Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
Гр.Шумен, 26 Май
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и осми
април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. М.
при
секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№497/2016г. по
описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова претенция по чл.108
от ЗС от С. - Б.Р.Н. срещу С.Ю.Х. и Д.Ф.Х.. Ищцата сочи, че е съсобственик по
дарение на ½ идеална част от недвижим имот, съставляващ апартамент № 13,
самостоятелен обект с идентификатор №...., находящ се в гр.Ш., ул...., със
застроена площ от 101,29 кв.м. заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху земята, при описани граници,
заедно с избено помещение №3 със застроена площ от 13,32 кв.м. и таванско
помещение №4 с площ от 9,44 кв.м. Собствеността била придобита въз основа на договор
за дарение сключен с нотариален акт № ... г. на нотариус К.М. рег. №222 на НК,
с район на действие ШРС. Впоследствие, с решение по гр. д. № 584 по описа за 2007 г. на Шуменски окръжен
съд, постановено на 11.09.2007 г. е било допуснато пълно осиновяване на ищцата
и имената и от С. М.Г. били променени на С. - Б.Р.Н.. След смъртта на
дарителите, владение върху имота бил установил другият дарен С.С.Д., който
отдавал имота под наем от името и на двамата, и предавал сумата от половината
наем на ищцата. Това продължило до смъртта на съсобственика през месец януари
2014 г. Излага, че ответникът е последния наемател на имота, който се е снабдил
на 15.10.2014 г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка №...г. на
нотариус С.С. рег. №024 на НК, с район на действие ШРС, и към момента заявявал
собствени права за процесния имот. Ето защо, ищцата моли да бъде постановено
решение, с което ответниците С.Ю.Х. и Д.Ф.Х. да бъдат осъдени да ѝ
предадат владението върху процесния недвижим имот.
Ответниците са депозирали отговори в
законния едномесечен срок, с които оспорват изцяло предявената искова
претенция. Излагат, че през 2002 г. са търсили да закупят жилище в гр. Ш. и
открили процесното жилище като са се свързали със семейството на праводателя на
ищцата, и заяват, че към този момент те продавали апартамента и гаража си,
намиращ се в гр. Ш. на ул. „.... Имотът бил останал непродаваем с документи,
тъй като вече бил прехвърлен и собственик бил синът им, и детето, а възрастните
имали право да живеят в жилището, искали да го продадат, но не можели с
документи. Въпреки всичко, ответната страна решила да закупи имота. Разбрали се
със С.,Ф и С., че ще вземат апартамента през 2002 година, а документи сами, без
тях, ще си извадят по-късно. Допуснали ги до жилището, дали им ключовете за тавана
и мазето, и им броили по 4500 лева на всеки един от тях – бащата, майката и на С.,
които са прибрали парите още през 2002 г. Излагат, че от 2002 година, до
настоящия момент живеят в жилището и през 2014 г., когато успели да съберат
таксите за процедурите по нотариалното производство, се сдобили с нотариален
акт за апартамента. Позовават се на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
поради което и моля предявеният иск да бъде отхвърлен.
По отношение на откритото производство по
оспорване автентичността на представеното по делото заявление - декларация на К.М.Х.
от 01.10.2009г. На първо място е необходимо да бъде направена преценка относно
естеството на оспорения документ. Несъмнено е, че документа е частен и има
смесен характер - в едната си част е удостоверителен, доколкото свидетелства за
определени обстоятелства, а в друга - диспозитивен, материализиращ изявление за
получаване на компенсационни суми от работодателя. Всеки такъв документ, ако е
подписан, разполага с т.нар. формална доказателствена сила, прогласена от
разпоредбата на чл.180 от ГПК, а доколкото в документа няма посочени неизгодни
за издателя му факти, той не се ползва от обвързваща съда материална
доказателствена сила за сочените в него факти, като следва да се цени наред и в
съответствие с всички останали събрани по делото доказателства. Формалната
доказателствена сила се отнася единствено относно факта на писменото изявление
и неговото авторство. Макар и оспорена, автентичността на документа не бе
опровергана, а от назначената по делото съдебно – графическа експертиза се
установява с категоричност, че подписът на лицето посочено, като негов автор
принадлежи на същото лице. Ето защо оспореният документ следва да се признае за
истински, и не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.
