№ 32
гр. Търговище, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500033 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Г. Б. П. от гр.Търговище,
действаща чрез назначения й особен представител адв.С. С. от АК-Търговище
против решение №557/05.12.2022г., постановено по гр.д. №281/2022г. на
Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн. чл.422 от ГПК са
установени вземанията на ищеца “Ф.....”ЕАД-гр.София, ЕИК ********* в
частта им за сумата от 5 512.77 лв. главница по договор за кредит EMLN-
17028415/ 28.05.2019г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД-
гр.София, ЕИК *********, задълженията по който са цедирани на ищеца,
ведно със законната лихва от 04.11.2021г. до изплащане на задължението;
договорна лихва в размер на 1 259.62 лв. за периода 20.01.2020г.-20.07.2021г.
и обезщетение за забава в размер на 112.80лв. за периода 21.01.2020г.-
13.03.2020г. и 17.08.2021г.-29.10.2021г., за което съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК №812/02.12.2021г., постановена по ч.гр.д.
№1569/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, като на ищеца са
присъдени деловодни разноски в размер на 807.59 лв. в исковото
производство и 206.79 лв. в заповедното производство.С доводи за нарушения
на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното
1
решение и за отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземания по договор за потребителски кредит EMLN-
17028415/ 28.05.2019г, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД-
гр.София, ЕИК ********* за сумата 5 655.92 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
1 259.62 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.01.2020 г.
до 20.07.2021 г. и 215.57 лева - лихва за забава, от която 102.52 лева за
периода от 21.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и 113.05 лева за периода от
17.08.2021 г. до 29.10.2021 г., задълженията по който са цедирани на ищеца с
договор за цесия от 04.11.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК №812/02.12.2021г., постановена по ч.гр.д. №1569/2021г. по
описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на
договорните задължения в тази им част от страна на ответницата.
Особеният представител на ответницата-адв. С. С. оспорва исковете
пред въззивния съд с възражения за липса на действие на цесията по
отношение на длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Видно от приложените писмени доказателства, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД-гр.София, ЕИК 130697 606 и ответницата е сключен
договор за потребителски кредит EMLN-17028415/ 28.05.2019г., сключен с
„БНП Париба Пърсъ-нъл Файненс”ЕАД-гр.София, ЕИК *********, за сумата
6 000 лв., задълженията по който са цедирани на ищеца с договор за цесия от
04.11.2021г., като съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на непогасената по договора главница възлиза на сумата
5 512.77 лв., договорната лихва за периода 20.01.2020 год. - 20.07.2021 год. е в
размер на 1 312.41 лв. и 15.72 лв. за първата частично неплатена месечна
2
застрахователна премия, а обезщетението за забава за периода 21.01.2020 год.
- 13.03.2020 год. и за периода 17.08.2021 год. - 29.10.2021 год. възлиза на
112.80 лв.
Видно от приложения договор за кредит, същият е сключен в
предвидената по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, с достатъчно ясно
отразени съществени условия на договора, поради което следва да се приеме,
че правата на заемателя не са ограничени и същият е бил в състояние добре да
разбере условията на договора, поради което договорът не е недействителен,
поради нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-11 и чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК.Без значение са и обстоятелствата по уведомяването на длъжника за
цесията, след като към настоящия момент липсва изпълнение, както към
новия, така и към предишния кредитор.В тази насока първоинстанционният
съд е изложил обстойни мотиви, като се е позовал на задължителна съдебна
практика, които мотиви се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което съдът извършва препращане към тях, на осн.чл.272
от ГПК.
При тези обстоятелства, налице е неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, поради което същата дължи на кредитора
установените от вещото лице суми, обуславящо уважаване на посочените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, както и потвърждаване на решението в
обжалваната му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените във
въззивното производство разноски в размер на 344 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №557/05.12.2022г., постано-вено по гр.д.
№281/2022г. по описа на Районен съд-Търго-вище в обжалваната му
установителна част по чл.422 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Г. Б. П. от гр.Търговище, ЕГН:********** да
заплати на “Ф.....” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* направените във
въззивното производство разноски в размер на 344 лв. и юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4