РЕШЕНИЕ № 92
гр.
Кнежа, 02.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая
Кончарска,
при
секретаря Красина Давидова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска
Гр. дело № 326 по
описа на съда за 2019 година и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Предявен е и насрещен, отрицателно
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на ЕТ „С.И.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.” № **, представляван от С.С.И., чрез адвокат С.Ч.
от ПлАК, срещу Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ИСКЪР“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ст., общ. И., ул. ”И.” № *, представлявана от председателя Е.Г.Ц.,
с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че 40 % от 2 (два)
недвижими имота, а именно: РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА с телфер, инв. № 41 – масивна
едноетажна сграда със застроена площ 498 кв.м. и МЕТАЛЕН НАВЕС, инв. № 72 –
масивна едноетажна сграда със застроена площ 720 кв.м., находящи се във ІІ-ри
стоп. двор на б. ТКЗС „9-ти септември“ с. Ст., са собственост на
ищеца, като бъде отменен на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание давностно владение № 125, том ІІІ, рег.№ 1504, дело № 435
от 08.06.2009 г. на В. Р. – нотариус с рег.№ 550 на НК, с р-н на действие РС Кн., в частта по т.2 и т.10 до размера на
претендираните идеални части, както и да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде
владението на 40 % ид. части от двата имота. Претендират се деловодни разноски.
С молбата е направено искане за допускане до участие в
процеса на трето лице – помагач на ищеца, а именно РД – Р., АДВ гр. Пл.
(понастоящем ТД на НАП – В. Т., офис Пл.).
С доуточняваща молба – л. 82-85 от делото, ищецът е
посочил актуалните граници и съседи на имотите, предмет на настоящото
производство.
Исковата молба и
доуточняващата молба са вписани в Служба по вписванията – гр. Кн. на
27.05.2019 г.
С исковата молба ищецът е поискал на основание чл. 397, ал.1, т.1 вр.
чл.
389, ал.1, във вр с чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК съдът да допусне обезпечение на иска, като наложи обезпечителна мярка – налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти
(сгради).
С определение № 325/19, постановено в з.з. на 27.05.2019 г. – л.87-91 от
делото, съдът е допуснал обезпечение на висящ иск по
настоящото дело и е
определил обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“
върху процесните два недвижими имота, находящи се в землището на с. Староселци, обл. Плевен, като е издал обезпечителна заповед след представяне на парична
гаранция в размер на 268.55 лв. (двеста шестдесет и осем лева и 55 ст.).
С разпореждане от 27.05.2019 г. исковата молба и приложенията към нея са
изпратени със съобщение по чл. 131 от ГПК на ответната страна и третото лице –
помагач.
В срока за отговор на ИМ, в канцеларията на съда е
постъпил писмен такъв от ответника Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
„ИСКЪР“, ЕИК *********, със седалище: с. Ст., представлявана от Е.Г.Ц., чрез пълномощника – адв. И.Т. от САК – л.
295-299 от делото, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на така предявените искове.
Едновременно с отговора е депозиран и насрещен иск – л.116-118, с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК против ЕТ „С.И.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес: гр. Кн., ул. „С.” № **,
представляван от С.С.И., с който
ответникът – ищец по насрещния иск моли съда да признае за установено по
отношение едноличния търговец, че не е собственик на 40% от следните недвижими
имоти: МЕТАЛЕН НАВЕС с площ 750 кв.м., който по Договора за продажба на
имущество по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ от 10.08.1994 г. представлява
метален навес с инв.№ 72, която сграда е построена в собствен имот № 387002 по
плана на земеразделяне на землището на с. Староселци и РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА с
площ 498 кв. м., която по Договора за продажба на имущество по реда на чл. 48,
ал.8 от ППЗСПЗЗ е с инв.№ 72, която сграда е построена в собствен имот, находящ
се в землището на с. Староселци. Претендират се разноски по делото.
С разпореждане от 23.08.2019 г. насрещната ИМ, ведно с
приложенията е изпратена на ищеца и третото лице – помагач със съобщение по чл.
131 ГПК.
В срок в деловодството на съда е постъпил отговор от
ищеца – ответник по насрещния иск, с който се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на насрещната искова претенция – л. 290-294.
Третото лице – помагач, допуснато до участие в
производството с определение в з.з. на 25.11.2019 г., не е депозирало отговор
както на ИМ, така и на насрещната искова молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложени са: Постановление за възлагане на недвижим имот № 0591/2001/201756/30.01.2007
г. на Публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Пл.); Протокол за
въвод във владение № 0591/2001/201758/30.01.2007 г. на Публичен изпълнител при
РД – Р. на АДВ; Постановление за възлагане на недвижим имот №
11900/2004/000078/19.11.2008 г. на Публичен изпълнител при РД – Р. на АДВ; Постановление
за възлагане на недвижим имот № 11900/2004/000096/24.04.2009 г. на Публичен
изпълнител при РД – Р. на АДВ; Нотариален акт за право на собственост на недвижим
имот, придобит на основание давностно владение № 125, том ІІІ, рег.№ 1504, д.№
435 от 2009 г. на В. Р. – нотариус с район на
действие РС Кн., с рег. № 550 на Нотариалната камара, вписан в
Служба по Вписванията с Вх.рег.№ 985 от 08.06.2009 г., Акт 170, том ІІІ, д.№
540; Договор за продажба на имущество от 10.08.1994 г., вписан в Служба по
вписванията – Пл. на 09.09.2003 г., том ХІ, № 91; Договор за продажба
на имущество от 10.08.1994 г., вписан в СВ – Плевен на 09.09.2003 г., том ХІ, №
95; Договор за замяна на недвижими имоти № 7 от 19.01.2006 г., вписан в СВ – Пл. на
20.01.2006 г., том ІІІ, № 268; декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижими имоти от 2010 г. от ЕТ „С.И.“; извлечения от счетоводни документи
на ЕТ; документи за платени данъци и такси от ЕТ; удостоверения за данъчна
оценка и скици; декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижими имоти от ЗКПУ „И.“ от 2013 г. и 2019 г.; заверени
копия на изпълнително дело №
11900/2004/000078/19.11.2008 г. на публичен изпълнител РД Р., АДВ и изп. дело № 591/2001 г. на публичен изпълнител
РД Русе, АДВ.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в
тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното и прието по делото Постановление за възлагане на
недвижим имот № 0591/2001/201756/30.01.2007 г. на Публичен изпълнител при РД –
Р. на АДВ (с месторабота ИРМ – Плевен), постановено по Изпълнително дело № 591/2001 г. по описа на същата дирекция, вписано в СВ при РС – Пл. на 28.03.2007 г., след
проведен на 22.01.2007 г. търг за продажба на недвижими имоти и идеални части
от недв. имоти, собственост на длъжника ПТК „Съдружие“ 93“ – с. Ст., на ищеца са възложени идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в с.
Староселци, общ. Искър, с ЕКАТТЕ 69095, а именно:
- 12/100 (дванадесет стотни) идеални части
от Ремонтна работилница с телфер, инв.№ 41 – масивна едноетажна сграда със
застроена площ общо 498 кв.м., състояща се от едно помещение с монолитен носещ
скелет - греди, колони, метални обтегачи и 6 бр. складове и работилници; в
основната ремонтна сграда е монтиран кран с телфер; покрива е двускатен покрит
с керемиди; стените са от тухлени зидове, измазани с мазилка; под - бетонова
настилка; основи - бетонови; дограма - метална; наличие на ел. захранване;
водоснабдяване прекъснато; строена около 1975 г.; добро състояние, използва се
по предназначение; находяща се във II-ри стоп. двор на бившето ТКЗС „9-ти септември“ с. Ст., при граници и съседи: север -
битова административна сграда с инв. № 39, запад - необработваеми
земи, юг - общински път и изток - стара техническа работилница с инв. № 42, за сумата от 8 900.00 лв.;
-12/100 (дванадесет стотни) идеални части от Метален
навес, инв. № 72 – масивна едноетажна сграда
със застроена площ 720 кв.м., с метална носеща конструкция, от метални ригели, столици, покрита с етернит; двускатен покрив;
тухлени зидове от две страни; под - бетонова настилка; основи -бетонови;
строена около 1975 г.; добро състояние, ползва се по предназначение, находящ се
във II-ри стоп. двор на бившето ТКЗС “9-ти септември” с. Ст., при граници и съседи: север - асфалтова площадка,
запад - общински път, юг - необработваеми земи, изток - асфалтова площадка, за
сумата от 4 700.00 лв.
От съдържанието на постановлението се установява, че
купувачът е заплатил предложената цена за ид. части от описаните по-горе
недвижими имоти (сгради).
С Протокол за въвод във владение № 0591/2001/201758/30.01.2007 г. ЕТ „С.И.” с ЕИК ********* е бил въведен във владение на
описаните по-горе недвижими имоти.
От представените и приети по делото Постановление за възлагане на
недвижим имот № 11900/2004/000078/19.11.2008 г. на Публичен изпълнител при РД –
Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Плевен), постановено по Изпълнително дело № 11900/2004
г. по описа на същата дирекция, вписано в СВ при РС – Кн. на 25.11.2008 г., ДВ.Вх.рег.№ 2366, том V и Постановление за възлагане на недвижим имот № 11900/2004/000096/24.04.2009
г. на Публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Пл.),
постановено по Изпълнително дело № 11900/2004 г. по описа на същата дирекция, вписано
в СВ при РС – Кн. на 16.07.2009 г., ДВ.Вх рег.№ 1264, том ІV, акт 96,
е видно, че на ищеца са били възложени
още 28% (двадесет и осем процента) от правото на собственост върху гореописаните
недвижими имоти – Ремонтна работилница, инв.№ 41 и Метален навес, инв. № 72, собственост на длъжника ЗКПУ „Справедливост“
/в ликвидация/ - с. Ст..
И в двете постановления е отразено, че купувачът – ищец ЕТ „С.И.“ е
заплатил дължимите за идеалните части суми.
По искане на ответника е открито производство по чл. 193 ГПК във връзка с
оспорването на истиността по отношение на съдържанието на представените от
ищеца постановления за възлагане на недвижими имоти и протокол за въвод във
владение, които последният заявява, че ще ползва.
Представени са от третото лице – помагач и са приети по делото заверени
копия на материалите по изп. дело № 591/ 2001 г. и изп. дело № 11900/ 2004 г. –
двете по описа на Регионална дирекция – Русе на Агенцията за държавни вземания.
Видно от съдържащите се в изпълнителните дела писмени доказателства, за собствеността
на процесните два обекта – ремонтна работилница с инв.№ 41 и метален навес с
инв.№ 72, били представени на публичния изпълнител от длъжниците ЗКПТУ
„Съдружие 93“ и ЗКП „Справедливост“, впоследствие и от ЗКПУ „Искър“, договори
от 10.08.1994 г. за продажба на имущество от ТКЗС в ликвидация със съответните
суми, определени с Протокол на Ликвидационния съвет от 18.07.1994 г. От така
представените договори публичният изпълнител установил, че горепосочените
обекти са притежавани в съсобственост от трите кооперации, като с най-голям дял
(60%) била ПТК (ЗКПУ) „И.“. Действително единствено договорът на тази кооперация бил вписан в
Службата по вписвания, но това обстоятелство не може да бъде достатъчно
основание да приеме, че същата кооперация е била единствен собственик на
процесните обекти. От представените на публичния изпълнител договори за
продажба същият установил, че длъжникът ПТК „Съдружие 93“ – с. Ст.
притежава 12/100 ид. части от ремонтна работилница с телфер, инв.№ 41, с площ
498 кв.м. и 12/100 ид. част от метален навес с площ 720 кв.м., а ЗКПУ
„Справедливост“ – 48/100 ид. части от същите обекти.
Видно от материалите по двете изпълнителни дела, преди провеждането на
търговете с тайно наддаване за продажба на процесните два недвижими имота съсобствениците,
вкл. ПТК (ЗКПУ) „Искър“, са били поканени да закупият притежаваните от
длъжниците ЗКПТУ „Съдружие 93“ и ЗКП „Справедливост“ /в ликвидация/ идеални
части от тях.
Разпитани в качеството на свидетели по делото са Ч.Д., изпълнявал през
периода м. април 2007 г. – м. декември 2009 г. длъжността „публичен изпълнител“ при АДВ, РД –
Р., с месторабота – Пл.; В.П. и Л. Х., както и В.Н., също заемала длъжност „публичен изпълнител“ при РД – гр.
Р. на АДВ (с месторабота ИРМ – Пл.). Всичките са категоричин, че съответно
положените в оспорените документи (постановления за възлагане на недвижим имот
и протокол за въвод във владение) подписи са техни.
От показанията на св. Ч. Д., обективирани в Протокол от о.с.з.,
проведено на 11.03.2020 г., се установява, че същият в качеството си на
публичен изпълнител в рамките на образувано изпълнително дело се снабдявал с
документи, които да легитимират съответния длъжник като собственик на конкретен
имот. Собствеността била установявана освен чрез документи, предоставяни от
длъжника, така и чрез справки от имотния регистър, или от трети лица, а описите
на имоти били извършвани на място.
Видно от показанията на св. В. Н., изпълнявала длъжността публичен
изпълнител в периода 18.05.2005 г. – 02.03.2007 г. (протокол от о.с з. на
09.07.2020 г.), след образуване на изпълнително дело се изпращала покана
(съобщение) за доброволно изпълнение до задълженото лице със 7-дневен срок за
изпълнение. При неплащане се извършвало проучване за имуществото на длъжника
чрез справки от Агенция по вписвания, служба Местни данъци и такси за недвижими
имоти или от други институции за земеделската и горска техника. Председателите
на кооперации съдействали и представяли документи за собственост на имоти, прим.
по възстановяване на имущество от ТКЗС, както и такива за собственост на машини.
След установяване имуществото на длъжника бил извършван опис на място и се
изготвяла оценка от вещо лице. Едва след това се пристъпвало към продажба на
имуществото. В практиката си свидетелката провеждала търгове с тайно наддаване.
Процедурата приключвала с издаване на поставновление за възлагане на имота. По
искане на спечелил търга участник впоследствие се съставяли на място и
протоколи за въвод във владение.
От показанията на св. В. П. се установява, че същата работи като адвокат
и в това си качеството била могократно ангажирана в миналото от ЕТ „С.И.“. П.
свидетелства, че няма ясен спомен за извършения в с. Староселци въвод във
владение, но е категорична, че положеният в оспорения протокол (протокол за
въвод във владение № 0591/2001/201758/30.01.2007 г.) подпис е неин и че след
като го е подписала като свидетел е присъствала
на извършения на дата 30.01.2007 год. въвод.
Св. Х. също е категоричен, че е присъствал на въвода във владение на
ищеца, извършен на 30.01.2007 г. в с. Ст. и е подписал протокола.
Съдът
кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се показанията на
свидетелите, които са обосновани на непосредствените им впечатлечия и
кореспондират с представените от третото лице – помагач и приети по делото
писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело № 591/ 2001 г. и изп. дело № 11900/ 2004 г. – дв. на публичен изпълтнител
при РД Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Плевен).
От писмените доказателства и свидетелските показания се установява по
безспорен начин, че процедурата по осребряване на
имуществото на длъжниците ПТК „Сдружение 93“ – с. Староселци и ЗКПУ „Справедливост”
/в ликвидация/ – с. Староселци, респ. провеждането на търговете с тайно
наддаване е била спазена, съобразно изискванията на действалата
нормативната законова уредба. Двете кооперации са били собственици на общо
40/100 идеални части (ЗКПТУ „Съдружие 93“ е притежавала 12/100 ид.ч., а ЗКП
„Справедливост“ – 28/100 ид.ч.) от недвижимите имоти, предмет на настоящото
производство. За купувач на идеалните части от процесните имоти, след проведените
търгове с тайно наддаване в рамките на образуваните изп. дела №№ 591/ 2001 г. и 11900/ 2004 г. по описа на РД Р. към
АДВ, е бил обявен именно ЕТ „С.И.“. С постановления
за възлагане на недвижими имот №№ 0591/2001/201756/30.01.2007 г.,
11900/2004/000078/ 19.11.2008 г. и 11900/2004/000096/24.04.2009 г. – вс. на Публичен
изпълнител при РД – Р. на АДВ (с месторабота ИРМ – Пл.), на ищеца ЕТ „С.И.“ са били възложени
първоначално12/100 ид. части от процесните два имота, като същият е бил въведен
във владение с протокол за въвод № 0591/2001/201758/30.01.2007 г., а
впоследствие още 28% от правото на собственост върху същите имоти.
От допуснатите на основание чл. 176 ГПК обяснения на
страна – С.С.И. и изслушани в с.з. на 02.09.2020 г. се установява, че като
собственик на едноличен търговец същият е участвал в проведените от АДВ, РД –
Русе, търгове с тайно наддаване за продажба на идеални части от процесните имоти
и е бил обявен от публичния изпълнител за купувач на общо 40% от правото на
собственост върху двата имота.
Видно от удостоверение с изх.№ ПО 24-16/ 20.12.2018 г., издадено от ОС
„Земеделие” – гр. Кн., офис И., Ремонтна работилница с
инв.№ 41, описана в
постановление за възлагане на недвижим имот № 0591/2001/201756/30.01.2007 г. се
намира в парцел № 3 от „Машинен двор“ на с. Ст. по
Протокол на Парцеларен план от 11.07.1994 г., същият е идентичен с имот №
386002 по КВС, а Метален навес с
инв.№ 72 в постановление за възлагане на недвижим имот №
0591/2001/201756/30.01.2007 г. се намира в парцел № 28 от Зърноплощадка на с.Ст. по
Протокол от Парцеларен план от 11.07.1994г., като същият е идентичен с имот №
387019 по КВС.
Видно от издадената пълна история на имот № 387019 в землището на с.
Староселци, общ. И., от 20.12.2018 г., издадена от ОСЗ – Кн.,
същият е получен от разделянето на имот № 387002.
Ищецът твърди, че през 2018 г. разбрал, че ответникът се е снабдил с Нотариален акт
за право на собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение № 125, том ІІІ, рег. № 1504, дело № 435 от 08.06.2009 г. на В. Р. – нотариус с рег.№ 550 на НК, с район на
действие РС – Кн.,
вписан в Службата по вписвания с Вх.Рег.№ 989 на 08.06.2009 г., Акт № 170, том ІІІ,
дело № 540/2009 г., за процесните два имота – Метален навес с площ 750 кв.м., с
№ 72 и Ремонтна работилница с площ 493 кв.м., с № 41, без да е изпълнен
фактическият състав на придобивната давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС. Поради това ищецът счита, че нотариалния акт за
собственост на недвижим имот придобит
по давност, в частта по т. 2 и т. 10
следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК до размера на притежаваните от
него 40% ид. части.
Във връзка с предявения иск с
правно основание чл. 108 от
ЗС ищецът
счита, че ответникът не е владял процесните имоти изцяло преди и към датата на съставянето на
НА за собственост на недвижимите имоти – 08.06.2009 г., поради което не са
изпълнени предвидените в закона предпоставки за придобиването им в цялост по
давност.
С
оглед гореизложеното за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита заявена с петитума на ИМ.
С
оглед твърденията на ищеца в ИМ и доводите на ответника, изложени в отговора на
молбата, а именно че ЕТ „С.И.“ не е въвеждан във владение и не е
владял процесните недвижими имоти нито в идеални части, нито изцяло, както и че
праводателят ЗКПУ ”Справедливост” никога не е била собственик на претендираните
в исковата молба недвижими имоти, са допуснати до разпит в качеството на
свидетели по делото – И. П., Т. Хр., Н. Т., И. П. и Цв. Д..
От показанията на св. Ив. П. се установява, че трите действали след
ликвидирането на бившето ТКЗС в с. Ст. кооперации
– ЗКП „Справедливост“, ЗКПТУ „Съдружие 93“ и ЗКПУ „Искър“ са придобили в
съсобственост от ЛС процесните недвижими имоти. И трите кооперации ползвали
заедно работилницата с телфера, докато С.И. не изкупил дяловете на ЗКП
„Справедливост“ и ЗКПТУ „Съдружие 93“ – в ликвидация. Впоследствие И. е ползвал
както работилницата за извършване ремонт на трактор, така и навеса, където през
2007, 2008 и 2009 година складирал бали с люцерна и раздавал рента в натура.
Видно от показанията на св. Т. Христова имотите били ползвани от ищеца
през 2007, 2008 и 2009 г. за раздаване на рента – пшеница и люцерна, а от
наличните при него документи ставало ясно, че е закупил идеални части от сградите.
За процесните имоти ищецът е заплащал редовно дължимите данъци.
Факта на ползване на процесните имоти през горепосочения период от време,
от страна на ищеца, за складиране на селскоспонаска продукция и раздаване на
рента, се установява и от показанията на св. Ив. П., разпитана по искане на
ответника.
Накита Тодорова свидетелства, че в началото на „Демокрацията“ в селото били
сформирани три кооперации – „Искър“, „Справедливост“ и „Съдружие“. Сградите,
които са били собственост на ТКЗС, били продадени чрез търгове, в които
участвали и трите кооперации. Според свидетелката, вероятно трите кооперации са
купували съвместно части от сгради. Ползвали са заедно металния навес и работилницата.
Кооперациите „Справедливост“ и „Съдружие“ не съществуват и най-вероятно
имуществото им е било иззето от Държавни вземания. Имуществото и инвентара на
б. ТКЗС било разпределено между трите кооперации.
Видно от показанията на св. Цветозар Даков, в началото кооперациите в с.
Ст. били три. Делили машини техника и сгради с купюри. През 2014 г.
кооперация „Искър“ правила ремонт на покрива на работилницата. Единствено
кооперацията ползвала навеса. Не знае никой да е оспорвал собствеността на
кооперация „Искър“. Не знае дали останалите две кооперации са продали сами
имуществото си или е било продадено от друг.
По насрещния иск:
Ответникът – ищец по насрещния иск ЗКПУ „Искър“
твърди, че е единствен собственик на недвижимите имоти, предмет на настоящото
производство по силата на Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот,
придобит на основание давностно владение № 125, том ІІІ, рег. № 1504, дело №
435 от 08.06.2009 г. на нотариус с район на действие –
гр. Кнежа.
Твърди, че тези имоти са били придобити от него още през 1994 г. по
силата на договори за продажба на имущество по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ
и от тогава е започнал да упражнява фактическа власт върху тях, като до момента
никой не е оспорвал правото му на собственост върху същите имоти. Твърди, че
имотите не са били предавани във владение на трето лице нито изцяло, нито
идеални части от тях, и никога не е губил владението върху тях. От 1994 г. до момента
Кооперацията е стопанисвала имотите и е правила подобрения в тях. Сочи, че описаните
имоти са били декларирани пред дирекция „Местни данъци и такси“ и включени в
баланса на кооперцията като дълготрайни материални активи.
Твърди, че процедурата, по която ответникът по насрещния иск е придобил
имотите била опорочена, както и че длъжникът по изп. дело „ЗКПУ „Справедливост“
не е бил собственик на имотите, които са били възложени от публичния изпълнител
на ЕТ „С.И.“.
С оглед на това ищецът по насрещния иск счита, че за него е налице правен
интерес от предявяването на отрицателно установителен иск срещу едноличния
търговец, за признаване за установено, че същият не е собственик на 40% от
метален навес с площ 750 кв.м., с инв.№ 72 и ремонтна работилница с площ от 498
кв.м. с инв.№ 72, и двете сгради построени в негов собствен имот в землището на
с. Староселци.
От предсктавените от ищеца по насрещния иск – ЗКПУ „Искър“, протоколи за
продажба на имущество по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ е видно, че ПТК
„Искър“ с пълномощник Ц. И. Ц. през 1994 г. е закупило
имущество, принадлежало на б. ТКЗС с. Ст., вкл.
метален навес № 72 и нова ремонтна работилница № 41 – южната страна.
От представените от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, оригинали на
Протоколи за продажба на имущуство по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ от
10.08.1994 г. е видно, че ПТК „Съдружие 93“ с. Староселци с пълномощник И. Хр. Мл. е
закупило метален навес № 72 и нова ремонтна работилница № 41.
…
Видно от съдържащите се в изп. дело № 591/ 2001 г. и изп.д. № 11900/ 2004 г. – дв.
по описа на РД Русе към АДВ, писмени материали е, че длъжниците ЗКПТУ „Съдружие
93“ и ЗПК „Справедливост“ са били съсобственици заедно със ЗКПУ „Искър“ на
процесните два недвижими имота. И трите кооперации са придобили идеални части
от тези имоти чрез продажба по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ. В съответствие
със заплатените суми, всяка от тях е притежавала дял от собствеността на
сградите, предмет на настоящото производсктво, в съотношение както следва:
ЗКПТУ „Съдружие 93“ – 12 дяла, ЗПК „Справедливост“ – 28 дяла и ЗКПУ „Искър“ –
60 дяла.
Установява се от така представените и приети по делото писмени
доказателства, че ищецът по насрещния иск не е бил единствен собственик на процесните
сгради.
Установено по делото е още, че както ищецът, така и ответникът са подали
данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти пред Община Искър, вкл. за процесните недвижими имоти.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
І. ОТНОСНО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124, АЛ.1
ОТ ГПК
Правен
интерес от иск по чл. 124
ал.1 ГПК е
налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по делото
относно това право. При иск по чл. 124 ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че е
собственик на имота и че упражнява фактическа власт върху същия. С оглед
извънсъдебното оспорване на правата на ищеца
ЕТ „С.И.“, съдът намира, че е налице правен интерес от защита
на неговите
права, поради което предявеният
положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването
произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните върху
процесните имоти.
В
редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 291
ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и когато е
предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по гр.д.№
603/2010г. ІІ г.о.;
решение № 201 на ВКС по гр.д. 449/2010г.;
решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 83/2011г. на ІІ г.о., и др.
Разгледан
по същество, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 77 от
ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. В конкретния казус ищецът в
исковата си молба
и чрез процесуалния си представител претендира, че е
собственик на идеални части от процесните
имоти по силата на постановления за
възлагане от публичен изпълнител, след участието му в проведени в рамките на
изпълнителни дела търгове с тайно наддаване и обявяването му за купувач на
идеални части от имотите.
Проведеното оспорване на
представените от ищеца постановления №№ 0591/2001/201756/30.01.2007
г., 11900/2004/000078/19.11.2008 г. и 11900/2004/000096/24.04.2009 г. на
Публичен изпълнител при
РД – Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Плевен) за възлагане на недвимиж имот –
12/100 ид. ч. и 28% от правото на собственост от недвижимите имоти, предмет на
настоящото произовдство, и протокол за въвод във
владение № 0591/2001/201758/30.01.2007 г. на публичния изпълнител, по
отношение на съдържанието (верността) им, съдът намира за неуспешно. От
представените от третото лице – помагач писмени доказателства, съдържащи се в
изп. дело № 591/2001 г. и изп. дело № 11900/2004 г. – двете по описа на РД –
Русе, АДВ, и от разпита на свидетелите Ч.Д., В.П., Л.Х. и В.Н. се установява,
че обективираните в документите обстоятелства и факти са верни (истински),
както и че положените в официалните документи подписи са техни, т.е. същите са автентични.
Основната
защита на ответника срещу
иска се състои в оспорване на процедурата
по продажба, респ. придобиването от страна на ищеца на идеалните части от
процесните имоти и позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност по
отношение на имотите.
Както беше посочено по-горе,
ответникът не успя да опровергае истинността на представените от ищеца
официални документи, въз основа на които е придобил чрез възлагане от публичен
изпълнител общо 40/100 ид. ч. или 40% от процесните две сгради – ремонтна
работиница с телфер, инв.№ 41 и метален навес с инв.№ 72, находящи се в
землището на с. Ст.. Представените
от ищеца постановления, от които черпи права, са действителни и в този смисъл
оспорването от страна на ответника не е доказано.
Предвид
разпоредбата на чл. 79, ал.1
от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
С
осъществяване на условията по чл. 79, ал.1
ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване
на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била
притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с
придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната
давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините,
поради които владелецът счита имота за свой.
Снабдяването
с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1
от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече
настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв
пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на
ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г. – „Обстоятелството,
че издаването на констативен нотариален акт се извършва по специално
регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на представени писмени
доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност
на направения от него извод относно принадлежността на правото на собственост,
предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно
охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала”.
Фактическият
състав на чл. 79 ЗС
изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е
непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за
своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът
придобива в собственост владеният обект.
В
настоящия случай, както вече се посочи, съсобствеността върху процесните два имота
в землището на с. Ст. е
възникнала през 1994 г., след ликвидиране имуществото на б.
ТКЗС „9-ти септември“ с. Староселци, в полза на трите кооперации – ЗКПУ
„Справедливост“, ПТК „Съдружие 93“ и ПТК „Искър“. Имотите са били ползвани
съвместно от съсобствениците.
В случая се установява по несъмнен начин, че ответникът не е владял
процесните имоти в тяхната цялост преди и към датата на съставянето на НА за
собственост на недвижим имот – 08.06.2009 г., поради което не са изпълнени
предвидените в закона предпоставки за придобиването им в цялост по давност. Същият
не е владял необезпокоявано имотите и в продължение на повече от 10 години след
съставянето на нотариалния акт (ИМ е допзирана в съда на дата 14.05.2019 год.).
Собствеността
не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си, или не
го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Правото
на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже
от него – чл. 99 от
ЗС. Ищецът не се е
отказал от
правото си на собственост, а в настоящото съдебно производство не се установи
по безспорен и категоричен начин, че ответникът
е придобил неговата
част от имотите.
Само
факта на ползване на имотите не е
основание за придобиването им по давност. Поддържането
на имотите само от някой от съсобствениците не съставляват действия,
които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика и не могат да се третират
като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.
Тези действия са такива по обикновено управление и в тази връзка не могат да се
приемат категорично като извършване на своителни действия, които да превърнат
лицата, ползвщи имотите от
държател във владелец на идеалните части на съсобственика,
както и да водят до отблъскване на владението на другия съсобственик и
довеждане до знанието му на
намерението на този
съсобственик да владее
имотите като свои. Ползването на имотите лично е част от правомощията на
съсобственика по чл. 31,
ал.1 от ЗС. Действията, чрез които се осъществява, не отричат правата на
другите съсобственици, поради което не могат и да обосноват извод за несъмнено
владение.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен
начин, че условията на фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно да е
изтекъл предвидения в закона десетгодишен период на владеене, което не само
следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и
да било, не са изпълнени от ответника.
Предвид безспорните факти на действия, доказващи
упражняването на правото на собственост върху процесните сгради след 1994 г. от
страна на съсобствениците „ЗКПТУ „Съдружие“ и ЗКПУ „Справедливост“, така и от страна
на ищеца – чрез раздаването на рента през 2007 г., 2008 г. и 2009 г., продажба
на люцерна, се установява липсата на необходимите предпоставки, за да е
изпълнен фактическият състав на придобивния правен институт – давността в полза
на ответника към датата на съставянето на Нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 125,
том ІІІ, рег.№ 1504, дело № 435 от 2009 г. на В. Р. – нотариус с район на действие
РС – Кн., с рег.№ 550 на НК, вписан в
Служба по вписванията с Вх.рег.№ 389 на 08.06.2009 г., Акт № 170, том ІІІ, дело
№ 540/2009 г. Описаните действия на реално
ползване със съзнанието, че се ползват собствени идеални части от процесните имоти, вкл. от страна на ищеца, води до
едниствения обоснован извод, че съсобственикът не се е дезинтересирал от собствеността
си на идеалните части от процесните сгради, не я е изоставял и е упражнявал
власт като собственик по отношение на същите. Освен това, видно от представената
по делото Хронологична ведомост за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г.,
01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. по сметка 203
/сгради/, ищецът своевременно е отразил придобиването на идеалните части от
имотите в счетоводния си баланс по сметка сгради. Също така видно от приложената
към делото, предоставена от Община Искър информация – Справка, съгласно
Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти,
касаеща процесните сгради, същите са били декларирани към дата 17.05.2007 г.
пред местния орган. Този факт се доказва и от депозираните и приети от Община
Искър декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
и приходни квитанции за периода от 2008 г. до 2019 г., вкл. за платен дължим годишен
данък за процесните сгради и дължима такса битови отпадъци.
Всичко посочено по-горе сочи на действия от страна
на ищеца, с които е упражнявал собственическите си правомощия в пълен обем по
отношение на придобитите идеални части от процесните сгради.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и
доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената сила на
констативния нотариален акт № 125, том ІІІ, рег.№
1504, дело № 435 от 2009 г. на Валерия
Рачева – нотариус с район на действие РС – Кн., с рег.№ 550 на НК, е
опровергана и е доказано несъществуването на удостовереното с него право на
собственост върху
процесните сгради, придобити
от кооперация „ЗКПУ Искър“ с. Ст..
При
така изложените аргументи съдът намира, че предявеният установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1
от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да се приеме за установено
по отношение на ответната кооперация, че едноличният търговец е собственик на
идеални части – 40% от двете сгради, предмет на настоящото производство, в
качеството си на купувач, участвал в публичната продан на същите, проведена от
публичен изпълнител при РД – Русе към АДВ, с изнесено работно място (ИРМ) –
Плевен.
II. ОТНОСНО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 537, АЛ.2
ОТ ГПК
С
исковата молба ищецът ЕТ „С.И.“ е
поискал при уважаване на иска по чл. 124, ал.1
от ГПК съдът да отмени Нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 125, том
ІІІ, рег.№ 1504, дело № 435 от 2009 г. на Валерия Рачева – нотариус с район на
действие РС – Кнежа, с рег.№ 550 на НК, вписан в Служба по вписванията с Вх.рег
№ 389 на 08.06.2009 г., Акт № 170, том ІІІ, дело №540/2009 г., с
който ответникът Кооперация „ЗПКУ
„Искър“ – с. Ст. е
призната за собственик на
процесните сгради по
обстоятелствена проверка.
В
конкретния случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост
на ищеца, а не
констативният нотариалният акт за собственост на недвижим имот, издаден
в рамките на охранително
производство по чл. 587, ал.1
от ГПК (едностранно), който
не се ползва със сила на присъдено нещо (ТР №
11/2013 г. по
т.д. №
11/2012 г. на
ОСГК на ВКС). Всяко лице, което не е участвало в охранителното производство,
може да установява, че посочените лица в акта като собственици не са такива. Не
е необходимо оспорването истинността на акта по чл. 193,
ал.1 от ГПК и извършване на проверка по смисъла на чл. 193,
ал.2 от ГПК. Издаденият НА не
създава право на собственост и лицата, чийто
права са признати, не
стават тепърва собственици, а той само удостоверява това право, което
съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице, неучаствало
при издаването на констативния НА е по
исков ред, като
с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537,
ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице.
При
уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено
изрично искане за това /ТР №
178/86 г. на
ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г.,
постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК/.
В
случая следва да се отмени констативния Нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 125,
том ІІІ, рег.№ 1504, дело № 435 от 2009 г. на В. Р. –
нотариус с район на действие РС – Кн., с рег.№ 550 на НК, вписан в
Служба по вписванията с Вх.рег.№ 389 на 08.06.2009 г., Акт № 170, том ІІІ, дело
№ 540/2009 г., с който ответникът Кооперация „Земеделска кооперация
за производство и услуги „Искър“ – с. Староселци е призната за едноличен собственик на процесните две сгради по
давностно владение до
размера на притежаваните от ищеца ЕТ „С.И.“*** идеални части (40/100 ид. ч. или
40%“).
ІІІ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 108 ОТ ЗС
Предмета
на иска по чл. 108 ЗС е нарушеното вещно право, което по силата на тази
разпоредба включва и правомощието да се иска връщане на вещта. Неговата крайна
цел е да възстанови на собственика владението, когато то е отнето. Процесуална
легитимация ищеца
притежава, тъй като тя следва от твърдяното от него право и обуславя допустимостта на иска, поради
което съдът счита, че искът се явява допустим. Разгледан по същество, същият
е основателен.
В
предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се
включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител
на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането
ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в
случай, че ищецът е признат за такъв.
С
предявения по
чл. 108 ЗС иск ищецът ЕТ „С.И.“ претендира
от ответника ЗКПУ „Искър“ да му предаде
владението на собствените му 40%
от две сгради – ремонтна работилница с телфер с инв.№ 41, с площ 498 кв.м. и
метален навес с инв.№ 72, с площ 720 кв.м. – двете находящи се в землището на
с. Ст., придобити чрез
възлагането им от публичен изпълнител.
За да
е основателна една ревандикационна претенция, е
необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на имота – предмет
на иска, че имотът е във
владение на ответника, както
и че последният
упражнява това владение без правно основание.
От
събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че ищецът е собственик на 12/100
ид.ч. и 28% от процесните две сгради по силата на три постановления за
възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител при РД – Русе, АДВ, след проведени търгове с тайно
наддаване за продажба на недвижими имоти в рамките на изпълнителни дела срещу
длъжниците ЗКПТУ „Съдружие“ – с. Староселци и ЗКПУ „Справедливост“ /в
ликвидация/ – с. Ст..
Правото на собственост на длъжниците
е установено с представените по
делото протоколи за продажба на
имущество по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ, съдържащи се в материалите по
изп. дело № 591/2001 г. и изп. дело № 11900/2004 г. – дв. по описа на РД –
Русе, АДВ.
Собствеността
на имотите се
установи от представените и събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че първата предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск е налице –
ищецът
е
доказал активната си процесуална и материално-правна легитимация, като фактът, че той е собственик на идеални части
от процесните имоти не е пречка да иска ревандикацията им.
На
второ място, от
страна на ответника „ЗКПУ „Искър“ не е
налице отричане, че владее изцяло
процесните имоти към настоящия момент.
Налице
са и втората и третата предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.
Ответникът
владее процесните имоти, което обстоятелство не е било спорно по делото, като
това му владение
е лишено от основание. Неоснователно е неговото
възражение за придобиване на имотите на
годно правно основание – договор
за продажба на имущество по
реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ и/или давностно владение, обективирано в Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит на
основание давностно владение № 125, том ІІІ, рег.№ 1504, дело № 435 от 2009 г.
на нотариус с район на действие РС – Кн..
Доказателствата по
делото сочат, че ответникът
не е бил единствен собственик на процесните две сгради, нито че е придобил
собственоостта им изцяло на основание давностно владение. Ето защо така
предявеният иск се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ НАСРЕЩЕН,
ОТРИЦАТЕЛНО УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124, АЛ.1 ОТ ГПК
Ответникът
– ищец по насрещния иск Кооперация „ЗКПУ „Искър“ сочи, че по силата на
нотариален акт № 125, том ІІІ, рег.№ 1504, дело 435 от 2009 г. на нотариус с
район на действие РС – Кн. е
признат за собственик по давностно владение върху следните недвижими имоти:
МЕТАЛЕН НАВЕС с площ от 750 кв. м., който по Договора за продажба на имущество
по реда на чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ от 10.08.1994 г. представлявал метален
навес с инв. № 72, която сграда била постровена в собствен имот № 387002 по
плана за земеразеделяне на землище с. Староселци и РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА с площ
от 498 кв. м., която по Договора за продажба на имущество по реда на чл. 48,
ал. 8 от ППЗСПЗЗ е била с и.№ 72, която сграда била построена в собствен имот,
находящ се в землището на с. село.
Наведеното от ищеца по насрещния иск придобивно основание давностно
владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт
върху процесните имоти в определен от закона срок, с намерение да се държа
вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал.1
ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт така, както това
е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302
ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена. В този смисъл са задължителни разяснения на
ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В последния случай, за да придобие по давност
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия следва
да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва
отричане на владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане
на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите собственици и
е започнал да държи за себе си с намерението да ги свои, като тези действия
следва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствата се установява, че
с отделни Договори
за продажба на имущество по реда на чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ от 1994 г. трите съществували тогава кооперации в с. Староселци – ПТК „Искър“, ПТК
„Съдружие 93“ и ЗПК „Справедливост“, са придобили срещу съответни суми
процесните две сгради. И трите кооперации са ползвали съвместно така
придобитото недвижимо имущество до момента, в който публичен изпълнител при РД –
Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Плевен), е извършил опис (на 07.04.2006 г.), а
впоследствие е провел търгове за продажба на ид. части от собствеността върху
сградите, принадлежали на длъжниците ЗКПТУ „Съдружие 93“ и ЗПКУ „Справедливост“
– в ликвидация. По повод направено тогава възражение относно собствеността на
сградите от страна на ЗКПУ „Искър“, представлявано от председателя Ц. И., публичният ипълнител е
установил, че имотите са притежавани от трите кооперации в режим на
съсобственост, в съотношение 60:28:12 (60 ид. части - за ЗКПУ „Искър“, 28 ид. ч.
- за ЗКП „Справедливост“ и 12 ид. ч. - за ЗКПТУ „Съдружие 93“).
В хода на настоящотото производство ищецът – ответник не проведе успешно
доказаване на твърденията си, че е бил единствен собственик на процесните
сгради, нито че е владял необезпокоявано същите през периода 1994 г. – 2006 г.
вкл. Напротив, видно както от писмениите доказателства, така и от свидетелските
показания до извършването на описа от публичния изпълнител, впоследствие и провеждането
на публичната продан, двете сгради са били стопанисвани и ползвани едновременно
от трите кооперации в селото.
Твърденията на ищеца по насрещния иск най-общо се свеждат до това, че е
променил субективното си отношение досежно спорните идеални части и е започнал
да владее имотите изключително за себе си. Както се посочи по-горе, за да се
приеме, че това е така, съсобственикът следва да докаже, че е извършил
действия, с които е преобърнал владението и че те са достигнали до знанието на
съсобствениците, вкл. насрещната страна. Ищецът – ответник не успя в рамките на
настоящото производство да докаже посочените обстоятелства. В действителност,
разпитаните по негово искане свидетели установиха, че той осъществява
фактическа власт по отношение на процесните сгради след 2013 г., като ги ползва
и поддържа. С тези свои действия обаче той не е преобърнал държането на чуждите
идеални части във владение. Отдлено от това, ЕТ е имал достъп до сградите през
2007, 2008 и 2009 година и е ползвал същите. Следва да се има предвид също, че
неупражняването постоянно на фактическа власт по отношение на един собствен
имот, не би могло да доведе до загубване на собствеността. Затова и в случаите
на съсобственост, при която един от съсобствениците владее своята идеална част
и държи тази на другия за себе си, той следва да доведе до неговото знание
намерението си да владее имота изцяло като свой.
С
оглед събраните в хода на процеса доказателствата по делото се налага извода,
че ответникът – ищец по
насрещния иск не е
придобил по давност процесните сгради в
продължение на 10 години, тъй като не се установи владението върху имотите да е
било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат
същите като свои собствени в рамките на 10 години както преди
да се снабди с
констативния нотариален акт за собственост, така
и след това.
Отделно от изложеното дотук, следва
да се посочи, че в случая видно от петитума на насрещния иск не е налице
идентичност на посочените в същия имоти с тези, описани в петитума на ИМ. Така
описаните в насрещния иск недвижими имоти не могат да бъдат конкретно
индивидуализирани и отъждествени с имотите в ИМ. Вещта, която се
претендира, трябва да е идентична с тази, която е предмет на правото на ищеца.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и
доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената сила на
констативния нотариален акт № 125, том ІІІ, рег.№ 1504, дело
№ 435 от 2009 г. на Валерия Рачева – нотариус с район на действие РС – Кнежа, с
рег.№ 550 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с Вх.рег.№ 389
на 08.06.2009 г., Акт № 170, том ІІІ, дело № 540/2009 г., в частта по т.2 и
т.10 е опровергана и е доказано несъществуването на
удостовереното с него право на собственост, придобито от ЗКПУ „Искър“ по отношение на
двете процесни сгради.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК
ответникът
ЗКПУ „Искър“ следва да заплати на ищеца ЕТ „С.И.“ направените по делото разноски общо в размер на 833 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, от които: 208 лв. – платена д.т. за образуване на гр. дело, 10 лв. за вписване на ИМ,
15 лв. – д.т. за 3 бр. съдебни удостоверения и 600 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На ответника не следва да се присъждат деловодни разноски, с оглед
отхвърляне на иска
му.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 537,ал.2 от ГПК и чл.108 от
ЗС, Кнежанският районен съд
Р Е Ш И:
По предявения
от ЕТ „С.И.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.” № **,
представляван от С.С.И., чрез адвокат С.Ч. от ПлАК, срещу Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ИСКЪР“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ст., общ. И., ул. ”И.” № *,
представлявана от Председателя Е.Г.Ц., чрез адв. И.Т. от САК, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Кооперация „ЗКПУ „ИСКЪР“ – с. Ст., ЕИК *********, че ищецът ЕТ „С.И.”***216, е собственик на 40/100 идеални части
или 40% (четиридесет процента) от следните недвижими имоти:
1. РЕМОНТНА
РАБОТИЛНИЦА с телфер, инв. № 41 – масивна едноетажна сграда със застроена площ
общо 498 кв.м., състояща се от едно помещение с монолитен носещ скелет - греди,
колони, метални обтегачи и 6 бр. складове и работилници; в основната ремонтна
сграда е монтиран кран с телфер; покрива е двускатен покрит с керемиди; стените
са от тухлени зидове, измазани с мазилка; под - бетонова настилка; основи -
бетонови; дограма - метална; наличие на ел.захранване; водоснабдяване
прекъснато; строена около 1975 год.; добро състояние, използва се по
предназначение; находяща се във II-ри стоп. двор на бившето ТКЗС „9-ти
септември“ с. Ст., при граници и съседи: север - битова административна сграда с инв.№
39, запад - необработваеми земи, юг - общински път и изток - стара техническа
работилница с инв.№ 42, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот №
0591/2001/201756/30.01.2007 г. на Публичен изпълнител при РД – Р. на АДВ (с
месторабота ИРМ – Пл.), постановено по изпълнително дело № 591/2001 г. по описа на същата
дирекция, вписано в СВ при РС – Пл. на 28.03.2007 г., с Дв.Вх.№ 549, том ІХ, Акт 88 и
Постановление за възлагане на недвижим имот № 11900/2004/000078/19.11.2008 г.
на Публичен изпълнител при РД – Р. на АДВ, постановено по изпълнително дело №
11900/2004 г. по описа на същата дирекция, вписано в СВ при РС – Кн. на 25.11.2008 г.,
с ДВ.Вх.рег.№ 2366, том V, а по актуална Скица на сграда № 15-438802-20.05.2019
г., издадена от СГКК Плевен: СГРАДА с идентификатор 69095.386.2.1 в с. Ст., общ. И., обл. Пл., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-79/31.01.2019 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Ст., п.к. 5865, ул.
…//Неизвестна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
69095.386.2, със застроена площ: 493 кв.м., брой етажи: 1, Предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма
и
2. МЕТАЛЕН НАВЕС, инв. № 72 – масивна
едноетажна сграда със застроена площ 720 кв.м., с метална носеща конструкция от
метални ригели, столици, покрита с етернит; двускатен покрив; тухлени зидове от
две страни; под - бетонова настилка; основи-бетонови; строена около 1975 год.;
добро състояние, ползва се по предназначение, находящ се във II-ри стоп. двор
на бившето ТКЗС „9-ти септември“ с. Ст., при граници и съседи: север - асфалтова площадка,
запад - общински път, юг - необработваеми земи, изток - асфалтова площадка,
съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот №
0591/2001/201756/30.01.2007 г. на Публичен изпълнител при РД – Р. на АДВ,
постановено по изпълнително дело № 591/2001 г. по описа на същата дирекция,
вписано в СВ при РС – Плевен на 28.03.2007 г., с Дв.Вх.№ 549, том ІХ, Акт 88;
Постановление за възлагане на недвижим имот № 11900/2004/000096/24.04.2009 г.
на Публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ, постановено по изпълнително дело №
11900/2004 г. по описа на с. дирекция, вписано в СВ при РС – Кн. на 16.07.2009 г.,
с ДВ.Вх.рег.№ 1264, том ІV, акт 96 и Удостоверение с Изх.№ ПО 24-16/20.12.2018
г., издадено от ОС „Земеделие” – Кн., Офис И., а по актуална Скица на Поземлен имот №
15-442161-21.05.2019 г., издадена от СГКК Плевен и Удостоверение с изх.№ ПО
24-16/20.12.2018 г., издадено от ОС „Земеделие” – Кн., Офис И., находящ се в Поземлен имот с
идентификатор 69095.387.19 в с. Ст., общ. И., обл. Пл., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-79/31.01.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: непосочен, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 69095.386.2; с площ на имота: 20515 кв.м., Трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: За стопански двор, територия на земята при неполивни условия:
0, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 387019.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК НОТАРИАЛЕН АКТ за право на
собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 125,
том ІІІ, рег.№ 1504, дело № 435 от 2009 г. на В. Р. –
нотариус с район на действие РС – Кн., с рег.№ 550 на Нотариалната
камара, вписан в Служба по вписванията с Вх.рег.№ 389 на 08.06.2009 г., Акт №
170, том ІІІ, дело № 540/2009 г., в частта по т. 2 и т. 10 до
размера на признатите права – 40/100 ид. части или 40 % (четиридесет
процента) от собствеността, принадлежащи на ЕТ „С.И.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.” № ., представляван от С.С.И., на следните недвижими имоти – сгради, находящи се
в землището на с. Староселци, а именно:
„2. МЕТАЛЕН НАВЕС с площ от 750 - седемстотин и петдесет кв.м. по скица №
Ф06671/17.10.2008 г. презаверена на 06.04.2009 г. и издадена от ОСЗ-И., а по
удостоверение № 109/30.04.2009 г. издадено от ОСЗ-И. и по
договор за продажба на имущество по реда на чл. 48 ал.8 от ППЗСПЗЗ от
10.08.1994 г. МЕТАЛЕН НАВЕС № 72 (седемдесет и две), която сграда е построена в
собствен имот № 387002 - триста
осемдесет и седем хиляди и втори по плана за земеразделяне на землището на
селото, с начин на трайно ползване
СТОПАНСКИ ДВОР целият от 22.515 – двадесет и два декара петстотин и
петнадесет кв.м., при граници и съседи на имота имот № 387003, стоп.двор на ДПФ-МЗГ;
имот № 387010 – полски път на ДПФ-МЗГ; имот № 000361 – пасище мера на Об.ПФ; имот
№ 387010 – полски път на ДПФ-МЗГ; имот № 387013 – стоп.двор на ДПФ-МЗГ; имот №
387010 – полски път на ДПФ-МЗГ“;
„10. РЕМОНТНА работилница с площ от 493 - четиристотин деветдесет и три
кв.м. по скица № 06668/17.10.2008 г. презаверена на 06.04.2009 г. и издадена от
ОСЗ-И., а по удостоверение № 109/30.04.2009 г. издадено от ОСЗ-И. и по
договор за продажба на имущество по реда на чл. 48 ал.8 от ППЗСПЗЗ от
10.08.1994 г. НОВА РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА № 41 - четиридесет и едно, която сграда
е построена върху собствен имот с № 386002 – триста осемдесет и шест хиляди и
две по плана за земеразделяне землището на селото, с начин на трайно ползване
„Стопански двор“, целият от 1.191 – един дка сто деветдесет и един кв.м., при
граници и съседи: имот № 386001 – стоп двор на ЗКПУ „Искър“; имот № 386005 – полски
път на ДПФ-МЗГ; имот № 386008 – стоп.двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000351 – пасище,
мера на Об.ПФ“.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС ответника Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ИСКЪР“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.
Ст.,
общ. И., ул. ”И.” № *,
представлявана от Председателя Е.Г.Ц., да предаде владението върху 40/100 ид. части или 40% от
собствеността на следните недвижими имоти –
сгради, находящи се в землището на с. Староселци, а именно:
РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА с телфер, инв.№ 41 – масивна
едноетажна сграда със застроена площ общо 498 кв.м., състояща се от едно помещение
с монолитен носещ скелет - греди, колони, метални обтегачи и 6 броя складове и
работилници; в основната ремонтна сграда е монтиран кран с телфер; покрива е
двускатен покрит с керемиди; стените са от тухлени зидове, измазани с мазилка;
под - бетонова настилка; основи - бетонови; дограма - метална; наличие на
ел.захранване; водоснабдяване прекъснато; строена около 1975 г.; добро
състояние, използва се по предназначение; находяща се във II-ри стоп. двор на бившето ТКЗС „9-ти
септември” с. Ст., при граници и съседи: север – битова
административна сграда с инв. № 39, запад – необработваеми
земи, юг – общински път и изток – стара техническа работилница с инв.№ 42,
съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот
№ 0591/2001/201756/30.01.2007 г. на Публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ (с
месторабота ИРМ – Плевен), постановено по
Изпълнително дело № 591/2001 г. по описа на същата дирекция, вписано в СВ при РС – Плевен на 28.03.2007 г., с Дв.Вх.№
549, том ІХ, Акт 88 и Постановление за възлагане на
недвижим имот № 11900/2004/000078/19.11.2008 г. на Публичен изпълнител при РД –
Р. на АДВ (с месторабота ИРМ – Пл.), постановено по Изпълнително
дело № 11900/2004 г. по описа на същата дирекция, вписано
в СВ при РС – Кн. на 25.11.2008 г., с ДВ.Вх.рег. № 2366, том V, а по актуална
Скица на сграда № 15-438802-20.05.2019 г. издадена
от СГКК Плевен: СГРАДА
с идентификатор 69095.386.2.1 в с. Староселци, общ. И., обл. Пл., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-79/31.01.2019 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Староселци, п.к. 5865,
ул. …/Неизвестна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
69095.386.2, със застроена площ: 493 кв.м. (четиристотин деветдесет и три
квадратни метра), брой етажи: 1 - един, Предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма
и
МЕТАЛЕН НАВЕС, инв.№ 72 – масивна едноетажна сграда
със застроена площ 720 кв.м., с метална носеща конструкция от метални ригели, столици, покрита с етернит; двускатен покрив;
тухлени зидове от две страни; под - бетонова настилка; основи - бетонови;
строена около 1975 г.; добро състояние, ползва се по предназначение, находящ се
във II-ри стоп. двор на бившето ТКЗС „9-ти септември“ с. Староселци,
при граници и съседи: север – асфалтова площадка, запад – общински път, юг –
необработваеми земи, изток – асфалтова площадка, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот № 0591/2001/201756/30.01.2007
г. на Публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ (с месторабота ИРМ – Плевен), постановено по Изпълнително дело № 591/2001 г. по описа на
същата дирекция, вписано в СВ при РС – Пл. на 28.03.2007 г., с Дв.Вх.№ 549, том ІХ, Акт 88; Постановление за възлагане на недвижим имот № 11900/2004/000096/24.04.2009
г. на Публичен изпълнител при РД – Р. на АДВ (с месторабота ИРМ – Пл.),
постановено по Изпълнително дело № 11900/2004 г. по описа на същата дирекция, вписано
в СВ при РС – Кн. на 16.07.2009 г., с ДВ.Вх.рег.№ 1264, том ІV, акт
96 и Удостоверение
с Изх. № ПО 24-16/20.12.2018 г., издадено от ОС „Земеделие” – Кн., Офис
И., а по актуална Скица на
Поземлен имот №15-442161-21.05.2019 г., издадена от СГКК Пл. и
Удостоверение с изх.№ ПО 24-16/20.12.2018 г., издадено от ОС „Земеделие” – Кн., Офис
И., находяща се в Поземлен имот с идентификатор 69095.387.19 в с. Ст., общ. И., обл. Пл., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-79/31.01.2019 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: непосочен, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 69095.386.2; с площ на имота:
20515 кв.м. (двадесет хиляди петстотин и петнадесет квадратни метра), Трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор,
територия на земята при неполивни условия: 0, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 387019, на ищеца ЕТ „С.И.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.” № **, представляван от С.С.И..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация
„ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ИСКЪР“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Ст., общ. И., ул. ”И.” № *,
представлявана от Председателя Е.Г.Ц., чрез адв. И.Т. от САК, против ЕТ „С.И.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.” № **,
представляван от С.С.И., иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника по
насрещния иск ЕТ „С.И.”***216, че не
е собственик на 40% от следните
недвижими имоти: МЕТАЛЕН НАВЕС с площ 750 кв.м., който по Договора за продажба
на имущество по реда на чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ от 10.08.1994 г. представлява
метален навес с инв.№ 72, която сграда е построена в собствен имот № 387002 по
плана на земеразделяне на землището на с. Староселци и РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА с
площ 498 кв. м., която по Договора за продажба на имущество по реда на чл. 48,
ал.8 от ППЗСПЗЗ е с инв.№ 72, която сграда е построена в собствен имот, находящ
се в землището на с. Староселци, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ИСКЪР“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ст., общ. И., ул. ”И.” № *,
представлявана от Председателя Е.Г.Ц., да заплати на ЕТ „С.И.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „С.” № **, представляван от С.С.И., направените разноски по делото в размер на 833
лв. (осемстотин тридесет и три лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кооперация
„ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ИСКЪР“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Ст., общ. И., ул. ”И.” № *,
представлявана от Председателя Е.Г.Ц., чрез адв. Ив. Т. – САК, за присъждане на
разноски по делото.
УКАЗВА на ищеца ЕТ „С.И.”*** да
извърши
отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, на
основание чл. 115,
ал.2 ЗС, като го
уведомява, че след изтичане на
този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на ищеца ЕТ „С.И.”***216, а именно
ТД на НАП – В. Търново, правоприемник на РД – Р. на АДВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: