РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Смолян, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440101176 по описа за 2023 година
Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян чрез пълномощника адв. *** е предявил срещу „***“
ЕООД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 143, ал. 1 и
146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
1208326/28.10.2022 г. поради противоречие с чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
20 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Претендира за деловодните разноски
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по договор за потребителски кредит № 1208326/28.10.2022 г., сключен с
„***“ ЕООД. Съгласно Договора следва да върне обща сума в размер на 1845 лева, при
отпуснат кредит в размер на 1 500 лв. и 345 лв. лихва, при ЛП 23,00 % и ГПР 49.11. Счита,
че договорът е нищожен. Едновременно с подписването на договора за кредит е подписан и
договор за гаранция /поръчителство/ с Multitude Bank със седалище в *** срещу
задължението за заплащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер
на 1425 лв. Таксата не е включена в ГПР, налице е заблуждаваща търговска практика,
посочен е неверен ГПР.
Адв. *** - пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск
като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:
Твърди, че ГПР е бил посочен в СЕФ и в договора, като в погасителния план са
1
посочени всички дължими вноски, размери, падежи. Задължението за плащане на такса
гарант е към трето лице, а не към ответника. Ответникът не е имал задължение, но и право
да включва в ГПР таксата за гаранта. Договорът за гарант е бил изготвен след като ищецът е
направил избор за този вид обезпечение. Договорът е сключен в рамките на свободата на
договаряне на страните. Договорът за гаранция не е бил условие за сключването на договора
за кредит, а избраната възможност, предвидена в чл. 5 от договора за кредит е индивидуално
договорена с ищеца. След получаването на проекта за договора за кредит и договора за
гарант ищецът сам е потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за кредит при тези
условия, поради което и няма заблуждаваща търговска практика. Няма заобикаляне на
закона, тъй като дължимото възнаграждение на гаранта не следва да се включва в размера на
ГПР по кредита.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение
на договор за заплащане на непогасена главница в размер на 345 лв. ведно със законната
лихва от предявяването на насрещния иск до окончателното плащане. Фактическите
твърдения се свеждат до следното: Ответникът отпуснал на ищеца кредит в размер на 1500
лв., който същият следвало да върне ведно с лихва в размер на 345 лв. Ищецът извършил
плащания в общ размер 1 500 лв., с която са платени договорната лихва и част от главницата
и е останала неплатена сумата от 345 лв. представляваща главница. Претендира за разноски.
От Н. В., чрез пълномощника му адв. *** е постъпил писмен отговор на насрещната
искова молба, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Счита за недействителен
договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 1, чл. 11, т. 1 и 2
ЗПК, както и като нищожен, поради неравноправност на договорните клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗПК, представляващи заблуждаваща търговска практика относно клаузите във връзка
с посочения в договора ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. ***, която поддържа
исковата молба, оспорва писмения отговор. Моли да бъде уважен предявения иск като
основателен и доказан и отхвърлен предявения от ответното дружество насрещен иск като
недоказан. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2022 г. между „***“ ЕООД като кредитор и Н. В. като кредитополучател е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1208326, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 лева със срок за
издължаване 12 месеца, като първата вноска е с падежна дата 27.11.2022 г..
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 23 % в размер на 345
лв. или общо сумата от 1 845 лв. Договорен е ГПР от 49,11 %.
Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито
2
от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на
договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал
поръчителя.
Погасителният план, предоставен от ответника на ищеца като част от
преддоговорната информация /л. 14/ съдържа броя на погасителните вноски, падежните
дати, като първата падежна дата е 27.11.2022 г., а последната 12- та вноска е с падеж
23.10.2023 г., размера на вноската – 153,75 лв., образувана от главница и лихва. Във
вноските не фигурира размерът на плащането за поръчител.
На 29.10.2022 г. е сключен договор за гаранция /поръчителство/ между *** банк със
седалище в *** като гарант и Н. В. като клиент с предмет обезпечение на задълженията на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит, сключен на 28.10.2022 г. между
*** и Н. В., който договор за кредит, ведно с общите условия са неразделна част от договора
за гаранция /поръчителство/ - т. 1.5. Не е спорно и видно от т. 1.6. от договора за гаранция е,
че договорената такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „*** банк“ е в размер
на 1425 лв., платима на 12 месечни вноски с падежи - падежните дати на вноските по
кредита и в размерите, посочени в погасителния план към договора за гаранция /л. 13/.
Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство/ не е подписан от ищеца като клиент,
а за гаранта е положен сканиран подпис.
Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3
от общите условия /л. 20-21/. Според т.4.1. кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди
сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността
на кредитополучателя и възможността за повишаване на кредитоспособността, вкл. и чрез
обезпечение, предложено от последния - предоставено от гарант чрез договор за
поръчителство или поръчителство от поръчител – физическо лице, предложен от
кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е
задължен солидарно с кредитополучателя.
Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за
сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за
потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на
договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което
съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за
одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството
кредитор в ***а и *** или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните
вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството.
Ответникът признава факта, че ищецът е платил общо 1 500 лева по договора за
кредит, като твърди, че е останала за плащане сума в размер на 345 лв., представляваща част
от дължимата главница.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
3
изводи:
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, предявен между надлежно
легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит
по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми
своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на
друг, траен носител, достъпен за потребителя.
В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.
Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4
предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически
по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
От страна на ищеца се представят преддоговорната информация /л. 14-158, както и
общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „***“ ЕООД л. 19-24 и
общите условия към договора за гаранция /поръчителство/ л. 25-29/.
От страна на ответника не се представят доказателства, че цялата необходима
информация по чл. 10 ЗПФУР действително е била предоставена и получена по предвидения
начин на ищеца. С оглед твърдението на ответника, че информацията, свързана със
сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ищеца е извършвано по
електронен път на електронните адреси на страните, то е необходимо от страна на ответника
да се ангажират доказателства, че това е извършвано съобразно изискванията на закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с предишно
наименование - Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.
Както е установено в съдебната практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В
4
конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че
релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и
прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази
електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление
и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ.
За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се
установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени
изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за
сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
Чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП.
В случая от страна на ответника не се ангажират доказателства, потвърждаващи
получаването на цялата необходима преддоговорна информация от ищцата.
С оглед признанието на неизгодния за ищеца факт, съдът приема, че същият е
получила от ответника кредит в размер на 1 500 лв. въз основа на процесния договор за
кредит, които е следвало да върне съобразно погасителния план като брой погасителни
вноски, елементи на вноските и размер, падеж на вноските.
От начина, по който е формулирана клаузата на чл. 5 от договора за кредит, оспорена
от ищеца като нищожна, не става ясно каква точно е функцията на
поръчителството/гаранцията, респ. между кои страни следва да бъде сключен договорът и
дали се касае за двустранно или тристранно споразумение. Самият договор за кредит е
сключен между кредитора „***“ и кредитополучателя Н. В., а тази клауза обвързва и
третото за кредитното правоотношение лице - „*** банк“, като договорът за кредит е
двустранен и е сключен от страните по него, но не и от гаранта.
Не се ангажират доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест да докаже валидността на клаузата за обезпечение, респ. на сключения договор за
гаранция. Оскъдното съдържание на клаузата на чл. 5 от договора и непредоставена
допълнителна информация за конкретните условия по този договор за поръчителство сочат
на невъзможност за ищеца спокойно и разумно да прецени дали договорът за кредит,
съдържащ и тази клауза, е изгоден за него и дали изобщо би искал да сключи договора при
тези условия. Именно поради липсата на конкретни данни в договора за кредит за условията
на поръчителството са направили невъзможно ищецът да се запознае с всички условия по
кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му. По този начин клаузата е
неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за
потребителя; не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора досежно поръчителството, а освен това и клаузата не е
индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира доказателства.
Освен това съдът счита, че конкретният избор на поръчител е фиктивен, тъй като
изначално е предложен на потребителя от кредитополучателя.
5
При това положение клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В този смисъл
и неоснователно е твърдението, че след като ищецът не се е отказал от договора за кредит в
предвидения 14-дневен срок /чл. 9 от договора за кредит/, то същият е бил съгласен с него и
е приел условията на кредитора за поръчителя. Неупражняването на правото му на отказ не
заздравява пороците на договора и не го прави действителен във всичките му части.
Освен това клаузата на чл. 5 от договора е сключена при изначална липса на
еквивалентност на насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение
икономически по-слабата страна по договора - потребителя, поради което е нищожна и като
неравноправна. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна услуга реално
потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното кредитодателят
получава обезпечение от предложено от него лице, което в случая е и свързано лице /при
извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на ищеца се установи, че
едноличен собственик на капитала му е *** СЕ/ и избрано от потребителя поради липса на
друга възможност, срещу което потребителят в негова вреда се задължава да заплати
възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер. В случая
договорената такса за предоставянето на гаранция от 1 425 лева представлява 95 % от
отпуснатия кредит от 1500 лв., което е несъвместимо с нормалните възнаграждения за
обезпечения и противоречи на общоприетия морал в договорните отношения и принципа на
равнопоставеност на страните в договорното отношение.
Посоченият в договора за кредит ГПР от 49,11 % не е действителният такъв разход и
противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и
не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото възнаграждение за
допълнително сключения договор за гарант /поръчителство/.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
6
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР - не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Както се посочи, нито в договора за кредит, нито в общите условия, в общата сума,
дължима от потребителя, не е включена таксата /цената/ по договора за поръчителство. Тя
представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично
посочена в ГПР, което в случая не е направено. Реалното включване на този разход в ГПР
автоматично увеличава неговия размер до 413,06 %, изчислено с помощта на изчислителния
модул за ГПР на калкулатор.бг, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг,
което е в явно противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно стойността на
поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените законови
разпоредби. Отпускането на кредита е обвързано именно със сключването на договор за
поръчителство, респ. с клаузата на чл. 5 от договора, тъй като така се повишава оценката за
кредитоспособността на кредитополучателя и представлява условие за отпускането на
кредита. Не случайно е посочена в т. 5 от общите условия за предоставяне на потребителски
кредити – „Условия за предоставяне на потребителски кредит. Възможност за повишаване на
кредитоспособността чрез предоставяне на обезпечение.“
Клаузата на чл. 5 от анекса към договора за кредит е и заблуждаваща, тъй като не
отговаря на действителния ГПР, включващ всички разходи по кредита, включително и
таксата /цената/ за гарант /поръчителство/, което представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПП.
Относно насрещния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Безспорно се установи по делото, че ищецът е
погасил изцяло дължимия кредит в размер на 1 500 лв. – факт признат от ответника. При
това положение насрещният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
7
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Предвид изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер 73,80 лв..
С оглед изхода от спора и уважаването на основния иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца държавната такса върху
уважения иск в размер на 73,80 лв..
Адв. *** – пълномощник на ищеца е заявила искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. *** е безплатна за ищеца като
материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 30.11.2023 г. на л. 8. Право на преценка на адвоката е да установи условията за
безплатната правна помощ при сключването на договора с клиента, която преценка не
подлежи на съдебен контрол, съгласно установената съдебна практика.
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв.
*** 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като съдът с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото счита, че не се дължи отделно възнаграждение за защитата по
насрещния иск.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и вр. чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП по
иска, предявен от Н. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. „***“ ***
срещу „***“ ЕООД, ЕИК ****6, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
от ***, Договора за предоставяне на потребителски кредит № 1208326 от 28.10.2022 г.,
сключен между „***“ ЕООД като кредитор и Н. Н. В. като кредитополучател.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, предявен от „***“ ЕООД, ЕИК ****6, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ***, представлявано от *** срещу Н. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Смолян, ул. „***“ *** за сумата от 345 лв., представляваща неплатена главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 1208326 от 28.10.2022 г., сключен между „***“
ЕООД като кредитор и Н. Н. В. като кредитополучател, ведно със законната лихва от
23.02.2024 г. – датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ****6, със седалище и адрес на управление гр.
****, представлявано от *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Н. В., ЕГН
8
**********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. „***“ *** държавна такса върху уважения иск в
размер на 73,80 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ****6, със седалище и адрес на управление гр.
****, представлявано от *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат ***
***, ЕГН **********, гр. ***** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9