№ 15519
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110103831 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
641,15 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за застрахователно
обезщетение по застраховка „*** +“ за причинени вреди на л. а. ***, рег. № ***, вследствие
на ПТП от 01.04.2024 г., настъпило в *** в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 22.01.2025 г., до окончателното плащане.
Ищецът „**** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „*** +“ - на 01.04.2024 г., в *** е настъпило застрахователно
събитие - ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. ***,
рег. № *** – собственост на А. Х. М.. Поддържа, че ответникът **** е застраховател по
валидна задължителна застраховка „*** на другия участвал в ПТП л. а. ***, рег. № ****
Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил - П. Д., която при извършване на меневра за
движение назад за излизане от паркинг удря паркирания л. а. ***, рег. № ***, причинявайки
му материални вреди. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 01.04.2024 г., като във връзка с него е образувана преписка
по щета № 44011512402384/2024 г., извършен е оглед и е съставен опис на вредите, а
именно: предна дясна врата и задна дясна врата, чиято обща стойност възлиза на 1267,30 лв.,
в който размер ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия
ремонта сервиз, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв. Твърди, че с писмо с изх. № 0-92-10472/08.08.2024 г. ответникът е
поканен да заплати претендираната сума от общо 1282,30 лв., но той е възстановил само
част от нея в размер на 641,15 лв., поради което се претендира остатъка от 641,15 лв.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по
застраховка „*** по отношение на л. а. ***, рег. № **** Не оспорва, че ищецът е извършил
1
плащане на застрахователно обезщетение по щета № 44011512402384/2024 г. в общ размер
на 1282,30 лв., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението от
15,00 лв., както и извършеното от ответното дружество частично плащане в размер на
641,15 лв. Навежда довод за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач,
тъй като е паркирал превозното си средство на по-малко от 5 м от образуваното в
непосредствена близост кръстовище, допускайки нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като
по този начин е създал условие за настъпване на инцидента. В тази връзка оспорва
доказателствената сила на протокола за ПТП от 01.04.2024 г., тъй като представлява частен
свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Оспорва
претенцията и по размер, тъй като е било възможно ремонтът да се извърши чрез използване
на алтернативни доставчици. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „***, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„*** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните
материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. наличие
на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „***.
С определение от 20.03.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 01.04.2024 г., в *** е настъпило
ПТП с участието на л. а. ***, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „***“, и л. а.
***, рег. № **** застрахован при ответника по застраховка „***; че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1267,30 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв.; че ответникът му е възстановил извънсъдебно сумата от 641,15 лв.
От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът, в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка „*** +“, е извършил опис на щетите по л. а. ***,
рег. № ***, за което е съставен опис на щета № ******** г. Въз основа на издадено от
застрахователя възлагателно писмо от 03.07.2024 г. е извършен ремонт от автосервиз ****,
като ремонтираният автомобил е предаден на собственика А. М. с приемо-предавателен
протокол от 18.07.2024 г. За ремонта е издадена фактура № 163406/23.07.2024 г. за сумата от
1267,30 лв. с ДДС от ****.
Установява се, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1267,30
лв. по фактурна цена на сервиза, извършил ремонта, на 24.07.2024 г., след което е отправил
до ответника регресна покана изх. № 0-92-10472/08.08.2024 г. за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение, във връзка с която ответникът е признал
задължението си до размер на сумата от 641,15 лв., която е заплатил на 26.08.2024 г.
За установяване на механизма на произшествието в производството е представен
двустранен протокол за ПТП, подписан от П. Д. и А. М., според който на 01.04.2024 г., 18:30
часа, в *** л. а. ***, рег. № **** с водач П. Д., при излизане от паркомясто, при движение
2
назад, одраскал паркиралия срещуположно л. а. ***, рег. № ***. В графа 12. „Обстоятелства“
е отразено за л. а. *** - при тръгване/при отваряне на врата, а за л. а. *** - паркирано/в
спряло състояние. Отразени са следните щети: за л. а. *** - задна броня; за л. а. *** - предна
и задна дясна врата. В графа забележки е отразено, че водачът на л. а. *** – П. Д., „поема
вината“.
Като доказателства по делото са приобщени и протоколи за разпит по делегация на
свидетелите А. Х. М. и П. П. Д..
Свидетелят М. – собственик на л. а. ***, рег. № ***, сочи, че не е бил очевидец на
процесното ПТП и е бил далеч от автомобила, който е бил паркиран на улица в центъра на
***; че първо забелязал закрепена на чистачката на стъклото му бележка с телефонен номер,
а след това видял щетите по двете десни врати на автомобила му. Свидетелят заявява, че не
си спомня точно на какво разстояние от кръстовището е паркирал автомобила си. След като
се свързал с жената, оставила бележката, двамата се срещнали и съставили двустранен
констативен протокол, без да имат разногласия относно съдържанието му. Застрахователното
обезщетение по застраховката „***“ било изплатено на сервиза, който ремонтирал
автомобила.
Свидетелката Д. – водач на л. а. *** с ДК № **** потвърждава, че е участвала в
процесното ПТП. Сочи, че било късен следобед, когато при излизане назад от паркомясто
нямала добра видимост, поради което не видяла другото МПС зад нея, паркирано на
улицата. Свидетелката не може да конкретизира точното място, на което се е случило
произшествието, тъй като не познава улиците в града. Заявява, че нейният автомобил бил
ударен в лявата броня, а другият - в дясната врата, откъм пасажерските врати, като
уврежданията били изкривявания и одрасквания. Не си спомня дали е имало кръстовище в
непосредствена близост. Свидетелката заявява, че не си спомня къде е било ситуирано
другото превозно средство и не може да прецени дали е затруднявало движението, тъй като
процесният участък бил тесен. Спомня си, че с другия водач са попълнили двустранен
протокол за ПТП, като потвърждава написаното в предявения й от съда протокол.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от
вещото лице Й. Й., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице посочва, че
процесното ПТП е настъпило на улица в центъра на *** без данни за точното разположение
на превозните средства, като за целите на заключението е изготвило схема, наподобяваща
скицата в двустранния констативен протокол за ПТП. На база на писмените доказателства по
делото и протоколите за разпит на свидетелите, вещото лице установява следния механизъм
на ПТП: на 01.04.2024 г., около 18:30 часа, водачът на л. а.***, рег. № **** предприема
маневра за движение на заден ход за излизане от паркомясто, вследствие на което реализира
ПТП с паркирания зад него л. а. ***, рег. № ***, като причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на л. а. ***, който е предприел маневра за движение на заден
ход, без да се съобрази с разположението на намиращия се зад него автомобил. Въз основа
на анализ на механизма на ПТП и съпоставка на щетите от протокола за ПТП и описа на
застрахователя, вещото лице дава заключение, че щетите по л. а. ***, рег. № ***, се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.04.2024 г. произшествие в ***.
Посочено е, че стойността на ремонта, необходим за възстановяване на увредения автомобил
***, рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1286,50 лв.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило по следния механизъм: на 01.04.2024 г., около 18:30 часа, в централната част на
*** водачът на л. а. ***, рег. № **** излизайки от паркомясто, при маневра за движение на
заден ход, реализира ПТП с паркираният зад него л. а. ***, рег. № ****, вследствие на което
му нанася щети.
Действително, представеният двустранен констативен протокол за ПТП не се ползва с
3
обвързваща съда материална доказателствена сила, а достоверността му следва да се цени в
съвкупност с останалите доказателства по делото. С оглед на това съдържащото се в
протокола изявление на водача на л. а. ***, че „поема вината“ за ПТП, само по себе си не
обвързва настоящия съдебен състав.
В случая обаче двустранният констативен протокол е подписан от участниците в ПТП
и представлява доказателство относно съдържащите се в него изявления за неизгодни за тях
факти. В него е отразено, че съприкосновението между автомобилите е настъпило, когато
управляващата л. а. *** П. Д. е предприема маневра за движение назад, при което е ударила
паркираният зад нея л. а. ***. При разпита си самата Д. потвърждава, че не е видяла другия
автомобил, който е бил в статично положение, като показанията й не опровергават
обстоятелствата при настъпване на процесното ПТП, отразени в двустранния протокол,
респективно признанието й за виновното поведение при настъпване на същото.
С оглед на това, като взе предвид данните за разположението на уврежданията по
двата автомобила и констатациите на вещото лице по САТЕ, съдът намира, че събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, позволяват бъде
установен механизмът на процесното ПТП, видно от който същото е било причинено по
вина на водача на застрахования при ответното дружество л. а. ***, рег. № ****
Освен това, частичното извънсъдебно погасяване на регресната претенция от
ответника, като неизгоден за него факт, следва да се тълкува като признание на регресното
право на ищеца да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета. По
аргумент за по-силното основание, плащането показва, че ответникът не е имал възражения
относно възникване на правото на ищеца да заплати от своя страна обезщетение по
застраховката „***“.
С оглед на горното, налице са всички предпоставки за възникване на суброгационното
право на ищеца срещу ответника по чл. 411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №
24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. №
652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО;
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на
действащия КЗ). На следващо място, следва да се посочи и, че при претенция за заплащане
на имуществени вреди, релевантна е средната пазарна стойност на увреденото имущество
към момента на настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл решение №
37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, I ТО; решение № 59/6.07.2017 г. по т. д. №
2367/2015 г., I ТО; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО,
решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, I ТО.
Съдът, с оглед на кредитираното заключение на САТЕ, приема, че действителният
размер на причинените вреди възлиза на 1286,50 лв., защото същият отговаря на средните
пазарни цени. Към тази сума следва да се включат и 15,00 лв. ликвидационни разноски,
съставляваща обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
4
411 КЗ.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, че собственикът на
автомобила няма задължение да замени увредените части с такива, които не са оригинални
за съответния автомобил, респективно за използване на алтернативни доставчици. Освен
това, в конкретния случай не е била необходима замяната на увредени детайли, а ремонтът
се е състоял в демонтаж, възстановяване и монтаж на същите.
Спорен между страните е въпросът дали е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на застрахования при ищеца на л. а. ***, рег. № ***. В тази
връзка съдът намира следното:
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на увреденото лице и
претърпените от него вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в
конкретния случай, водачът на застрахования при ищеца на л. а. *** трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Не всяко поведение на водача, дори и такова,
което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Само това поведение, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди, би могло да обуслови приложението на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо
увреденият да е действал виновно (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД цели намаляване на отговорността си.
В случая не са налице доказателства в подкрепа на направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите от поведението на
водача на застрахования при ищеца л. а. ***. Не може да се направи такъв извод въз основа
на скицата в съставения двустранен протокол за ПТП, а показанията на водачите на двата
автомобила също не съдържат данни за нарушаване от страна на водача л. а. *** на правила
за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Налице са единствено данни, че водачът на л. а. *** е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства,
съдът приема, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са
причинени отразените в описа на застрахователя-ищец вреди. Вината се предполага – арг.
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. Не се доказа да е налице съпричиняване от страна на водача
на застрахования по имуществената застраховка автомобил, респективно не е налице
основание за намаляване на регресното вземане на ищеца.
Както вече беше посочено, стойността, необходима за възстановяване на увредения
5
автомобил, определена по средни пазарни цени, е в размер на 1286,50 лв., към която сума
следва да се добавят сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., тоест общият
размер на регресното вземане е 1301,50 лв. Като се съобрази извършеното от ответника
частично плащане, дължим е остатъкът от 660,35 лв., която сума надвишава претендираната
от ищеца сума от 641,15 лв. Поради това, при приложение на принципа за диспозитивно
начало, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума следва да
се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2025 г.
до окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 850 лв. – платена държавна такса,
депозити за САТЕ и за призоваване на свидетел, както и адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, реално заплащане на което е доказано с представените фактура № 1007/20.01.2025 г. и
платежно нареждане от 27.01.2025 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
„****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 411 КЗ, сумата
от 641,15 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за застрахователно
обезщетение по застраховка „*** +“ за причинени вреди на л. а. ***, рег. № ***, вследствие
на ПТП от 01.04.2024 г., настъпило в *** ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 22.01.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
„****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 850,00 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6