Определение по адм. дело №1191/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 4376
Дата: 2 октомври 2025 г. (в сила от 23 октомври 2025 г.)
Съдия: Десислава Кривиралчева
Дело: 20247150701191
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4376

Пазарджик, 02.10.2025 г.

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
   

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20247150701191 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е образувано по жалбата на „Рекламна агенция – Бултоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Своге, ул. „Староселска“ № 65 и адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 131, АТМ център, офис 727, представлявано от Н. С. Т., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2754-1/06.06.2023 г., издаден от С. Г. на длъжност главен експерт приходи в звено „Местни приходи“ при Община – Батак.

В жалбата се твърди, че оспорения АУЗ чл. 107, ал. 3 от ДОПК е незаконосъобразен, същият не е издаден в предвидената от закона форма, противоречи на материалния и процесуален закон, както и на целта на закона. Посочено е, че АУЗ чл. 107, ал. 3 от ДОПК е обжалван по административен ред пред горестоящия административен орган с жалба от 16.08.2024 г., като производството пред решаващия орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК приключва с мълчаливо потвърждаване по реда на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 144 от ДОПК – непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени АУЗ чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърден в хипотезата по чл. 156, ал. 4 във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК от решаващия орган – Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Батак. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично представляващия дружеството и с адв. Б., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспорения АУЗ чл. 107, ал. 3 от ДОПК като неправилен и незаконосъобразен. Счита жалбата за допустима и основателна. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК – на „Звено за местни приходи“ в Община Батак, редовно призован, се представлява от адв. Х., която по изложени съображения моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима и прекрати производството по делото. Алтернативно счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски съгласно списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2754-1/06.06.2023 г., издаден от С. Г. на длъжност главен експерт приходи в звено „Местни приходи“ при Община – Батак, е установен размер на задължения за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 06.06.2023 г. в размер на 723.49 лева.

Установи се по делото, че срещу посочения административен акт жалбоподателят Рекламна агенция – Бултоп“ ЕООД е подал жалба с вх. № 02-Ж-20/16.08.2024 г., адресирана до Община Батак. (лист 212). По посочената жалба липсва произнасяне, факт, който не е спорен по делото.

Видно е от представените доказателства, че във връзка с оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2754-1/06.06.2023 г., е образувано изпълнително дело № 513/2023 г. пред Частен съдебен изпълнител Тарльовски, с рег. № 882. Във връзка с процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издадена и е покана за доброволно изпълнение изх. № 5875/31.05.2024 г. (лист 208) по посоченото изпълнително дело.

По делото е представена относимата административна преписка с писмо вх. № 9312/31.10.2024 г. (лист 17), в което е отбелязано, че не е налице произнасяне по жалба с вх. № 02-Ж-20/16.08.2024 г. по административен ред.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните съображения:

Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от този кодекс установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съдът намира, че по административната преписка няма данни да е изпълнена процедурата по административно оспорване на процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е задължително с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима в настоящото производство чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В случая процесният АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция, който с оглед на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. Едва след като този правен ред е изчерпан и касационният жалбоподател не е удовлетворен от неговото решение, за него ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред.

В случая „Рекламна агенция – Бултоп“ ЕООД гр. Своге, представлявано от Н. С. Т. е сезирало с жалба с вх. № 02-Ж-20/16.08.2024 г. (лист 212) Община Батак, респективно кмета на общината, който като некомпетентен да се произнесе и на основание чл. 146 от ДОПК е следвало да изпрати преписката на решаващия орган (ръководителят на звеното за местни приходи в община Батак) в седмодневен срок за произнасяне. По делото липсват данни преписката да е изпратена на последния за произнасяне, следователно ръководителят на звеното за местни приходи в община Батак въобще не е бил сезиран с подадената жалба, тоест за него не е започнал да тече 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК за произнасяне с мотивирано решение, поради което не може да се приеме, че е налице мълчаливо потвърждаване на оспорения по административен ред АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

С оглед на това, съдът намира, че с подаването на жалбата е инициирано обжалване по административен ред, което обаче не се е развило, поради това, че жалбата не е достигнала до компетентния орган, а именно до ръководителя на звено за местни приходи при Община Батак. Административното обжалване, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК е абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на съответния индивидуален административен акт по съдебен ред.

В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 3855 от 19.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11069/2013 г. на ВАС – Седмо отделение; Определение № 2794/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2688/2025 г. на ВАС – Първо отделение.

Ето защо жалбата, с която се оспорва Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2754-1/06.06.2023 г., издаден от С. Г. на длъжност главен експерт приходи в звено „Местни приходи“ при Община – Батак, се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Предвид всички горепосочени обстоятелства, настоящият състав намира, че по подадената жалба следва да се произнесе компетентният орган – Ръководителят на „Звено за местни приходи“ в Община Батак, с нарочен писмен, мотивиран акт, който след като се запознае с приложените към преписката писмени доказателства да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата.

При този изход на делото на ответната страна ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 1400 лева, от които 600 лева за възнаграждене на вещо лице и 800 лева адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.09.2024 г. за даване ход по същество на адм. дело № 1191/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Рекламна агенция – Бултоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Своге, ул. „Староселска“ № 65 и адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 131, АТМ център, офис 727, представлявано от Н. С. Т., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2754-1/06.06.2023 г., издаден от С. Г. на длъжност главен експерт приходи в звено „Местни приходи“ при Община – Батак.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1191/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на Ръководителя на „Звено за местни приходи“ в Община Батак.

ОСЪЖДА „Рекламна агенция – Бултоп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Своге, ул. „Староселска“ № 65 и адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 131, АТМ център, офис 727, представлявано от Н. С. Т., да заплати на Ръководителя на „Звено за местни приходи“ в Община Батак, направените по делото разноски в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: (П)