Решение по дело №455/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 612

 

гр. Русе, 19.02.2024 г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: Спас Спасов

 

при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 455 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Постъпила е жалба от А.М.Ц. *** против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-1063-1 от 15.05.2023 г., издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Русе, оправомощен със Заповед № РД-01-3040 от 28.09.2022 г. на Кмета на Община Русе, мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал. 4 от ДОПК от Директора на Дирекция МДТ при Община Русе, с който АУЗ са установени задължения за данък върху превозни средства (ДПС) за периода 2019 г. – 2022 г. и лихва за просрочие в общ размер на 169, 87 лева, от които 139, 63 лева главница, ведно с лихви за просрочие в размер на 30, 24 лева, изчислени към 15.05.2023 г., в т.ч. са установени задължения за ДПС за процесния период за:

-              мотопед до 50 куб., марка СИМСОН, модел: 50, рег. № * **** *, с партиден № ***********: главница – 35, 00 лева и дължима лихва за просрочие, изчислена към 15.05.2023 г. – 7, 16 лева и

-              лек автомобил, марка М., модел 412, мощност 55, 00 kW, двигател № 22505**, рама № 245309, година на производство 1979 г., рег. № * **** *, с партиден № ***********: главница 104, 63 лева и дължима лихва за просрочие, изчислена към 15.05.2023 г. – 23, 08 лева.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Излага в конкретика, че в акта отсъстват изискуеми от закона реквизити, като не е ясно въз основа на какви фактически констатации и правни основания е постановен.

По съществото на спора твърди, че данъкът за лек автомобил, марка М., модел 412, рег. № * **** * е недължим, поради това, че същият му бил незаконно отнет от неизвестни извършители преди много години, а освен това и този автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), считано от 01.06.2006 г., а съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ данък върху превозните средства се дължи само за превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

По отношение на мотопед, марка СИМСОН, рег. № * **** * твърди, че не дължи ДПС, тъй като изплатил същия още на 08.05.2023 г. за период от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., за което към депозираната пред съда жалба прилага и копие на съответния банков документ (л. 7 от делото).

Претендира за отмяна на оспорения АУЗ.

Претендира и присъждане на направените в настоящото производството разноски.

Ответникът в производството – Директорът на Дирекция МДТ при Община Русе, чрез процесуален представител – Началник на Отдел „Контрол и събиране на местни данъци и такси“ при Община Русе, служител с юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на жалбата. Счита същата за неоснователна, като излага доводи за това, че актът е постановен при наличието на изискуемите от закона форма, процесуални правила и материалноправни предпоставки. Моли съдът да остави жалбата без уважение, както и да присъди в полза на Община Русе направените в производството разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, включително приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата

По аргумент от чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 156, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл, предмет на съдебното оспорване е АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-1063-1 от 15.05.2023 г., връчен лично на Ц. на 17.05.2023 г. (л. л. 1 и 2 от преписката). АУЗ е обжалван по административен ред с възражение вх. № 94А-6382-3 от 23.05.2023 г. по описа на Община Русе, Дирекция МДТ (л. 29 от преписката). В деня на постъпване на възражението органът по приходите е предоставил комплектувана преписка по компетентност на Директор Дирекция МДТ при Община Русе (л. 15 от делото). Процесният акт е мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от Директора на Дирекция МДТ при Община Русе, като това се установява от изрично направеното изявление от ответната страна  (л.15 от делото). На 07.08.2023 г. АУЗ е оспорен пред АдмС – Русе, като жалбата е депозирана директно пред съда, входирана в Служба „Регистратура“ под № 3344 от същата дата (л. 2 от делото).

