№ 150
гр. Русе, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520104021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба за съдебна делба на недвижим имот, във
фазата по допускане на делбата.
Г. Й. СЛ. заявява, че с М. Й. СЛ. са братя, синове на Й.Д. С. и П. И. С., а К. П. СЛ. е
съпруга на М.С..
Въз основа договор за покупко – продажба на жилище по реда на чл.25 НРПЖ,
сключен на 30.12.1985г. Й. С. и М.С. придобили апартамент №1, находящ се в жилищна
сграда – блок ..., вход А, на първия етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова и кухня,
със застроена площ 101.03 кв.м., при граници: от изток – стълбище и апартамент №2; от
запад – терен на комплекса; от север – терен на комплекса; от юг – терен на комплекса,
ведно с избено помещение №1, при граници: от запад – терен на комплекса; от север – терен
на комплекса; от юг – изба №5, заедно с 2.866% идеални части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.6.138.29.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г- на изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: гр.Русе, кв."Ч" ул."Г.К.№......, блок ..., вход 1, етаж 1, който самостоятелен
обект се намира в сграда с идентификатор 63427.6.138.29 с предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.6.138,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с площ 101.03
кв.м., прилежащи части: изба №1 и 2.866% идеални части от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 63427.6.138.29.2; под обекта –
няма; над обекта - 63427.6.138.29.3.
1
Пояснява, че след като по време на сделката ответниците са били в брак, то са
придобили ½ идеална част от жилището, а Й.Д. С. и П. И. С. – останалата ½ идеална час.
Счита, че след смъртта на родителите си е придобил по наследство ¼ идеална част от
апартамента.
Моли съда да допусне до делба процесния имот при права:
¼ идеална част за Г. Й. СЛ.;
2/4 идеални части за М. Й. СЛ. и
¼ идеална част за К. П. СЛ..
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, М. Й. СЛ. и К. П. СЛ. са депозирали отговор на исковата
молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорват твърдението, че жилището е придобито през 1985г. от Й. С. и М.С..
Всички от фамилията, включително ищеца били уведомени, че апартаментът е купен
за М.С. и неговото семейство. Г.С. знаел, че ответникът ще изплаща кредита в размер на
15 000 лева, с който е заплатена част от уговорената продажна цена, както и че баща им е
включен като купувач в договора, с цел закупуване по-голямо жилище. След придобиване
собствеността, родителите на ищеца останали с ответниците в апартамента. Двете семейства
поддържали много добри взаимоотношения, които запазили в следващите десетилетия.
Около средата на деветдесетте години на миналия вещ, ищецът напуснал страната и се
установил в Чехия. През 2000г. между М.С. и родителите му била постигната обща устна
уговорка, че му отстъпват своята ½ идеална част от жилището, в което ще продължат да
живеят, а той ще поеме задължението да ги гледа и издържа. В изпълнение на поетите
задължения, ответникът изплатил кредита и продължил да полага грижи за майка си и баща
си до тяхната кончина. След смъртта на П. С., а впоследствие – на 23.09.2011г. и на Й. С.,
до настоящия момент единствено ответниците упражнявали фактическа власт върху целия
имот, като владяли наследствената на ищеца идеална част спокойно, явно, непрекъснато,
необезпокоявано, с негово знание и без противопоставянето му, поради което, с изтичане на
законоустановения пет годишен давностен срок считат, че са придобили собствеността
върху тази ¼ идеална част.
По изложените съображения молят съда да отхвърли претенцията като
неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 30.12.1985г. Й. С. и М.С. закупили апартамент №1, находящ се в жилищна сграда
– блок ..., вход А, на първия етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова и кухня, със
застроена площ 101.03 кв.м., при граници: от изток – стълбище и апартамент №2; от запад –
терен на комплекса; от север – терен на комплекса; от юг – терен на комплекса, ведно с
2
избено помещение №1, при граници: от запад – терен на комплекса; от север – терен на
комплекса; от юг – изба №5, заедно с 2.866% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.6.138.29.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г- на изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: гр.Русе, кв."Ч" ул."Г.К.№......, блок ..., вход 1, етаж 1, който самостоятелен
обект се намира в сграда с идентификатор 63427.6.138.29 с предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.6.138,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с площ 101.03
кв.м., прилежащи части: изба №1 и 2.866% идеални части от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 63427.6.138.29.2; под обекта –
няма; над обекта - 63427.6.138.29.3, сделка, обективирана в Договор за покупко – продажба
на жилище, сключен на 30.12.1985г., по реда на чл.117 ЗТСУ и чл.25 НРПЖ.
Приложени са схема и данъчна оценка на процесния имот.
П. И. С., починала на 17.06.2006г. оставила следните наследници по закон: Й.Д. С. –
съпруг, починал на 23.09.2011г.; Г. Й. СЛ. – син и М. Й. СЛ. – син.
Не се спори, че процесният имот е придобит в съсобственост от Й. С. по време на
брака му с П. С. и М.С. по време на брака му с К.С..
С оглед установяване твърденията на ответната страна е допуснат разпита на А.С.С.
БР. К. Г. и П.Й. Б..
А.С. познава ответниците от 2008г. Често гостувал в апартамента им в гр.Русе,
ж.к.“Чародейка“, бл..... До 2009г. – 2010г. бащата на М.С. обитавал жилището заедно със
семейството на сина си само през зимния период, но след това, до смъртта му, предвид
влошеното му здравословно състояние се установил трайно в имота. М и к. С.и полагали
ежедневни грижи за бащата на ответника. Възрастният човек заявявал, че „апартамента е на
Митко“ и свидетелят останал с убеждение, че ответниците са собственици на имота. При
едно от посещенията в жилището, А.С. се запознал с ищеца. Присъствал на разговор, от
който разговор разбрал, че братята ще поделят земеделски земи, а апартаментът остава за
М.С. и не е част от делбеното имущество.
Б.Г. заявява, че през 2000г. Й. и П. С.и се установили в село Ю.. След смъртта на П.
С., Й. С. обитавал къщата в село Ю. от пролетта до есента, а през зимата живеел в гр.Русе.
Ответникът редовно посещавал родителите си и ги подпомагал – купувал им продукти,
носел дърва, почиствал снега. Според свидетеля, в гр.Русе, Й. С. отсядал при сина си Митко
в жилище, находящо се в кв.“Чародейка“. Б.Г. счита, че това жилище е собственост на
ответника, това коментирали родителите на ответника и роднините на свидетеля.
П.Б. посещавал ответника и съпругата му в процесния имот. В разговори ставало
въпрос, че при покупката на апартамента М.С. ползвал кредит, който изплатил. Ответникът
ремонтирал жилището, подменил обзавеждането.
3
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Решението по допускане на делбата има установително действие по отношение
лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това налага в първата фаза на
делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко от лицата
върху имотите, чиято делба се иска и частта на всеки в имуществената общност.
М.С. и К.С. поддържат, че не е налице съсобственост, като приемат, че са придобили
наследствените идеални части на ищеца по давност. В тази връзка сочат, че след смъртта на
наследодателите, до настоящия момент упражняват фактическа власт върху целия имот,
като владяли наследствената на ищеца идеална част спокойно, явно, непрекъснато, с негово
знание и без противопоставянето му и с изтичане на законоустановения пет годишен
давностен срок считат, че са придобили собствеността върху тази ¼ идеална част.
Съдът намира доводите за неоснователни.
Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС
установява, че ако владението е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС то правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение продължило 5 години. По приложение
разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС съществува задължителна съдебна практика – ППВС
№6/1974г. Според тълкуването в раздел ІІІ на постановлението, правно основание за
добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението,
завета, както и административни актове с вещно-правни последици. В същият раздел се
сочи: „Някой съдилища неправилно приемат за годно правно основание за упражняване на
добросъвестно владение нищожни сделки. Тези сделки поначало не могат да бъдат
основание за упражняване на добросъвестно владение. Изключение от това правило
законодателят е допуснал само за случаите, когато правното основание е с опорочена
форма за валидност, като е имал предвид, че в този случай сделката е все пак в
предписаната от закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на
приобретателят при извършването на акта.“. Добросъвестността на владелеца е
необходимия елемент, за да се приложи по-краткия давностен срок за придобиване вещното
право, на основание изтекла придобивна давност, но само и доколкото владението е
получено на юридическо придобивно основание – „на основание, годно да го направи
собственик“.
В случая не е представен, а и не се твърди, че спорната ½ идеална част е прехвърлена
с договор за издръжка и гледане в нотариална или дори в писмена форма. След като липсва
писмен договор, сключен в нотариална форма, то не може да се предполага, че е налице
юридическо основание като елемент за придобиване право на собственост по правилата на
кратката давност. Нещо повече данните по делото сочат, че М и к. С.и са полагали грижи за
наследодателите, но не са релевирани доказателства, че това е извършено в изпълнение на
4
устен договор за издръжка и гледане, което води до извод, че ответниците са изпълнявали
свой нравствен дълг.
При това положение и съобразно релевираните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че спорната ½ идеална част е наследена, на основание чл.5,
ал.1 ЗН, при равни права от Г.С. и М.С. и делбеното имущество следва да се допусне до
делба между страните при права:
¼ идеална част за Г. Й. СЛ.;
2/4 идеални части за М. Й. СЛ. и
¼ идеална част за К. П. СЛ..
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. Й. СЛ., ЕГН **********; М. Й.
СЛ., ЕГН ********** и К. П. СЛ., ЕГН ********** на следното имущество:
АПАРТАМЕНТ №1, находящ се в жилищна сграда – блок ..., вход А, на първия
етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова и кухня, със застроена площ 101.03 кв.м., при
граници: от изток – стълбище и апартамент №2; от запад – терен на комплекса; от север –
терен на комплекса; от юг – терен на комплекса, ведно с избено помещение №1, при
граници: от запад – терен на комплекса; от север – терен на комплекса; от юг – изба №5,
заедно с 2.866% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.138.29.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед РД-18-
91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.Русе, кв."Ч"
ул."Г.К.№......, блок ..., вход 1, етаж 1, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор 63427.6.138.29 с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.6.138, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, с площ 101.03 кв.м., прилежащи
части: изба №1 и 2.866% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 63427.6.138.29.2; под обекта – няма; над обекта -
63427.6.138.29.3.
ПРИ ПРАВА:
1/4 идеална част за Г. Й. СЛ.;
2/4 идеални части за М. Й. СЛ. и
1/4 идеална част за К. П. СЛ..
5
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6