада с изведеното като безспорно. Ето защо следва да се
приеме, че за процесния период от 01.11.2019г. – 30.04.2022г. потребената топлинна енергия
в имота е в общ размер на 702,92 лв., а дължимата за дялово разпределение сума е в общ
размер на 38,40 лв.
Експертизата установява, че за ответниците има суми за възстановяване по
изравнителни сметки за процесния период в размер на 4,45 лв. Видно от таблица на стр. 4 от
експертизата е, че вещото лице е приспаднало тази сума от дължимата такава от лицата. Ето
защо следва да се приеме, че действително дължимият размер на вземането за топлинна
енергия е 702,92 лв., както е посочило вещото лице.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 10.02.2023г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че моментът, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска, е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
4
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ няма погасени по давност вземания, тъй като
вещото лице е установило, че сметката за м.11.2019г. е била заплатена.
Давността за сметката за м.12.2019г. би започнала да тече, като се съобразят общите
условия на дружеството, от 14.02.2020г. и съответно би изтекла на 14.02.2023г., докато
заявлението е подадено на 10.02.2023г. Ето защо следва да се приеме, че тези задължения не
са били погасени по давност. Необходимо е да се посочи, че вещото лице е установило
също, че и сметките и за м.12.2019г. са били платени. Това плащане също е било отчетено
при определяне на крайните дължими от абонатите размери на задълженията/ виж таблица
на стр. 4 от експертизата/.
С оглед горното задълженията се разпределят както следва: Всеки от ответниците
дължи по ½ от суми за ТЕ – 351,45 лв. и за дялово разпределение – 19,20 лв., до които
следва да се уважат исковете.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 111,25 лв., а за
забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение за горепосочения период е
6,85 лв. Няма погасени по давност суми.
5
С оглед горното задълженията се разпределят както следва: Всеки от ответниците
дължи по ½ от обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия
– 55,63 лв. и обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за дялово
разпределение – 3,43 лв. В случая исковете за вземанията за лихви следва да се уважат
изцяло, тъй като дължимите суми надвишава претендираните.
Относно разноските:
Разноски на ищеца: Депозит за СУ- 5 лв.; ДТ в исково и заповедно производство –
100 лв.; Депозити за експертизи – 220 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и
заповедно производство определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 475 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер
на исковете, се дължат разноски от всеки от ответниците в размер на 237,50 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Т. К. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Красно село, ул. „..., заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №
7500/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 351,45 лв. – представляваща 1/2 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. ..., за периода от 01.11.2019г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
10.02.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 17,22 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 351,45 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 14.06.2023г.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 19,20 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
6
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. ..., за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.02.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,30 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 19,20 лв. за периода
05.03.2020г. – 01.02.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К. С. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Красно село, ул. „..., заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №
7500/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 351,45 лв. – представляваща 1/2 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. ..., за периода от 01.11.2019г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
10.02.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 17,22 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 351,45 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 14.06.2023г.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 19,20 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. ..., за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.02.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,30 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 19,20 лв. за периода
05.03.2020г. – 01.02.2023г.
ОСЪЖДА Т. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., да заплати на
“Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. “Ястребец” №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 237,50 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА К. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., да заплати на
7
“Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. “Ястребец” №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 237,50 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Н.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8