№ 1781
***, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430103373 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.
Постъпила е искова молба от Е. В. П., ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетния С.С.К., ЕГН **********, чрез
Адвокатско дружество „Д. и партньори", съдебен адрес ***, чрез адвокат Й. Д.
от *** против ЗД „Бул Инс“ АД-гр.София, в която се твърди че на 13.11.2022
г., около 08:20 ч., в ***, в двора на МБАЛ „Авис Медика" ООД, Ю. М. Г.
управлявала ***. По същото време, в двора на МБАЛ „Авис Медика" ООД,
плътно вдясно на пътното платно, поради липса на тротоар, се движели
пешеходците В. П. и нейният внук С.К.. Излизайки от паркинга, находящ се в
двора на болницата, водачът на лекия автомобил, при извършване на ляв
завой, изгубил контрол над управлявания автомобил, при което се отклонил
вляво по посоката си на движение, където в този момент се намирали В. и С.,
вследствие на което ги ударил с предната част на автомобила. От удара, В. и
С. паднали върху асфалта, при което и двамата получили различни по вид и
тежест телесни увреждания. За настъпилото ПТП били уведомени органите на
реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР-Плевен, а
пострадалите пешеходци били прегледани в МБАЛ „Авис Медика".
1
Полицейските служители съставили Констативен протокол за пострадали
лица № 316000-452514/12.12.2022 г., а на виновния водач бил съставен АУАН
№ СА831661/13.11.2022 г., като произшествието не било докладвано на
дежурния прокурор и не било образувано досъдебно производство. Сигнал за
инцидента бил подаден на по-късен етап от пострадалата В. П. до Районна
Прокуратура Плевен, като било образувано ДП № 12/2023 г. по описа на
ОДМВР-Плевен, пр.пр. № 12/2023 г. по описа на РП-Плевен, висящо към
момента на завеждане на исковата молба.
Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП пострадалия С.К.
получил следните травматични увреждания: 1. Посттравматично стресово
разстройство, придружено с тревожно-депресивно състояние - разстройство
на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от
30 дни; 2. Множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и
крайниците - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания.
Излага се, че веднага след настъпване на ПТП, С.К. бил прегледан в
МБАЛ „Авис Медика" ООД - ***. Детето се оплаквало от силни болки по
лицето, тялото и крайниците си. Извършени били редица прегледи и
изследвания. Извършени били рентгенографии на дясна глезена става и дясна
тазобедрена става. Въз основа на направените изследвания, медиците
констатирали гореописаните травматични уреждания. Тъй като състоянието
му не изисквало хоспитализация, още същия ден, детето било освободено от
лечебното заведение, като му били дадени препоръки за спазване режим на
покой.
Твърди се още, че вследствие на ПТП и получените при него травми,
пострадалия С. изпитал силни по интензитет физически болки и страдания,
както и остър психически стрес. Поради множеството охлузвания и
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците си, детето чувствало
постоянна болка и дискомфорт, ужасявайки се от вида им. Чувствал се
отпаднал и нестабилен. Изпитвал постоянна умора и липса на енергия. Също
така, чувствал непрекъсната тревожност, събуждал се през нощта и не можел
да заспи, а когато заспивал, сънувал кошмари на преживяното ПТП, като се
събуждал отново и изпадал в непрестанен плач.
Твърди се, че освен дискомфорта, причинен от телесните увреждания, С.
2
страдал от реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията и смесено
тревожно-депресивно разстройство, вследствие на претърпяното ПТП. Не се
чувствал добре както физически, така и емоционално, като всичко това било в
причинно-следствена връзка със стреса, който изпитал в деня на злополуката.
След настъпване на ПТП, С. вече не бил същото лъчезарно, изпълнено с
енергия и радост дете. Поведението му значително се променило; станал
неспокоен, раздразнителен; не бил толкова жизнен, както преди ПТП. И към
момента на завеждане на исковата молба изпитвал притеснение да излиза от
дома си, като се страхувал преживяното ПТП да не се повтори отново; нямал
желание да общува и играе с връстниците си; изгубил интерес и към
любимите си занимания; изпитвал страх дори при вида на лек автомобил, тъй
като се страхувал ПТП да не се повтори.
Навежда се довод, че описаните физически и емоционални травми,
съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневието
на детето С.К., се явявали неимуществени вреди, които били пряка и
непосредствена последица от ПТП на 13.11.2022 г. и при съблюдаване
принципа на справедливостта следвало да бъдат репарирани.
Твърди се, че към датата на ПТП, увреждащият *** притежавал валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № ***,
със срок на действие от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г., сключена при ЗД „Бул
Инс" АД.
Ищецът счита, че сума в размер на 25 000,00 лв. би успяла до някаква
степен да обезщети неимуществените вреди, претърпени от пострадалото дете
вследствие на процесното ПТП.
Излага се, че пострадалия предявил пред ответника доброволна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, получена в
дружеството на 29.12.2022 г. При ответника била образувана щета ***, но с
писмо, изх. № НЩ0717/03.02.2023 г., същия уведомил пострадалия, че за тях
не било налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на малолетния С.К.,
чрез майка си и законен представител Е. П., сумата от 1000,00 лв. - главница,
представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
3
тази сума, считано от 30.03.2023 г. — датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне от страна на ответника, до окончателното заплащане на
обезщетението. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил
***. Счита обаче, че липсва деликт, осъществен от водача на автомобила.
Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на противоправност и вина в
поведението на водача на автомобила. Твърди, че събитието е случайно (чл.15
НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва правните доводи
на ищеца за допуснати от водача на *** нарушения на правилата за движение
от ЗДвП.
Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец, поради навлизане по технически неправилен
начин на пътното платно. Според ответника, майката на детето - Е. В. П., също
имала вина за настъпване на вредоносния резултат, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето: „Родителите,
настойниците, попечителите или другите деца, които полагат грижи за дете, са
длъжни да не остават без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие". В настоящия случай, при настъпване на процесното майката е била
с детето и двамата са вървели по пътното платно, като са се поставили в риск
за своето физическо здраве. Навежда се довод за нарушаване на разпоредбата
на чл.113 от ЗДвП, регламентираща правила при пресичане на платното за
движение от пешеходците и чл.114 от ЗДвП, регламентиращ забрани за същите
участници в движението.
Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка на
твърдените увреждания на ищеца с процесното ПТП. Оспорва твърденията, че
събитието се е отразило негативно и върху психиката на ищеца и е
предизвикало стрес и душевни страдания. Оспорва твърденията за
продължителност на оздравителния процес. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение.
4
В о.с.з. на 10.12.2024 ищеца, чрез пълномощника си е заявил искане за
изменение на иска, като същия да се счита предявен като частичен от цялото
вземане в размер на 25 000лв. Исканото изменение е допуснато, като съдът и
с определението си по чл.140 от ГПК е приел в мотивите на този съдебен акт,
че искът е предявен като частичен, с оглед твърденията в обстоятелствената
част на исковата молба, че адекватното обезщетение възлиза на 25 000лв., а
претенцията е за присъждане на сума в размер на 1 000лв., като е счетено за
необходимо внасяне на уточнение в тази насока.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Установява се от приложения препис на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №316000-452514/12.12.2022г. и план-схема към него, че на
13.11.2022г., около 08.20ч., в ***, двора на УМБАЛ „Авис Медика“, е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил
***, собственост на Й. Е.Г., управляван от Ю. М. Г. и двама пешеходци –
ищеца С.С.К. и св.В. В. П.. На водача на автомобила е бил съставен АУАН
№831661/13.11.2022г. за нарушение по чл.116 от ЗДвП.
От приложените преписи на Фиш за спешна медицинска помощ и
резултат от рентгеново изследване, извършено на 13.11.2022г. в УМБАЛ
„Авис Медика“ се установява, че непосредствено след произшествието, детето
С.К. е било прегледано от лекар и при направени рьо графия на дясна глезенна
става – фас и профил и рьо графия на дясна ТБС – фас, не са били установени
травматични костни промени, поставена е била превръзка на десен долен
крайник.
От приложения препис на съдебномедицинско удостоверение
№103/2022г., издадено от д-р П.Г. се установява, че на 16.11.2022г. детето е
било прегледано и установени охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото
и крайниците, отговарящи да са причинени по съобщавания начин – удар от
движещ се лек автомобил с последващо падане на сочената от пострадалия
дата.
От приложената пр.преписка №12/2022г. по описа на РП-Плевен се
установява, че досъдебното производство е било образувано за това, че на
13.11.2022г. в ***, при управление на лек автомобил *** били нарушени
5
правилата за движение по ЗДвП, като по непредпазливост е причинена средна
телесна повреда на В. В. П., изразяваща се в счупване на горния край на
раменната кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв
горен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1, вр.
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Установява се също, че наказателното
производство е било прекратено с Постановление на прокурор от 09.02.2024г.,
на основание чл.343, ал.2 от НК, поради заявено искане за това от
пострадалата.
Безспорно е между страните, че за описания по-горе лек автомобил ***,
управляван от водача Ю. Г., е имало сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност” с ответното дружество с период на действие,
обхващащ и датата на настъпване на ПТП, като това е видно и от приложеното
от ответника копие на застрахователна полица.
Не се спори също така и е видно от приложените копия на искане,
изходящо от ищеца и адресирано до ответното дружество и отговор от
последното, че пострадалия е заявил претенцията си пред застрахователя по
„ГО“, който е отказал плащане на застрахователно обезщетение, поради
липсата на безспорни доказателства относно вината на водача на автомобила,
чиято „ГО“ е била застрахована.
За изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП са събрани
гласни доказателства и е изслушано заключението по допусната
автотехническа експертиза.
Свидетелката В. В. П. – баба на ищеца, излага в показанията си, че към
датата на настъпване на процесното ПТП детето С.К. било на болнично
лечение в УМБАЛ „Авис Медика“ – ***, поради обезводняване и тя била
негов придружител там. Твърди, че била излязла с детето извън сградата на
болницата, за да пие кафе и застанали непосредствено до градинка със
засадени рози и оградена с бордюр. Пояснява, че на това място нямало
обособен тротоар и пешеходна пътека. Твърди, че усетила удар от движещ се
автомобил отляво. Преди това не го забелязала, но след удара разбрала, че се
движел по баира от паркинга. Твърди, че детето също било ударено и паднало.
Чула го да реве и вика „Бабо, крака ми“. Излага, че жената, която управлявала
автомобила взела детето на ръце и го пренесла в сградата на болницата, където
го поели с количка и му направили рентгеново изследване. Св.П. твърди, че
6
детето два месеца се оплаквало, че го боляла главата и крака, не ходело на
училище, но не му давали лекарства да пие, а само го мазали с мехлеми.
Излага, че го водили били на превръзки, но на прегледи при специалисти не
било ходило. Твърди също, че след случилото се имало промяна в поведението
на детето – страхувало се от автомобили, появили се бели косми на главата
му, плачело нощем, седяло повече вътре и не играело толкова навън.
Свидетелката Ю. М. Г. излага в показанията си, че произшествието
настъпило на 13.11.2022г. сутринта малко след 8ч., когато си тръгвала от
нощна смяна. Сочи, че потегляйки с процесния автомобил от паркинга в двора
на болницата и спускайки се по наклон, след края му предприела завой
надясно, за да излезе на пътя. Твърди, че непосредствено след завиването
последвал удар с автомобила на детето С. и св.П., като сочи, че преди това се
била огледала, но не ги видяла. Твърди, че те не са пресичали към този
момент, а стояли там. Пояснява, че от мястото, където предприела завиването
се виждало мястото на последвалия удар, но не била забелязала пешеходците.
Пояснява също така, че в този участък нямало обособен тротоар и при
движение на пешеходци към болницата, те трябвало да се движат по платното.
Св.Г. твърди, че непосредствено след удара слязла и отнесла детето в
болницата, както и се обадила на телефонен номер 112, а за случилото се й
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение.
От изслушаното в о.с.з. на 10.12.2024г. заключение по автотехническата
експертиза се установяват следните обстоятелства: Произшествието е
настъпило в двора на болничното заведение на кръстовище, образувано от
изход на паркинг „за пациенти" и изход на паркинг „за служители". Пътното
платно в този участък е за двупосочно движение, без хоризонтална пътна
маркировка, при ширина на платното за движение на алеята - 5.9 м.
Констатирано е било от вещото лице при огледа, че източно от тази алея и до
бордюра са налице засадени храстовидни дръвчета с височина над 2 м.
Констатирано е било също така, че липсват тротоари за пешеходци и
пешеходни пътеки, а след бордюрите са налични затревени площи. Ширината
на платното за движение за изход от паркинг „за персонал" е измерена на 5.7
м. Вещото лице е дало заключение, че към момента на удара процесния
автомобил се е движел със скорост от 13,86км/ч. Относно механизма на
произшествието вещото лице е дало заключение, че автомобила потеглил от
7
състояние на покой и се движел с ускорително движение в рамките на
паркинга на болницата в посока Т- образно кръстовище към изхода на двора и
в рамките на кръстовището, непосредствено до дъга на ляв завой и в лявата
част на алеята по посока на автомобила, същия блъснал св. В. П., която
падайки на асфалта, бутнала стоящия на около 1 м. С.К.. Вещото лице е дало
заключение, че водача е имал техническа възможност да възприеме
пешеходците още преди да започне извършената от него маневра за ляв завой
на пътното платно в рамките на кръстовището, т.к. към мястото, където са
стояли пострадалите не е имало препятствия, ограничаващи видимостта.
Такива е имало вдясно на автомобила – висока и гъста растителност, от която
част е било възможно излизане на автомобили от служебния паркинг и това е
предполагало концентрация на вниманието в тази посока. Както пояснява
вещото лице при изслушването му, видимостта към същия момент –
навлизане на автомобила в алеята и преди осъществяване на дъга в ляв завой,
е била взаимна – пешеходците също са имали открита линия към автомобила и
са могли да го забележат.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като
изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите специални знания и при
изследване както на съставените за произшествието писмени документи, така
и оглед на място, а също така при съобразяване гласните доказателства, които
кореспондират помежду си относно обстоятелствата, касаещи осъществяване
на произшествието. Експертните изводи са и в достатъчна степен обосновани.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че пострадалия С.К. е получил множество, неголеми
на площ кръвонасядания, охлузвания и драскотини (линейни охлузвания),
локализирани по кожата на брадичката (1,5/1,5 см.), корена на носа
(драскотина 1 см.) дясна раменна става (4/3 см.), дясна лакътна става (6/6 см.)
дясна поясно-хълбочна област (4/4см.), дясно бедро (4/3 см.), дясно коляно
(3/2 см.) десен глезен (5/6 см.), ляво коляно (3/3 см.), лява глезенна става (3/3
см.). Същите са резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени при
блъскане от лек автомобил, отхвърляне на тялото и последващо падане върху
настилката. Видно е също от експертното заключение, че при рентгеновото
изследване на пострадалия не са били установени травматични увреждания на
костите и лечението е било проведено в дома на детето с продължителност до
8
около три седмици. Вещото лице е дало заключение, че лечението е
приключило с пълно възстановяване на здравето и няма данни за остатъчни
явления; прогнозата е изцяло благоприятна, не се очакват никакви
влошавания на здравословното му състояние в бъдеще, които да имат
причинна връзка с получените при процесното ПТП травми. Вещото лице е
посочило, че детето не е страдало от съпътсващи заболявания, които да
повлияят лечението и възстановителния процес. Дало е заключение, че
нормалния оздравителен процес за претърпените увреждания е до три
седмици. Според заключението на експерта, през оздравителния период, който
е продължил до три седмици, ищеца е търпял болки и страдания, които през
първата седмица са били по-силни, а след това постепенно са започнали да
намаляват. Вещото лице е посочило също така, че всякакви оплаквания за
физическа болка след третата седмица нямат причинна връзка с
произшествието и няма данни за усложнения и удължаване на оздравителния
процес. Медико-биологичната характеристика на травматичните увреждания
на ищеца е причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на член
128 и член 129 от НК.
Това експертно заключение също се кредитира изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
За изясняване психичното състояние на пострадалия след процесното
ПТП е изслушано в о.с.з. на 10.12.2024г. заключението по допусната съдебно-
психологична експертиза. От същото се установява, че при проведеното
диагностично изследване не са били установени индикации за налична
психотравма, която да е следствие от инцидента. Вещото лице е посочило, че
за състоянието на детето непосредствено след ПТП-то, което е с давност две
години, няма налична обективна информация, която да потвърждава
преживяна такава. По разказите на детето, повтарящи дословно разказа на
бабата, вещото лице дава заключение, че момчето е преживяло стрес от
инцидента, който е продължил за известен период от време като чувство на
страх и несигурност, свързани със самостоятелно придвижване в среда, в
която се налага преминаване през пътно платно, по което се движат
автомобили. Според експерта, този страх вече е овладян и детето не се нуждае
от придружаване от възрастен, когато се прибира от училище. Вещото лице е
дало заключение, че към момента на психологическото изследване няма
9
индикации за психични щети, следствие от инцидента и психичното
състояние на детето е в норма, без налични индикации за, дори остатъчна,
психотравма; тревожността е отработена в актуалното му психично състояние.
Посочено е от експерта, че във възрастта, на която е бил С. по време на
инцидента (9 години), психиката е достатъчно пластична, което позволява
психо-емоционалните травми да бъдат отработени за кратък период от време.
Важно условие е възрастните около тях да не поддържат сугестирана
тревожност със свръхпротективното си поведение и периодично
възстановяване на травмената ситуация в присъствието на децата.
Обсъденото заключение по съдебно-психологическата експертиза също
се възприема от съда, като дадено от специалист, разполагащ с необходимите
знания и след психологическо изследване на пострадалия, както и като
достатъчно обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на опредЕ.та в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ,
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е.
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
Установи се в настоящото производство и е безспорно между страните,
10
че лекият автомобил ***, управляван при процесното ПТП от св.Ю. М. Г., е
бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество
„Бул Инс” АД, със застрахователна полица, валидна към момента на
настъпване на произшествието – 13.11.2022г.
Съдът приема за установено също така въз основа на обсъдените по-
горе писмени доказателства и заключение по изслушаната автотехническа
експертиза, че е налице извършено противоправно деяние от страна на водача
на сочения лек автомобил – св.Ю. Г.. Същата е нарушила нормата на чл.116 от
ЗДвП, задължаваща я като водач на моторно превозно средство да бъде
внимателна и предпазлива към пешеходците, особено към децата и други
уязвими участници в движението. При наличие на двама пешеходци на
пътното платно, св.Г. не е съобразила поведението си с тях, допускайки да
бъдат ударени от управлявания от нея автомобил и с това е станала причина
за настъпване на произшествието. Неоснователно е възражението на
ответната страна, че е налице случайно деяние, т.к. се установи от гласните
доказателства и експертното заключение, че св.Г. е имала възможността да
възприеме намиращите се на пътното платно пешеходци още преди да започне
извършената маневра за ляв завой на пътното платно в рамките на
кръстовището, т.к. към мястото, където са стояли не е имало препятствия,
ограничаващи видимостта. При това е имала и възможността да съобрази
преминаването през кръстовището с местоположението на пешеходците.
Съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите, т.к. не може да се приеме, че същите са извършили
нарушение на правила за движение по пътищата с поведението си. Установи
се от гласните доказателства и експертното заключение, че в пътния участък,
където са се намирали пешеходците, не е имало тротоар, по който да се
придвижват, а също така не са извършвали пресичане на платното за
движение. Стана ясно, че са пребивавали на едно място, към което е имало
достатъчно видимост за водачите на МПС, идващи от посоката, от която се е
движел процесния автомобил.
Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
11
които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива са обстоятелствата при деликта, естеството на
увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и
страдания, тяхната продължителност и последици и пр. В настоящия случай
се установи от обсъдените писмени и гласни доказателства и заключението по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че на ищеца са били причинени
следните травматични увреждания, намиращи се в пряка причинна връзка с
процесното ПТП: множество, неголеми на площ кръвонасядания, охлузвания
и драскотини, локализирани по кожата на брадичката, корена на носа, дясна
раменна става, дясна лакътна става, дясна поясно-хълбочна област, дясно
бедро, дясно коляно, десен глезен, ляво коляно, лява глезенна става. Установи
се, че нормалния оздравителен процес за претърпените увреждания е до три
седмици, през който ищеца е търпял болки и страдания – по-силни през
първата седмица, а след това постепенно намаляващи. След третата седмица
не е търпял никаква физическа болка, възстановил се е напълно и няма
никакви остатъчни последици от уврежданията. Съдът съобрази и
установеното от заключението по съдебно-психологическата експертиза, че е
нормално момчето да е преживяло стрес от инцидента, който е продължил за
известен период от време с чувство на страх и несигурност, свързани със
самостоятелно придвижване в среда, в която се налага преминаване през
пътно платно, по което се движат автомобили, но се касае за психо-травми,
които с оглед възрастта на пострадалия е нормално да бъдат отработени за
кратък период от време.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и социално-
икономическата конюнктура към датата на деликта и обществените
представи за справедливост, съдът приема, че размера на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди в случая
следва да се определи на 3 000 лв., като съдът счита, че с този размер в най-
пълна степен може да се постигне обезвреда на ищеца.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция по чл.432, ал.1
от КЗ се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като
такава. Върху главницата от 1000лв., при съобразяване разпоредбата на
чл.497, ал.1 т.2 от КЗ, следва да се присъди законната лихва от 30.03.2023г. до
окончателното изплащане.
12
По разноските, сторени в производството : С оглед изхода на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 682лв. – за държавна такса и
вещи лица. Съдът не присъжда сочените разноски за гориво, т.к. не може да се
приеме, че представляват такива по водене на производството.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, в размер на 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.С.К., ЕГН **********, представляван от
своята майка и законен представител Е. В. П., ЕГН **********, съдебен адрес
***, сумата от 1 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от детето С.К. във връзка с настъпило на
13.11.2022г. ПТП, по предявения иск като частичен от целия иск в размер на
25 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.03.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е. В. П., ЕГН **********, в качеството на
майка и законен представител на детето С.С.К., сумата от 682лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв., Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат Й. Д. от ***, сумата от 400лв.,
представляваща възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14