РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Благоевград, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101371 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба подадена от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от
изпълнителните директори Ст. К.П. и Ст. А. Б., чрез юрисконсулт В. Ц., против М. А. К. -
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.
С подадената искова молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което
да признае за установено, че ответника М. А. К. -М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми,
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр.д. № 857/2024г. по описа на PC -
Благоевград, а именно : сумата от 262,41лева - главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 16,31 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.07.2019 г. до 20.08.2019 г. и сумата от 122,63 лева - лихва за
забава, начислена за периода от 21.07.2019 г. до 21.03.2024 г., с изключение на периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020г. Претендира се присъждане на сторените разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че на 07.08.2017 г. между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и М. А. К. -М., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-15152988, въз основа на който между страните
възниква облигационно-правна връзка, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 2 500,00 лева, при договорен лихвен процент в
размер на 31,75 % и размер на ГПР - 41,27 %. Навежда се, че по повод сключена застраховка
„Застраховка за плащанията“, която не е задължителна за отпускане на кредита, а свободно
избрана от кредитополучателя, страните са уговорили, че за удобство на задълженото лице,
застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой вноски и ще бъде част от всяка
месечна погасителна вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на
застрахователя. Сочи се, че с подписване на Договора за кредит, кредитополучателят е дал
своето изрично съгласие за начина, по който са разпределени сумите от отпуснатия
потребителски кредит и описан по-горе. Навежда се, че съгласно чл. 3 от Договора за
1
кредит, предоставянето на посочената в предходния член сума по описания начин
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава
задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в
поле „ Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Твърди се,
че на 08.08.2017 г. кредиторът е превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка
сума в размер на 2 412,50 лева (от общия размер на отпуснатия кредит 2 500,00 лева е
извадена сумата за дължимата „такса ангажимент“, в размер на 87,50 лева), с което е
изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на посочения кредит. Навежда се, че
кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с
дължимите лихви на 24 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени
в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Твърди се, че
ответникът не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните
вноски по кредита и преустановил плащанията, като падежът на първата просрочена
месечна погасителна вноска е настъпил на 20.07.2019 г., поради което ответникът е изпаднал
в забава. Сочи се, че въпреки изпадането на длъжника в забава на 20.07.2019г., нито
кредитодателят, нито ответникът са се възползвали от правото си да обявят предсрочна
изискуемост на вземането си. Навежда се, че крайният срок за изпълнение на договора за
кредит настъпил на 20.08.2019 г., с което кредитът станал изискуем за целият неизплатен
остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва. Твърди се, че на 22.04.2020 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон
България“, в качеството му на цедент и „Фронтекс Интерненгьнъл“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а от 22.04.2020 г. Сочи се, че по силата на договора и
на основание чл. 99, ад. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищеца. С оглед задължението
си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, се твърди, че цедентът упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, следва да уведоми М. А. К. - М., за прехвърлянето на вземанията
спрямо нея. Към настоящата искова молба се представя уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД и
се иска съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на ответника
уведомлението за цесия. Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образуваното ч. гр. д. № 857/2024г. по описа на PC - Благоевград, по което е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника на 16.09.2024 година. В законоустановения срок от страна
на ответника не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Преди съдебно заседание представят писмено становище
по съществото на делото. Претендират сторените по делото разноски по представен списък
по чл.80 от ГПК.
Ответницата М. М., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не е взела
становище по същество на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15152988,
сключен на 07.08.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ като
2
Кредитор и М. А. К., като Кредитополучател, при следните параметри : общ размер на
кредита - 2860 лв.; размер на кредита - 2500 лв.; месечна погасителна вноска – 164,36лв.;
брой погасителни вноски – 24 броя, с първа погасителна вноска - 20.09.2017г., последна
погасителна вноска - 20.06.2019г.; ГПР – 41,27%; лихвен процент – 31,75%; такса
ангажимент – 87,50 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ – 360 лева. В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че договорът за кредит
влиза в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от
оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на размера на заем
по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя. Кредитополучателят е
декларирал, банковата си сметка, както и че същата е лично негова, има достъп до
средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Декларирал е също, че му е известно,
че кредитодателя не носи отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при
записването й; за предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка
и/или по повод разпореждането със средствата по банковата сметка. В чл. 2 от договора
страните са уговорили, че размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в
застрахователния сертификат. Кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Според чл. 3 от Договора,
предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заем и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се
извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати, наречени
„падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според уговореното между страните в чл.
