Р
Е Ш Е Н И Е № 260082
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 17.12.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на трети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав М.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ. 2. мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Галина Георгиева като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 438 по описа за 2020 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260045/10.09.2020 год. по гр. дело
№ 1288 по описа на Шуменски районен съд за 2020 год. съдът на основание чл. 150 от Семейния кодекс е изменил размера на определената с влязло в сила решение № 535 от 05.06.2018 г. по бр. д. № 1037/2018 г. по описа на Районен съд
- Шумен
издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК, дължима от С.М.Х. в полза на малолетното му дете С.С.Х.,
действащо чрез своята
майка и законен представител М.Н.З. като я е увеличил от 140 лв. на 300 лв. месечно, считано от
датата на предявяване на иска за изменението - 10.07.2020 год., с падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, до настъпването на законни
предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката.
Недоволен
от така постановеното решение остава ответникът в
първоинстанционното производство. Счита
същото за неправилно и необосновано.
Излага, че ищцата реализира доход от допълнителна дейност като маникюрист,
поради което разполага с достатъчно средства да издържа детето и увеличение на
определената вече от съда по споразумение между страните издръжка не е
необходимо. Твърди, че неправилно съдът не е взел предвид твърдените от него в
отговора обстоятелства, че по време на брака си страните теглили потребителски
кредит на стойност 15000 лева, който се изплащал изцяло от ответника, като
помежду им е имало устна договорка, че вместо ищцата да заплаща половината от
кредита, той ще бъде погасен изцяло от ответника. Излага, че тъй като
половината от кредита се равнява на дължимата издръжка за 4 години, страните са
постигнали съгласие, че с погасяване на кредита, ответникът няма да дължи
издръжка на детето за следващите 4 години. Счита, че съдът неправилно го е
приравнил с гражданин на чужда държава, вместо с емигрант, в резултат на което необосновано
е приел, че реализира месечни доходи в размер на 2800 паунда. Моли
решението в атакуваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлена исковата претенция за горницата над 152, 50 лева до
присъдените 300 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемата, действаща чрез процесуалния си представител адв. С.Е.,*** е
депозирала писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на
жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените в
настоящото производство съдебно деловодни разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото Удостоверение за раждане се установява, че страните по
делото имат общо дете С.С.Х., родено на *** год.
Видно
от приложеното по делото Решение № 535 от 05.06.2018 г.
по бр. д. № 1037/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен гражданският брак
между страните е прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото
споразумение по чл. 51 от СК, съгласно което упражняването на родителските права над
малолетното дете е предоставено на майката М.З., като е
определен режим на лични контакти на детето с бащата и същия е осъден на
месечна издръжка от 140 лв., считано от 01.05.2018г., платима от 1-во до 15-то число
от месеца, за който се дължи, до настъпване на
причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно с лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че страните живеят поотделно във Великобритания.
От приложеното заверено извлечение от регистъра по Закона
за гражданската регистрация от 1953 год., както и от Удостоверение за раждане №
********** е видно, че ищцата има второ дете В.К.Д., родено на *** год. Като
баща на детето фигурира К.В.Д., с когото ищцата към момента живее на съпружески
начала във Великобритания.
От
представеното
писмо отБ.Н.П.А.от 25.06.2020
год. се
установява, че детето е записано в училището от 1 юли 2020 год.
От представената фактура № 394/ 01.09.2020 год., изд. от Български
образователен център в С.(Българско училище „*“, С.) е видно, че на детето С.Х.
са предоставени образователни услуги на стойност 150 паунда.
Приложено е Писмо, издадено на 07.10.2019 год. от
Министерство на вътрешните работи на Обединеното Кралство, с което на ищцата е
предоставен временен статут за уседналост, по силата на който получава
разрешение за временно влизане или пребиваване в Обединеното Кралство за срок
от 5 години.
С писмо, изд. от „Агенция приходи и митници“ на Нейно
Величество ищцата е уведомена, че от 25.02.2019 год. ще получава детски
надбавки в размер на 20,70 британски лири седмично.
Представено е споразумение за наем от 13.01.2019 год., в
което като наемател е посочен К.Д.- лицето, с което ищцата съжителства. Липсва
информация за размера на договорения месечен наем.
От приложеното данъчно извлечение от сметка за 2018 год.
е видно, че за периода от 15.02.2019 год. до 31.03.2019 год. ищцата и
партньорът й са заплатили такса в размер на 151,49 паунда.
По делото е представено Удостоверение изх. № 1739/
29.06.2020 год. на СИС при РС Шумен, от което е видно, че на 26.08.2019 год. е
образувано изпълнително дело № 170/2019 год. с взискател ищцата като майка и
законен представител на малолетното дете С.С.Х. и длъжник ответника по изп.
лист № 1693/ 20.08.2019 год., изд. по гр. д. № 1037/ 2019 год. по описа на ШРС,
с който длъжникът е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в
размер на 140 лева, считано от 01.05.2018 год. със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като издръжката се дължи от 1-во до 15-то число на месеца,
за който се отнася. Посочено е, че общият размер на дълга към датата на
издаване на удостоверението възлиза на 3360 лева. Взискателката към същата дата
е получила 993,71 лева, а дължимата неполучена сума е в размер на 2366,29 лева.
От приложеното копие от Уведомително писмо вх. №
3025/20.10.2020 год. от Районна прокуратура – Шумен е видно, че на 16.10.2020
год. е образувано досъдебно производство по отношение на ответника за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това че в периода от м. февруари 2019
год. до м. октомври 2020 год. в гр. Ш. не е изплащал повече от две месечни
вноски за издръжка на детето си след като е бил осъден с влязло в сила решение.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства за
заплатени от ответника задължения по воденото срещу него изпълнително дело №
170/2019 год. на СИС при РС – Шумен в общ размер на 1100 лева.
Представен
е Договор за потребителски кредит от 19.03.2015г.
с № 1503160917467430, сключен от страните по делото с „Райфайзенбанк България“ ЕАД
за сумата от 14462 лв.
за срок от 10 години. Кредитът към момента е
изцяло погасен от ответника.
По делото е приложена декларация от 27.07.2020 год., с
която ответната страна С.Х. декларира, че не работи по трудов договор и не е
осигурен в Кралство Великобритания.
По твърдения на майката същата е в майчинство след
раждане на второто си дете, поради което не полага труд и не реализира доходи.
От
социален доклад с изх. № ПР/Д-Н/141-002/20.08.2020 г. на Дирекция
"Социално подпомагане" Шумен, изготвен след посещение на социален
работник на жилището, в което майката пребивава заедно с детето, когато са в
България, се установява, че грижи за детето се полагат от майката. Детето в
момента живее постоянно в Кралство Великобритания, където посещава българско и
английско училище. По данни на майката в английското училище се заплаща такса
за храна в размер на 60 паунда. Детето посещава извънкласни дейности, за които
майката твърди, че заплаща такси съответно в размер на 40 паунда месечно – за
народни танци, 80 паунда месечно – за уроци по китара и 30 паунда месечно – за
футбол. В момента майката не работи, тъй като има дете, ненавършило 1 година и
получава социално майчинство в размер на 300 паунда и детски добавки в размер
на 140 паунда месечно. Пред социалния работник майката е заявила, че детето
контактува само с близките и роднините си по майчина линия, като баща е виждал
сина си само веднъж за последните 5 години.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. И.И. и С.И., водени от ищцата и свид. Ц.Х., водена от ответника.
Свид. И.И.излага, че и двете страни живеят във Великобритания,
като ищцата има две деца. Сочи, че от ищцата е чувала, че детето С.посещава
извънкласни занимания – футбол, китара, народни танци, като лично тя е виждала
детето да свири на китара. Твърди, че по думи на ищцата, за българското училище
последната заплаща такса в размер на 150 паунда на година, а за извънкласните
дейности – 40 паунда месечно. Разказва, че от разговор по телефона между неин
приятел и ответника е чула, че ответникът се похвалил, че работи в конеферма и
живее в стаичка, осигурена от работодателя му, за която не плащал наем. Свид.
С. И., майка на ищцата, също твърди, че внучето й посещава уроци по китара,
народни танци и футбол, като излага, че уроците по китара струват 10 паунда на
час, а детето ходи 2 пъти седмично. Сочи, че жилището, в което живее
семейството на ищцата представлява двуетажна къща, а месечният наем е в размер
на 1100 паунда. Споделя, че от разговор с ответника е научила, че последният
работи в конеферма във Великобритания и живее с дъщерята на собственика.
Излага, че ищцата не е завършила курс за маникюристка и не работи като такава.
Свидетелката твърди, че страните са разделени фактически от 2015 год. Сочи, че
не е знаела, че заедно са изтеглили кредит. Свид. Ц.Х., сестра на ответника,
изцяло подкрепя твърденията на ответника, че между страните е съществувала
устна договорка, че ако последният погаси с лични средства тегления от тях
кредит, ищцата няма да претендира от него издръжка за общото им дете за
следващите 4 години. Разказва, че след като ищцата се преместила във
Великобритания, спряла да комуникира с ответника. Излага, че брат й работи в
конеферма 2-3 дни в седмицата и получава възнаграждение в размер на около 600
паунда. Сочи, че живее в стая, предоставена му от работодателя, за която
заплаща наем, но не може да посочи в какъв размер. Разказва, че в момента не е
доволен от местоработата си, но тъй като не владее добре езика, му е трудно да
си намери по-добре платена длъжност. Твърди, че ищцата работи като маникюристка
и има страница във фейсбук, където рекламира работата си.
Между страните няма спор, а и от събраните доказателства се
установява, че за въззивницата
съществува алиментно задължение и по отношение на другото й дете В.К.Д., родено на *** год.
Липсват данни за наличие на алиментни задължения на
жалбоподателя към трети лица.
Установи се, че към момента майката е в майчинство, не
реализира трудови доходи, а получава социално майчинство в размер на 300
паунда и детски добавки в размер на 140 паунда месечно.
По твърдения на жалбоподателя, същият работи в конеферма
и реализира месечно трудово възнаграждение в размер на 600 паунда, от които
заплаща 300 паунда за наем на помещение. Доколкото не са
представени доказателства за доходите на въззивника, следва да се приеме, че последният
реализира минималния месечен доход за страната, в която пребивава - в случая
Кралство Великобритания, който възлиза на около 1500 паунда месечно (при ставка
от 8,72 паунда на час).
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с пр. осн. чл. 150 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,
като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
По
делото не е спорно, че страните са родители на малолетното дете С.С.Х., като същото учи в Български
образователен център в С.(неделно българско училище „*“, С.), а от 1 юли 2020
год. е
записано в *.
Не се спори също, че от
датата, на която е била определена предишната издръжка на детето С.(05.06.2018
г.) в размер на 140 лева до настоящия момент е изминал период от повече от 2
години и половина. Детето към момента е навършило 7 годишна възраст. Безспорно,
с нарастване на възрастта са нараснали и потребностите на детето от средства за
издръжка - за храна, облекло и лични нужди. Освен
това следва да се съобрази и обстоятелството, че детето постоянно пребивава във
Великобритания, където видно от представените по делото доказателства посещава Българско училище, а от лятото на 2020 год.
е записано и в английско училище. Не се спори, а и от събраните гласни
доказателства (показанията на свид. И.И., незаинтересувана от изхода на делото)
се установява, че то посещава извънкласни дейности (уроци по китара, футбол и
народни танци), което съответно налага необходимостта от допълнителни
разходи, които следва да бъдат разпределени между родителите. Следва да се
съобрази обстоятелството, че майката има алиментно задължение и към другото си
малолетно дете В.. От друга страна, за бащата липсват наведени твърдения и
представени доказателства за наличие на алиментни задължения към трети лица.
Налице е както изменение на
нуждите на издържаното дете, така и изменение във възможностите на родителите
му, доколкото същите трайно пребивават в Кралство Великобритания, където
полагат труд.