Съгласно чл.194, ал.2
и ал.3 ГПК
съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с
избор да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория
случай произнасянето може да намери място в мотивите при зачитане или не на
доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има характер на определение /
арг. от Тълкувателно решение №5/14.11.2012 г. на ВКС по тълк.д.№5/2012 г.,
ОСГТК, Решение №135/03.06.2010г. по гр.д.№820/2009г. ІVг.о. на ВКС, Решение
№66/25.04.2013г. по гр.д.№807/2012г. І г.о. на ВКС, постановени по чл.290 от ГПК, Определение №251 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3506/2013 г., II г.
о. Определение №236 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№3088/2013 г., II г.о./.
При всяко положение, контролът върху изхода от производството по чл.193 ГПК
може да се осъществи единствено по реда на инстанционната проверка чрез
обжалване на самото решение по съществото на спора. Ето защо, и предвид
преобладаващата и задължителната съдебна практика, съдът следва да се произнесе
в диспозитива на решението за изхода от производството по чл.193 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ... г. на нотариус К.М. рег. №222 на НК, с район на действие ШРС, С.Д.П. и Ф.И.П. дарили на С.С.Д. и С. М.Г.
собствения си недвижим имот: Апартамент №.., в гр.Ш., на ..етаж в сградата на
етажна собственост "А..", със застроена площ 101,29 кв.м., при
описани граници, заедно с Избено помещение №3 със застроена площ от 13,32
кв.м., и Таванско помещение №4 със застроена площ от 9,44 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №... по кадастралната карта на
гр.Ш.. Вероятния мотив за горното дарение е сочената от свидетелите роднинска
връзка между страните, че ищцата е биологична дъщеря на С. Д. и внучка на
дарителите. Към момента на дарението ищцата е била малолетна - на 4 годишна
възраст и е била представлявана при сключване на договора от своята биологична
майка. С решение на Окръжен съд Ш. от 11.09.2007г. по гр.д.№584/2007г. съдът е
допуснал пълно осиновяване на детето С. М.Г. с ЕГН ********** от осиновителката
Р.К. Н., и е постановил след осиновяването детето да носи имената С. - Б.Р.Н.. С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №...г. на
нотариус С.С. рег. №024 на НК, на 15.10.2014г. ответницата С.Ю.Х. и била
призната за собственик по давностно владение на недвижим имот - апартамент,
находящ се в гр.Ш., ул...., ет...., както следва: Апартамент №.. -
самостоятелен обект с идентификатор
№..., на .. етаж, със застроена площ от 101,29 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при описани
граници. От изготвените справки е видно, че ответницата С.Х. и ответника Д.Ф.Х.
са съпрузи, сключили граждански брак на 21.11.1994г. От представената Заявление
- Декларация, изготвена от свидетеля К.М.Х., е видно че на 01.10.2009г.
свидетеля е подал горния документ до Командира на поделение ...., с което е
поискал изплащане на компенсационни суми за месец октомври за ползване на
жилище по договор за свободен наем, и е декларирал че живее на свободен наем в
жилище находящо се в гр.Ш., ул...., собствено на С.С.Д.. От представеното
Удостоверение за настоящ адрес е видно, че свидетеля К.Х. е подал горното
удостоверение в Община Ш. на 29.05.2009г., с което е бил записан новият му
настоящ адрес ***. По делото е представен и договор за наем на процесния
апартамент сключен на 03.11.2008г. между Х. М.Х., като наемател и С.Д.П., като
в края на писмения договор срещу "Наемодател" и "Наемател"
вместо подписи са изписани с ръкописен текст /очевидно с един и същ автор/
имената на контрагентите.
От разпита на свидетеля К.М.Х.