5 от Договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 9 от Договора, всички
изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до
адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, посочени в този документ, в
съответните полета, посочени от Кредитополучателя при кандидатстване/усвояване на
кредита. Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на
настоящия договор изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от
Кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното изречение. В чл. 10 е
упоменато, че договорът се прекратява с изпълнението му от страните, или при
упражняване на правото на отказ от договора. Посочено е още, че с полагане на подписа си
върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група
„параметри и условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка, преддоговорна
информация в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за
3
кредит.
По делото са приети като доказателство Сертификат № PLUS-15152988, издаден на
07.08.2017г, с който се удостоверява, че застрахователят Cardif Assurances Vie SA, France,
чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане,
Клон България“, срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат
съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ по пакет „Стандарт“ и
пакет „Комбинирана защита“ ответницата, при упоменати застрахователни рискове. Като
трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото е приет като писмено доказателство и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
Съгласно представен и приет по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания от
дата 22.04.2020 г. между дружеството ищец "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД (като купувач)
и "БНП Париба пърсънъл файненс" С. А. чрез клона в България (като продавач), последното
се е задължило да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници. Съгласно представено по делото извлечение от Приложение №
1/22.04.2020 г. към Рамков договор сключеният между първоначалния кредитор и ответника
договор за потребителски кредит, индивидуализиран с номер на договора, ЕГН на
длъжника, трите му имена, датата на сключване на договора за потребителски кредит,
размерът на отпуснатата главница без включена застрахователна премия е прехвърлен на
ищец. Посочени са и остатък от кредита.
Съгласно представено и прието по делото пълномощно първоначалният кредитор
"БНП Париба пърсънъл файненс" С. А. е упълномощил ищеца да съобщава за извършените
цесии на длъжниците по тях. Издадено е и потвърждение за извършената цесия. Видно от
представеното по делото уведомително писмо до ответницата, ищцовото дружество в
качеството му на пълномощник на "БНП Париба пърсънъл файненс" С. А и от свое име по
първото писмо е изпратило уведомление до ищцата за извършеното прехвърляне на
вземанията по процесния договор на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне е, че ответницата не е уведомена за
извършената цесия, тъй като пощенската пратка е непотърсена.
На 03.04.2024 г. ищецът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е подал в Районен съд -
Благоевград заявление с вх. № 7872/03.04.2024г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника М. А. М. /според справка от НБД
„Население“/, с ЕГН **********, по което е образувано ч.гр.д. № 857/2024г. по описа на
Районен съд - Благоевград. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя
срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
413/03.04.2024г. по ч.гр.д. № 857/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград, за следните
суми : сумата от 262,41 лв. /двеста шестдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ -
главница по Договор за кредит с номер PLUS-15152988 от 07.08.2017 г., сключен между
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК ********* и М. А. К. /М. според
справка от НБД „Население“/, след което вземанията са прехвърлени с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2020г. и Приложение № 1 от 22.04.2020г.;
сумата от 16,31 лв. /шестнадесет лева и тридесет и една стотинки/ - договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019г. до 20.08.2019г.; сумата от 122,63 лв. /сто
двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.07.2019г.
до 21.03.2024г. /За периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. вкл. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/ ; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -03.04.2024г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ -
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
4
възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника на 17.04.2024 година, като в
законоустановения срок е депозирано писмено възражение. След указания на съда по чл. 415
ГПК до заявителя в законоустановения срок същият е предявил установителен иск за сумите
по издадената заповед за изпълнение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Д.,
от заключението на която се установява следното : вещото лице посочва, че на дата
08.08.2017 година БНП Париба Пърсънъл Файнен С.А - клон София с референтен номер на
извършеният превод *** от IBAN: **** е извършено нареждане на сума в размер на 2412,50
лева с получател М. А. К. по сметка IBAN : ***** и BIC: ***, при банка : Уникредит
Булбанк АД с основание на превода - съгл. договор PLUS-15152988. Според заключението на
вещото лице за периода на договора от 20.09.2017 година до 20.08.2019 година от страна на
ответника по делото са постъпили следните плащания по процесен договор за паричен
превод PLUS-15152988 в общ размер 3665,92 лева с общо 21 пълни равни месечни вноски и
една частично подробно посочени на стр. 76 от заключението, като в табличен вид вещото
лице е посочило как заплатената от ответницата суми са разпределени по пера. Според
вещото лице със сумата от 3665,92 лева, които са платени от ответника са погасени главница
2241,42 лева от 2500,00 лева; договорени погасена главница застраховка – 345,00 лева от
договорената 360,00 лева; платена договорна лихва – 956,71 лева; платена лихва застраховка
– 122,79 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение, като в
допълнение посочва, че по отношение на договорните параметри, описани в процесния
договор за кредит по така описаният годишен процент на разходите 41,27, според вещото
лице същия не е на посочения в годишния процент на разходи, тъй като не са включени
всичките разходи по изготвен Погасителен план с обща дължима сума от 3 944, 64 лв. В
случая, при общо дължима сума от 3 944, 64 лв. върху главницата от 2 860 лв., в която е
включена главница и застраховка от 360,00 лева, се явява близо 138 % ГПР оскъпяване.
Вещото лице посочва, че след като ГПР надхвърля 50%, Договора е нищожен и ответницата
М. М. дължи само главница, а тя е изплатила по-голяма сума от главницата по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предмет на делото са предявени искове, както следва :
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД - относно вземането за главница по договор за кредит;
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за
договорна /възнаградителна/ лихва;
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за мораторна лихва.
По делото се установи, че в полза на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу
ответника М. К.-М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 413/03.04.2024г. по ч.гр.д. № 857/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград, за
претендираните с исковата молба парични вземания за главница и законна лихва,
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15152988, сключен на
07.08.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ като Кредитор и
М. А. К., като Кредитополучател. Срокът на договора е изтекъл на 20.06.2019г. с падежа на
последната погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
подадено след изтичане срока на договора. Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на сключен с „БНП Париба
5
Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020г. и Приложение № 1а/22.04.2020г. към него. От момента на
постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/
придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо
длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо
цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята
на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
/Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай
цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ е упълномощило цесионера
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно
от приложеното по делото пълномощно. От представеното уведомително писмо, изпратено
от ищеца - цесионер „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от името на цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ до ответника, както и приложената към него
обратна разписка, се установява, че преди образуване на настоящото дело ответникът не е
бил надлежно уведомен за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила
своето действие по отношение на него, предвид следното: към исковата молба по
настоящото дело са приложени Рамков договор за цесия, Приложение № 1а, потвърждение за
цесия - пълномощно и уведомително писмо до длъжника за извършеното прехвърляне на
вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките на исковото производство с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е и самото
уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има правно значение и следва да бъде
зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. В настоящия случай исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника на 16.09.2024 г. Получаването на уведомлението като част от приложенията към
исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от
ГПК. Видно е, че в Договора за цесия е уговорена и покупна цена. Предвид гореизложеното,
съдът приема, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е сключен валиден договор за цесия на вземанията по процесния
договор за кредит, която цесия е породила действие по отношение на ответника по делото,
поради което ищецът може да претендира от него изпълнение на задълженията му по
договора за кредит.
По отношение дължимостта на претендираните суми, съдът намира следното:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от
ЗПК. По силата на чл.10, ал.1 от ЗПК /ред. ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
6
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс, С.А, клон България“ и М. А. К. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-15152988, сключен на 07.08.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс,
С.А, клон България“ като Кредитор и М. А. К., като Кредитополучател, като „БНП Париба
Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“ представлява финансова институцията по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, ответникът М. К. има качеството на
потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК.
От изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредиторът
е превел сумата в размер на 2412,50 лв., тъй като от общия размер на кредита, който е
отпуснат от 2500 лева. Установява се, че кредиторът е превел сумата в размер на 360,00 лв.
по сметка на застрахователите „Кардиф Животозастраховане“ АД, клон България, ЕИК
*********, и „Кардиф Общо Застраховане“ АД, клон България, ЕИК *********, както и е
приспаднал начислената Такса ангажимент. Така от общият размер на кредита, който е 2860
лева кредитополучателят е получил сумата от 2412,50 лева. В случая крайният срок на
договора е изтекъл на 20.08.2019 г., поради което всички вноски са с настъпил падеж и са
изискуеми.
За да се произнесе по въпроса за дължимостта на претендираните суми, съдът първо
следва да прецени дали сключеният договор е валиден. В чл.5 от ГПК е установен принципа,
че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона.
Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса.
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната
страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице
противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В процесния договор са посочени датата и мястото на сключване, вид на
предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума,
общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите,
годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита - брой и размер
на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за
кредит — доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на
последната вноска - 20.08.2019 г., че са дължими 24 месечни вноски. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените нормативни
изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен
процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е
7
достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран
лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за
определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора е инкорпориран
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване при договори за кредит с
фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се
посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Договорът, обаче, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин. В случая, в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер
– 31,75%, но в същия следва да се включи и посечената в раздел „Параметри и условия“
такса ангажимент в размер на 87,50 лв., както и застрахователната премия от 360, 00лв., тъй
като това представляват разходи и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подобно
плащане трябва да се включи в годишния процент на разходите, а в настоящия случай това
не е направено. Ето защо съдът приема, че в процесния случай в посочения ГПР не са
включени всички действителни разходи по кредита, включително разходите за
застрахователна премия.
Според определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на
ЕП и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, "общи разходи по кредита за
потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия /т. 2 от условията по
договора/ включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка
"Защита на плащанията". Според становището застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело
С-714/22 г. на СЕС (девети състав), "член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2008 г. трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и",
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит". В решението е прието още, че "чл. 10, пар. 2, б. "ж"
и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. ".
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също изисква, по императивен начин, на
8
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Следователно застрахователната премия представлява
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. (в този смисъл -
определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).
Друго изискване на закона е по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени
всички разходи, които дължи. В конкретния казус няма яснота относно това обстоятелство.
Няма и ясна методика на формиране на ГПР, а това води до нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването на яснота, което от своя страна е
предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването на договора.
На следващо място процесният договор е недействителен като неотговарящ на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно : приложените Сертификат за застраховка
"Защита на плащанията" на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, както и
общи условия за застраховка "Защита на плащанията" за застрахователни пакети "Стандарт"
и "Комбинирана защита" на кредитополучателите по договор за потребителски паричен
кредит на Кардиф Животозастраховане Клон България и Кардиф Общо Застраховане, Клон
България, са на шрифт с размер под 12 и изключително трудно четлив. В съображение 31 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата
необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е
поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и
задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една
страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за
средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа
изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за
потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи
да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност
(нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай. Следва
да се посочи също, че застрахователният договор е елемент от договорното правоотношение
между страните по делото, тъй като в чл. 2 от условията по договора за кредит изрично е
записано, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще
бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а
посочената сума в поле "Застрахователна премия" е включена в месечните погасителни
вноски.
Отделно от всичко гореизложено, настоящият съдия-докладчик счита, че клаузите от
Договора относно включените в главницата застрахователна премия на вноски и такса
ангажимент са недействителни, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
9
потребителите /ЗЗП/, към който препраща чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.
Съдът намира, че застрахователната премия всъщност е част от договора за кредит, макар за
нейната дължимост да е оформена отделна сделка - очевидно с цел да се заобиколи
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като на практика сумата представлява
възнаграждение по договора. В случая, ответникът е задължен да заплати застрахователна
премия, което е видно от самите общи условия по договора, в които покупката на тази
застраховка е предвидена изначално, поради което съдът приема, че се касае за хипотеза на
злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която е допуснато неравноправно
третиране на икономически по-слабата страна. Поради това, клаузата, уреждаща
дължимостта на въпросната премия, е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Клаузата, съгласно която кредитополучателят заплаща "такса ангажимент", срещу което
кредиторът "фиксира лихвения процент за срока на договора", също е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави прави. Това е така, доколкото срещу заплащането на
въпросната такса, потребителят на практика не получава насрещна престация, реално тази
такса представлява скрито възнаграждение по договора. В тази насока и Определение №
1566 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1146/2023 г. Кредиторът по един потребителски
заем, какъвто е настоящият случай, има право да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в
публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите, чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем),
имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл.
21, ал. 1 ЗПК). При сключването на процесния заемен договор кредиторът е удържал сумата
от 87,50 лв., описана като „такса ангажимент“, както и е удържал и сумата от 360,00 лева –
застраховка „защита на плащанията“. В Условия по договора за кредит, в чл. 2, изр. 4 по
отношение на таксата е посочено, че това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове,
както и че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле “такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Изложеното сочи, че „таксата ангажимент“ от 87,50лв. представлява такса по
усвояване на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК тя въобще не се дължи
от кредитополучателя - посочената алинея предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В решението по дело С-686/2019 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по
кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези
разходи. Съдът на ЕС е извел заключение, че понятието „общи разходи по кредита на
потребителя“ се отнася едновременно до разходите, свързани с получаване на кредита, и
разходите, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за
потребителя. Ето защо договорът кредит е недействителен по смисъла на разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. Или кредиторът може да претендира от кредитополучателя
връщане само на главницата по кредита - решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т.о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о. Установяване
дължимостта на чистата стойност на кредита може да се извърши и в настоящото
10
производство по чл. 422 ГПК, а не в отделно производство, доколкото в чл. 23 ЗПКр е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, което би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (Решение № 50174/26.10.2022 г. по
гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го; Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021
г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г.,
Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., Решение № 262316
от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г).
Във връзка с всичко гореизложено, дължима е само чистата стойност по кредита, която
ответникът е получил, а именно – 2412,50 лева (сумата от 2860 лева, намалена с 360,00 лева
– застраховка „Защита на плащанията“ и сумата от 87,50 лева - такса ангажимент). В
конкретния случай, съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, ответницата е извършила плащания по кредита в размер
общо на 3665,92 лв., включващи главница, договорна лихва и застрахователна премия, такса
ангажимент, т.е. в случая е налице надвнасяне над размера на отпуснатия кредит със сумата
от 3665,92 лева, то предявеният иск за главница се явява изцяло неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед констатираната недействителност на договора, съгласно чл.23 от ЗПК, съдът
намира, че и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за
вземането за договорна /възнаградителна/ лихва и с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86
ЗЗД - за вземането за мораторна лихва, следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има единствено ответника,
но същият не се явява в съдебно заседание и не се представлява, съответно не се
претендират, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6,
бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори Ст К Пи Ст А Б, чрез
юрисконсулт В. Ц., против М. А. К. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б****, искове, с които
се иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата М. А. К. - М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Еленово“, бл. 25, вх. А, ет. 3, ап. 8, че дължи на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“,
представлявано от изпълнителните директори Ст. Кр.в П. и Ст.А. Б., чрез юрисконсулт В. Ц.,
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
413/03.04.2024 г. по ч.гр.д. № 857/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно :
- 262, 41 лв. /двеста шестдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ - главница по
Договор за кредит с номер PLUS-15152988 от 07.08.2017 г., сключен между "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК: ********* и М. А. К. /М. според справка от НБД
„Население“/, след което вземанията са прехвърлени с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.04.2020г. и Приложение № 1 от 22.04.2020г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
11
03.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането;
- 16,31 лв. /шестнадесет лева и тридесет и една стотинки/ - договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.07.2019г. до 20.08.2019г.;
- 122, 63 лв. /сто двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ - лихва за забава за
периода от 21.07.2019г. до 21.03.2024г. //За периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. вкл. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС/, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12