№ 13
гр. Ловеч, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200087 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35 - 0001368 от 16.12.2021 г. на Директор на РД
„Автомобилна администрация” – гр.Плевен е наложено на Е. П. Г. от гр.Ловеч,
административно наказание на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 200 лева,
за нарушение на чл.40, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Г., която чрез процесуалния
си представител адвокат Н. от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно и неправилно. В
жалбата си изтъква, че наказващият орган не е изписал изцяло наименованието на
наредбата, чиито разпоредби са били нарушени и това е нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН.
Сочи също и че в АУАН и НП няма пълно и ясно описание на нарушенията, като не са
отразени мястото и датата на извършване на нарушението. Заявява, че вмененото на Г.
нарушение е несъставомерно, тъй като в разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. няма формулирано изискване за приключване на пътните листи и съответно
ред и срок за това. Алтернативно са развити доводи за маловажност на нарушението и
наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита и че нарушението не е
било извършено, тъй като към момента на проверката на 10.12.2021 г. не е извършвал
таксиметров превоз и табелата на таксито му е била покрита. Твърди, че въпреки това, за да
не влиза в конфронтация с проверяващите им е предоставил исканите документи.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, в което е бил даден ход на съдебните прения, редовно призован,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Н., който поддържа жалбата с
наведените в нея доводи и пледира за отмяна изцяло на обжалваното постановление, като
1
незаконосъобразно. Навежда основно доводи по същество, като акцентира, че вмененото на
Е. Г. нарушение е несъставомерно, тъй като никъде в цитираната в НП наредба няма текст,
който да въвежда конкретни изисквания по отношение на пътния лист. Изтъква, че в
момента на проверката Г. не е извършвал таксиметрова дейност, тъй като е бил на
разстояние от стоянката на такситата и със закрит знак „такси“ и в този смисъл служителите
на АА не са имали основание да го проверяват. Сочи и че не са представени никакви
доказателства, че нарушението е било извършено.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да
бъде потвърдено, като законосъобразно и навеждат възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.
П. Ц., И. Ц. М., Ф.Ю.Ф. и А.В.Г., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 10.12.2021 г. свидетелите Д. Ц. и И. М. – служители при РД „Автомобилна
администрация“ – гр.Плевен, около 12:40 часа, до ж.п.гара гр.Ловеч, извършили проверка на
таксиметров автомобил марка „******“ с рег.№ *******, управляван от водача Е. П. Ш..
Същият притежавал разрешение за таксиметров превоз № 21160 от 28.06.2021 година. При
проверката служителите на РД „АА“ констатирали, че в представената от жалбоподателя Г.
пътна книжка серия ***** не бил приключен пътен лист № ***** от дата 09.12.2021 г., след
приключване на смяната.
Въз основа на така установените данни, свидетелят Д. Ц. съставил на жалбоподателя
Е. Г., в негово присъствие, АУАН № 296937, за това, че на 10.12.2021 година, в гр.Ловеч,
около 12:40 часа, до ж.п.гара, като водач на таксиметров автомобил марка „******“ с рег.№
*******, извършвал таксиметрова дейност с пътна книжка серия *****, но не е приключил
пътен лист № ***** от датата 09.12.2021 г., след приключване на смяната.
Актосъставителят Ц. квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
По така съставеният акт жалбоподателят Г. вписал, че няма възражения. Подписал и
получил препис от акта.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.
На 16.12.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 35-
0001368, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и
жалбоподателят Е. Г. бил санкциониран на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП с глоба в размер
на 200 лева, като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.40,
ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата, съдът прие за
установено следното от правна страна :
2
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган, съгласно
заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.10-11/ и въз основа на
АУАН съставен от компетентно лице.
При цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът
констатира, че е издадено при спазване на процесуалния закон и съдържа всички изискуеми
по чл.57 от ЗАНН реквизити. Актът въз основа на което е било издадено също съдържа
визираните в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН такива, поради което не са налице
предпоставки за отмяна на постановлението на формално основание. В тази връзка не може
да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, за това, че в НП липсва ясна
индивидуализация на нарушения нормативен акт и че това е съществено процесуално
нарушение. Оплакванията, че наименованието на Наредбата не било изписано напълно и с
това е било нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, е изцяло неоснователно, тъй като подзаконовият нормативен акт е
посочен по начин позволяващ идентификацията му – вид на акта, номер, дата на издаване и
издателя му. Налице е възможност за лесна идентификация на нормативния акт, чиито
разпоредби са посочени като нарушени в издаденото НП и това се потвърждава и от
подадената пред настоящият съд жалба, в която самия жалбоподател е цитирал пълното
наименование на въпросната Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници. Освен това, наказаното лице е водач на таксиметров автомобил и като такъв е
следвало да е запознат с нормативната уредба уреждаща този вид дейност, а и в същата
професионална област липсва друга Наредба с подобна идентификация.
При така установената фактическа обстановка и при извършената пълна проверка
относно законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че същото е
законосъобразно издадено, при спазени материалните и процесуални изисквания на закона.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП имат предвиденото в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН съдържание, като достатъчно ясно с посочване на всички съставомерни
признаци и при пълна идентичност е описано нарушението, посочени са и обстоятелствата
по извършването му, както и съответстващите законови разпоредби. Както в АУАН, така и
в НП е посочено, че нарушението на жалбоподателя се е изразило в това, че след
приключването на смяната си на датата 09.12.2021 г. не е попълнил редовно и точно пътната
си книжка, като е посочена и конкретната нередовност – неприключен пътен лист № *****.
Ето защо съдът счита, че при описанието на нарушението не са допуснати нарушения на
изискванията на ЗАНН, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В този
смисъл не може да бъде споделено и възражението относно мястото и датата на извършване
на нарушението. Ясно и недвусмислено, както в АУАН, така и в НП е посочено мястото на
извършване на нарушението, а именно : гр.Ловеч, до ж.п.гара. Жалбоподателят Г. е
дългогодишен водач на таксиметров автомобил, поради което му е добре известно
отразеното място на извършване на нарушението, още повече, че на площада пред
3
ж.п.гарата в гр.Ловеч има обособена и таксиметрова пиаца. Ясно и непротиворечиво в НП е
разграничена датата на извършване на нарушението – 09.12.2021 г. от тази, когато същото е
било установено от служителите на АА.
Настоящият състав намира и че наказателното постановление е издадено при
обосновано и правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ задължава
водачите на таксиметрови автомобили, когато осъществяват дейността по превоз на
пътници да попълват редовно и точно пътната книжка. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че от обективна страна жалбоподателят Г. не е
изпълнил това си задължение – не попълнил пътния лист от каквито се състои пътната
книжка, съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 34/1999 г. за деня 09.12.2021
година. Този си извод съдът извежда от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите Д.Ц. и И.М., анализа на които ги характеризира като
категорични, последователни и взаимно допълващи се. В хода на съдебното производство не
бяха установени причини, които да навеждат на съмнения относно обективността и
достоверността на заявеното от двамата или такива за предубеденост спрямо жалбоподателя.
Съгласно Приложение № 12 към чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999 г. пътната
книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил,
съдържа 100 пътни листа и се издава от превозвача. Предвидено е и че всеки водач попълва
отделен пътен лист за своята смяна. В Приложение № 12 към Наредба № 34/1999 г. се
съдържа и образец на пътен лист, където фигурират графи "начало", "край", "разлика", "час".
Разпоредбата на чл.40, ал.1, изр.1-во от Наредба № 34/1999 г. предвижда задължение за
водачите да попълват редовно и точно пътните книжки. В тази връзка, не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му нарушение.
Макар да не съществува изрична разпоредба в този смисъл, не може да има съмнение, че
попълването на началния час на работната смяна следва да се осъществи именно в момента,
в който водачът започва смяната си, а не в по-късен момент. Същото се отнася и до
отразяване на крайния час, когато е приключил работния си ден, за което обстоятелство
свидетелите Ц. и М. са категорични, че не е било отразено в пътния лист за датата
09.12.2021 година. Горното е изводимо както от функцията на пътната книжка като основен
документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил, така и от
изискването при прекъсване на смяната да се попълват началният и крайният час на
прекъсването и да се поставя табелата "не работи" на автомобила. Въведеното с нормата на
чл.40, ал.1 от Наредбата изискване е императивно и не е с характера на предписание, както
твърди процесуалния представител на жалбоподателя, т.е. да е пожелателно.
С оглед на изложеното съдът счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установи несъмнено и категорично, че на 09.12.2021 г., като водач на лек
таксиметров автомобил марка "******" с рег.№ *******, в района на ж.п.гара гр.Ловеч,
жалбоподателят Г. не е бил попълнил изцяло реквизитите и приключил пътен лист № *****
за смяната, с което е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № 34/1999 година. За
4
съдебния състав не съществува съмнение, че при извършване на проверката на 10.12.2021 г.
жалбоподателят се е намирал в изпълнение на служебните си задължения като водач на лек
таксиметров автомобил – факт, който освен от показанията на свидетелите Ц. и М. се
установява и от разпечатания от касовия апарат на таксито служебен бон /л.9/, от който е
видно, че на 10.12.2021 г. е осъществил 1 курс и реализирал оборот от 8,21 лева. Именно
липсата на вписване в пътния лист не позволява да се установи кога е приключила смяната
му, но извод за недоказаност на административнонаказателното обвинение единствено на
това основание, би означавало жалбоподателят да черпи позитиви от собственото си
противоправно поведение. Вместо това съдът намери, че извод за това дали жалбоподателят
е извършвал таксиметрова дейност следва да се направи въз основа на останалите обективни
установявания по делото - така се установи, че табелата "такси" на покрива на автомобила
не е била покрита и че в автомобила апарата с фискална памет е бил включен. Без значение
е, че в момента на проверката не се е осъществявал превоз на клиент. Според дефиницията
на § 1, т.26 от ДР на ЗАвП "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел. Видно е, че в понятието за таксиметров превоз
попада и държането на таксиметровия автомобил в готовност, за да изпълни пътуване до
местоназначение, посочено от клиент. Що се отнася до показанията на свидетелите Ф.Ф. и
А.Г., ангажирани от жалбоподателя за доказване на твърдяното от него, че в момента на
проверката не е работел, то съдът не ги кредитира като обективни и безпристрастни, тъй
като от една страна си противоречат с останалите гласни доказателства по делото и
писменото такова (разпечатаният фискален бон от 10.12.2021 г. /л.9/), а от друга тези двама
свидетели са колеги с жалбоподателя Г., познават се отдавна и е явно желанието им да го
подпомогнат в защитната му теза.
Вмененото на Е. Г. е от вида формални нарушения, чието изпълнително деяние се
осъществява чрез бездействието на водача да изпълни задължението си за редовно и точно
попълване на пътната книжка.
Нарушението жалбоподателят е осъществил при пряк умисъл - като водач на лек
таксиметров автомобил Г. е съзнавал задължението си да попълва редовно и точно пътната
си книжка при приключването на съответната смяна, но не го е направил, като не е
попълнил и приключил по установения от закона ред пътен лист № *****, за деня 09.12.2021
година.
Съдът намира, че посоченото нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Не се установиха, а и не се твърдят, никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението, в сравнение с други подобни от този вид. В случая следва да се отчетат
характерът и вида на обществените отношения, които се засягат чрез извършеното
нарушение – става въпрос за императивни нормативни изисквания за осъществяване на
5
таксиметрова дейност. Създавайки стриктни задължения по отношение на таксиметровите
превози Наредба № 34/1999 г. цели да създаде сигурност, ред, отчетност и възможност за по-
ефективен контрол спрямо качеството на таксиметровите услуги и особено за безопасността
на превозите.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от
ЗАвП, която е субсидиарна и предвижда, че за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция от 200 лева. Наказващият орган е индивидуализирал наложената на
жалбоподателя глоба именно в предвидения размер. Доколкото размерът на глобата е
абсолютно определен и предвид невъзможността за определяне на наказанието "глоба" в
размер под законовия, излагането на съображения досежно индивидуализацията му не е
необходимо.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление № 35-0001368 от 16.12.2021 г. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – гр.Плевен е законосъобразно издадено и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се остави без уважение.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от тези съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0001368 от 16.12.2021 г.
на Директор РД „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което е наложено на Е. П.
Г. от гр.****, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на Е. П. Г. от гр.Ловеч, с горните данни, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6