Определение по дело №1649/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 191
Дата: 20 януари 2016 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20153100901649
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……….01.2016 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията,

т.д. № 1649/2015 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов”, № 16, ап. 4, представлявано от Гинка Стоянова Минкова срещу „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова”, № 8, бл. 4, ап. 13, представлявано от Костадин Илиев Вълчев, с която е предявен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79  ЗЗД.

По делото не е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа, поради липса на депозиран отговор от страна на ответника.

По допустимостта на претенциите:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8021/2015 г. на ВРС, XLII с. в полза на „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК ********* срещу „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК *********, е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417  ГПК за сумата 28000.00 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г., и сумата 38.93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2015 г. – 06.07.2015 г., както и законната лихва, считано от предявяване на иска до изплащане на вземането.

Съгласно разрешението дадено в т. 4а на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС по см. на чл. 416 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, стига основанието да е предвидено в документа, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочено в него начин. Възприето е, че такива вземания се основават на посочените в т. 2 и 3 от чл. 417 ГПК, документи, тъй като не се установяват възоснова на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. В този смисъл, за законна лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена, по арг. От т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСГТК на ВКС. Постановките залегнали в това решение са споделени и в коментираното, а именно, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист за мораторни лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до датата на молбата за издаване на изпълнителен лист, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, стоящи извън него, а освен това съдържанието на ценната книга не включва данни относно размера на закъснителните лихви.

По изложените съображения съдът намира, че не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 38.93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2015 г. – 06.07.2015 г. Предвид изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, в писмена молба от 15.01.2016 г., че предявения иск за посочената сума следва да се счита за този по реда на чл. 422 ГПК, то  производството в тази част се явява недопустимо и подлежи на прекратяване. Предвид прекратяване на производството по акцесорния иск, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в тази част подлежи на обезсилване от исковия съд (по аргумент от т. 13 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС).

В останалата част съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК – запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г. в полза на „ИМПРЕСИЯ” ЕООД за сумата от 28000.00 лв., с падеж 30.06.2015г. Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 8021/2015 г. на ВРС – XLII с.

Производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството в частта, по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК от „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов”, № 16, ап. 4, представлявано от Гинка Стоянова Минкова срещу „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова”, № 8, бл. 4, ап. 13, представлявано от Костадин Илиев Вълчев, за сумата 38.93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г., за периода 30.06.2015 г. – 06.07.2015 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8021/2015 г., по описа на ВРС, XLII с.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, № 4137/07.07.2015 г., по ч.гр.д. № 8021/2015 г., по описа на ВРС, XLII с., в частта, в която е „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова”, № 8, бл. 4, ап. 13, представлявано от Костадин Илиев Вълчев, е осъдено да заплати на „„ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов”, № 16, ап. 4, представлявано от Гинка Стоянова Минкова, сумата 38.93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г., за периода 30.06.2015 г. – 06.07.2015 г.

Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.

НАМИРА в останалата част исковата молба за редовна, а предявения иск за допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

НАСРОЧВА в с.з. на 16.02.2016 г., 9.30 ч.

ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявен е иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД. Ищецът моли да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата от 28000.00 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г., както и законната лихва, считано от предявяване на иска до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8021/2015 г., по описа на ВРС, XLII с. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че в негова полза от ответника, е издаден запис на заповед от 30.06.2014 г., за сумата 28000.00 лв., платима на 30.06.2015 г. Навежда доводи за наличие на каузално правоотношение между страните по Договор за изработка на рекламни павилиони „Нестле” от 25.04.2014 г., с възложител ответника, и изпълнител - ищеца. Конкретизира по периоди и размер извършените частични плащания по договора от страна на ответника. Сочи, че от своя страна ищецът е изпълнил изцяло поетите по договора задължения като по силата на договора са изработени и приети на 30.06.2014 г. от ответника – възложител, без възражения, 10 бр. луксозни павилиони за сладолед „Нестле”. Излага, че въпреки отправените покани за изпълнение, ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати остатъка от дължимата по договора цена на изработеното в размер на 28000.00 лв. Предвид неизпълнението на задължението за плащане на падежа на задължението и издадения в негова полза запис на заповед, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение. Предвид постъпилото възражение от длъжника се сочи наличието на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Ответникът, в срока по чл. 367 ГПК, не депозирал писмен отговор.

Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:

Ищецът следва да установи: наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а ответника – издател; установяване на каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, по което е издадена цената книга, а именно: съществуване на валидно облигационно отношение между страните по процесния договор, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, наличие на задължения на ответника по договора, обосноваването им по основание и размер.

Ответникът следва да установи: изпълнение, точно и в срок, на поетите задължения за заплащане на търсената сума или други правопогасяващи възражения.

Всяка страна следва да установи твърденията си, от които черпи изгодни правни последици.

ДОПУСКА до събиране в с.з. представените по делото писмени доказателства от ищеца.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможност да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението подлежи на обжалване само в указаната в него част.

Препис от определението да се връчи на страните.                                                                         

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: