№ 9
гр. Ловеч, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500559 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Бунарски” ЕООД против определение
№ 1008/16.11.2021 г., по гр.д. № 1601/2021 г. на РС Ловеч.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното определение, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Според частния
жалбоподател неправилно съдът е върнал исковата молба, игнорирайки
направеното от ищеца искане за издаване на съдебни удостоверения,
необходими именно за определяне цената на иска и внасяне на дължимата
държавна такса, както и несъобразяване от съда, че в искането за издаване на
съдебни удостоверения имплицитно се съдържало и искане за продължаване
на срока за изпълнение на дадените указания. Частният жалбоподател счита,
че с издаване на исканите удостоверения, съдът е продължил срока за
изпълнение на указанията и с осигуряване на възможност за получаването им,
е предоставил на ищеца възможност да изпълни указанията. В частната жалба
е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото броен от 25.11.2021 г. (датата на
връчване на обжалваното определение), същият е изтекъл на 02.12.2021 г., в
който ден частната жалба е подадена 08.04.2019 г., видно от клеймото за
изпращач.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
От фактическа страна се установява, че с искова молба вх. №
5538/19.08.2021 г. от „Бунарски” ЕООД против И.Т. Искренов, с която са
заявени следните искания: за унищожение по отношение на ищеца
извършения от ответника отказ от наследството на покойния му баща, а при
условията на евентуалност – за прогласяване недействителността на същият
отказ на ответника от наследството на баща му.
С разпореждане № 1996/14.10.2021 г. съдът е оставил без движение
исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок получаване на
съобщението да ангажира доказателства за паричната оценка на посоченото в
исковата молба имущество, ако такава е изготвена в образуваното
изпълнително производство, а ако такава липсва, да представи удостоверение
за данъчна оценка на посочените в исковата молба имоти и в зависимост от
определената цена на иска, да внесе държавна такса по сметка на РС Ловеч, в
размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
Разпореждането е връчено на дружеството ищец на 03.11.2021 г., чрез
процесуалния му представител по пълномощие адв. Ива Николова, видно от
разписката на съобщението, поради което едноседмичният срок за
изпълнение на дадените указания е изтекъл на 11.11.2021 г.
На 10.11.2021 г. пълномощникът на ищеца е подала молба до съда (вх.
№ 7913/11.11.2021 г., с която е поискано издаване на съдебни удостоверения
за снабдяване с удостоверения за данъчна оценка на имотите по исковата
молба, с оглед определяне цената на иска и внасяне на държавната такса (в гр.
Ловеч и с. Казачево). На 10.11.2021 г. съдът е разпоредил да се издаде
исканото удостоверениe, като върху екземпляр на издаденото такова е
удостоверено получаването му на 22.11.2021 г. от Мартин Бунарски.
С определение № 1008/16.11.2021 г., по гр.д. № 1601/2021 г. на РС
Ловеч (предмет на частната жалба) съдът е счел, че ищецът не е отстранил
констатираните нередовности, прекратил е производството по делото и е
разпоредил връщане на исковата молба.
След връщане на исковата молба, на 24.11.2021 г. пълномощникът на
ищеца е подала молба до съда (вх. № 7913/11.11.2021 г., с която е представила
удостоверение за данъчна оценка и документ за внесена държавна такса.
От правна страна съдът приема, че определението е правилно.
В означения от съда законов срок страната не е изпълнила дадените
указания във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба.
Последицата от това бездействие е връщане на исковата молба (чл. 129, ал. 3
ГПК). Този извод не би могъл да се промени и с оглед молбата на ищеца до
съда (вх. № 7913/11.11.2021 г.), защото не удостоверява действие на страната
по отстраняване на нередовността, удовлетворяващо дадените указания, а
направеното в нея искане е само за оказване на съдействие чрез издаване на
съдебно удостоверение. Представянето на данъчните оценки и документи за
внесена държавна такса са действия на страната, извършени след изтичане на
срока за изпълнение на указанията, поради което те няма как да се вземат
2
предвид от съда. До изтичане на срока за изпълнение на указанията страната
не е искала продължаването му по реда на чл. 63 ГПК. Макар направена
преди изтичане на срока, молба вх. № 7913/11.11.2021 г. не съставлява такава
за продължаване на срока, не само защото в нея не е изведено нарочно искане
за това, но и защото тя не съдържа твърдения за уважителни причини по
смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. В този смисъл разбирането на частния
жалбоподател за имплицитно съдържащо се в молбата вх. № 7913/11.11.2021
г. искане за продължаване на срока няма опора в закона и не може да бъде
споделено. В настоящето производство съдът проверява дали от съда
законосъобразно са дадени указания, относно отстраняване нередовността на
исковата молба, както и дали същите са надлежно изпълнени от страната в
указания срок. Наведените съображения за съществувала обективна
невъзможност за изпълнение на указанията на съда, поради внезапно
заболяване на близките на представляващите ищеца (по регистрация и по
пълномощие) са правно ирелевантни за обхвата на проверката по частната
жалба против определението за връщане на исковата молба. Те подлежат на
разглеждане в производството по възстановяване на срока, образувано при
условията и по реда на чл. 64-66 ГПК. Произнасянето по връщането на
исковата молба е обуславящо за производството по възстановяване на срока,
защото може да бъде възстановяван само пропуснат срок. Ето защо съдът не
може да се произнесе по особеното искане за възстановяване на срока,
направено в частната жалба против връщането на исковата молба.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение
е правилно и следва да се потвърди. Водим от гореизложеното и на основание
чл. 278, ал. 1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1008/16.11.2021 г., по гр.д. №
1601/2021 г. на РС Ловеч, с което съдът е върнал искова молба от „Бунарски”
ЕООД против И.Т. Искренов (вх. № 5538/19.08.2021 г. на Районен съд Ловеч).
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3