Предвид горното, съдът намира, че оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в законоустановения срок, като отговаря на изискванията на закона, от което следва, че жалбата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата

Въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в приобщената по делото административна преписка, както и от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, включително приетото по делото заключение по назначената ССЕ и допълнително такова (л. л. 46 – 49 и л. л. 90 – 92 от делото), се установява следното от фактическа страна:

С процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-1063-1 от 15.05.2023 г. (л. л. 1 и 2 от преписката), издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Русе, са установени задължения за ДПС за периода 2019 г. – 2022 г. в общ размер на 169, 87 лева, от които 139, 63 лева главница, ведно с лихви за просрочие в размер на 30, 24 лева, изчислени към 15.05.2023 г., в т.ч. са установени задължения за ДПС за процесния период за:

-              мотопед до 50 куб., марка СИМСОН, модел: 50, рег. № * **** *, с партиден № ***********: главница – 35, 00 лева и дължима лихва за просрочие, изчислена към 15.05.2023 г. – 7, 16 лева и

-              лек автомобил, марка М., модел 412, мощност 55, 00 kW, двигател № 22505**, рама № 245309, година на производство 1979 г., рег. № * **** *, с партиден № ***********: главница 104, 63 лева и дължима лихва за просрочие, изчислена към 15.05.2023 г. – 23, 08 лева.

В разпоредителната част на оспорения акт са посочени задълженията по вид, период, правно основание и размер, както и задължения за лихва за забава.

Изчисленият в АУЗ дължим ДПС за мотопед до 50 куб., марка СИМСОН, модел: 50, рег. № * **** *, с партиден № *********** за периода 2019 г. – 2022 г. е главница – 35, 00 лева и дължима лихва – 7, 16 лева, а по периоди и размер дължимата главница е както следва:

,като е прието, че е внесена сума в размер на 5, 00 лева като първа вноска за 2019 г., с оглед на което дължимата главница, установена с процесния АУЗ е в размер на 35, 00 лева.

Изчисленият в АУЗ дължим ДПС за лек автомобил марка М., модел 412, мощност 55, 00 kW, двигател № 22505**, рама № 245309, година на производство 1979 г., рег. № * **** *, с партиден № *********** по периоди и размер, е както следва:

,като е прието, че е внесена част от 1-ва вноска за 2019 г. в размер на 4, 51 лева, с оглед на което дължимата главница, установена с процесния АУЗ е в размер на 104, 63 лева.

В АУЗ е посочено, че превозните средства са заведени в регистрите на Община Русе, Дирекция МДТ на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни, получени от трети лица и организации за характеристиките им, като на тази база са изчислени и данъчните задължения.

Жалбоподателят е оспорил по административен ред издадения АУЗ, като същият е бил мълчаливо потвърден, предвид непроизнасяне на решаващия орган в законоустановения инструктивен срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и съгласно изрично направеното изявление на ответната страна (вж. Писмо вх. № 3780 от 13.09.2023 г. по описа на съда на л. 15 от делото).

Относно л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * в хода на съдебното дирене, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, се установи следното:

Видно от справка  от АИС-КАТ, предоставена служебно от ОД на МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция“ с Писмо изх. № 108800-6892 от 27.03.2023 г. (л.11 от преписката), данните, имащи отношение към определянето на ДПС са: допустимата максимална маса от компетентните органи – 1 390 кг.; обем в куб. см.         - 1478 куб. см.; максимална мощност в kW   - 75 kW; дата на първа регистрация -        21.03.1979 г.; екологична категория  - няма посочена; собственик     - А.М.Ц.; относно състоянието на автомобила е посочено, че е прекратен /служебно/01.10.2006 г./; спрян: по желание на собственика/18.07.2005 г.

Приобщената към делото административна преписка съдържа Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил вх. № ********** от 08.10.2007 г. (л. 13 от преписката), подадена от А.М.Ц. като декларатор на основание настъпване на обстоятелство, водещо до данъчно облекчение или освобождаване, съгласно която данните, имащи отношение към определянето на ДПС са: обем на двигателя         1 500 куб. см.; мощност в к.с./kW      - 55 kW; година на производство -         1978 г.; начин на придобиване -        закупуване; основание за освобождаване от данък - ТЕЛК 2146 от 29.05.2006 г.

Преписката съдържа и Удостоверение         за сключен граждански брак (л. 9), съгласно който А.М.Ц. е сключил граждански брак с Кунка Петрова Минчева на 21.09.1969 г.

Видно от Служебна бележка № 210 от 04.05.2023 г., издадена от Главен инспектор К. Д. до Отдел ОПОД (л. 10 от преписката), е поискано да бъде коригирана партида № Р 67** ВС за ДЗЛ жалбоподателя, тъй като А.Ц. притежава в СИО автомобил, марка О. к., peг. № Р 67** ВС и ползва за този автомобил данъчни облекчения (вж. Данъчна декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ за лек автомобил „О. к.“ с рег. № Р 67** ВС; Голям талон на лек автомобил „О. к.“ с рег. № Р 67** ВС; ЕР № 1368 063/04.04.2007 г. ТЕЛК на А.М.Ц. на л. 57 – ** от делото), като няма плащане по партидата, с оглед на което е направено искане да се впише и вторият собственик по партидата и да се начислят задължения за 2018 г.;

Със служебната бележка още е поискано за автомобил peг. № * **** * (марка М.) да бъдат отписани задълженията за периода 01.06.2006 г. - 31.12.2017 г., тъй като същият е с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на българските стандарти.

На основание тази служебна бележка са въведени служебно данните за автомобил М., модел 412, peг. № * **** * в електронната база данни на Дирекция МДТ при Община Русе за облагане на същия от 01.01.2018 г. В приобщената към делото административна преписка се съдържа извлечение от базата данни - Декларация по чл. 54 № **********/09.05.2023 г., като всъщност става въпрос за служебно коригиране на данните въз основа на цитираната по-горе служебна бележка с начална дата на облагане 01.01.2018г., а не за промяна, направена въз основа на подадена от Ц. декларация, за каквато той неоснователно твърди (л. 21 от преписката). Съгласно това извлечение от базата данни на Дирекция МДТ при Община Русе, тези, имащи отношение към определянето на ДПС са: обем в куб. см на двигателя-1478 куб.см.; мощност в kW         - 55 kW; година на производство -     1979 г.; екологична категория -         без; собственик         - А.М.Ц..

В хода на съдебното дирене, с Писмо вх. № 4809 от 15.11.2023 г. от трета, неучастваща в производството страна – ОД на МВР – Русе, сектор ПП (л. л. 79 и 80 от делото), е предоставена информация, съгласно която лек автомобил марка и модел „М. 412“ с рама № 245309, двигател № 22505**, с peг. № * **** * е спрян от движение по желание на собственика на 18.07.2005 г. Табели с регистрационен номер ****** не отговарят на българските стандарти БДС 1**80 и БДС ISO 7**1. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 1**80 и БДС ISO 7**1, са валидни до 31.V.2006 г. Съгласно § 3, ал. 3 от Преходни и Заключителни разпоредби на горецитираната наредба - от 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 1**80 и БДС ISO 7**1. Няма данни регистрацията на горепосоченото МПС да е прекратена по желание на собственика.

По делото е прието и заключение, включително и допълнително такова, по назначената от съда ССЕ, съгласно което се установява правилно ли е определен периодът на задълженията; техният размер – главница и лихва; съответно какъв е начинът на разпределение на внесената от жалбоподателя на 10.05.2023 г. сума в размер на 60, 00 лева; следва ли заболяванията на жалбоподателя да дадат отражение върху стойността на данъка и т.н. (л. л. 46 – 49 и л. л. 90 – 92 от делото).

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи:

По същество, жалбата се явява частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК, данъкът върху превозните средства представлява публично общинско вземане. Поради това се установява, обезпечава и събира от общинската администрация и по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, по арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Според ал. 3 от посочената разпоредба в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Същите се определят със заповед на кмета на общината, по арг. от чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, а съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Пред съда подлежи на обжалване първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване, по арг. на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК, а като ответник в производството пред съда е решаващият орган - чл. 1**, ал. 2 от ДОПК. Както беше посочено и по-горе, в настоящия случай, оспореният АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по инициатива на органа по приходите, поради неплатени задължения за ДПС.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал. 3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета. При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че същият е издаден от орган по приходите, определен със Заповед № РД-01-3040 от 28.09.2022 г., издадена от кмета на Община Русе (л. 26 от преписката). Предвид това, съдът намира, че оспореният АУЗ е издаден от материално и териториално компетентен орган.

В съответствие с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 4 от ДОПК, директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе е имал компетентност да се произнесе по законосъобразността на АУЗ. АУЗ е бил мълчаливо потвърден, предвид непроизнасяне на решаващия орган в законоустановения инструктивен срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.

Спазена е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. Задължението за данък върху превозните средства за притежаваните от жалбоподателя мотопед и автомобил е посочено по години, по партиди, в общ размер, като е посочена главницата и лихвата. При издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АУЗ е издаден служебно, тъй като е установено, че задължението не е платено в срок. Независимо, че АУЗ се позовава и на декларации по чл. 54 от ЗМДТ /а за такава не са посочени доказателства/, нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК /посочена изрично/ визира правомощие за служебно установяване на размер на публично задължение и при неподаване на декларация или при неплатено задължение в срок, което се установява от връчените по реда на чл. 32 от ДОПК съобщения. Намиращите се на л. 21 и л. 23 от приобщената към делото административна преписка извлечения от електронната база данни на Дирекция МДТ при Община Русе всъщност не касаят подадени от ДЗЛ декларации по чл. 54 от ЗМДТ, а служебно коригирани данни.  

По материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 от ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, вземанията за данък превозно средство са публични общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 от ЗМДТ. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на задължения.

Законодателят е обвързал дължимостта на ДПС до прекратяване на регистрацията - чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Следователно правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ и регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ възниква задължението за заплащане в законоустновения срок /чл. 60 от ЗМДТ/ на ДПС.

Създадената нова ал. 5 на чл. 58 ЗМДТ /в сила от 01.01.2018 г./ установява дължимост на данък върху превозното средство, противно на правилото по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, само в случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 1**80 и БДС ISO 7**1 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна застраховка ГО /чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/. Новият закон /измененията в закона/ по правило поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. Тази  норма е материалноправна и нейното действие е ex nunc (действие за напред), а не ex tunc /от самото начало/. С оглед на това, законосъобразно в конкретния случай ДПС е определен за периода 2019 г. – 2022 г., като са отписани задължения за периода 2013 г. – 2017 г. и предвид данните за извършено частично плащане на задължения в размер на 60, 00 лева за главница и лихва за 2018 г. и първа вноска /част от нея/ за 2019 г.  

Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 1**80 и БДС ISO 7**1. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства.

Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение, като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР.

В конкретния случай видно от представеното по делото Писмо вх. № 4809 от 15.11.2023 г. от трета, неучастваща страна в производството – ОД на МВР – Русе, сектор ПП и приложената към него справка по история на ПС (л. л.79 и 80 от делото), регистрацията на лек автомобил М. с рег. № ******, модел 412 е прекратена служебно на 01.06.2006 г., тъй като превозното средство е с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 1**80 и БДС ISO 7**1. Налице са данни единствено за това, че на 18.07.2005 г. автомобилът е бил спрян от движение по желание на собственика, но няма данни регистрацията на процесното МПС  да е прекратена по желание на собственика. Няма данни и за това лекият автомобил да е бил откраднат преди много години, както твърди Ц., като в този случай той би имал задължение да представи пред данъчния орган документ от компетентен орган, удостоверяващ това обстоятелство /кражба на автомобила/.

Жалбоподателят концентрира спора върху факта, че регистрацията на автомобила била прекратена по негово желание. Дали това е сторено по негово желание или е станало служебно обаче е без значение за спора. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата. Законодателят не е установил правен резултат за служебното прекратяване по реда на § 3, ал. 3 различен от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б от същата Наредба (в този смисъл вж. решение № 3602/04.04.2023 г. по адм. д. № 9420/2022 г. на ВАС).

Обратно, релевантно за правния спор е обстоятелството дали Ц. е собственик на този автомобил, каквито изрично указания съдът е дал с определение от 13.11.2023 г. на осн. чл. 171, ал. 5 от АПК. Доколкото Ц. не сочи доказателства, че автомобилът не е в негово владение съдът приема, че към момента на облагането същият е притежател на лекия автомобил.

При съобразяване с всички събрани по делото относими писмени доказателства и предвид нормата на § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. се налага извод, че от 01.06.2006 г. табели, с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на БДС 1**80 и БДС IS07**1, по силата на закона, са невалидни. Нормата на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ определя като годен обект на облагане с местен данък, превозните средства, регистрирани за движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата за обществено ползване в страната се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. В случая за процесното МПС М. 412 не е изпълнено второто условие на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за да се приеме, че е регистрирано за движение по пътищата. Нормата освен регистрация изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер. Табелите на процесното моторно превозно средство са невалидни по силата на закона, считано от 01.06.2006 г. до 01.01.2018 г. Прекратяването на регистрацията на превозното средство, без значение от основанието, е основание за прекратяване на облагането. Следователно, за периода до 31.12.2017 г., законосъобразно в оспорения АУЗ не е определено задължение за ДПС. В останалата част по отношение задължението за данък превозни средства за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. данъкът е законосъобразно определен по основание, предвид и посочените по-горе данни за разпределение на внесена сума за погасяване на задължения за 2018 г. Това е така, тъй като съгласно новата разпоредба на  чл. 58, ал. 5 ( ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, алинея 4, която бе цитирана по-горе в изложението, не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 1**80 и БДС ISO 7**1, какъвто е и настоящият случай.

Следователно с новата разпоредба на  чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, в сила от 1.01.2018 г., описаният по-горе режим, касаещ задължения за ДПС до 31.12.2017г. е отменен за случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че МПС е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 1**80 и БДС ISO 7**1. В тези случаи, независимо че регистрацията е служебно прекратена от 01.06.2006 г., данък се дължи, тъй като не е подадено заявление за прекратяване по реда на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, както беше посочено по-горе в случая липсват данни регистрацията на процесното МПС да е прекратена по желание на собственика. В случая не се касае за обратно действие на правната норма, а за уреждане по нов начин, с действие занапред, на данъчните отношения във връзка с юридическия факт на служебно прекратена регистрация на МПС поради несъответствие на регистрационните табели, какъвто е случаят с автомобила на оспорващия, като с новата ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ, считано от 01.01.2018 г. и до момента, вече е придадено различно правно значение на прекратената служебно регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г.

Нормата на  чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ намира приложение именно при случаите на служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство поради това, че автомобилът е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 1**80 и БДС ISO 7**1. В случая е налице незабавно действие на материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения.

Настоящият състав на съда обаче приема, че с процесния АУЗ неправилно е бил определен размерът на дължимия ДПС за процесния лек автомобил, респ. неправилно е била определена и дължимата лихва за просрочие. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетото по делото заключение, включително допълнително такова, на вещо лице по назначената ССЕ, като изготвено безпристрастно и от компетентен в съответната област лице експерт.

Въз основа на относимата нормативна уредба, установените по делото релевантни факти и обстоятелства – характеристиките на процесния автомобил, както и от допълнителното заключение на вещото лице по назначената по делото ССЕ (л. л. 90 – 92 от делото), дължимият размер на ДПС за л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * за 2019 г. и 2020 г., определен по действащите по закон минимални ставки - § 40 от ПЗР на ЗМДТ, приети със ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 98/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) и чл. 55, ал.1 от ЗМДТ (Изм. ДВ, бр. 98/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.), предвид колизията с Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на община Русе, приета с Решение № 79 по Протокол № 7/28.02.2008 г. на Общински съвет Русе, заверен препис от която е представен по делото заедно и с относимите редакции за процесния период, приети с Решение № 1308, Протокол № 47/26.02.2015 г. и Решение № 231, Протокол № 11/31.07.2020 г. (л. л. 27 – 43 от делото) е 11, 31 лева за всяка една от двете години или общо за периода 2019 г. – 2020 г. – 22, 62 лева – главница. От тази сума следва да се извади внесена сума, с която е заплатена част от 1-ва вноска за 2019 г. – в размер на 4, 51 лева, като за 2019 г. остава дължима главница 6, 80 лева.

Съгласно Опис на плащания на данъчни субекти по ЕИН ********** за периода 10.05.2023  г. - 30.08.2023 г. (л. 25 от преписката) с направеното плащане на 10.05.2023 г. от А.М.Ц. в размер 60, 00 лева са погасени задълженията за главница и лихва за 2018 г.

В тази връзка се явяват неоснователни твърденията на жалбоподателя, че данъкът за мотопед „Симсон“ се явява платен. Жалбоподателят не твърди, че данъчната основа в тази част на АУЗ е определена неправилно поради което ДПС за мотопеда не е предмет на съдебния контрол.

Т.е. оставащата дължима и незаплатена сума за 2019 г. и 2020 г. за ДПС е 18, 11 лева (6, 80 лева за 2019 г. + 11, 31 лева за 2020 г.) и съответната дължима лихва за просрочие за този период – 7, 47 лева или за периода 2019 г. – 2020 г. общ размер на установено по ССЕ задължение за ДПС главница и лихва за просрочие за л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * е 25, 58 лева. (л. 92 от делото)

За да достигне до така получения размер вещото лице е съобразило обстоятелството, че л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * е в режим на СИО, както и че за него не се следват данъчни облекчения, предвид факта, че такива се ползват от Ц. по отношение на друго превозно средство.

При съпоставка с установените задължения по АУЗ се установява следното:

оставаща дължима и незаплатена сума за 2019 г. и 2020 г. за ДПС е 40, 75 лева (18, 12 лева за 2019 г. + 22, 63 лева за 2020 г.) и съответната дължима лихва за просрочие за този период – 14, 94 лева или за периода 2019 г. – 2020г. общ размер на установено по АУЗ задължение за ДПС главница и лихва за просрочие за л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * е 55, 69 лева.    

При тези данни, се налага извод, че с оспорения АУЗ се установяват дължими и неплатени задължения за ДПС за период 2019 г. – 2020 г. и съответна лихва за просрочие за л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * в размер на 30, 11 лева в повече в сравнение с установеното по ССЕ.  

За периода 2021 г. – 2022 г., вещото лице е съобразило разпоредбата на чл. 41 от Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на община Русе, в относимата редакция, релевантните факти и обстоятелства досежно процесния автомобил и по-конкретно, че е в режим СИО и че за него не се следват данъчни облекчения, с оглед на което е установил по ССЕ за всяка една от двете години ДПС в размер на 15, 97 лева, докато по АУЗ е 31, 94 лева.

Съгласно подадената Декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил с вх. № **********/08.10.2007 г., автомобилът е придобит чрез покупка като е посочена година на производство 1978 г., а според справката от АИС-КАТ датата на първа регистрация е 21.03.1979 г. или автомобилът е придобит по време на брака, сключен между жалбоподателя и Кунка Петрова Минчева на 21.09.19** г. и е в режим на СИО. На това основание дължимият ДПС за А.М.Ц. за 2021 г. и 2022 г. следва да е ¹/₂ от 31, 94 лева = 15,97 лева.

А.Ц. притежава в СИО и автомобил с peг. № Р 67** ВС (марка О. к.) и ползва за този автомобил данъчни облекчения за ДПС (вж. Служебна бележка на л. 10 от преписката и данъчна декларация, голям талон на л.а. и ЕР на ТЕЛК на л. л. 57 – ** от делото). Според трайната практика на НАП, в дадени указания за прилагане на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ (вж. Писмо изх. № 07-00-53 от 09.12.2015 г. на Заместник-изпълнителен директор на НАП на л. 60 от делото), данъчното облекчение чрез освобождаване от ДПС на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, собственици на лек автомобил с обем на двигателя до 2 000 куб.см и с мощност до 117, 64 kW, се прилага само до 1 автомобил. Следователно, след като е ползвано данъчното облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за лек автомобил с рег. N Р 67** ВС, за автомобил марка М., модел 412, peг. № * **** * не следва да се ползва същото облекчение.

Така, съгласно заключението по ССЕ дължимата незаплатена сума за периода 2021 г. – 2022 г. за ДПС е 31, 94 лева (15, 97 лева за 2021 г + 15, 97 лева за 2022 г.). 

Лихвата за просрочие за 2021 г. следва да се определи като посочената в АУЗ сума 5, 69 лева се раздели на две или 2, 84 лева.

Лихвата за просрочие за 2022 г. следва да се определи като посочената в АУЗ сума 2, 45 лева се раздели на две или 1, 22 лева.

Общо лихва за просрочие за 2021 г. – 2022 г. – 4, 06 лева.

Обща сума главница и лихва период 2021 г. – 2022 г. – 36, 00 лева.

При съпоставка с установеното по АУЗ:

По АУЗ: Главница за период 2021 г. – 2022 г. – 63, 88 лева.

По АУЗ: Лихва за просрочие за период 2021 г. – 2022 г. – 8, 14 лева.

По АУЗ: Обща сума главница и лихва период 2021 г. – 2022 г. – 72, 02 лева.

При тези данни, се налага извод, че с оспорения АУЗ се установяват дължими и неплатени задължения за ДПС и съответна лихва за просрочие за период 2021 г. – 2022 г. за  л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * размер на 36, 02 лева в повече в сравнение с установеното по ССЕ.

Така, с оспорения АУЗ се установяват дължими задължения за ДПС и съответна лихва за просрочие за период 2019 г. – 2022 г. за л.а. марка М., модел 412, рег. № * **** * в размер на 66, 13 лева в повече в сравнение с установеното по ССЕ.

Следователно жалбата на А.М.Ц. *** против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-1063-1 от 15.05.2023 г., издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Русе, с който са установени задължения за ДПС за периода 2019 г. – 2022 г. и лихва за просрочие в общ размер на 169, 87 лева се явява частично основателна за сумата от 66, 13 лева. 

С оглед изложеното, АУЗ следва да бъде отменен за разликата над установеното с него задължение за ДПС и лихви за просрочие в размер над 103, 74 лева до 169, 87 лева.

По разноските

При прилагането на чл. 161, ал. 1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя се следва присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 346, 47 лева /от общо доказани такива в размер на 890, 00 лева, от които 10, 00 за държавна такса (л. 10 от делото); за внесени възнаграждения за вещо лице за изпълнената съдебна експертиза, включително по допълнителна задача към вещото лице – 130, 00 лева (л. 25 и л. 71 от делото) и за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 750, 00 лева (л. л. 9 и л. 21 от делото). На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата, вкл. и депозит за вещо лице - в размер на 262, 60 лева. Или по компенсация Община Русе дължи на жалбоподателя разноски в размер на 83, 87 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-1063-1 от 15.05.2023 г., издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Русе, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на Дирекция МДТ при Община Русе, с който са установени задължения за данък върху превозни средства  за периода 2019 г. – 2022 г. и лихви за просрочие, изчислени към 15.05.2023 г., в общ размер на 169, 87 лева, за разликата над установеното с него задължение за данък върху превозните средства и дължимата лихва за просрочие, изчислена към 15.05.2023 г. в общ размер над 103, 74 лева до 169, 87 лева.  

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на А.М.Ц., с ЕГН **********,*** сумата от 83, 87 лева, деловодни разноски.

Решението е окончателно.

 

                                             

                                                                   СЪДИЯ: