Р Е Ш Е Н И Е
№ 260533/9.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4236 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.М.К. срещу Наказателно постановление № 538338-F566397/23.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Варна, с което
на въззивната страна на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 31, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т.
1 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено
е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна К.М.К.,
редовно призован, не се явява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.
П. навежда доводи за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2019 г. изпълнителният директор на НАП е
определил директорите на ТД на НАП като компетентни да издават наказателни
постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС. Със същата заповед органите по
приходите са определени да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДДС.
На 27.07.2020 г. служители на ТД на
НАП – Варна, измежду които и св. С.П.В., извършили проверка на „ИВА 2015“ ДЗЗД,
представлявано и от К.М.К., за спазване на данъчното законодателство.
В хода на проверката било установено, че на 06.05.2020 г. от дружеството са
издадени сторно касова бележка от кочан и разходен
касов ордер за върнато капаро поради липса на материали за сумата от 850 лв.
Към момента на проверката в обекта било регистрирано ФУ с № ZK 068281 и ФП
50126357 (регистрирано на дата 12.08.2015 г.). Св. С.П.В. извършила проверка на
данните от фискалното устройство, подавани дистанционно в НАП, като установила,
че извършената сторно операция не е документирана
чрез издаване на документ от регистрираното от дружеството фискално устройство.
На 24.08.2020 г. св. С.П.В.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивната страна за нарушение на чл. 31, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 23.09.2020 г. М.Г.К.директор на ТД на НАП - Варна приела идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издала обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните
гласни доказателствени средства: показанията на св. С.П.В. и писмените
доказателства: заповед на изпълнителният директор на НАП; ръчна касова бележка
№ 10 от 06.05.2020 г.; разходен касов ордер; покана; удостоверение за извършено
връчване по електронен път от 19.08.2020 г.; резолюция за извършена проверка;
протокол за извършена проверка; удостоверение за извършено връчване по
електронен път от 30.07.2020 г.; 2 бр. съкратени отчети на фискална памет и
справка от НАП за издадени АУАН по отношение на К.М.К., разпечатана от
информационната система на НАП.
Съдът оцени свидетелските показания на св. С.П.В. като обективни и
достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат
противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Следва да бъдат кредитирани и посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34
от ЗАНН от компетентни органи, но не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, т.е. на изискванията за форма и по-конкретно съдът констатира непълно
описание на нарушението, което е равнозначно на липса на описание на
нарушението.
Въззивното дружество е
санкционирано за нарушение на чл.31,
ал.1 вр. чл.31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.,
издадена от министъра на финансите. Съгласно чл. 31, ал. 1 от посочената
наредба сторно операция при рекламация или връщане на
стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след
приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ
или ИАСУТД. В ал. 4, изр. 1 от същата разпоредба е посочено, че сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о
число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. В изр. 2 е
въведено задължение за адресатите на наредбата да документират в момента на
възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.
Съгласно изр. 3 когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне
на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на
ваучер или заместващите парите платежни средства. От описаното в АУАН и НП не
става ясно към коя от посочените в разпоредбите на чл.31, ал.1 от наредбата
четири хипотези (сторно операция при рекламация, сторно операция при връщане на стока, строрно
операция при операторска грешка или сторно операция
при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента) актосъставителят и АНО са отнесли посочената сторно операция „връщане на капаро на клиента“. Посочването
на конкретната сторно операция е необходимо с оглед
различния времеви период за документиране на тази операция. На следващо място в
ал.4 от наредбата е посочен срок до 7-о число на месеца, следващ месеца, в
който е допусната грешката единствено при сторно
операция при операторска грешка. За останалите изброени сторно
операции е предвидено, че следва да се документират в момента на възстановяване
изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. В случая не става
ясно защо АНО и актосъставителят са приели, че в
случая при връщането на капаро поради липса на материали, документирането е
следвало да се извърши до 7-мо число на следващия месец, тъй като факти и
обстоятелства в тази връзка не са посочени.
Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви обстоятелства, е
наложено наказание.
Липсата на описание на нарушението винаги съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен.
По изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на
обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и
решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд –
Варна).
За решаване на въпроса за административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя следва да се има предвид че „Ива 2015“ ДЗЗД е
създадено по реда на чл.357 от ЗЗД.
С договора за дружество по
чл. 357 ЗЗД не се учредява нов субект, нито дружеството представлява юридическо
лице със свое имущество и органи. При сключването на този договор съдружниците се съгласяват да обединят своята дейност за
постигане на една обща стопанска цел.
Същото представлява
неперсонифициран правен субект, като правата и задълженията при осъществяване
на дейността не възникват за дружеството, а за съдружниците.
ЗАНН изрично посочва кой може да бъде субект на административно наказание.
С оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН административно наказание може да бъде
налагано единствено на физическо лице. Изключение от общото правило е
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, която предоставя възможност за налагане на
имуществена санкция на ЕТ и ЮЛ. В специалната норма на чл. 185 от ЗДДС са
посочени конкретно адресатите на административна отговорност. Първата алинея на тази норма
предвижда налагане на глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица,
които не са търговци и имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за
юридическите лица и едноличните търговци, в случаите, когато лицето не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и
отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект). Втората алинея на
горната административнонаказателна норма се прилага,
когато лицето извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън
случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане.
Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци от
300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба,
приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
като тогава се налагат по – ниските по размер санкции - по ал. 1.
Т.е. административна отговорност по тези разпоредби могат да носят само
физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци.
Следователно се прилагат общите принципи на административно наказване,
визирани в ЗАНН, относно субектите, носещи административнонаказателна
отговорност. В случая правилно не е санкционирано ДЗЗД с имуществена санкция,
което е недопустимо и само по себе би било основание за отмяна на наказателното
постановление. ДЗЗД е неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на
закона, поради което не може да бъде
субект на административнонаказателна отговорност и не
може да му бъде налагана имуществена санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от ДОПК тези дружества се приравняват на ЮЛ само в производствата,
предвидени в кодекса, т.е. по ДОПК. Следователно в случая при констатиране на
нарушение от ДЗЗД, то административнонаказателната
отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата,
участващи в дружеството, както е процедирал административнонаказващият
орган. В случая се прилагат правилата на ЗАНН, относими
към административнонаказателната отговорност на
физическите лица, а не тези, предвидени в чл. 83 и сл. ЗАНН, регламентиращи административнонаказателните санкции спрямо юридически лица
и еднолични търговци.
В тази връзка настоящият съдебен състав направи преценка дали е налице
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, което да е извършено от
жалбоподателя като физическо лице, каквато преценка е следвало да направи и административнонаказващият орган. В този смисъл съдът
съобрази дефиницията за административно нарушение, дадена в чл. 6 ЗАНН, съгласно
която административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
В конкретния случай е повдигнато обвинение за нарушение, изразяващо се в
бездействие относно изпълнението на задължение по ЗДДС. Доколкото, както вече
беше посочено, правата и задълженията при осъществяване на дейността не
възникват за дружеството, а за съдружниците, то
задължението за издаване на документ от фискалното устройство е възникнало за
жалбоподателя и съдружник в дружеството по ЗЗД К.М.К.. Въпреки това
доказателства за пряк умисъл, какъвто се изисква за процесното
нарушение предвид неговия формален характер, не са налице. От материалите по
делото не се установява кое е физическото лице, което е върнало сумата от 850
лв. на 06.05.2020 г. и е издало сторно касова бележка
от кочан, както и РКО. На издадената касова бележка има подпис на касиер, но
кое е това физическо лице касиер, не се установява. Същото се отнася и за
издадения РКО, в който има подпис на съставил и ръководител, но кой от съдружниците или служителите в ДЗЗД го е съставил, не се
установява от материалите по делото. Следователно липсва вина като субективен
елемент на нарушението.
Поради субективна несъставомерност на
нарушението, наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, което обуславя неговата отмяна и на това основание.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 538338-F566397/23.09.2020 г., издадено от директора
на ТД на НАП - Варна, с което на К.М.К. на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 31, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: