Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №19699 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК
от “А.з.с.н.в.“ЕАД срещу Д.Б.Д.
за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца присъдените със
Заповед за изпълнение №***/04.09.2019г., издадена по ч.гр.д. №***/2019г. по
описа на ВРС, 24 с. суми : 1 834,
19 лв., представляваща главница по договор за заем CrediGo № 5331 – ***/09.02.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.08.2019г до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 270, 01 лв. за периода от
09.11.2018г. до 09.08.2019г., обезщетение за забава в размер на 88, 58 лв. за периода от 09.11.2018г.
до 29.08.2019г. /вкл./, сумата от 1 500
лв., представляваща застрахователна премия за времето от 09.11.2018г. до
09.08.2019г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 16.01.2015г.
и Приложение № 1/08.02.2019г.
В исковата молба се излага, че между ответницата и „Микро кредит” АД на 09.02.2018г. е сключен Договор за заем CrediGo №5331-0000024, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 3 000 лева. Съгласно ОУ заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорна лихва в размер на 787.56 лева. Общият размер на плащанията бил 3 787.56 лева, която сума следвало да бъде върната на 18 равни месечни погасителни вноски в размер на 210.42 лева, считано от датата на първата погасителна вноска 11.03.2018г. С подписване на искането за заем, заемополучателят предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по групова полица в ЗК Уника Живот АД, като определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“АД. На основание т.3 от договора за кредит заемополучателят удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга , представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната премия по сключен договор за застраховка. Застрахователната премия била определена в размер на 2 700 лева, която заемополучателят се задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка в размер на 150 лева, като с подписването на договора и искането на заем приел условията на застраховката. На длъжника била начислена лихва за забава за периода 09.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 88.58 лева.
Излага се, че с Приложение №1/.08.02.2019г. към Рамков договор за цесия от 16.01.2015г. „Микро кредит” АД прехвърлило вземането по процесния договор на ищеца.
Претендира се присъждането на разноски в производството по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата молба.
Не оспорва, че съгласно договора за
кредит общият размер на плащанията е в размер на 3 787.56 лева, които е
следвало да се изплатят на 18 равни месечни вноски от 210.42 лева. Твърди, че е
направила плащания на 8 броя вноски по 360.42 лева или на обща стойност
2 883.36 лева, които били признати от кредитора.
Възразява срещу дължимостта на
застрахователната премия от 1500 лева. Сочи, че в т.43 от ОУ към договора за
заем е посочено, че при неплащане на две месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска договорът автоматично се прекратява. В т.45
от ОУ било нарушено правото й да бъде информирана за всяко действие, предприето
по договора. Това било неравноправна клауза в договора. В застрахователна
полица, общите положения, т.VIII
–п0рекратяване на индивидуално застрахователно покритие в т.3 било залегнало
„При неплащане на еднократната индивидуална премия в срок от 15 дни от датата,
на която е била дължима, застрахователната полица се прекратява автоматично.
Твърди , че не би следвало да дължи вноски за прекратената полица. Била
застрахована до 25.11.2018г. и след тази дата полицата автоматично се
прекратявала.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч.гр.д. №***/2019 г. по описа на ВРС, 24с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в
полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №***/04.09.2019г. срещу ответника Д.Б.Д., с която е разпоредено
същата да заплати на „АСВ” ЕАД следните
суми : сумата от 1 834, 19 лв., представляваща
главница по договор за заем CrediGo
№ 5331 – ***/09.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2019г до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 270,
01 лв. за периода от 09.11.2018г. до 09.08.2019г., обезщетение за забава в
размер на 88, 58 лв. за периода от
09.11.2018г. до 29.08.2019г. /вкл./, сумата от 1 500 лв., представляваща застрахователна премия за времето от
09.11.2018г. до 09.08.2019г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия
от 16.01.2015г. и Приложение № 1/08.02.2019г.
На заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е подал възражение.
На 07.02.2018г. Д.Б.Д. е депозирала искане за заем № CrediGo №5331-*** за сумата от 3000 лева със срок на заема 18 месеца. В
искането е обективирано заявление за застраховане, в което е посочено, че
заявителя дава съгласие да бъде сключен застраховка „Защита“ по специалните условия на тарифа №МС32014 на ЗК
„Уника Живот “АД и приема условията на
застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженият си на застраховано лице
по полицата. Отбелязано е също, че желае да ползва допълнителна услуга –
финансиране на дължима застрахователна премия по сключен договор за застраховка
на 18 месечни вноски по 1500 лева.
Съгласно Договор за заем CrediGo №5331-*** от 09.02.2018г. „Микро Кредит“ АД е
предоставило на Д.Б.Д. кредит в размер от 3000, при обща сума за
погасяване 3 787.56 лева, еднократна такса 210 лева, сума за получаване
2 790 лева, като заемът е следвало да се върне на 18 броя месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 210.42 лева. За ден на заплащане е посочен 9-то число на месеца с дата на
първо плащане 09.03.2018г. ГПР 50.50 %; фиксиран лихвен процент 30.94 %.
