О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 10.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Стамова
в.ч.гр.д.№235 по описа за
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „***” ЕАД, гр.***, вписано в ТР към АВ – *********, представлявана от В. С. – Гл.И.Д и Д. Н.Н. - ИД чрез пълномощника ю.к.К. срещу разпореждане №778, постановено от Районен съд –Кюстендил по ч.гр.д.№395/2020г. с което е оставено без уважение, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, депозирано от „***” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,с което се поддържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията на солидарност против Л.Е.П., ЕГН ********** с адрес.*** за парично вземане в размер на 4124.16 лева, от които главница в размер на 3 541.98 лева, дължима по договор за кредит от 15.07.2015г., ведно със законната лихва от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 442.67 лева за периода от 21.02.2018г. -04.02.2020г., и обезщетение за забава в размер на 7.71 лв. за периода 21.03.2019г. – 04.02.2020г., дължими такси по изискуемостта в размер на 120.00 лева, както и сторените по делото разноски в размер на 82.48 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата е изразено несъгласие с изложените съображения, обусловили отхвърляне на заявлението.Освен съображения във връзка с целта и предназначенето на производството по чл.417 ГПК, жалбоподателят излага доводи за това, че клаузите касаещи договорения лихвен процент са разбираеми, липсва неяснота относно действителния размер на задължението, не са неравноправни.В допълнително споразумение е разписан начина на определяне на дължимата възнаградителна лихва, уточнено е, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години, се публикуват на страницата на БНБ, като информацията е достъпна в секция „Лихвена отстъпка”.Страните са договорили промяна на лихвата два пъти в годината, на точно фиксирани дати – 15.01 и 15.07, като промяната се извършва съгласно стойността на използваните от кредитора лихвен бенчмарк и/или индикатор, обявяван два работни дни преди посочените дати.Стойностите въз основа на които се извършва промяната са общодостъпни, а в Общите условия е предвидено, че при промяна в стойностите на референтния лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/ или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в поделение на кредитора.Твърди се яснота относно размера на определения ГПР от 13,91%.Вземането за сумата от 120.00 лева се основава на твърдение за извършен разход във връзка с действия, извършени от банката, поради некоректно поведение на своя клиент.За размерът на тази такса потребителят е бил уведомен с Приложение №3 към договора.Жалбоподателят счита, че е бил лишен от възможността да докаже индивидуално договаряне, което води до пререшаване на спор, до който е възможно и да не се стигне при доброволно плащане, каквато е целта на заповедното производство.Визира се и друг порок – липса на произнасяне съответно на обективираното в заявлението искане.Съдът се е произнесъл за дължимост на обезщетение за забава в размер на сумата от 442.67 лева за периода от 21.03.2018г. до 04.02.2020г. каквото искане не е заявено.
С определение №339/11.05.2020 г., постановено от ОС – Кюстендил по в.ч.гр.д.№131/2020 г. съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на РС – Кюстендил за постановяване на съдебен акт по искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 11.80 лева за периода от 05.02.2020 г. до 16.02.2020 г., обективирано в заявление с вх.№4060/17.02.2020 г., както и поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното разпореждане, доколкото в същото се съдържа произнасяне по искане за обезщетение за забава в размер на 442.67 лева, каквото не е заявено.
С
определение №750/27.05.2020 г. постановено от РС – Кюстендил по ч.гр.д.№395 по
описа за
Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна по аргумент от разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано
по заявление с вх.№4060/17.02.2020г., подадено от „***” ЕАД срещу Л.Е.П., ЕГН **********
***. В т.9 от заявлението, като дължимо парично вземане са посочени: сумата 4
124.16 лева, от която 3 541.98 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, лихва – 442.67
лева възнаградителна за периода от 21.02.2018г. до 04.02.2020г., обезщетение за
забава 7.71 лева за периода от 21.03.2019г. до 04.02.2020г. и обезщетение за
забава в размер на 11.80 лева след настъпване на изискуемостта за периода от
05.02.2020г. до 16.02.2020г., както и такси и разноски по изискуемостта в
размер на 120 лева. Посочено е, че паричното вземане е следствие неизпълнение по договор за кредит за текущо
потребление от 15.07.2015г. и допълнително споразумение от 23.11.2018г., забава
в плащане на дължими вноски и обявяването на предсрочна изискуемост на
длъжниците, брой, размер и падеж на непогасени, частично погасени вноски по
лихви и/или главница до датата на предсрочната изискуемост – 11 бр.вноски. В
т.12 от договора е посочен документ от който произтича вземането – извлечение
от счетоводните книги на „***” ЕАД към 17.02.2020г. за задължения за неизпълнен
договор за кредит за текущо потребление от 15.07.2015г. и допълнително
споразумение от 23.11.2018г., сключен с Л.Е.П. отчитан по сметка 11/22805260. В
графата за допълнителни изявления и допълнителна информация е посочен срока на договора,
размера на заетата сума, падежната дата, размера на договорената
възнаградителна лихва, отразено е, че тя е с променлив размер и начина на
определянето й. Споменато е и допълнителното споразумение и договорена със
същото промяна в срока на договора, размер на възнаградителна лихва, който е
променлив и начина на формирането му. Заявителят е изложил обстоятелства
относно дата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.Позовал се е на
покана – уведомление с изх.№04-20-00051/08.01.2020г. връчена чрез ЧСИ
В.Александрова на пълнолетен член от домашните на лицето, като изрично е
отбелязано, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост не са
погасени 11 бр.погасителни вноски, за периода от 21.03.2019г. до 05.02.2020г. –
месечна вноска 53.73 лева, от които 15.10 лева по главница и 38.63 лева по
лихва.Искането е за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, изпълнителен лист, присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 82.48 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Към заявлението са представени
следните документи: извлечение от счетоводните книги на „***“ ЕАД за сметка
№11/22805260 от 17.02.2020 г; Договор за кредит за текущо потребление от
15.07.2015 г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
Погасителен план към процесния договор, такси по кредити за текущо потребление;
Допълнително споразумение от 23.11.2018 г. към Договор за кредит за текущо
потребление от 15.07.2015 г., погасителен план към процесното допълнително
споразумение и актуалните към момента Общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление и такси по кредити за текущо потребление.
Съдът с разпореждане № 778 от
18.02.2020 г. е оставил без уважение искането, констатирайки вероятна
неравноправност на Договора за потребителски кредит, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, приемайки,
че кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, без да разпише ясно методиката, по която се формира
годишното оскъпяване. Заповедният съд е изложил мотиви и за неравноправност на
клаузата за начисление на разноски по изискуемостта приемайки, че подобна
клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, доколкото преследва забранена от закона цел
да се присъди още едно обезщетение за забава.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е допустима, доколкото
е подадена срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалване. По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията
в тази насока са следните:
В заповедното производство съдът
извърша преценка дали е налице редовен от външна страна документ по смисъла на
чл. 417 от ГПК, който да удостоверява ликвидно и изискуемо вземане. Отделно от
тази преценка съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част,
не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява
реализация само на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива
противоречащи на закона съдът следи служебно и в заповедното производство в
изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В изпълнение на коментираните
правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с доказателствата
към него, съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е
редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника по отношение на главницата, договорна и мораторна лихва, но не и
досежно таксата разходи по изискуемостта на кредита.
В случая в подаденото заявление по чл. 417 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични вземания като главница и законна лихва, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит за текущо потребление от 15.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 23.11.2018 г., сключени с Л.Е.П., ЕГН **********, отчитан по сметка №11/22805260 Изложените в т. 14 от заявлението допълнителни изявления и допълнителна информация съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. Представеното извлечение от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания – в съответствие с предвиденото в чл.60, ал.2 ЗКИ.Документът е подписан от представител на Банката по пълномощие.( приложено е пълномощно).
На 04.02.2020г. длъжникът е получил съобщение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и с оглед съдържанието на приложения договор удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
При посочените в заявлението
обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница и законна
лихва необосновано районният съд е приел, че претенцията за част от сумите,
следва да се отхвърли поради констатирана от КнРС вероятна неравноправност на
договора, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК, т.к. кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, без да разпише ясна методика,
по която се формира годишното оскъпяване.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти.
Клаузите по сключените договори не са
индивидуално уговорени, когато те са предварително изготвени от доставчика,
поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното
съдържание /арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. Следващото условие, предписано от закона
- клаузите да са уговорени във вреда на потребителя, е налице, когато са
накърнени уредените в закона права и законни интереси на потребителя /арг. чл.
20 ЗПК/.
За да се явява оспорената клауза
неравноправна, на следващо място същата не трябва да отговаря на изискванията
за добросъвестност. Добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите
правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските
практики, произтичащи от закона, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретни етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността.
Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.
143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде
разгледана с оглед правните и последици - постигане на значително неравновесие
между правата на търговеца и на потребителя. /така Решение № 165/02.12.2016 г.
по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I ТО/. Тази несъразмерност е значителна, когато
е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и и в несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора.
От тези законови изисквания се извежда
и задължението при уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно
присвоени права, независимо дали в общите условия или в подписания бланков
договор за кредит, да са осигурени ясни и разбираеми за обикновения потребител
условия, с оглед които същият информирано да поеме задълженията си.
С чл. 58, ал. 1 т. 2 ЗКИ е въведено
изискване условията на банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които същата може да се промени до пълното погасяване на
задължението по договора за кредит. Следователно задължение на Банката -
кредитодател, е в условията, които предоставя на потребителя -
кредитополучател, да се съдържат кумулативно два елемента - методика за
изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през
времетраене на договор. Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която посочва вида,
количествените изражения и индикатори, които водят до изменение на лихвения
процент. Поради това и предвид характера на договора за банков кредит,
безспорна е и необходимостта от постигнато съгласие между съконтрахентите за
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретна формула за
определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този
вид банков кредит. Следователно методиката за изчисляване на лихвата също се
явява елемент от договора за кредит /така Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. №
240/2015 г. по описа на ВКС, 2 ТО; Решение № 15/18.04.2018 г. по т.д. №
2439/2016 г. по описа на ВКС; 1 ТО/.
Досежно промяната на лихвата по
договора за кредит в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 т. 10 ЗПП е предвидено, че
е неравноправна клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Съобразно нормата на чл. 144, ал. 3 т. 1 ЗПП /ред. ДВ. бр. 99 от
09.12.2005 г./, чл. 143, ал. 1 т. 10 ЗПП не се прилага при сделки с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца и доставчика.
Константна е практиката на ВКС /така Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. №
240/2015 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на
ВКС, 2 ГО; Решение № 242/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, 4 ГО и
много други/, че основният критерий за неприложимост на изключението по чл.
144, ал. 3 т. 1 ЗПП е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги, а
са породени от въздействието на свободния пазар и/или държавния регулатор. Само
в такава хипотеза търговецът не може да се счита за недобросъвестен по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 ЗПП, тъй като
увеличаването на престацията, макар и едностранно, не зависи от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на общия принцип
за добросъвестност на търговеца, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да променя
цената. Това задължение е вменено на банката - търговец по силата на
разпоредбата на чл. 147 ЗПП. Ако промяната на лихвения процент бъде извършена
при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора
ясни правила, както и когато методиката за изменение на лихвения процент на
банката е разписано във вътрешни правила, които не са част от договора за
кредит, тя не отговаря на изискването за добросъвествност /така Решение №
104/13.07.2017 г. по т.д. № 1936/2016 г. на ВКС, 1 ТО; Решение № 144/08.11.2017
г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, 2 ТО/.
В настоящия случай съобразно чл. 8 от
процесния договор за кредит за текущо потребление кредитът се олихвява с
проференциален променлив лихвен процент в размер на 8.7 % годишно или 0.02% на
ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986 % и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 7.714% при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж
плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. В чл.9 е посочен размер на
годишния процент на разходите, който е 11.16%. В ОУ към договора за кредит е
уговорено, че променливият лихвен процент, зависещ от 6 – месечния SOFIBOR, се променя от кредитора два пъти в
годината, на 15 януари и на 15 юли. Посочено е, че промяната се извършва
съгласно котировката на 6 – месечния SOFIBOR, която се обявява два работни дни
преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ. В чл.1.5 от процесното
Допълнително споразумение е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на допълнителното споразумение е 13.127% годишно или 0.04 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със
срок над 1 ден до 2 години“ 0.220%, който при отрицателна стойност се приема
със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12.907% .
Отразено е, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се
публикуват на интернет страницата на БНБ. В чл.1.6 пък е уговорено, че
лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В ОУ е
отразено, че референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или
индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или
комбинация от такива индекси и/или индикатори. Променливият лихвен процент,
зависещ от референтен лихвен процент, се променя от кредитора два пъти годишно
- на 15 януари и на 15 юли. Съобразно ОУ лихвеният процент се променя с
промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в
сроковете, посочени в общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление.
Според настоящия съдебен състав от
Договора за кредит за текущо потребление и сключеното към него Допълнително
споразумение, заедно с приложимите към тях ОУ, представени пред заповедния съд,
се установява ясно и конкретно изчислителна процедура, въз основа на която се
формира лихвеният процент по договора за кредит. Следователно в условията по
договора за кредит е посочена методика за изчисляване на лихвения процент,
което както беше посочено е елемент от съдържанието на договора за кредит.
Съдържат се и предпоставките, при наличието на които кредиторът има право да
променя едностранно базовия лихвен процент, за да може да бъде преценено дали
същите имат обективен характер. Процесните договор за кредит и допълнително
споразумение към него съдържат информация за лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Поради това същите не се явяват
недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11 т. 9 ЗПК.
