№ 315
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513955 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М.П. Ш. срещу решение от 20.05.2021 г.
по гр.д. №35550/2020 г. на Софийски районен съд, 123 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „П.П.Е.М.“ ООД иск с правно основание чл.344 ал.1
т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 5802,00 лв. - парично обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 02.08.2020 г. - 02.10.2020 г.,
като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е установено оставането и без
работа през процесния период. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „П.П.Е.М.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника „П.П.Е.М.“ ООД срещу решение от
20.05.2021 г. по гр.д. №35550/2020 г. на Софийски районен съд, 123 състав, в частта, в която
са уважени предявените от М.П. Ш. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено едностранно от работодателя на
основание чл.328 ал.1 т.6 КТ при неспазване срока на предизвестието, считано от 02.06.2020
г., и с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Архитект“ при „П.П.Е.М.“ ООД, като жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено промяна в
1
изискванията за заеманата от ищеца длъжност, както и че е налице незаконосъобразно
изменение на трудовото правоотношение на ищеца в нарушение на разпоредбите на чл.118
и чл.119 КТ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.П. Ш. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено
на 26.07.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на
решението в частта за разноските. Това определение е обжалвано от ответника с частна
жалба, в която е посочено, че ищецът не е доказал договаряне, респ. изплащане на
адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено,
като въззивния съд измени решението на СРС в частта за разноските и не присъжда на
ответника такива за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата М.П. Ш. в законоустановения срок оспорва частната жалба и
моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По въззивните жалби:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
По въззивната жалба на ответника:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно: Факти /мотиви/, относно това кой от двата фактически състава е
налице – липса на образование или квалификация; В случай, че са посочени и двата, съдът е
длъжен да ги разгледа и само ако и двата не са налице, следва да отмени уволнението като
незаконосъобразно; Да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността,
установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на
служителя, преди връчване на уволнителната заповед; Необходимо е връчването на
длъжностната характеристика да предхожда уволнителната заповед, тъй като по този начин
работникът или служителят разполага с възможност да представи доказателства за това, че
евентуално отговаря на новите променени изисквания; Промяната в изискванията трябва да
следва сключването на трудовото правоотношение; Работникът или служителят да не
отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността. Съгласно ТР №4/2017
г. на ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на
трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
2
изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази
разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да
променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. Съгласно
константната практика на ВКС, преценката на работодателя за промяна на изискванията за
заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен
контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се
злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход.
В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на
всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението.
По делото не е спорно, а и е установено от събраните по делото доказателства, че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищеца е заемала
длъжността длъжност „Архитект“ в ответното дружество, както и че същото е прекратено
със заповед от 02.06.2020 г. на управителя на дружеството-ответник, считано от 02.06.2020
г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – поради липсата на необходимата квалификация за
заемане на длъжността относно необходимото ниво на владеене на английски език.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Архитект“,
връчена на ищеца на 01.02.2013 г. се установява, че изискванията за длъжността по
отношение на езиковата квалификация включват: препоръчително владеене на английски
език. По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността „Старши
архитектурен експерт „Международна архитектура и градоустойство“, връчена на ищеца
при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, на 01.06.2020 г., от която се
установява, че изискванията за длъжността по отношение на езиковата квалификация
включват: задължително владеене на английски език на ниво „свободно владеене“.
С разпоредбата на чл.118 КТ е въведена забрана за едностранно изменение на
трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено
изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна
на работодателя. Законът изрично регламентира и начина за изменение на трудовото
правоотношение, като въвежда задължителна писмена форма за изразяване на съгласието на
двете страни по трудовия договор - чл.119 КТ. Изменението на трудовото правоотношение
може да се извърши само при взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Изискването
за писмена форма касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор,
включително наименованието на длъжността. В този смисъл е и последователната практика
на ВКС /решение №765/11.01.2011 г. по гр.д. № 228/2010 г., III ГО, решение
№376/26.10.2011 г. по гр.д. №1405/2010 г., IV ГО, решение №344/29.11.2011 г. по гр.д.
№1407/2010 г., III ГО, решение №95/18.04.2012 г. по гр.д. №1604/2010 г., IV ГО, решение
№280/11.06.2012 г. по гр.д. №1519/2011 г., IV ГО и др./.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на
чл.328 ал.1 т.6 КТ – липса на необходимите за длъжността образование и квалификация,
доколкото не се установи промяна в изискванията за заемане на длъжността, заемана от
ищеца, предхождащо връчването на уволнителната заповед. След като не е налице писмено
съгласие от страна на ищеца за изменение на трудовото и правоотношение и по-конкретно –
за промяна на длъжността на „Старши архитектурен експерт „Международна архитектура и
градоустойство“, ищецът е продължила да изпълнява длъжността „Архитект“, за която
длъжност не се установява, а и няма наведени твърдения в тази насока, работодателят да е
променил изискванията за заемането и и по-конкретно – да е въведено по отношение на
езиковата квалификация изискване за задължително владеене на английски език на ниво
„свободно владеене“.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е
3
незаконно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност се
обуславя от незаконността на уволнението. Доколкото съдът достигна до такъв фактически
и правен извод, както и предвид обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено
време, искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също се явява
основателен.
По въззивната жалба на ищеца:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но по следните съображения:
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния
период.
При предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ в доказателствената тежест
да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца /ТР №6/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
Оставането на ищеца без работа през процесния период се оспорва от ответника, но
от представените по делото копие от трудовата книжка на ищеца и справка от НАП за
актуалното състояние на трудовите договори към 10.11.2020 г., неоспорени от страните, не
се установява започване на работа по трудово правоотношение на ищеца при същия или при
друг работодател. Съгласно цитираното ТР №6/2013 г. на ОСГК на ВКС, фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. Предвид задължението на работодателя по чл.62
ал.3 КТ за регистриране в 3-дн. срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също
е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
При тези данни и с оглед на събраните по-делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира за доказан фактът на оставането на ищеца без работа през процесния период,
противно на приетото от СРС.
Разпоредбата на чл.228 ал.1 КТ сочи, че БТВ за определяне на обезщетенията по този
раздел на КТ /Други видове обезщетения/ е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
БТВ.
От представения по делото фиш за заплата мес.05.2020 г., който е месеца,
предхождащ уволнението, се установява, че ищецът е отработил всичките 18 дни, които са
били работни през този месец, поради което следва да се приеме, че това последният пълен
отработен за ищеца при ответника. От фиша се установява, че дължимото се на ищеца
обезщетение следва да бъде определено върху сумата от 1519,87 лв. За периода 02.08.2020 г.
– 02.10.2020 г. размерът на дължимото се на ищеца обезщетение възлиза на сумата от
3039,74 лв.
По възражението за прихващане, направено от ответника:
4
Направеното възражение е допустимо.
Възражението за прихващане е само едно процесуално действие за защита срещу
първоначално предявения иск, като целта е отхвърляне на този иск, поради погасяване на
вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.
Възражението за прихващане в гражданския процес, когато то е направено
своевременно, е допустимо и може да се уважи за неликвидни вземания /решение № 1665 от
10.01.2006 г. по гр.д. № 1218/2003 г., III ГО на ВКС/. Особеното в него е, че съдебното
прихващане настъпва в един по-късен момент - след установяване съществуването на
насрещното вземане и неговата изискуемост със съдебното решение. От влизането му в сила
на тези задължения се придава качеството „ликвидност“.
От представените по делото фишове за заплати за мес.06.2020 г. и мес.07.2020 г. се
установява, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по чл.220 ал.1 КТ - за неспазено
предизвестие, в размер на сумата от 2884,00 лв. и обезщетение по чл.222 ал.1 КТ – за
оставане без работа след уволнението, в размер на сумата от 1442,00 лв., които
обстоятелства не се оспорват от ищеца.
Безусловно е, че подлежат на връщане, респ. на прихващане с обезщетението по
чл.225 ал.1 КТ, обезщетенията, заплатени от работодателя на основание чл.220 ал.1 КТ - за
неспазено предизвестие, и за оставане без работа след уволнението – чл.222 ал.1 КТ. Това е
така, защото те са в зависимост от наличието на законно уволнение. Обезщетението по
чл.222 ал.1 КТ не може да се кумулира с обезщетението за незаконно уволнение още на едно
основание – защото „покриват“ една и съща компенсация – оставането на работа след
уволнението /в този смисъл е и трайната практика на ВКС - решение №623/24.06.2002 г. по
гр.д. №933/2001 г. на ІІІ ГО, решение №623/24.06.2002 г. по гр.д. №933/2011 г. на III ГО,
решение №271/17.10.2012 г. по гр.д. №409/2011 г. на III ГО, решение №1083/.12.1999 г. по
гр. д. №1232/1999 г. на III ГО, решение №37/07.04.2016 г. по гр.д. №3853/2015 г. на IV ГО/.
Поради изложеното, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
прихващане е основателно, поради което същото следва да бъде уважено, а дължимото се на
ищеца обезщетение с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата
от 3039,74 лв. прихванато със сумата от 4326,00 лв., представляваща изплатени на ищеца
обезщетения с правно основание чл.220 ал.1 КТ и чл.222 ал.1 КТ или на ищеца не следва да
се присъжда обезщетение с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, тъй като
същото се явява погасено чрез прихващане.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По частната жалба:
С молба от 30.06.2021 г. ищецът е поискал съдът да измени решението в частта за
разноските, като ответника не бъдат присъждани такива за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение СРС е оставил молбата без уважение, като е приел, че не
са налице основания за изменение на решението в частта за разноските – по делото е
доказано извършването на разноски за адвокатското възнаграждение.
По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът, по искане на страните, може да измени
постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това.
Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно изчисляване на
размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във
фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е
произнесъл по разпределението на разноските.
5
Съгласно ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В процесния случай от представеното в първоинстанционното производство
преводно нареждане на кредитен превод от 05.02.2021 г. се установява, че ищецът е
заплатила по банков път по сметка на адв. Д.Х. адвокатско възнаграждение по гр.д.
№35550/2020 г. по описа на СРС, 123 състав, в размер на сумата от 740,00 лв., т.е. доказано
е заплащане на адвокатското възнаграждение. За доказването на сторени разноски за
адвокатско възнаграждение не е необходимо представянето на писмен договор за правна
защита и съдействие. Същият се явява необходима форма за доказване в случаите, когато
самият договор удостоверява заплащането на разноските.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че не са налице предпоставки за изменение на постановения акт в частта
за разноските, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20120990/20.05.2021 г., постановено по гр.д.
№35550/2020 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №20163440/26.07.2021 г., постановено по гр.д.
№35550/2020 г. на Софийски районен съд, 123 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6