Решение по дело №14922/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5129
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 8 юли 2019 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20181100514922
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, 08.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                         

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 14922 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 450608 от 13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 74576/2017 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, е осъден Г.Ф.да заплати на С.М.Д. по предявения иск с правно основание чл. 519, т. 1 КЗ сума в размер на 3 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 15.05.2017 г. в гр. Нови Искър в резултат на виновно противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство (л.а. „Фиат Купе), ведно със законната лихва за забава, считано от 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв., респ. претенцията за законна лихва за забава за периода 21.06.2017 г. – 06.07.2017 г.   

Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 3 500 лв. до 10 000 лв., равняваща се на 6 500 лв, е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца С.М.Д.. Във въззивната жалба се излагат доводи за частична неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът неправилно е приложил критерият „справедливост“ и не е взел предвид в пълна степен болките и страданията, които е претърпял ищеца. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът по жалбата Г.Ф.е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Срещу решението в частта, в която на ищеца е присъдена лихва за забава, считано от 07.07.2017 г., е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Г. Ф.. Твърди се, че решението е необосновано в обжалваната част и постановено при нарушение на материалния закон. Обосновава се, че Г.Ф.изплаща обезщетение, след като бъде сезиран и е осъществена предвидената в КЗ административна процедура и че не дължи лихва от увреждането, а от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената претенция или от отказа. Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът по жалбата С.М.Д. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която искът е уважен за сумата от 3 500 лв. и частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен искът за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 519, т. 1 КЗ. В исковата молба се твърди, че на  15.05.2017 г. е  реализирано ПТП в гр. Нови Искър по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство (л.а. „Фиат Купе”). Водачът на МПС, станал причина за реализираното ПТП е напуснам местопроизшествието преди пристигане органите на Пътна полиция и по настоящем не е установен. Ищецът поддържа, че вследствие на ПТП получил телесни увреждания – множество охлузвания и контузия на гръдно-коремна област. Констатирани били кръвонасядания и охлузвания в областта на гърба и кръста двустранно, охлузвания по лакътя на дясната ръка с кръвонасядане и на глезена на десен крак, кръвонасядане в областта на лявото коляно, контузия на лумбални прешлени. Ищецът аргументира, че тези наранявания са му причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите десет дни, изживял ужас от инцидента, душевни страдания, които ще го съпътстват до  края на живота му.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се и неговият размер като завишен. Излагат се доводи, че не е доказан механизмът на ПТП и вината на водача на неидентифицираното превозно средство, както и че уврежданията, получени от ищеца, предполагат бърз период на възстановяване.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същите са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Разпоредбата на чл. 519 т. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Г.Ф.за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство.

Тъй като в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск за сумата от 3 500 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, то със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право. Следователно пред настоящата инстанция е безспорно, че на 15.05.2017 г. в гр. Нови Искър е настъпило ПТП в резултат на виновно противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство (л.а. „Фиат Купе), от което ПТП е пострадал ищецът.

Нормата на чл. 519, т. 1 КЗ регламентира право на увредения, спрямо Г.Ф.да иска обезщетение за настъпилите вреди от ПТП, реализирано по вина на неидентифицирано МПС. Поради изложеното ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение.

Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивните жалби се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на процесното ПТП, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД, и от кой момент се дължи лихва за забава от Г. Ф..

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. В понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.

В тази връзка, от кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СМЕ, извършила анализ на представените медицински документи по делото, се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в контузия с кръвонасядане и множество успоредни охлузвания на гърба в ляво, контузия с характерна форма на кръвонасядане на гърба в ляво към кръста, отделно разположена контузияс ивицовидно кръвонасядане на кръста в ляво, контузия с групирани моравосинкави кръвонасядания и множество линейни драскотини в дясно на кръста, множество охлузвания по задната повърхност на лакътя на дясна ръка с кръвонасядане по външно-страничната повърхност, контузия с кръвонасядане по предно-външната повърхност на ляво коляно, охлузване по външно-страничната повърхност на глезена на десния крак. Вещото лице дава заключение, че получените травми са причинили на пострадалия болки и страдания, които отшумяват за период от 2 до 3 седмици, като в началото болките са били по-силни.

От показанията на свидетеля Д.Д.С.– във фактическо съжителство с ищеца, се установява, че на 15 май ищецът отишъл с колело до вилата във Владо Тричково, като са се чули по телефона, когато си е тръгнал от там към Гео Милев. Тъй като е минало повече среме и ищецът не се е обадил да се е прибрал свидетелката позвънила по телефона, при което С.Д. й казал, че е в „Пирогов“, блъснат от автомобил. Свидетелката заявява, че веднага е отишла при него и видяла, че има сериозни охлузвания и хематоми. Споделил й, че някаква кола излязла от разклона, отнела му предимство и го засякла. Не могъл да реагира веднага и се забил в паркиран автомобил. Свидетелката дава показания, че лечението на ищеца било домашно и се оплаквал от силни болки. Сочи, че след инцидента ищецът не могъл да спи няколко месеца от силни болки, имал и сериозна кашлица. Като след 3-4 дена са отишли на преглед и са установили, че задържа храчки. Изписали му обезболяващи и отхрачващи медикаменти. Заявява, че се е подобрил след няколко месеца. Свидетелства, че болката отшумяла за около половин година, хематомитеслед третия, четвъртия месец са започнали да се заличават. Оттогава ищецът е стресиран от колите и не кара колело извън града.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял болки и страдания, които не са били с много голям интензитет, като същевременно са предизвикали комплекс от отрицателни емоции у последния, породени от физическите болки и душевния дискомфорт. Извод за причинените наранявания и характера и продължителността на претърпените болки и страдания съдът изгражда въз основа на фактите, установени от приетата по длеото съдебномедицинска експертиза. Заключението на вещото лице се различава от твърденията на ищеца и събраните гласни доказателства около половин година да е била необходима за отшумяване на болките, а  хематомите след третия, четвъртия месец да са започнали да се заличават. Съдът кредитира заключението на СМЕ, като компетентно дадено, обосновано и обективно и основава изводите си на него и констатациите на вещото лице болката и страданието на ищеца да са отшумели от две до три седмици, което е един сравнително къс период и ищецът се е възстановил напълно от претърпените увреждания. При така изяснените относими към претендираното обезщетение факти въззивният съд приема, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди.

Относно възражението на въззивника ответник в подадената от него въззивна жалба за началния момент, от който се дължи законна лихва за забва въззивният съд намира, че Г.Ф.се позовава на отменения КЗ и решение на ВКС при действието на отменени законови разпоредби. Процесното ПТП е настъпило на 15.05.2017 г., както се установява от материалите по делото и в която част решението е влязло в сила, и първоинстанционния съд правилно е приложил правните норми на новия КЗ. Сега действащия КЗ не възпроизвежда правната разпоредба на чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) относно началния момент на дължимост на законната лихва за забава от Г. Ф.. Въззивният съд намира, че правилно СРС е приложил по аналогия правната разпоредба, която урежда от кой момент се дължи законна лихва за забава от застрахователя.  

 Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивните жалби – оставени без уважение.

По разноските

При този изход на правния спор доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни разноски за въззивното производство не се дължат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 450608 от 13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 74576/2017 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

   2.