КнОС счита за нужно да отбележи, че
при недействителност на договора на основание сочената разпоредба, съобразно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност по
договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора, т.е.
следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за дължимата главница
по кредита.
Не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която в договорът за
кредит следва да съдържа информация относно годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В процесните
договор за кредит и допълнително споразумение е посочен като стойност ГПР, а в
Общите условия се съдържа информация, свързана с размера му и включените в него
компоненти.В първоначалния погасатилен план са посочени допусканията взети
предвид при изчисляването му.
В Общите условия са съдържа разяснения
по чл.11, ал.1 т.12 и т.20 ЗПК – чл.11.4 и чл.14 – чл.25 –чл.29 от Общи условия
( л.26- л.29 от д).
При данните, посочени от заявителя и
съгласно правомощията на съда по чл. 417 ГПК при дадените указания в т. 2б от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата,
на която се намира производството - развиващо се като формално и едностранно на
този етап, без предоставена на страните възможност за становище, не може да се
обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите
за главница, законна и мораторна лихва, сочат на вероятна неравноправност на
договорните клаузи, на основание на които се претендират. На длъжника е
предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред
заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с
възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително
да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за
това.
Не така стои въпросът с претенцията за
сумата в размер на 120 лева, представляваща такса разходи по изискуем кредит.
Наведените твърдения в заявлението обуславят извода, че претенцията за сумата
от 120.00 лв. има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й
предварително в договора, препращащ към тарифата и в определен размер, отново
по тарифата цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на
заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията.
Наименоваването на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка,
съставлява опит да се представи на кредитополучателите, същата като
възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по
събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на
кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.
По същество така начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в
чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от
неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона. С оглед изложеното
и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, съдът
намира, че заявлението по чл. 417 от ГПК в тази част се явява неоснователно и
подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат
следва да бъде потвърден в тази част.
По разноските:
В заповедното производство с оглед на
вида и количеството на извършената от юрисконсулта дейност и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, съдът не присъжда пълния претендиран от заявителя размер на
юрисконсултско възнаграждение (чл. 1 НЗПП). Делото не е с относително голям
материален интерес, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на
бланково заявление по множество еднотипни заповедни производства, поради което
съдът определя възнаграждението на 100 лв. Претендираните от заявителя разноски
следва да бъдат присъдени съобразно с уважената част от заявлението за издаване
на заповед за изпълнение или за държавна такса до размер на 80.08 лева и за
сумата от 97.03 лв. – юрисконсултско възнаграждение от общо определения по-горе
размер на последното от 100 лв.
При този изход от спора, предвид
частичната основателност на депозираната частна жалба и на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредба
за заплащане на правна помощ на жалбоподателя се следва присъждане на разноски
за настоящата инстанция 48,54 лева юрисконсултско възнаграждение и 40.00 лева
заплатена държавна такса( като припадаща се част на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и заплатена държавна такса 41,20 лева).
По изложените правни съображения,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №778, постановено
от Районен съд –Кюстендил по ч.гр.д.№395/2020г. на 18.02.2020г. по описа на
същия съд, поправено с определение №750/27.05.2020г, в частта в която е
оставено без уважение искането на "***" ЕАД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Л.Е.П., ЕГН ********** ***
за парично вземане в размер на 3 541.98 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, лихва –
442.67 лева възнаградителна за периода от 21.02.2018г. до 04.02.2020г.,
обезщетение за забава 7.71 лева за периода от 21.03.2019г. до 04.02.2020г. и
обезщетение за забава в размер на 11.80 лева след настъпване на изискуемостта
за периода от 05.02.2020г. до 16.02.2020г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в
полза на "***" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, срещу длъжника Л.Е.П., ЕГН ********** *** за парично
вземане в размер на 3 541.98 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, лихва – 442.67
лева възнаградителна за периода от 21.02.2018г. до 04.02.2020г., обезщетение за
забава 7.71 лева за периода от 21.03.2019г. до 04.02.2020г. и обезщетение за
забава в размер на 11.80 лева след настъпване на изискуемостта за периода от
05.02.2020г. до 16.02.2020г., като и сторените в хода на производството
разноски за държавна такса в размер на 80.08 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 97.03 лева.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №778,
постановено от Районен съд –Кюстендил по ч.гр.д.№395/2020г. по описа на същия
съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
Л.Е.П., ЕГН ********** *** да заплати на "***" ЕАД, ЕИК *********
сумата от 48,54 лева, представляваща
дължимо юрисконсултско възнаграждения за настоящата инстанция и сумата от 40.00
лева заплатена държавна такса.
ВРЪЩА делото на КнРС за издаване на
заповед по чл. 417 от ГПК, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.