РЕШЕНИЕ
№ 21024
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.........................
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело №
20221110134277 по описа за 2022 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си мол............................, представлявано от председателя на управителния съвет
.................... и от изпълнителния директор ....................... и с пълномощница юрисконсултът
........................., с трето лице – помагач .......................... иска да бъде установено по отношение на
ответниците Р. Й. Ч. с ЕГН**********, живееща в гр. .......................... и Й. И. Ч. с ЕГН**********,
живеещ в гр. ...................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
..........................., че същите му дължат следните суми:
289.83 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ......................... година;
54.29 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ............................
година включително;
27.50 лева за услугата дялово разпределение за времето от ......................... година;
05.15 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ............................
година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 11. IХ. 2018 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски,
1
при условията на разделност – по ½ за всеки от ответниците.
Пълномощницата на ответниците оспорват иска, като твърдят, че процесния топлоснабден
имот бил собственост на други лица. Вземането на ищеца било погасено по давност. Изложени са
правни доводи.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На .................. в ............................ ответниците сключват с .................... с ЕГН**********,
живеещ в гр. ......................, договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответниците се задължават да прехвърлят на неучастващото в делото лице собствеността на
процесния топлоснабден имот срещу цената от 3 184.00 лева, която последният се задължава да
заплати.
На същата дата .................... съставя за процесния договор представен по делото с
исковата молба нотариален акт №...................... При изповядването на сделката са представени
протокол за делба от .................. година и удостоверение за наследници на ...........................
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На ........................... наемателите в гр. ......................................, на което е взето решение да се
извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за
дялово разпределение. Общото събрание упълномощава трима представители да сключат
споразумителен протокол с ищеца и договор с ........................... За общото събрание е съставен
представен по делото с исковата молба протокол. Към протокола е приложен списък на
етажните собственици, в който наследодателят на ответниците .......................
На 07. ХII. 2001 година ........................... и етажна собственост в гр. ......................................
сключват представен по делото с исковата молба договор №............................. По силата на
договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно
отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла
вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе
в
система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност.
На 28. V. 2018 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №................... при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
3. Сведения, почерпани от експертните заключения:
2
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
26. V. 2023 година от вещото лице И. Д. У.. Видно от заключението, общият топломер се отчита
00
по електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За процесния период са начислени 289.91 лева, от
които по фактури са начислени 505.42 лева, а 215.51 лева са начислени за връщане от
изравнителните сметки. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила
реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и
дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението й от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща
към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите
условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия
в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична
проверка. При проверката са установени отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице уточнява, че за времето до 11. IХ. 2015 година се дължат плащания в размер
от 111.94 лева, а за останалия период – 177.97 лева.
На 29. V. 2023 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ...................... представя в съда
заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 25. V. 2023 година
няма данни за плащания. Непогасените задължения за процесния период възлизат общо на 289.83
лева за топлинна енергия и 27.50 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване
по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат
периода. Лихвата според исковата молба възлиза съответно на 54.29 лева и 06.41 лева.
Вещото лице уточнява, че за времето след 11. IХ. 2015 година се дължат плащания в размер
от 184.60 лева за топлинна енергия и 25.00 лева за дялово разпределение и обезщетение за забава
от съответно 24.13 лева и 05.65 лева.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 11. IХ. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 31. I. 2019 година по частно гражданско дело №59403 по описа на съда за 2018 година.
Ответниците възразяват срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по
чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 14. IV. 2022 година съдът постановява
Разпореждане №20037157, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното
гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 01. VI. 2022 година. Искът по настоящото дело е
подаден на 27. VI. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е
3
допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са
собственици на процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се
установява и от представения по делото нотариален акт, описан по-горе. Документът явства за
разпореждане на ответниците с имота след края на процесния период, т. е че през него са били
собственици. Ако ответниците са придобили процесния имот след като процесният период е
започнал да тече, доказването на обстоятелството е в тяхна тежест по силата на чл. 158 от
Гражданския процесуален кодекс. ТакИ. доказателства обаче не са представени.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такИ..
По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да
заплащат цената на доставената им топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
4
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия
за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 289.91 лева,
формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки. Съдът не
кредитира размера на главницата за доставена топлинна енергия, посочен в съдебно-счетоводната
експертиза, доколкото същият не отразява реално потребената топлинна енергия за имота, а
отчита и направените осчетоводявания и прихващания за минал период, извън процесния.
Ответниците не твърдят в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса
погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е
извършено.
