Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседА.е на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът В.А.А. е предявил срещу ответницата С.Д.К. иск с
правно основА.е чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване
съгласието на майката С.Д.К. за издаване паспорт по реда на ЗБЛД на малолетното
дете А.В.А., както и за разрешаване да пътува, придружавана от нейния баща В.А.А.
или от упълномощено от него лице, в държавите членки на Европейския съюз,
Турция, Македония, Сърбия и ВеликобритА.я за срок от пет години.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са родители на
малолетното дете А.В.А., родена на *** г. Посочено е, че по силата на решение
на РС Свиленград по гр. д. № 377/2014 г. му било предоставено упражняването на
родителските права върху детето А.. Твърди, че ответницата живеела в Гърция,
като не се интересувала от детето. Посочено е, че желаел детето да пътува заедно
с него в Гърция и Турция. Поддържа, че майката не разрешила детето да напусне
страната. Ищецът имал желА.е дъщеря му да пътува извън територията на България
в стрА.те от ЕС, Турция, Македония, Сърбия и ВеликобритА.я, като това било
изцяло в неин интерес. Поради това моли да бъде дадено исканото разрешение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответницата – адв. А.Й., в която
излага съображения за неоснователност на претенцията. При условие че съдът
разреши детето да пътува без съгласието на майката, счита, че пътувА.ята
следвало да се осъществяват през почивните дни и ваканциите с оглед
обстоятелството, че тази година предстои детето да започне да посещава училище.
Също така намира, че пътувА.ята не следвало да съвпадат с определения режим на
лични контакти на майката с детето. Предвид възрастта на детето излага
съображения, че било достатъчно на този етап да пътува единствено до стрА.те
членки на ЕС и Турция без бащата да има право да преупълномощава други лица.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е налице спор, а и от представеното
удостоверение за раждане се установява, че стрА.те са родители на детето А.В.А.,
родена на *** г.
По силата на Решение № 155/21.07.2014 г. по гр. д. №
377/2014 г. по описа на РС Свиленград, влязло в сила на 21.07.2014 г., е утвърдено
постигнатото между родителите споразумение, съгласно което упражняването на
родителските права върху малолетната А.В.А. е предоставено на бащата В.А.А..
Също така е определен режим на лични отношения с майката, която има право да
вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, 20 дни през
лятото и през половината от дните на коледната и великденската ученически
ваканции.
Изготвен е и социален доклад, от който се изяснява, че
стрА.те са разделени от 2012 г., като детето А. останало с баща си в семейното
им жилище, намиращо се на адрес: ***********************************. Пред
социалния работника бащата споделил, че майката живеела в Гърция, където
сключила брак с гръцки граждА.н и от брака си имали едно дете. От момента на
раздялата им двамата родители не поддържал контакти помежду си. Посочено е, че бащата
бил емоционално привързан към дъщеря си. По негова информация майката не осъществявала контакти с детето и не се
интересувала от него. В заключение е изразено становище, че даването на
разрешение на детето А. за пътуване в чужбина заедно с нейния баща ще бъде
полезно за него и ще му даде възможност да опознае други държави, като с това
няма да бъдат нарушени правата му.
От показА.ята на свидетеля Ю.Б., преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява, че
единствено ищецът полагал грижи за дъщеря си А.. През тези години само един или
два пъти бил виждал ответницата. Знаел, че тя живее в Гърция. Разказва, че
ищецът желаел да заведе детето на почивка през лятото в Гърция и на пазар в
Одрин, но нямал тази възможност, тъй като не могъл да намери майката, за да
издадат документи на А.. Свидетелят е споделил, че когато неговите деца
разказвали на А. за пътувА.ята им до Гърция и Турция, тя изглеждала
разочарована, защото баща ѝ не могъл да я заведе.
При
така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 127а,
ал. 1 СК предвижда, че въпросите,
свързА. с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а според ал. 2 на
същата разпоредба, когато родителите не постигнат съгласие по тези въпроси,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Родителят, който
упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно решение за
издаване на задгрА.чен паспорт и за извършването на пътувА.я зад грА.ца. Поради
това, съдът намира за необходимо да изясни, че в разглеждА.я случай безспорно
липсва изразено съгласие от страна на ответницата за даване разрешение детето А.
да пътува в чужбина. Действително същата не е отказала изрично детето да
напуска пределите на Република България, но самото ѝ поведение е станало
причина ищецът да не може да поиска разрешение от нея. От събрА.те по делото
доказателства се изясни, че непосредствено след раждането на детето ответницата
е напуснала семейното жилище, като впоследствие се е установила в Гърция. За
период от около седем години майката не е потърсила дъщеря си, а двамата
родители не поддържат контакти помежду си. При това положение не може да бъде
вменено в задължение на ищеца да издирва ответницата, за да поиска нейното
разрешение. В настоящата хипотеза майката е тази, която следва да прояви
заинтересуваност и грижа към малолетната си дъщеря. Съдът също е положил
необходимите усилия да издири ответницата на регистрирА.те постоянен и настоящ
адрес, като връчителите са удостоверили, че не пребивава там. Доколкото не са
налице данни майката да се опитала да уведоми бащата за местонахождението си и
да потърси дъщеря си, то не би могло да се изиска от ответника да получи
изричен отказ, за да реализира правата си по съдебен ред. По тези съображения
съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
В чл. 10 от Конвенцията за правата на детето
е уредено правото на свободно придвижване, вкл. и да пътува в чужбина, но докато
не навърши пълнолетие, детето не може да упражнява това право нито само, нито
със съдействието на единия родител. Въпросът, свързан с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на
родителите, е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на
който съдът прави преценка за целесъобразност. При решаването на този спор
водещи и най-важни са интересите на детето. Дали даването на това разрешение е
в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените
по делото обстоятелства. Поради това следва да се представят доказателства
както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава.
В разглеждА.я случай разрешението
се иска най-вече, за да може детето да посещава съседните стрА. Гърция и
Турция, които се намират в непосредствена близост до гр. Свиленград. Касае се
за краткотрайни пътувА.я, които безспорно ще са в интерес на детето, тъй като
ще има възможност да опознае чужди стрА., както и да пазарува в гр. Одрин.
Даването на исканото разрешение ще се отрази благоприятно и върху емоционалното
състояние на детето, което, както изясни разпитА.ят свидетел, страдало, че не
може да пътува. Също така ищецът е изразил желА.е да пътува с дъщеря си в
останалите стрА. от ЕС, Македония, Сърбия и ВеликобритА.я. Съдът намира, че
тези пътувА.я също биха обогатили мирогледа и общата култура на детето и биха
се отразили благоприятно върху цялостното му развитие като личност. Следва да
се отбележи, че заявените държави не са място на размирици и природни бедствия,
поради което не се застрашават интересите на малолетната А..
Въведеното
от особения представител на ответницата възражение, че пътувА.ята не следвало
да съвпадат с определения на майката режим на лични отношения на детето съдът
намира за неоснователно, тъй като това няма да наруши по никакъв начин правата
на ответницата. В случаите на краткосрочно
пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото
на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а
дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият
родител следва да търпи това временно огрА.чаване на правата си. Както бе
изяснено по-горе, в случая майката е изоставила дъщеря си още, докато е била
бебе, като така и не е била изградена връзка „майка” – „дъщеря”. Ответницата не
е посещавала дъщеря си и не е упражнявала определения ѝ режим на лични
контакти. Поради това съдът намира, че краткотрайните пътувА.я в съседните стрА.
или в останалите държави членки на ЕС няма да огрА.чат по никакъв начин правото
ѝ да общува с детето. Напротив, налагането на подобно огрА.чение няма да
е в интерес на детето, доколкото е неоправдано ищецът да се съобразява с режим
на свиждА.я, който ответницата не осъществява. Съдът намира, че не е необходимо
разрешението за пътуване да бъде огрА.чавано до почивните дни и ученическите
ваканции, тъй като видно от социалния доклад бащата е отговорен родител, поради
което не би могло да се предположи, че ще пътува с детето в чужбина по време,
когато то трябва да посещава учебни занятия. В тази връзка следва да се
съобрази, че гр. Свиленград е разположен в непосредствена близост до грА.цата с
Турция и Гърция, като няма пречка и в делничните дни след училище бащата и
детето да пътуват до погрА.чните населени места, например, за да пазаруват. Ето
защо, съдът намира, че подобно огрА.чение не е в интерес на детето. Поради
всичко изложено, съдът счита, че следва да бъде заместено съгласието на
ответницата детето А. да пътува, придружавано от баща си или упълномощено от
него лице, в стрА.те от ЕС, Турция, Македония, Сърбия и ВеликобритА.я. С оглед
възрастта на детето – 6 г., съдът счита, че е уместно да се даде разрешение за
пътуване за периода, съвпадащ с определения в чл. 36, ал. 1 ЗБЛД петгодишен
срок на валидност на паспорта.
В интерес на детето е да бъде дадено и разрешение,
заместващо съгласието на майката за снабдяването му с
паспорт.
На основА.е
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените разноски в общ размер на 575 лв. Съдът не споделя възраженията на
особения представител, че в производството по спорна съдебна администрация
разноските оставали за стрА.те така, като са направени. Доколкото се
касае за двустранно и спорно производство, въпросът за присъждане на разноските
следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото
производство, като това важи за всички инстанции (в
този смисъл Определение № 306/04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722/2017 г. на ВКС,
III г. о., Определение № 252/25.09.2015
г. по ч. гр. д. № 3895/2015 г. на ВКС, II г. о. и Определение № 18/07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г. на
ВКС, III г. о.).
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ЗАМЕСТВА на основА.е чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на
майката С.Д.К., ЕГН: **********,***, за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на малолетното
дете А.В.А., ЕГН: **********, както и за разрешаване детето А.В.А., ЕГН: **********,
да пътува, придружавано от неговия баща В.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, или
упълномощено от него лице, в държавите членки на Европейския съюз, Турция,
Македония, Сърбия и ВеликобритА.я за срок от пет години, считано от влизане в
сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН: **********,***,
да заплати на В.А.А., ЕГН:
**********, адрес: ***, сумата от 575 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: