Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 03.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г състав
в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
САВА ШИШЕНКОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. дело №11883 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение
№171597 Софийският районен съд (СРС), I ГО, 26 с-в, е
уважил предявения от Г.П.Ц. срещу ЗАД “А.” иск с правно основание
чл. 208, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) /отм./, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 1000лв. – частичен иск от иск в размер на
8702,94 лв., представляваща обещетение за щети нанесени на МПС от настъпило на 10.12.2014год. застрахователно
събитие – палеж на застрахованото МПС „Инфинити ФХ 45“, рег.№*******.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗАД “А.”, чрез адв. И. А., с
която същото се обжалва, като се излагат доводи за неправилност, поради
противоречие с материалния закон и противоречие със събраните по делото
доказателства. Излагат се доводи, че изплатената доброволно сума по щетата
№10014030147325 е размерът на дължимото застрахователно обещетение, определено по експертна
оценка и по методиката на застрахователя, с което застрахования
е дал съгласието си. Посочва, че неправилно съдът е кредитирал заключението на
вещото лице и което смята, че е изготвено по цени на официален вносител, а не
по пазарни цени, като и не е аргументирано от къде са взети
стойностите на части и труд, не са цитирани източниците, както и цените на
няколко сервиза. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, по силата на което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца. Претендират
се разноски за двете инстанции. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника.
Въззимаемата
страна Г.П.Ц. не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощника на въззиваемия адв. Б.
оспорва въззивната жалба.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх. № 26017/22.12.15 г., с която ищецът Г.П.Ц. е
предявил против “А.” ЗАД осъдителен иск
с правна квалификация чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от
1000,00 лв. – частичен иск от сумата
от 8702,94 лв, представляваща обещетение за щети, нанесени на л.а.
“ИНФИНИТИ ФХ 45” с ДКН ******* от настъпило застрахователно събитие – палеж на
описаното МПС от неизвестен извършител на 10.12.2014 г.
В исковата
молба ищецът е изложил, че е сключил с ответното дружество договор за
застраховка “АВТОКАСКО” на МПС за притежавания от него лек автомобил “ИНФИНИТИ
ФХ 45” с ДКН *******. Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие след като неизвестен извършител е запалил МПС своевременно е
уведомил застрахователното дружество и им е предоставил пострадалото МПС за
оглед. Твърди, че са констатирани нанесените щети по процесния автомобил и е
заведена щета №№10014030147325/11.12.2014 г. Излага доводи, че от страна на
ответното дружесвото са частично отстранени или
компенсирани причинените вследствие на застрахователното събитие щети.
Невъзстановени са останали следните щети: инсталация на десен фар на стойност
4029 лв, подмяна на десен фар – 3456,40 лв., рамка на радиатор – 841 лв., долна
лайсна на предна дясна врата – 312 лв., кора – 59, 00 лв и уплътнение – 5,50 лв
или на обща стойност в размер на 8702,94 лв.
Ответникът
ЗАД „А.“ в срока за отговор на исковата молба оспорва предявения иск изцяло
по основание и размер, като счита, че същият е неоснователен и недоказан по размер, като претендираната сума е завишена и не е съобразена със
средната пазарна стойност на ремонт от такъв характер. Не оспорва, че във
връзка с претендираното обещетение е образувана преписка по щета №10014030147325, като след приключване на ликвидационната
дейност, е изплатена сумата от 3327,29 лв. Твърди, че така изплатената сума е
размерът на дължимото застрахователно обещетение, като част от него е изплатено
по експертна оценка по желание на ищеца. Излага доводи, че претендираното
обещетение в размер на 8702,94 лв. е по цени на официален представител на
марката на пострадалия л.а., тъй като към датата на застрахователното събитие
автомобилът не е следвало да бъде ремонтиран в сервиз на официален представител
на марката, което противоречи на т.72 от Общите условия на договора за
застраховка. Твърди, че претендираното обещетение е завишено и несъобразено със
средната пазарна стойност на ремонт от такъв характер и сочи, че застрахователят дължи да заплати обещетение, което отговаря на
средните пазарни цени на ремонта, но не може да бъде задължаван над тази
стойност.
СРС, I ГО,
26-ти състав, за да постанови обжалваното съдебно решение – предмет на
настоящото производство, е приел, че е спорен въпросът за размера на
необходимите разноски за възстановяването на автомобила. За да се уважи
предявеният иск като частичен за сумата в размер
от 1000 лв., която представлява стойността на ремонта на застрахования
автомобил по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие с
оглед на заключението на приетата САТЕ, която не се оспорва, съдът е приел, че
застрахователят е изплатил по-малко от необходимата за възстановяването на
вредите сума.
По делото
не се спори, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка
„АВТОКАСКО“. С нея върху застрахователя се прехвърля риска от увреждане на
застрахованото имущество при определени между страните събития. Тези събития са
подробно изброени в общите условия към застрахователната полица. Безспорни
между страните са обстоятелствата, че на 17.10.2014 г. автомобилът е увреден
при палеж от неизвестен извършител, за което престъпление е образувано дознание
№4011/2014 г. по описа на 6 РПУ-СДВР пр.пр. №53910/2014 г. по описа на СРП,
спряно с постановление от 26.05.2015 г., както и възникването на
застрахователно обещетение за настъпилото застрахователно събитие.
В приетата и неоспорена САТЕ е
посочено, че щетите по автомобила, повреден при пожар на 10.12.2014год.,
причинен от неизвестен извършител, посочени в исковата молба и тези по описа при застрахователя се различават относно степента на
увреждане на ел.инсталация на предния десен фар, като в исковата
молба е посочено, че е необходима
подмяна на ел. инсталацията, а в описа на застрахователя е предвиден ремонт от
2 часа. Вещото лице е посочило, че стойността на
ремонта по средни пазарни цени към датата на увреждането по претендираните щети
в исковата молба възлиза на 6410,96лв., а стойността на ремонта по средни
пазарни цени към увреждането след като овтомобилът е на повече от осем години от първоначалнвата
регистрация и по описа на застрахователя
е е от 6738,98лв., е посочен по-нисък размера на новите части/
без стойността на нова ел. инсталация на десен фар/, но са посочени повече
часове за труд за отстраняване на щетите и ремонта. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и то е прието в присъствието на представителя
на въззивника адв. А. и на чиито въпрос вещото лице е отговорило, че съгласно
описа на застрахователя пълната стойност необходима за възстановяване на
процесното МПС е посочена в заключението в отговора по втората задача и е в
резмер на 6 738,98лв.
Съгласно
чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обещетение в уговорен между
страните по договора срок. За да е основателен искът за присъждане на
застрахователно обещетение, застрахованият/трето ползващо се лице е длъжен да
докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на
застрахователното обещетение, което се дължи с оглед чл. 208, ал. 1 от КЗ
/отм./, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност
на застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното
събитие и стойността с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като унищожената или откраднатата вещ.
Съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно
приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но
срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. В случая с оглед
на приетата и неоспорена САТЕ стойността необходима за възстановяване на щетите
по описа на застрахователя
по щетата №10014030147325 на л.а. “ИНФИНИТИ ФХ 45” с ДКН ******* е от 6738,98 лв. Това е
цената на действителната стойност на увреденото имущество от същия вид, в това
число всички присъщи разходи по монтаж, подмяна и други без прилагане на
обезценка. В случая независимо, че вещото лице не е изложило
подробно как е формирало извода за
посочената стойност на ремонта по средни пазарни цени след като не е оспорено
заключението с оглед на чл.200, ал.3 ГПК докато трае изслушването или да бъде
поискано допълнително или повторно заключение, когато не е обосновано и да възниква съмнение за неговата правилност,
което също следва да се обоснове от оспорващата страна независимо, че с оглед
на чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с останалите доказателства по делото, при липсата на специални
знания в областта на цените на части и труд на МПС и при компетентността на
вещото лице, която също не е оспорена, неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че неправилно е
кредитирано заключението на САТЕ от
първоинстанционният съд, което е било дало
цени по официален вносител, а не по пазарни цени. Изрично в заключението
си вещото лице е посочило, че цените както на части, така на и труд са към момента на увреждането и са по средно пазарни цени и по втората задача по
опис на увредените части по щетата при застрахователя. Поради което след като е
заплатена от застрахователя сумата от 3 327,29лв. по същата щета
основателен и доказан е предявения иск като частичен за сумата от
1000лв.-обезщетение за щетите по МПС, нанесени на 10.12.2014год. при палеж на застрахования
автомобил.
При съвпадане на
крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора при неоснователност на въззивната жалба не
се дължат разноски на въззивника, а на въззиваемата страна, която не е
направила искане за присъждане на разноски, а и няма доказателства за направени
такива пред въззивна инстанция.
Така мотивиран,
Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171579 от 13.07.2017г. на СРС, I ГО, 26-ти състав,
постановено по гр.д. №79786/2015 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.