№ 26
гр. Велики Преслав, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200433 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от „******“ ООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление: гр. ******, представлявано от Н.Л.Н. ЕГН, срещу
Наказателно постановление № 27 - 0001380/27.10.2021 г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, с което за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда е наложена, имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното пред настоящия съд наказателно
постановление, като се излагат подробни аргументи в тази връзка,
обосноваващи отмяна на същото. Сочи се, че в конкретния случай не е налице
извършено нарушение, но ако има такова, то същото представлява маловажен
случай доколкото не е довело до накърняване интереси на работник или
държавния бюджет, предпоставящо респ.намаляне на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания, доводи
които доразвива в хода и по реда на съдебните прения допълвайки същите с
аргумент за недопустимост за едно действие на жалбоподателят, същият да
бъде наказан за две нарушения, като се сочи и че доколкото от друга страна
нарушението е отстранено своевременно, то и е приложима разпоредбата на
чл.415в от КТ.
Въззиваемата страна, намира, че НП като законосъобразно и правилно,
на посочените в същото основания, следва изцяло да бъде потвърдено, като
досежно така релевираното възражение за наличие предпоставките на
чл.414в, сочи неприложимост в конкретния случай на тази разпоредба,
доколкото същото се обосновава със самия характер на нарушението –
продължено такова и невъзможност за неговото отстраняване с действия на
1
нарушителя. Претендират се и разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, редовно
призована, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 09.07.2021 г. около 22:00 ч. при извършване на проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект – ресторант „*****“ в гр. Велики
Преслав, св.Р. и св.С. – служители в Д“ИТ“ – гр.Шумен, установили, че в
горецитирания обект като сервитьор работила непълнолетната Р.А.Г.. При
проверката било установено, че работодателят, при осъществяване на своята
дейност, не е изпълнил задължението си по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд с това, че в деня на започване на работа на
служителя на 09.07.2021 г., не провел и документирал в книга за инструктажа
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на Р.А.Г. - работеща
в обекта в деня на проверката без сключен писмен трудов договор и съотв.
без да е поискал и получил предварително разрешение за това от Д“ИТ“ –
Шумен, изискуемо доколкото лицето било непълнолетно. Резултатите от
проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка
№ПР 2123265, в който нарушението е посочено под № 4. Протоколът бил
връчен на 26.07.2021 г. на управителя на дружеството. На основание на
осн.чл.402, ал.1, т.3 от КТ била изготвена от работещото лице което към
момента не било навършило 18 г., писмена Декларация, че на същия ден, в
21.30 ч. дошла в заведението, за да работи като „сервитьор“. Посоченото се
потвърждава и видно от дадени на осн.чл.402, ал.1, т.2 от КТ, от управителя
Н.Н. обяснения. Предвид констатирано нарушение на чл.303, ал.3 от КТ , на
26.07.2021 г., в присъствието на представляващия дружеството бил съставен
АУАН № 27-0001380 за нарушението. Същият бил подписан без вписани
възражения, като в последствие такива били депозирани от представителя на
нарушителя, с аргументи касателно приложимост в случая на разпоредбата на
чл.415в от КТ.
На 27.10.2021 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган
издал процесното Наказателно постановление, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер 2 000.00 лв. за нарушение на чл.303, ал.3 от
КТ
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и
св.С., а и тези на св.П. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в
кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените
доказателствени средства, относно мястото, времето, естеството на работа
извършвана на 09.07.2021 г. от непълнолетната Р.Г., както и липсата на
изискуемото разрешение от Инспекцията по труда, предвид непълнолетието
на установеното в заведението лице, като поради липса на предпоставки за
тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
2
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници касателно посочените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна
необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по
начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво
конкретно нарушение е санкционирано дружеството и както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган.
Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от
компетентните за това органи.
Предвид гореизложеното, съдът счита и че в конкретния случай спор по
релевантните към извършеното нарушение факти от страните няма, като
събраните доказателства са безпротиворечиви по отношение на същите.
Установеното в деня на проверката от служителите на Д“ИТ“-гр.Шумен се
потвърждава и видно от писмените събрани по делото доказателства и всички
гласни такива, а именно - че към момента на същата, непълнолетната Р.Г. е
работела без да е поискано от жалбоподателя и дадено съответното за това
разрешение от Инспекцията по труда – гр.Шумен, предпоставящо и
сключването на трудов договор с лицето, направено едва след посещението
на проверяващите.
Според разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ, „лицата от 16 до 18 години
се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай“. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
административното нарушение, тъй като на 09.07.2021 г. е приел на работа
17-годишната Р.Г., преди да има издадено разрешение за това на инспекцията
по труда. Разрешението на Д"ИТ" гр. Шумен по чл. 303, ал. 3 от КТ за
непълнолетната Г. е било издадено и получено след извършената проверка,
което следва датата, на която лицето е започнало работа в стопанисвания от
него обект, видно от събраните в тази връзка доказателства. Поради това,
съставът на нарушението по чл. 303, ал. 3 от КТ е осъществен от обективна
страна от „******“ ООД, представлявано от Н.Л.Н. ЕГН, за което
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност в качеството на работодател, като в този смисъл и съдът не
кредитира направените противни от страна на жалбодателя възражения.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
3
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма.
Съдът намира обаче, че в случая спрямо жалбоподателя, имащ
качеството на работодател по см. на § 1, т. 1 от КТ следва да се приложи
разпоредбата на чл. 415в от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена
"Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави
на всички нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след
установяването им и от които не са произтекли вредни последици за
работници и служители. В този случай според закона работодателят, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. При
тълкуването на цитираната разпоредба се налагат следните изводи: 1.
нарушението, което законът квалифицира като "маловажно", може да е само
за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административно-
наказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен
акт, тъй като самото нарушение следва да е "отстранимо" съобразно
предписана в КТ /а не в друг закон/ процедура; 2. приложимостта на
разпоредбата е функция от установяването на конкретното нарушение по КТ
по надлежния ред, но преди издаването на наказателното постановление; 3.
следва от нарушението да не са настъпили други неблагоприятни за
работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се
установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е
инстанция по съществото на спора; 4. отговорността може да има чисто
административно наказателен характер или да е безвиновна заради
предвиждането за налагане на имуществена санкция. В конкретния случай
съдът намира, че са са налице всички горепосочени предпоставки, като е
необходимо и да се посочи във връзка с направеното възражение от страна на
въззиваемата стграна, че изразът "отстраняване на нарушението след
установяването му" следва да се тълкува поправително и телеологично,
доколкото формалната логика сочи, че няма как установено вече нарушение
да се отстрани, но могат да се отстранят възникналите последици или да се
преустанови положението, което нарушението е създало. Липсата на вредни
последици досежно работника или служителя означава липса на какъвто и да
е вредоносен резултат, който е настъпил вследствие на нарушението, индиция
за което е и обстоятелството изтъкнато от св.П., че оттогава до настоящият
момент Р.Г. работи в същия обект. В случая нарушението е било отстранено
след установяването му по предвидения в КТ ред, като жалбоподателят се е
снабдил с необходимото разрешение по чл. 303, ал. 3 от КТ и е бил сключен
трудов договор с непълнолетната Г., видно от събраните в тази връзка
доказателства – показанията на св.Р. и св.П., според последната - до няколко
дни след извършената проверка, което не е неоспорено то въззиваемата
страна. От деянието, за което е наказано дружеството, не се установиха да са
настъпили вредни последици за това лице в качеството му на работник при
жалбоподателя, с оглед и на което следва приложение да намери посоченият
привилегирован състав на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, чийто текст е
специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени
посочените условия, какъвто е и конкретният такъв.
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се приложи посочената разпоредба и се наложи
санкция в размер на 300,00 лева – в максималния предвиден във визираната
4
разпоредба размер, предвид наличието в случая единствено на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обуславящо за посочения извод е това, че
видно от приложения протокол за извършена проверка, по отношение на
работодателя са били установени и редица други нарушения на трудовото
законодателство, същите са относими към няколко лица и то непълнолетни
такива, като за част от тях са налице наложени санкции на които е служебно
известно на съда, че са преминали през въззивна проверка, приключила с
влезли в сила съдебни актове /по ванд 261/2021 г и 263/2021 г. по описа на
ВПРС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата
страна, във връзка с които съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част
на НП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 68, 00 /шестдесет и осем/
лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27- 0001380/27.10.2021 г.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, като на
осн.чл.415в, ал.1, вр. чл.303, ал.3 от КТ НАЛАГА на „******“ ООД с ЕИК
***** имуществена санкция в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА „******“ ООД с ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Шумен – сумата от 68 /шестедет и осем/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5