Ответниците поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда на ................. година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто
падеж е настъпил преди 11. IХ. 2015 година, са погасени по давност. В настоящия случай
непогасени по давност са вземанията на ищеца за 177.97 лева главница за топлинна енергия
(според заключението на съдебно-техническата експертиза), 23.26 лева обезщетение за забава
върху посочената сума (според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намалено
съответно с размера на главницата според съдебно-техническата експертиза), 25.00 лева за
услугата „дялово разпределение“ и 05.65 лева обезщетение за забава върху посочената сума. След
като приспадне вземанията, погасени по давност, съдът следва да присъди на ищеца 177.97 лева
главница за топлинна енергия, посочена в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
техническата експертиза.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 177.97 лева
главница за доставена топлинна енергия, а за горницата до 289.83 лева – да бъде отхвърлен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
5
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тази стойността не се отчита от уредите,
изследвани от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Ето защо за тези
вземания съдът взема предвид изцяло стойностите, посочени от вещото лице, изготвило
счетоводната експертиза – 25.00 лева.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска за сумата от 25.00 лева, а за горницата
до 27.50 лева – да го отхвърли.
4. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
6
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Счита обаче, че следва да намали
посоченото в счетоводното заключение обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия съразмерно със стойността на същата енергия, посочената от вещото лице,
изготвило заключението на техническата експертиза. Според вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза, обезщетението за забава непогасената по давност главница за топлинна енергия от
184.60 лева възлиза на 24.13 лева. Според техническата експертиза доставената топлинна енергия
за същия период е на стойност от 177.97 лева. Намалявайки обезщетението за забава върху тази
сума съразмерно с обезщетението за забава върху търсената с исковата молба сума, съдът намира,
че то възлиза на 23.26 лева. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза определя
стойността на непогасеното по давност обезщетение за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ на 05.65 лева – по-висока от търсената с исковата молба.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за
главницата, а именно: 23.26 лева върху главницата за топлинна енергия и 05.15 лева върху
главницата за услугата „дялово разпределение“. Първият иск следва да бъде отхвърлен за
горницата до 54.29 лева.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 376.77 лева, уважени за общо 231.38 лева и отхвърлени за
общо 145.39 лева. Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 1 075.00
лева, от които 375.00 лева за държавна такса, 600.00 лева за възнаграждение на вещите лица и
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, а в заповедното производство – в размер на 75.00
лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноските по водене на делото в
размер съобразно уважената част на иска: 660.17 лева за исковото производство и 46.06 лева за
заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на ответниците разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Всеки от ответниците е направил
разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство. От тях
ищецът следва да му плати 154.36 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ......................... със седалище и адрес
на управление в ............................ в жилищен квартал ......................., представлявано от
7
изпълнителния директор ....................... и с пълномощница юрисконсултът .........................,
вземане за следните суми:
177.97 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ......................... година;
23.26 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ............................
година включително;
25.00 лева за услугата дялово разпределение за времето от ......................... година;
05.15 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ............................
година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 11. IХ. 2018 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31. I. 2019 година по
частно гражданско дело №59403 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против Р. Й.
Ч. с ЕГН**********, живееща в гр. .......................... и Й. И. Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр.
...................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...........................
съществува при условията на разделност – по ½ за всеки от ответниците, като за горницата до
289.83 лева главница за топлинна енергия, 27.50 лева главница за услугата „дялово разпределение“
и 54.29 лева лихва върху главницата за топлинна енергия ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА Р. Й. Ч. с ЕГН**********, живееща в гр. .......................... и Й. И. Ч. с
ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ........................... да платят на ......................... със седалище и
адрес на управление в ............................ в жилищен квартал ......................., представлявано от
изпълнителния директор ....................... и с пълномощница юрисконсултът .........................,
разноски, както следва:
по водене на исковото производство в размер на 660.17 лева;
по водене на заповедното производство в размер на 46.06 лева.
3. ОСЪЖДА ......................... със седалище и адрес на управление в ............................ в
б
жилищен квартал ......................., представлявано от изпълнителния директор .......................
и с пълномощница юрисконсултът ........................., да плати на Р. Й. Ч. с ЕГН**********,
живееща в гр. .......................... и Й. И. Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................... разноски в
размер на по 154.36 лева.
4. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
8
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответниците по общия ред по следния начин:
Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ най-напред чрез пълномощниците адвокат П. Т. К. и адвокат
................... по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатите се намират по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че някоя от пълномощниците не живее или не пребИ.ва на адреса след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези
данни в разписката;
Ако някоя от пълномощниците не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее
или не пребИ.ва там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец
най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като
най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако никоя от пълномощниците не се открие, нито се съгласи да получи някое от
съобщенията, разписката ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото, а съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ
съответния ответник на физическия му адрес.
Ако се наложи съобщаване на физическия адрес на някой от ответниците, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ на адреса, на който е получен препис от исковата молба по реда на чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
призовката, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице – помагач по общия ред по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който е получена призовката за откритото съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
9
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на .......................... като
трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10