От събраните по делото доказателства се установи, че и
към момента майката е в майчинство и получава единствено социално
майчинство в размер на 300 паунда и детски добавки в размер на 140 паунда
месечно. Не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдението на жалбоподателя, че платеното майчинство било 9 месеца, поради
което и възражението му, че от 24.10.2020 год. ищцата следвало да се завърне на
работа, се явява неоснователно. Освен това по данни от официалния сайт на
Националната здравна служба на Кралство Великобритания, майчинството там е с
продължителност 52 седмици (1 година). Недоказани останаха и твърденията на
ответника, че ищцата е маникюристка и реализира доходи от такава дейност.
Показанията на свид. Х.в тази част, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК, не следва да бъдат кредитирани, доколкото не бяха събрани други
надлежни доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя.
Тъй като липсват доказателства за доходите на С.Х., настоящият съдебен състав приема, че последният реализира минималния
месечен доход за страната, в която пребивава - в случая Кралство Великобритания,
който възлиза на около 1500 паунда месечно (при ставка от 8,72 паунда на час).
Предвид изложеното, за нуждите на детето С., при съобразяване на неговата
възраст, конкретните му потребности от храна, облекло, учебни пособия, разходи
за извънкласни дейности, липсата на изключителни нужди извън общоприетите,
обстоятелството, че детето живее в Кралство Великобритания, където жизненият
стандарт е по-висок, както и финансовата възможност на родителите, съдът
намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 500 лв.
Предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането на детето се
полагат от майката, която в момента не получава доходи от трудова дейност,
справедливо е заплащането на по-голямата част от издръжката да се присъди в
тежест на бащата, като същият следва да заплаща 300 лева, а остатъкът следва да
се заплаща от майката. Така определената издръжка се дължи считано от датата на
завеждане на исковата молба - 10.07.2020г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд неправилно бил приравнил ответника на гражданин на
чужда държава, а не на емигрант. В случая безспорно се доказа, че ответникът от
няколко години живее и работи в Кралство Великобритания. От показанията на
сестра му става ясно, че преди е работил в автомивка, а сега работи в
конеферма. Твърденията, че имал намерение да се връща в България, защото не бил
доволен от доходите си, не променят тези изводи на съда. Липсват данни това
намерение да е реализирано, напротив жалбоподателят продължава да пребивава и
да работи в Кралство Великобритания. Освен това, никъде в
решението си първоинстанционният съд не е посочил, че ответникът е в състояние
да реализира месечен минимален доход в размер на 2800 паунда, каквото твърдение
е наведено с въззивната жалба. Районният съд е пресметнал, че минималното
месечно възнаграждение, което може да реализира ответника в Кралство
Великобритания е 1500 паунда, които се равняват на приблизително 2800
лева.
С оглед изложеното, решението на първоинстанционния
съд, с което е изменил размера на първоначално определената издръжка, дължима
от жалбоподателя на малолетното му дете, като я е увеличил от 140 на 300 лева,
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство, с оглед релевираното искане в полза на
въззиваемата следва да се присъдят и сторените
пред настоящата инстанция разноски. В случая е
оказана безплатна адвокатска защита от адвокат С.Е. *** по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата и следва на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят да се
осъди да заплати на адвокат Е. сумата от 300 лв. възнаграждение определено на
осн. чл. 7, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260045/10.09.2020 год. по
гр. дело № 1288 по описа на Шуменски районен съд за 2020 год. в частта, с която на основание чл. 150 от Семейния кодекс е изменен
размерът на
определената с влязло в сила решение № 535 от 05.06.2018 г. по бр. д. № 1037/2018 г. по описа на Районен съд
- Шумен
издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК, дължима от С.М.Х. в полза на малолетното му дете С.С.Х.,
действащо чрез своята
майка и законен представител М.Н.З. като я е увеличил от 140 лв. на 300 лв. месечно, считано от
датата на предявяване на иска за изменението - 10.07.2020 год., с падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, до настъпването на законни
предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 от ЗА С.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на адв. С.З.Е.,*** сумата от 300
лева - адвокатско възнаграждение.
На
осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.