се установява, че през месец Април 2007г. започнал работа в гр.Ш., като
ежедневно пътувал до квартирата си в гр.Н.П.. След като му дотегнало честото
пътуване, решил да си потърси квартира в гр.Ш.. Един от колегите му живеел в
процесния апартамент, и понеже щял да си купува жилище, предложил на свидетеля
да се нанесе в апартамента. След като уредил среща между хазяина /С./ и
свидетеля, апартамента бил нает, като страните се договорили за наем от 250
лева. Жилището било четиристайно с отделна баня, тоалетна, кухня и голям
коридор, и свидетеля се настанил в него през м. Януари 2008г. Няколко месеца по
- късно - Ноември 2008г., при него дошъл и брат му Х. М.Х. /починал през
2014г./. Хазяинът идвал от 20 до 25 число, вземал си наема и си отивал, но след
седмица - две, отново идвал и им искал пари, защото бил алкохолик и много пиел,
а ако му откажел го заплашвал, че ще го изгони. Веднъж, след завръщане от
отпуск, свидетеля влизайки в квартирата си видял разхвърляни документи на
кревата, и се усъмнил, че хазяинът му, след като не го е намерил е ровил в
багажа му и е взел някои негови документи - диплома, военна книжка здравен
картон. Ходил няколко пъти до с.С. да го търси, но след като не го намерил се
отказал и напуснал квартирата през 2011г. В квартирата му останали негови вещи
- камина, телевизор, "Булсат", одеяла, които майка му се опитала да
вземе, но там нови квартиранти и казали, че без хазяина нищо няма да ѝ
дадат. По време на пребиваването си в апартамента, свидетеля излага, че С. му е
бил отдал под наем една по - малка стая, а той ползвал хола и понякога оставал
да пренощува там. От представената Справка е видно, че свидетеля К.Х. е бил на
служба в Сухопътни войски, военно формирование .... през периода от
02.04.2007г. до 30.06.2012г., и е получавал компенсационни суми наеми от
м.Август 2007г. до м.Януари 2008г. по 63лева, през м.Февруари 2008г. - 77 лева,
за периода 03.2008г. - 03.2010г. по 70 лева, с изключение на м.06, 08, 10
2009г. и 01.2010г. От изготвеното удостоверение е видно, че братът на свидетеля
- Х. М.Х. е бил военнослужещ в сухопътни войски военно формирование 34200 от
03.11.2008г. до 31.05.2009г. и не е получавал компенсационни суми за ползване
на жилище в условията на свободен наем. От представени писма от Военно формирование
54060 е видно, че на свидетеля К.Х. са били издавани две служебни карти,
първата от които издадена на 04.04.2007г., върната от свидетеля и приета
обратно от длъжностно лице на 27.02.2012г., като свидетеля не бил заявявал
загубване или унищожаване на служебна карта от формированието. Военното
формирование не било издавало военна книжка или други подобни документи на
свидетеля. От разпита на свидетеля Р.К. Х.ва /майка на свидетеля К.Х./ се
установява, че двамата и сина живели в процесното жилище около три години.
Свидетелката често посещавала апартамента, а за определен период от време
съжителствали и тримата - тя и двамата и сина, като С. отсядал в хола, а освен
това имал и още една стая, която била заключена и пълна с багаж. Първоначално
квартирата била напусната от свидетелката и другият и син - Х., който се
разболял и в последствие починал, а по - късно и от другия и син К., който се
преместил във военно поделение в гр.Б.. При направен опит да си вземе останалия
багаж в квартирата, била посрещната от жена, която и заявила, че без хазяина
няма да и позволи да влезе. Описва хазяина им С., като висок, слаб, русоляв, с
дълги коси и сини очи. Свидетелката В.Г.М. заявява, че познава отдавна
осиновителката на ищцата /работили заедно в областта на туризма от 1996г./, и
като близка приятелка знаела за желанието и да си осинови дете. След
осиновяването през 2007г. свидетелката била узнала за историята на детето,
според която биологичната майка на детето се казвала Р., тя имала съпруг - М.,
но всъщност ищцата била извънбрачно дете на С., родено по време на брака и с М..
Ищцата не си спомняла да са я гледали родителите ѝ, а от съвсем малка за
нея, като за свое, родно внуче се грижели баба ѝ и дядо ѝ
/родителите на С./. Те са я водили на детска градина и се грижели за нея до
деня, в който бабата починала през 2004г. След това попаднала в домове, а в
последствие била и осиновена. През това време поддържала връзка и с биологичния
си баща - С., който след осиновяването успял да се свърже с осиновителката и
поискал да се среща с дъщеря си от време на време, и да и помага, когато и с
каквото може. Съобщил е и за дарения на детето от родителите му апартамент,
като няколко пъти е идвал във В. /където живеела ищцата с осиновителката си/ и
давал част от получения от апартамента наем на детето. Заявява, че ищцата е
получавала половината от наема, но не всеки месец, а когато баща и реши да
дойде да я види, и това продължило от 2008г. до края на 2013г., когато той се
разболял. Присъствала на една такава среща през 2012г. в "МОЛ"-а в
гр.Варна, на която С. предал на ищцата част от наема на имота. Описва С. като стегнат
мъж, висок, със сини очи. След като ищцата от дълго време нямала връзка със С.,
през 2015г. дошла да го потърси, заедно с приятеля си, и тогава разбрала за
смъртта му.
Свидетеля
С.Т.П., сочи, че живее в гр.Ш., ул...., на 3 етаж от 1986г., и познава
ответниците от 2002 - 2003г., за които първоначално заявява че бил чул от бай С.,
че купили апартамента. Възрастните хора живели в апартамента до 2000 г. и след
това заминали на село при сина си. В последствие сочи, че от бай С. чул че
продали апартамента, но, че не му е казвал на кого го е продал. Ответниците
владеели имота от 2002г. като свой. Влизал няколко пъти в апартамента и помагал
- правил ел. инсталацията при ремонт около 2009г. Свидетеля С. П. е бил такъв и
по нотариалната преписка, с която ответниците са се снабдили с констативния
нотариален акт, където е заявил подобни обстоятелства. Другият ответен свидетел
И.В.И., заявява че познава отдавна ответниците, и преди около 10 - 15 години
ответника му казал, че си купил апартамент. Свидетеля бил електротехник и ходил
многократно в жилището да прави ремонти по ел. инсталацията, по бойлери и др.
Между
страните не е спорно, че към настоящия момент ответниците упражняват
фактическата власт върху имота.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: За успешното провеждане на иска по чл.108
от ЗС е необходимо наличието, в комулативна даденост, на следните предпоставки:
ищеца да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника и
последния да го държи или владее без правно основание. На първо место следва да
се отбележи, че не са налице сочените от ответната страна предпоставки за
частично прекратяване на производството. Собственикът на каква да е идеална
част от имот може да го ревандикира целия от трето лице, което го владее или
държи без основание, тъй като съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Владелецът
и държателят на чужд имот без правно основание няма какво да противопоставят на
това право на собственика на идеална част от имота. В горния смисъл и
константната съдебна практика в това число и задължителна такава постановена по
чл.290 от ГПК - Решение № 774 от
10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 643/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 460 от
27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 179 от
8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2011 г., II г. о., и др. Съобразно
Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато
и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. От
събраните по делото писмени доказателства, с категоричност се установява
правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот,
валидно придобито чрез договор за дарение. От една страна следва да се изтъкне,
че владението, като елемент от фактическия
състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по
скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на
фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да
може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението
на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали
последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да
се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер, и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният
признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия
имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Тази фактическа власт се изразява
не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в
извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро
състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по
извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. В горния
смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по чл.290 от ГПК -
Решение №108/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1063/2010 г., II г.о., Решение
№445/21.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№283/2010 г., I г.о., Решение №262/9.10.2012
г. на ВКС по гр.д.№439/2012 г., II г.о., Решение №68/2.08.2013 г. на ВКС по
гр.д.№603/2012 г., I г. о., Решение №240/18.10.2013 г. на ВКС по
гр.д.№3274/2013 г., I г. о., и др.. Владението следва да бъде установено при
условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответниците,
позоваващи се на придобивната давност, е следвало да създадат абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установят по
безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В
процесния случай, ответната страна не само че не е успяла да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от нея правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от нея доказателствени средства са оставили
изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. От една
страна, показанията на свидетелите следва да се преценяват с оглед на всички
други данни по делото, както и предвид вероятната им заинтересованост от изхода
на спора. Показанията на ищцовите свидетели, в голямата си част се подкрепят и
от представените писмени доказателства, не са противоречиви, липсва каквато и
да било заинтересованост от изхода на спора, а малките разминавания между тях
вероятно се дължат на дългия период от време, който обуславя избледняване на
спомена. Показанията на ответните свидетели, освен че противоречат на всички
останали събрани по делото доказателства, по съществото си не сочат на
фактическа власт, годна да направи собственик, упражняващия я по смисъла на
чл.79, ал.1 от ЗС. Свидетеля Ивайло Иванов сочи, че ответника му е съобщил за
закупуване на жилище преди 10 - 15 години, но нито може да посочи точния период
на установяване на фактическата власт, нито че закупуването касае именно
процесния апартамент. Другият свидетел С. П. е дал противоречиви показания,
като е заявил първоначално, че бившия собственик му е казал, че е продал
апартамента именно на ответника, а в последствие че не му е казвал на кого
конкретно е продаден имота, а освен това дадените от него показания в
нотариалното производство, и възможността да се уличи в лъжесвидетелстване, обосновават
ниската степен на достоверност на показанията. Действително липсва житейска
логика в твърдението на ответната страна да са заплатили на ползвателите и
собственика на идеална част от имота значителни суми за придобиването му, без
да се снабдят с каквито и да било документи за заплащането на сумите, а са
имали възможност да закупят валидно и притежаваната от другия съсобственик
идеална част. Соченото от ответната страна възражение за недостоверност на
показанията на свидетеля К.Х., предвид заявеното от него обстоятелство за
отнемането на военната му книжка, съдът намира за несъстоятелно, доколкото от
военното формирование са отговорили единствено за издавани от тях служебни
карти, а свидетеля говори за военна книжка, която е документа издаван на мъжете
при отбиването на отменената вече наборна военна служба. Ето защо следва да се
приеме за установено, че поне до 2011г. в процесния апартамент са живели други
наематели, а след този период - ответниците като държатели /наематели/, които
са имали възможност евентуално да своят имота най - рано от 2014г., до когато
са заплащали наем на собственика - период напълно недостатъчен да придобият
имота на твърдяното оригинерно основание. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответниците не са придобили правото на собственост на имота въз основа на
давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС, и доколкото липсва противопоставимо на действителния
собственик правно основание, на което държат или владеят имота, предявения иск
следва да бъде уважен. Акцесорна правна последица от уважаването на иска е
отмяната на издадения охранителен акт, което съдът е длъжен и служебно да
стори, поради което и на
основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот придобит по давност №...г. на нотариус С.С., с
район на действие Районен съд гр.Ш., рег.№024 на НК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищеца направените деловодни разноски, съобразно представения списък
за разноски, в размер на 2325 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Ю.Х. с ЕГН ********** и Д.Ф.Х. с ЕГН **********,***, ЧЕ С. - Б.Р.Н. с ЕГН **********,***, Е СОБСТВЕНИК на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№.., находящ се в гр.Ш., ул...., ет..., със застроена площ
101,29 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №... по кадастралната карта на гр.Ш.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.662.304.6.14, под обекта - 83510.662.304.6.10.
ОСЪЖДА
С.Ю.Х.
с ЕГН ********** и Д.Ф.Х. с ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ на С. - Б.Р.Н. с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО на АПАРТАМЕНТ №.., находящ се в гр.Ш., ул...., ет..., със
застроена площ 101,29 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №... по
кадастралната карта на гр.Ш., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 83510.662.304.6.14, под
обекта - 83510.662.304.6.10.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК констативен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
придобит по давност №...г. на нотариус С.С., с район на действие Районен
съд гр.Ш., рег.№024 на НК.
ОСЪЖДА
С.Ю.Х.
с ЕГН ********** и Д.Ф.Х. с ЕГН **********, да заплатят на С. - Б.Р.Н.
с ЕГН ********** сумата от 2325 лева /две
хиляди триста двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.2 във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК,
направеното от ответника С.Ю. Х. оспорване
на истинността на представеното от ищеца С. - Б.Р.Н. - Заявление - Декларация на К.М.Х.
от 01.10.2009г. /находящо се в оригинал на лист 30 от делото/, в частта относно авторството на подписа положен под документа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: