№ 419/8.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 201 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба на С.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, подадена чрез адв. С.
*** против решение № 451/03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 278/2018 г. по
описа на Административен съд гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по съществото
на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище
от 28.01.2020 г., в която юриск. Василева, по изложени съображения моли съда да
остави без уважение подадената касационна жалба и остави в сила оспореното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата
молба на С.Й.Г., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против ГД „ИН“, с която на
основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период,
в които изтърпявал наказание в Затвора - Пазарджик, за сума в размер на 135 000
лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на упражнено физическо и
психическо насилие, извършено по отношение на него от служители на
администрацията на Затвора – Пазарджик.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е
събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск
за сумата от 135 000 лева за претърпени неимуществени веди, причинени му в
Затвора – Пазарджик на дата 11.03.2018 г. и е оставил без разглеждане исковата
молба относно периодите 19.02.2018 г. до 10.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. до
18.04.2018 г. и е прекратил делото в тази му част.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване
на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно
и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че ищецът на 11.03.2018 г. не е бил подложен на
физическо насилие или е бил обиждан, или ако е имало такива обстоятелства, то
те да са до степен, която да представлява нечовешко и унизително отношение.
Съдът е приел, че видно от представените по делото справки от Затвора –
Пазарджик, във връзка с процесните оплаквания в исковата молба, ищецът не е
подавал нито устни оплаквания, нито писмени молби както до началника на
затвора, така и до друг служител на затвора, не е споделил и в разговор със
социален работник. В мотивите на оспореното решение се казва, че видно от
медицинската справка, изготвена от Медицински център при Затвора – Пазарджик,
около процесната дата ищецът е преглеждан няколко пъти на 23.02.2018 г.,
08.03.2018 г. и 19.03.2018 г., при което не е открито нарушение на здравословното
му състояние, нито са установени отклонения от здравния му статус.
С оглед на това съдът правилно е приел, че ищецът не доказал първата
предпоставка на иска си, а именно незаконосъобразни действия на затворническата
администрация, изразяващи се в упражнено спрямо него физическо и психическо
насилие от служители на затворническата администрация. Същата е създала условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността
и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника водят до неоснователност на предявения
иск, при установените условия на живот, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че исковите претенции са неоснователни, тъй като ищецът не е бил подложен на
нечовешко или унизително отношение, нито са му били нанесени каквито и да са
болки или страдания на посочената от него дата. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца, поради което и
правилно с обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск.
Правилно и законосъобразно съдът е оставил без разглеждане исковата молба за
периодите 19.02.2018 г. до 10.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. до 18.04.2018 г. и е
прекратил делото в тази му част, като е счел същата за недопустима, предвид оттеглянето
й от пълномощника на ищеца – адв. С., с писмена молба вх. № 1947/04.04.2018 г.
/лист 38/.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451/03.07.2018 г., постановено по адм. дело №
278/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА С.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик да заплати
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"гр. София направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/