Приложен е погасителен план, съобразно
който първата падежна дата е била 09.03.2018г.,
а последната 09.08.2019г.
Представена е разписка от 09.02.2018г. за получаване в брой на сумата от
2 790 лева от Д.Д..
Представени са ОУ към договор за заем CEDIGO от 01.01.2017г.
Съгласно Застрахователна полица за
застраховка „Защита“ №МС320145331-*** от
09.02.2018г. е сключен застрахователен договор между ЗК“Уника“ и Д.Б.Д. с ползващо се лице „Микро Кредит“ АД с покрит риск смърт и трайна
неработоспособност над 50% вследствие на заболяване. Застрахователната сума е в размер на 3000 лева, а застрахователната премия е в размер на
2 700 лева. Начална дата на застраховката е била 09.03.2018г. и крайна
дата 09.09.2019г. Съгласно Раздел XIII от договора застрахователното покритие се прекратява автоматично в
изрично изброените хипотези, сред които е неплащане на еднократна индивидуална
премия в срок от 15 дни от датата, на която е била дължима.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. „Микро Кредит“ АД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, като вземанията по договора се индивидуализират в Приложение № 1. Представено е Приложение от 08.02.2019г., с което е прехвърлено вземане по договор CrediGo №5331-*** от 09.02.2018г. с длъжник Д.Б.Д.. Цесията е съобщена на Д.Б.Д. с уведомително писмо, връчено на 18.02.2019г.
От заключението на проведената по
делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена се установява следното : ответницата е извършила плащания по
процесния договор за кредит в общ размер на 2 883.36 лева, като датата на
последното плащане е 15.11.2018г. С постъпилата сума са погасени : 1165.81 лева
за главница, 517.55 лева за договорна лихва и 1200 лева за застраховка. Поредността на погасителния план е спазена.
Ищецът не е представил документи за плащане на застрахователна премия към
ЗК“Уника“ За периода от 08.02.2019г. няма данни за извършени плащания по
договора, като е начислявана законна лихва върху главницата в размер на
1 834.19 лева.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за заем №CrediGo №5331-***, сключен „Микро Кредит“ АД на ответницата е отпусната сумата от 3000 лева, получена в брой след приспадане на такса от 210 лева. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 18 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна вноска в размер на 150 лева в срок до 09.09.2019г.
Съгласно
заключението по ССчЕ ответницата е извършила плащания по кредита в общ размер
на 2883.36 лева на датите, посочени в табличен вид по т.1 от заключението, като
последната дата на плащане е 15.11.2018г.
С плащанията са погасени 1165.81 лева за главница, 517.55 лева за
договорна лихва и 1200 лева за застраховка.
Ищецът е
придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия
от 16.01.2015г. и Приложение №1 към него. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора
заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по
договора цесията произвежда своето действие. Ответницата е уведомена за
извършената цесия.
Ответницата възразява да дължи сума за
застрахователна премия с твърдението, че застрахователната полица е прекратена
поради неплащане на застрахователната премия. Като страна по договора
ответницата разполага с възможността да отправя възражения относно действието
на договора за застраховка. Съгласно
Раздел XIII от договора
застрахователното покритие се прекратява автоматично в изрично изброените
хипотези, сред които е неплащане на еднократна индивидуална премия в срок от 15
дни от датата, на която е била дължима. При липсва на представени от ищеца
доказателства застрахователната премия да е била финансирана от заемодателя
съобразно договореното чрез изплащането й в цялост, съдът приема, че след
датата на последното плащане на вноската от 15.11.2018г. полицата е прекратила
действието си автоматично поради неплащане на следващите премии, поради и което
искът за заплащане на застрахователна премия по прекратен застрахователен
договор е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът за заплащане на главница,
договорна лихва и обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен в
претендираните в исковата молба размери, съответстващи на заключението на
вещото лице по ССчЕ.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК съобразно
уважената част от исковете, както следва сумата от : 43.86 лева за д.т. в
заповедното производство; 29.69 лева за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство; 94.72 лева за заплатена държавна такса в исковото
производство; 178.14 лева за юрисконсултско възнаграждение и 118.76 лева за
платен депозит за ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з. с.н.в.“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че Д.Б.Д., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми,
присъдени със Заповед за изпълнение №***/04.09.2019г.,
издадена по ч.гр.д. №***/2019г. по описа на ВРС, 24 с. суми :
1 834, 19 лв.,
представляваща главница по договор за
заем CrediGo № 5331 – ***/09.02.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2019г до
окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 270, 01 лв. за периода от 09.11.2018г.
до 09.08.2019г., обезщетение за забава в размер на 88, 58 лв. за периода от 09.11.2018г. до 29.08.2019г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 16.01.2015г. и Приложение № 1/08.02.2019г. , на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване дължимостта на присъдената със заповедта за изпълнение сума в
размер на 1 500
лв., представляваща застрахователна
премия за времето от 09.11.2018г. до 09.08.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати н.
„А.з. с.н.в.“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 73.55 /седемдесет и три лева и петдесет и пет ст./лева,
представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 394.62/
триста деветдесет и четири лева и
шестдесет и две ст./ лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: