РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Павликени, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200235 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0311-000281/12.03.2021 г. на Началник
РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ гр. П., с което на Н. П. С. от гр. В. Т., ул. „***“ № ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.
(четиристотин) лева, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ . В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез защитника си, поддържа жалбата и моли отмяната на атакувания акт.
Административно - наказващия орган, становище по жалбата не ангажира, не
изпраща представител.
РС, гр. Павликени, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
На 12.02.2021 г. в 15:16 часа в гр. П. на ул. „***.“ до подстанция на „***“
жалбоподателят управлявал л.а. „Пежо ***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, във
връзка с чието притежание и използване нямало сключен действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за автомобилистите, валидна към датата и часа на
проверката.
За констатираното нарушение му бил съставен АУАН Серия GA № ***/12.02.2021 г.,
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен и подписан от жалбоподателя, с
отразяване, че няма възражения. Впоследствие същият не се е възползвал от законното си
право да депозира допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено процесното наказателно постановление, с което на С. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин) лева, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
2
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност”
на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно
застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл. 638, ал.3 от КЗ за това, че
управлява моторно превозно средство - чужда собственост, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” за автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. В тази хипотеза
законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което управлява МПС, за което няма
сключена застраховка.
Съдът намира за безспорно установено, че към процесната дата и час, по отношение
на описаното МПС, управлявано от жалбоподателя, не е имало валиден договор за сключена
застраховка “Гражданска отговорност”.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че в
хода на проверката именно жалбоподателят е заявил лично, че той управлява посоченото по-
горе МПС, за което не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска
отговорност” към датата на проверката.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, пресъздаващи това, което са
възприели непосредствено. Показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват
в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на
жалбоподателя.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, административно нарушение.
3
За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са
извършени непредпазливо. В конкретния случай се касае за непредпазливо деяние,
доколкото не се събраха доказателства, че жалбоподателят е знаел, че няма сключена
валидна застраховка процесното МПС, но е могъл и е била длъжен да разбере това преди да
поеме управлението на МПС-то.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят
доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези, отразени в акта.
Настоящият състав обаче цени за основателно възражението, че е налице маловажен
случай смисъла на чл. 28 от ЗАНН и аргументите са това са следните:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административно-наказателната норма, във всички случаи е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие за административно
нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи
още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен
случай" на административно нарушение той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки
тази разпоредба наказващият орган всъщност освобождава от административно-наказателна
отговорност дееца.
В обжалваното НП административно наказващият орган не е коментирал дали следва
или не да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. дали са налице или не понятията за
маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи
наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение,. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със
закона, така Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007 година на ВКС. Съдът не е
обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото от които
зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от
4
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения по КЗ, следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 и чл. 93, т. 9 от НК.
В ЗАНН липсва легална дефиниция за понятието "маловажен случай", поради което
определянето на дадено административно нарушение като "маловажен случай", следва да се
извеждат от разпоредбите на чл. 93, т. 9 от НК. Легалното определение на маловажен случай
дадено в чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление, респ. наказание с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление, респ.
нарушение, както е в случая от съответния вид. От анализа на горното следва извода, че
дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се
преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на
вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът при тълкуване на обективираната в термина "маловажен
случай" законодателна воля, приема че при административните нарушения следва да се
преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното
нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания
механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване
на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по
отношение на нарушителя. Съдът приема, че маловажен случай ще е налице само, ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Съдът, в конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен
случай" и административно-наказващият орган не е следвало да налага наказание за
констатираното по АУАН и издава обжалваното НП.
По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката и
съставяне на АУАН, жалбоподателят не е представил валидна полица за сключена
застраховка Гражданска отговорност за 12.02.2020 г, по делото обаче е безспорно
установено, че към дата 12.02.2020 г. автомобилът, управляван от жалбоподателя е имал
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". По делото няма данни от това да
са произлезли други вредни последици от нарушението.
5
От всичко гореизложено според настоящия съд следва извода, че наказанието е
несъразмеримо с деянието, т. к. то се налага, ако за конкретното МПС липсва изобщо
застраховка. Съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение и
нарушител, именно защото от него не са настъпили вредни последици за държавата и
граждани. Предвид изложените съображения съдът, счита че обжалваното НП не е
постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят следва с настоящото решение да
се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 21-0311-000281/12.03.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ гр. П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. П. С. от гр. В. Т., ул. „***“ № ***, ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид – по чл. 638 от КЗ,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото
решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14
дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6