Определение по дело №459/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 721
Дата: 22 юли 2019 г.
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20191800500459
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  ……

 

гр. София, 22.07.2019 г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ- ри въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.07.2019 г. в състав:

                                    

Председател: Ивайло Георгиев

Членове: Ваня Иванова

Боряна Гащарова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 459 по описа на ОС - София за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 от ГПК и е образувано по жалба вх. № 5370/21.06.2019г. по изп. д. № 20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова (респ. вх. № 5877/08.07.2019г. в Софийския окръжен съд), подадена от присъединения взискател по делото „Е.С.“ ЕООД.

В жалбата се твърди, че е насрочена публична продан на съвкупност от движими вещи, като се възразява срещу описанието им и тяхната оценка. Жалбоподателят сочи, че в актуализираната оценка на вещите назначеният експерт е посочил и оценил лентови и шнекови транспортьори, които, обаче, са собственост на жалбоподателя. Счита, че по този начин изпълнението се насочва срещу тези вещи, поради което има правата по чл. 435, ал. 4 от ГПК. Изтъква, че тази оценка се различава съществено от описа на имотите. Изразява съмнение, че част от вещите са били реално възприети и описани от експерта- оценител и от съдебния изпълнител. Намира, че обектът „варова пещ“ е недвижима вещ и поради това не следва да бъде продаван като съвкупност от движими вещи, както е постъпил съдебният изпълнител. Изразява становище, че оценената от експерта инсталация за производство на негасена и хидратна вар в действителност не е изграждана и не включва описаните от него движими вещи. Прави извод, че по този начин се въвеждат в заблуждение евентуалните купувачи относно естеството и характера на продавания обект. Като допълнително нарушение на ГПК изтъква изготвянето на нова оценка, въпреки че все още не е проведена първа публична продан. Моли съда да допусне съдебно- техническа експертиза за установяване вида на процесния обект и изграждащите го елементи. Моли съда да спре публични продани на имущество до изясняване на сложната фактическа ситуация по изпълнителното дело. Твърди, че в противен случай би се стигнало до множество съдебни спорове и сериозни загуби за длъжника и присъединените кредитори. Моли съда да отмени обжалваното действие на съдебния изпълнител – насрочена публична продан на съвкупност от движими вещи по изп. д. № 20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова.

Преписи от жалбата са били връчени на главния взискател и на длъжника на 26.06.2017г., видно от обратните разписки, намиращи се на л. 22 и л. 23 от делото. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение само от взискателя „Б.б.з.р.“ АД, който навежда довод за недопустимост на жалбата поради насочването й срещу неподлежащи на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител. Излага съображения във връзка с правото на трето лице да обжалва действия на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Тълкува тази разпоредба в смисъл, че третото лице следва не само да владее вещта в деня на възбраната или запора, но и да твърди, че е неин собственик. Твърди, че в случая тези изисквания не са изпълнени, тъй като собственик на вещта е самият взискател „Б.б.з.р.“ АД, който я и владее. Навежда довод за липсата на индивидуализация на вещите, които жалбоподателят счита за свои. Прави извод за недопустимост на жалбата и в тази й част. Намира, че твърденията на жалбоподателя за характера на обекта – предмет на принудително изпълнение – не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 435 от ГПК. Моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – без уважение като неоснователна.  

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и с изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния изпълнител, който намира, че същата е недопустима. Сочи, че жалбоподателят има качеството на присъединен взискател в изпълнителното производство, но обжалваното действие не попада в сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК. Счита, че изложените от жалбоподателя съображения не са предмет на разглеждане по реда на съдебното обжалване. Обосновава компетентността на вещото лице, изготвило оценката, както и необходимостта от изготвяне на нова такава. Намира, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че е трето лице и собственик и владелец на вещите, срещу които е насочено принудителното изпълнение. Моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима.

Съдът констатира, че съобщение за обжалваното изпълнително действие (публична продан) е било връчено на жалбоподателя на 19.06.2019г. (л. 840 от изпълнителното дело), поради което заведената на 21.06.2019г. жалба при ЧСИ Стоянова е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.

Съдът намира жалбата за недопустима, поради следните съображения.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК изброява изчерпателно действията, които подлежат на обжалване от взискателя в изпълнителното производство и тя не може да се тълкува разширително (арг. от мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, както и Определение № 100 от 19.01.2011 г. на ПАС по ч. т. д. № 1218/2010 г. и Решение № 1518 от 4.03.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 1422/2014 г.). Това са отказът на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В конкретния случай се обжалва насрочена публична продан, което действие не попада сред горните групи. Поради това, жалбата срещу него, подадена от „Е.С.“ ЕООД, в качеството му на взискател по делото, е недопустима като насочена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Разгледана като подадена от трето лице, бранещо собствени права върху обекта на изпълнението в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, жалбата е недопустима по други съображения:

-         Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Същевременно, съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата се подава в едноседмичен срок от извършване на действието (ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована), а в останалите случаи - от деня на съобщението, като за третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В случая движимите вещи – обект на процесната публична продан – са били запорирани на 16.10.2017г. (л. 235 - 250 от изпълнителното дело) и от този момент изпълнението е било насочено върху тях. Този факт е бил узнат от третото лице и присъединен взискател „Е.С.“ ЕООД не по- късно от 11.01.2019г., когато, по негова изрична молба, изпълнителното дело му е било предоставено за разглеждане (л. 765 от изпълнителното дело). Следователно, едноседмичният срок за обжалване на действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху тези вещи е изтекъл на 18.01.2019г. Жалбата е подадена на 21.06.2019г., т.е. е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.

-         Дори да се приеме, че началото на срока е поставено с уведомяването на „Е.С.“ ЕООД за насрочената публична продан (въпреки че самата тя не е подлежащо на обжалване действие, както се обоснова по- горе), жалбата е недопустима поради несъответствие между твърденията на жалбоподателя за притежавани от него права от една страна, и обекта на принудителното изпълнение от друга страна. Така, в жалбата се твърди, че жалбоподателят е собственик на лентови и шнекови транспортьори, които владее чрез длъжника, на когото ги е отдал под наем. Същевременно, обаче, такива вещи не фигурират нито в запорното съобщение, нито в протокола за опис, нито в обявлението за публична продан (съответно – л. 235 - 250, л. 385 – 397 и л. 822 – 877 от изпълнителното дело), т.е. принудителното изпълнение въобще не е насочено върху тях. Следователно, самите твърдения на жалбоподателя изключват правния му интерес от отмяна на процесното изпълнително действие, доколкото по този начин той не би защитил правата си върху вещите, на които твърди да е собственик. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Неговата липса води до недопустимост на жалбата, която следва да бъде оставена без разглеждане, без да е необходимо да се изследва по същество, дали в деня на запора посочените от жалбоподателя вещи (които, обаче, не са обект на принудителното изпълнение) са се намирали в негово владение, респ. чия собственост са били те. 

Не обосновава обратен извод фактът, че в актуализираната оценка на обекта фигурират лентови и шнекови транспортьори (за които жалбоподателят твърди, че са негова собственост). Оценяването на тези вещи не води до насочване на изпълнението срещу тях, тъй като това действие не е еквивалентно на тяхното запориране, описване или продаване (арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Поради това в случая не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК и жалбоподателят няма право на жалба срещу изпълнителни действия, касаещи други вещи.

С оглед оставянето на жалбата без разглеждане, следва да се остави без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение. В случая, изложените от жалбоподателя съображения, както и адресатът на искането за спиране на изпълнителните действия, водят до извода, че това искане е по реда на чл. 438 от ГПК, а не по чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. По този ред, обаче, спиране на действията по изпълнението се допуска само като привременна (обезпечителна) мярка, докато съдът се произнесе по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. След като с настоящия съдебен акт съдът непосредствено констатира недопустимост на жалбата и я оставя без разглеждане, така поисканата мярка не обезпечава възможен положителен резултат от обжалването, поради което е безпредметно да се допуска.

Неоснователно с отделна молба от 16.07.2019г. жалбоподателят се позовава на действията на Софийския окръжен съд по гр.д. № 698/2018г. в подкрепа на искането си за спиране на публичната продан. Наистина, страните по това дело съвпадат със страните по настоящото гр.д. № 459/2019г. по описа на ОС- София, макар и в различно процесуално качество. Също така, идентични са исканията на съответните жалбоподатели, а именно – отмяна на изпълнителни действия и спиране на изпълнението съответно по изп. д. № 20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова (по гр.д. № 459/2019г.), респ. отмяна на изпълнителни действия и спиране на изпълнението по изп.д. № 20188640400158 на ЧСИ Васил Недялков (по гр.д. № 698/2018г.), като и по двете изпълнителни дела съдебните изпълнители са насочили изпълнението срещу един и същ обект (варова пещ), който, обаче, третират по различен начин (като движима, респ. като недвижима, вещ). Налице е безспорна житейска връзка между делата, която на пръв поглед създава предпоставки за аналогични действия на съда по тях. Следва да се имат предвид, обаче, конкретни съществени различия, които обуславят различни изводи по допустимостта на жалбите, както и по основателността на исканията за спиране, направени по двете дела, а именно:

-         Гр.д. № 698/2018г. е образувано по жалба на „Б.б.з.р.“ АД, подадена по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК в законоустановения едноседмичен срок от узнаване за насочването на принудителното изпълнение върху обекта „варова пещ“, докато настоящото гр.д. № 459/2019г. е образувано по жалба на „Е.С.“ ЕООД, подадена шест месеца след узнаването на насочване на принудителното изпълнение срещу същия обект. Както се посочи по- горе, този факт обуславя извод за просрочие на жалбата, по която е образувано настоящото дело, и за нейната недопустимост.

-         По гр.д. № 698/2018г. жалбоподателят твърди, че е собственик на вещта – обект на принудителното изпълнение, което обуславя необходимост от спиране на изпълнителните действия до произнасяне на съда по основателността на това твърдение. За разлика от това, по настоящото гр.д. № 459/2019г. жалбоподателят твърди, че е собственик на вещи, различни от тези, върху които е насочено принудителното изпълнение. Това изключва правния интерес на жалбоподателя от подаване на жалбата, а с това – и необходимостта от спиране на изпълнителното производство, тъй като по този начин не би се обезпечило осъществяване на правата на жалбоподателя в случай на нейното уважаване.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 5370/21.06.2019г. по изп. д. № 20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова (респ. вх. № 5877/08.07.2019г. в Софийския окръжен съд), подадена от присъединения взискател по делото „Е.С.“ ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е.С.“ ЕООД за спиране на публичната продан по изп. д. № 20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова, съдържащо се жалба вх. № 5370/21.06.2019г. (респ. вх. № 5877/08.07.2019г. в Софийския окръжен съд) по това дело.

Определението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

        

 Председател:                                           Членове:  1.

 

                 2.