Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
гр.Плевен, 31.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №422 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.70, ал.1 вр. чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, вр. чл.30, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. за прилагане на
подмярка 19.4 "Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от
общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. / Наредба №1/ и чл.13, ал.7, т.2 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за
прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии
за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от
общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. / Наредба №22/.
Делото е образувано по жалба
на Сдружение с нестопанска цел „МИГ /Местна инициативна група/ Белене-Никопол“,
със седалище и адрес на управление гр.Белене, пл.“България“ №1, ет.1,
представлявано от председателя на УС Н.И.Г., чрез адв.С.П. срещу раздел II от решение №15/19/4/0/00053/3/07/03/01 за изплащане
на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/. В жалбата се сочи, че съгласно А.
1. При извършване на проверки по подадена заявка за плащане е установено, че Анелия
Кирилова Д. - експерт „СВОМР“, не отговаря на изискванията на чл.13, ал.7, т.2
от Наредба №22 във вр. с чл.32 от Наредба №1, и е редуцирана сумата 9798,00
лева - работна заплата за периода март - септември 2019 г. 2. На същото основание
е редуцирана сумата 1853,75 лева - осигуровки за Д. за периода март - септември
2019 г.; 3. Сума в размер на 40,65 лева - разходи за застраховка на активи,
които не са дълготрайни материални активи, е отказана на основание чл.9, ал.2,
т.11 от Наредба №1. Обща сума на наложената финансова редукция 11692,24 лева.
Б. Съгласно чл.63 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 /става въпрос за Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година
за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие/, плащанията се изчисляват въз основа на сумите, за които е
установено, че са допустими по време на административните проверки, и в случай,
че заявената сума надвишава сумата, установена като допустима от ДФЗ с повече
от 10 %, за окончателния размер на допустимата субсидия, се прилага
административна санкция. Размерът на санкцията се равнява на разликата между
двете суми, но не надхвърля пълното оттегляне на подпомагането. След извършване
на административни проверки е констатирана разлика между заявения размер на
субсидията 99378,41 лева и установените за допустими за финансиране разходи
след проверките за недопустимост в размер на 87686,01 лева, размер надхвърлящ
10%, поради което е определена финансова санкция в размер на 11692,40 лева.
Общият размер на наложената финансова редукция е 23384,80 лева.
Сочи, че решението в частта му, в която е постановен
отказ, е в нарушение на административно производствените правила и материалния
закон, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че липсват и
фактически, и правни основания за издаването му. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.13, ал.7, т.2 от
Наредба №22, която препраща към §1 от ДР на Търговския закон /ТЗ/. Твърди, че последната
разпоредба има много хипотези, като не е ясно коя се сочи като нарушена. Липсват
причини, накарали органа да приеме, че е налице конфликт на интереси. Твърди,
че Д., като експерт в МИГ е назначена с трудов договор 11/06.03.2017 г. С
решение №18 от Протокол от 14.03.2019 г. е избрана за член на читалищното
настоятелство на НЧ „Напредък 1871“ Никопол. Отговорностите й там са само и
единствено представителни и не са свързани с управленски, административни и финансови
дейности на читалищното настоятелство, каквито по закон се изпълняват от председателя
и секретаря на читалището. През периода, когато е била експерт, читалището не е
кандидатствало и не е било бенефициент по проект на МИГ „Белене-Никопол“, не е
получавало финансови средства от МИГ. Д. е попълнила и подписала декларация
съгласно Приложение №6 към Наредба №22 на 26.10.2019 г. Същото приложение изисква
деклариране съобразно Регламент 966/2012. Последният обаче е изменен с
Регламент 2018/1046 от 18 юли 2018 г., и е следвало да се декларира съобразно Регламент
2018/1046. Декларацията към Наредба №22 не е в съответствие с действащото
европейско законодателство. Съобразно чл.61, §3 от Регламент 2018/1046, Д. не е
в конфликт на интереси. Твърди, че читалището и МИГ са имали общи интереси и
обща цел, а именно - реализиране стратегията на МИГ, и в този смисъл няма как
да попадане или да бъде поставена в ситуация на конфликт на интереси. Моли да се
отмени обжалваната част от решението.
Ответникът, в постъпила писмена молба на л.2304
претендира да се отхвърли жалбата като неоснователна, да се присъдят разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят - Сдружение с нестопанска цел
„Миг-Белене-Никопол“, се представлява от адвокат С.П.. Моли да се отмени
обжалваното решение в раздел ІІ поради това, че са налице съществени нарушения
на административно-производствените правила; актът е издаден в противоречие с
материално-правните разпоредби и същия е в несъответствие с целта на закона.
Основният аргумент е наличието на конфликт на интереси на служителя Анелия Д.,
която е била служител на „СНЦ-МИГ Белене-Никопол и същевременно е била член на
настоятелството на читалище „Напредък“ – гр.Никопол. Сочи, че от така издадения
акт не се разбира какво точно е нарушението, от къде се изхожда и по какъв
начин стига до този извод управляващият
орган. Читалище „Напредък“, през целия период, откакто съществува сдружението с нестопанска цел, не е
участвало, не е било бенефициент по проекти, както и не е получавало каквито и
да било финансови средства от „СНЦ-МИГ Белене“. Поддържа изцяло изложените в
жалбата аргументи. Моли да се отмени акта в оспорената част Моли да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата предвид,
че става въпрос за юридическо дружество с нестопанска цел, което е в обществена
полза, като и да се присъдят направените разноски, свързани с държавната такса,
която са заплатили.
Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – София не се явява и не се
представлява. В постъпили писмени бележки се твърди, че СНЦ „МИГ Белене-Никопол“
и ДФЗ участват с споразумение за изпълнение на стратегия за водено от
общностите местно развитие № РД 50-11/25.01.2017 г. СНЦ „МИГ Белене-Никопол“ е
подало заявка за междинно плащане №15/19/4/0/00053/3/07/03/01 от 29.10.2019 г.
по споразумението, за периода януари-септември 2019 г. При административна
проверка е установено, че Д. - експерт „СВОМР“ в СНЦ „МИГ-Белене-Никопол“, е
член на настоятелството на НЧ „Напредък
1871“ Никопол, като читалището е член на УС на СНЦ „МИГ Белене-Никопол“.
Поискани са обяснения. В същите е посочено, че тази информация не е била
съобщена на ръководството и не подлежи на контрол от страна на работодателя. Изборът
й като член на настоятелството на читалище е от 14.03.2019 г., което е след
избора на представител на читалището в УС, извършено на 31.01.2019 г. Счита, че
на основание чл.13, ал.7, т.2 от Наредба №22, вр. с §1 от ДР на ТЗ, Д. е свързано
лице. Съгласно чл.16 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, настоятелството е
изпълнителен орган на читалището, което свиква общото събрание, осигурява
изпълнението на решенията на общото събрание, подготвя и внася в общото
събрание проект за бюджет на читалището, утвърждава щата му и т.н., което
потвърждава ръководната роля на настоятелството в управлението му. Като член на
настоятелството на читалището, което читалище е член на екипа на СНЦ „МИГ Белене-Никопол“,
Д. е свързано лице по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Доколкото същата вече с не е
експерт, считано от 31.12.2019, не е
наложена 100 % санкция, като се редуцирани заплатите по трудов договор и
осигуровките за периода март - септември 2019 г. Моли да се отхвърли жалбата,
да се присъдят разноски по представен списък, алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен,
пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства приема за установено
следното:
Предмет на оспорване по делото е раздел II от решение №15/19/4/0/00053/3/07/03/01 за изплащане
на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
/.л.2277 - 2278/. Съгласно същото А. 1. При извършване на проверки по подадена
заявка за плащане е установено, че Анелия Кирилова Д. - експерт „СВОМР“, не
отговаря на изискванията на чл.13, ал.7, т.2 от Наредба №22 във вр. с чл.32 от
Наредба №1, и е редуцирана сумата 9798,00 лева - работна заплата за периода
март - септември 2019 г. 2. На същото основание е редуцирана сумата 1853,75
лева - осигуровки за Д. за периода март - септември 2019 г.; 3. Сума в размер
на 40,65 лева - разходи за застраховка на активи, които не са дълготрайни
материални активи, е отказана на основание чл.9, ал.2, т.11 от Наредба №1. Обща
сума на наложената финансова редукция 11692,24 лева. Б. Съгласно чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014, плащанията се изчисляват въз основа на сумите, за които е установено,
че са допустими по време на административните проверки, и в случай че заявената
сума надвишава сумата, установена като допустима от ДФЗ с повече от 10 %, за
окончателния размер на допустимата субсидия се прилага административна санкция.
Размерът на санкцията се равнява на разликата между двете суми, но не надхвърля
пълното оттегляне на подпомагането. След извършване на административни проверки
е констатирана разлика между заявения размер на субсидията 99378,41 лева и
установените за допустими за финансиране разходи след проверките за
недопустимост в размер на 87686,01 лева, размер надхвърлящ 10%, поради което е
определена финансова санкция в размер на 11692,40 лева. Общият размер на
наложената финансова редукция е 23384,80 лева.
За пълнота съдът отбелязва, че с раздел I на решението /който не се оспорва/ по заявка за
плащане №15/19/4/0/00053/3/10 е поискано изплащане на сума в размер на 99378,41
лева, оторизирана за изплащане е сумата 75993,61 лева, прихванато е авансово
плащане в размер на 67866,59 лева, изплатена е сума 8127, 02 лева.
По делото е приобщено споразумение за изпълнение на
стратегия за водено от общностите местно развитие №РД 50-11/25.01.2017 г.
/л.2305-2314/.
Подадена е заявка за плащане №15/19/4/0/00053/3/10 по
това споразумение от СНЦ „МИГ-Белене-Никопол“, придружена със съответна
документация /л.10 и сл. от делото/.
До МИГ е изпратено писмо /л.2203-2204/, в което във
връзка със заявката за плащане е поискано да се представи допълнителна
информация /т.10/, доколкото при административни проверки е установено, че
Анелия Кирилова Д. е член на настоятелството на НЧ „Напредък-1871“ и експерт в
екипа на МИГ, и е поискано обяснение как установените обстоятелства отговорят
на декларираните в т.19 и 20 от Приложение №6 към чл.24, ал.1, т.8 от Наредба
№22.
В отговор е изпратено писмо /л.л.2206-2209/, към което
е приобщена обяснителна записка /л.2210-2211/, в която е дадено обяснение.
Съгласно същото, Д. е на трудов договор с СНЦ „МИГ-Белене-Никопол“ от 7.04.2017
г. Съгласно последния, не е длъжна да декларира информация с личен характер, и
информацията, че на 14.03.2019 г. е избрана за член на настоятелството на
читалището, не е обявена и не подлежи на контрол от страна на работодателя.
Същата не е била член на настоятелството към 31.01.2019 г., когато е избран
представител на читалището в УС на СНЦ „МИГ-Белене-Никопол“, и не е участвала в
този избор. Сочи се, че не участва в управлението, контрола или капитала на
читалището, нито в управлението, контрола или капитала на СНЦ „МИГ Белене-Никопол“,
което изключва съмнение за свързани лица по §1, ал.2 от ТЗ. Подписала е
декларация по Приложение №6 към чл.24, ал.1, т.8 от Наредба №22 на 29.10.2019
г., за което носи съответна наказателна отговорност. Освободена е от длъжност
като експерт със заповед от 31.12.2019 г. В периода, когото е заемала експертна
длъжност и е била член на настоятелството, не са провеждани процедури по прием
на проектни предложения, в които читалището да е било потенциален бенефициент,
и не може да има основания за икономически зависимости и съмнения за зловредни
действия в ущърб на дейността на СНЦ „МИГ Белене-Никопол“, или нанасяне на
вреди на обществения интерес.
По делото са приобщени трудов договор №11/06.03.2017
г. /л.2261/, съгласно който Анелия Кирилова Д. е назначена на длъжност „Експерт
по прилагане на стратегията за ВОМР“ на СНЦ „МИГ Белене-Никопол“, като
постъпила на работа на 7.04.2017 г. Приобщена е заповед № ЛС-З-3/31.12.2019 г.
/л.2262/, съгласно която на 31.12.2019 е прекратено трудовото й правоотношение със
СНЦ „МИГ Белене-Никопол“.
Приобщен е протокол № 1/31.01.2019 г. /л.2263-2264/, с
който на заседание на настоятелството е определен представител на читалище
„Напредък 1871“ в УС на СНЦ „МИГ Белене-Никопол“.
Приобщена е справка за периода март-септември 2019 г.
/л.2265/ за начислените на Д. суми по трудовото правоотношение с МИГ, както и
заплатените осигуровки от осигурителя по трудовото правоотношение.
От УАС на читалището /л.2273/ е видно, че Д. е член на
настоятелството към дата 5.04.2019 г.
От УАС на Местна инициативна група /МИГ/ Белене - Никопол
/л.2276/ е видно, че НЧ „Напредък 1871“ е член на управителния съвет на сдружението.
По делото е приобщена декларация на Д. от 29.10.2019
г. /л.602-604/, в която същата между другото декларира, и че: 19. Не съм
свързано лице по смисъла на § 1 от
допълнителните разпоредби на Търговския закон с друг член на
колективния управителен или представляващ по закон и пълномощие член на
колективния управителен орган на МИГ и/или на контролния орган на МИГ, или
представляващ по закон и пълномощие член на контролния орган на МИГ; 20. Не съм
член на колективния управителен орган или на контролния орган на МИГ и не съм
свързано лице с член на колективния управителен орган или на контролния орган
на МИГ по смисъла на § 1 от
допълнителните разпоредби на Търговския закон;
Процесното решение е връчено на 15.04.2020 г.
/л.2279/, а жалбата е подадена на 28.04.2020 г., видно от клеймото на запазения
пощенски плик на л.8.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на датата на
получаване на решението - 15.04.2020 г., съдът приема, че подадената на
28.04.2020 г. срещу неблагоприятната част от него жалба е допустима като подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В случая Решението е
постановено от компетентен орган.
Съгласно §4, ал.1 от ЗУСЕСИФ „За
Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол
и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието,
храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.“ Съгласно чл.20а, ал.1
и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, като същият организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция
и я представлява. Същият съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП има правомощия по вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
и по подадени заявки и искания за плащане, като има право и да делегира тези
права. В случая решението е подписано от изпълнителния директор, поради което е
постановено от компетентен орган.
Решението е в писмена форма , но е допуснато
нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК с оглед липсата на мотиви в същото.
По отношение
на мотивите, спазването на
административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява
следното:
Въпреки че Д. е станала член
на настоятелството на НЧ „Напредък 1871“, и това е видно от УАС, по делото не
са приобщени доказателства кога е станало това. УАС на читалището е от
5.04.2019 г., от страна на жалбоподателя се сочи, че изборът е станал на
14.03.2019 г. Органът е следвало да изиска информация за точната дата, като
изложи мотиви защо следва да се откаже изплащането на финансова помощ от
определена дата, независимо дали ще приеме, че това следва да е датата на
избора или датата на вписването на този избор в регистъра. В случая такива
мотиви не са налице, като не са изложени и мотиви защо това следва да стане и в
предходен период. Ако се приеме, че Д. е станала член на настоятелството на
14.03.2019 г., липсват мотиви за отказа за изплащане на средствата,
изразходвани за заплата и осигуровки в периода 1-13.03.2019 г. В този период,
когато не е било налице нарушение на чл.13, ал.7, т.2 от Наредба №22 по
отношение на Д., не може да се приеме, че изразходваните за нея средства не са
допустими.
Във връзка с това съдът
приема, че с избора на Д. за член на настоятелството на НЧ „Напредък 1871“,
което читалище е член на УС на сдружението, е нарушена разпоредбата на чл.13,
ал.7, т.2 от Наредба №22. Като член на настоятелството същата може да влияе
върху решенията на читалището, което е член на УС на сдружението. В този смисъл
е практиката на ВАС - Решение № 3438 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6969/2019 г., постановено по сходен случай.
Според
§ 1, ал. 2 ДР
на ТЗ "свързани
лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението,
контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да
се уговарят условия, различни от обичайните. Чл.13, ал.7, т.2 от Наредба №22 се
намира в раздел II „Изисквания към местните инициативни
групи“. Това са изискванията към кандидатите, които трябва да
съществуват както към момента на сключването на договора, така и по време на
неговото изпълнение, и към момента на подаване на заявката за плащане.
След като е знаело за тези
изисквания, сдружението е следвало да предприеме съответни мерки, за да не
стават негови служители членове на изпълнителен орган на лице, член на УС на
сдружението. В случая това не е направено.
По отношение на отказа да се
заплатят разходи за застраховка на активи, които не са дълготрайни материални
активи, съдът намира, че в акта по отношение на тази констатация липсва
фактическо основание, доколкото не е посочено по коя застрахователна полица се
прави този отказ. С уведомителното писмо се иска информация за застраховка на
друга стойност, и явно за застрахователната полица, по която е постановен
отказ, не е нелице искане за предоставяне на допълнителна информация. Поради
липсата на посочване на застрахователната полица съдът не може да извърши
преценка относно спазването на материалния закон. Освен това, съгласно
посочената разпоредба на чл.9, ал.2, т.11 от Наредба №1, „Допустими текущи
разходи за управление на стратегията на МИГ са: 11. разходи за застраховане на
закупени по реда на тази наредба след подписване на споразумението за
изпълнение на стратегия дълготрайни материални активи, както и на такива,
закупени по реда на Наредба № 23 от 2009 г. и на Наредба № 16
от 2015 г. за прилагане на
подмярка 19.1. "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19.
"Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ДВ, бр. 59 от 2015 г.), наричана
по-нататък "Наредба № 16 от 2015 г.", до срока, определен за
задължително застраховане съгласно съответните наредби;“ Видно от така
цитираната в решението разпоредба - правно основание за отказа, същата
предвижда застраховане не само на дълготрайни материални
активи, но и в други случаи. Липсват мотиви относно липсата на другите хипотези
на тази разпоредба.
По отношение на счетените за
недопустими суми според съда, при
събирането им не се получава общия размер на сумата, посочена в оспорения
раздел на решението. Сумите по част А на раздел II са по точка 1- 9798,00 лева, т.2 - 1853,75 лева, т.3,
40,65 лева, или общо 11692,40 лева, а не както е посочено 11692,24 лева при
събирането. Въпреки че крайната сума, след събиране със санкцията, е точна,
такива грешки не следва де се допускат.
Принципно правилни са
изложените схващания относно приложението на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014. Следва да се посочи обаче, че приложението на тази разпоредба е
обвързано с размер на недопустимата сума над 10% от поисканата за плащане. След
като недопустимата сума не е мотивирано и точно установена, следва да се отмени
и тази, свързана с приложението на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014, доколкото следва да се извърши нова преценка относно недопустимата
сума, и само същата ако е над 10% от поисканата за плащане, да се наложи
санкция.
По отношение на другите
твърдения на страните съдът съобразява следното:
Наредба
№22 изисква деклариране на конфликт на интереси. Същото деклариране е
съобразено с Регламент 966/2012, действащ по време на приемането на наредбата.
Същият регламент не е изменен с Регламент 2018/1046 от 18 юли 2018 г., а е
отменен. Разпоредбата на чл.61 от
Регламент 2018/1046 е смислово идентична с чл.57 от отменения Регламент
966/2012. Съгласно и двете разпоредби, Д. е в конфликт на интереси. Възможно е
читалището и МИГ да имат общи интереси и обща цел, а именно реализиране
стратегията на МИГ, но конфликтът на интереси е с оглед на факта, че
работникът, ставайки член на изпълнителен орган на лице от състава на УС на
сдружението, може да влияе върху своя работодател.
С оглед на изложеното,
решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на административно
производствените правила относно събирането на доказателствата, като липсват и
мотиви. По тези причини съдът не може да се произнесе по съответствието с материалния
закон и целта на закона, включително относно възможността за налагане на
санкция съгласно чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014. Доколкото
производството е започнало въз основа на заявка за плащане, следва решението в
обжалваната му част да се отмени и да се върне на органа за постановяване на
ново решение. Преди постановяването му органът следва да събере доказателства
относно датата, на която Д. е станала член на настоятелството на НЧ „Напредък
1871“ , и да изложи мотиви от коя дата следва да не се признаят за допустими
разходите, свързани с изплащането на заплата и осигуровки. При необходимост
може да назначи експертиза. Следва да се посочи коя е застрахователната полица,
по която се отказва плащане, като се изложат мотиви по приложимостта и на другите
хипотези на чл.9, ал.2, т.11 от Наредба №1. След като се установи точно общия
размер на недопустимата сума, следва да се посочи дали същата е над 10 % от
поисканата, за да се прецени приложимостта на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014, и се изложат мотиви. Съгласно чл.174 от АПК, съдът следва да
определи срок за новото произнасяне, като доколкото следва да се събере само
едно доказателство, съдът приема, че органът следва да се произнесе в
едномесечен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето
съдебно решение.
При този изход на делото е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в частта му относно
държавна такса. Същата е в размер на 233,85 лева /л.2293/. Следва обаче да се
отхвърли искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от Закона за адвокатурата, доколкото съгласно същата разпоредба адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, но само в
случай, че е оказал безплатна правна помощ на лица, които имат право на
издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист.
Случаят не е такъв, сдружението не попада в тези категории лица, поради което исканото
адвокатско възнаграждение не може да се присъди.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2,
чл.173, ал.1 и чл.174 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ раздел II от решение №15/19/4/0/00053/3/07/03/01 за изплащане
на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за постановяване на ново решение в едномесечен
срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето съдебно
решение, при съобразяване с мотивите му.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати
на Сдружение „Местна инициативна група Белене-Никопол“, ЕИК *********, сумата 233,85
лв. /двеста тридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ за разноски пред
настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/