Решение по дело №40/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Анета Милчева Петкова
Дело: 20211300500040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    58

 

гр.В., 23.04.2021 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито 

заседание на 23 април две хиляди двадесет и първа година в състав:     

                                     

                                                               Председател: А. П.  

Членове:   1. В. М.

      2. Г. Й.                                                   

 

при секретаря  В. У. като разгледа докладваното от съдия А. П. въззивно гражданско дело  № 40  по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК., адрес: гр. С. ЕИК. против Решение №544 от 21.08.2020г. постановено по гр.д.№3196/2018г. по описа на Видински районен съд, в частта в която е отхвърлена претенцията на въззивника за лихва за забава за разликата на сумата от 36,31 лева до пълния претендиран размер от 158,86 лева за периода от 13.10.2016 г. до 24.03.2018 г. За да отхвърли иска в тази част , се излага , че съдът е приел , че за част от исковия период са претендирани едновременно две различни лихви /договорна възнаградителна лихва и лихва за забава/, каквото кумулиране е недопустимо. Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Така  в жалбата се твърди , че двата вида лихва са начислени на различн оснвания и защитават различни интереси на кредитора , съответно имат различни функции. Считат , че е допустимо кумулирането на двата вида лихви, поради изложеното за различния им характел и не водат да неоснователно обогатяване на кредитора. Иска се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част и се уважи претенцията на ищеца. Претендират се разноски.

           По делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника по жалбата,  с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Излага , че  ищецът обосновава активната си легитимация , като се позовава на частно правоприемство по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 18.12.2016 г. между „Б. Д.“ ЕАД и „Ф. и.“ ЕАД. Поддържа , че при сключване на договор за прехвърляне на вземане настъпва предсрочна изискуемост на това вземане, тъй като новият кредитор претендира цялото вземане, а не по погасителен план. Предвид на това незаконосъобразно се явява претендирането едновременно на възнаградителна лихва и на лихва за забава. Позовава се на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 / 2017 г. – т.2 от същото.

 

           

          Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното :

          Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е допустима.

ВРС е сезиран с иск по чл.422  ГПК.

Установено е по делото , че по ч. гр. д. № 2255/2018 г. на Районен съд-В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.В.В. да заплати на кредитора сумата в общ размер от 1212.57 лв., от която: 854.36 лв.-главница, 199.38 лв.-договорна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 24.03.2018 г., 158.83 лв. -лихва за забава за периода 13.10..2016 г. до 23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 г./датата на подаване на заявлението в съда/до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25, 00 лева - държавна такса и 50, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасени задължения по договор за кредит от 24.03.2016 г.,сключен межда б.„Д.“ЕАД и длъжника, което е прехвърлено на заявителя „Ф. и.“ЕАД с договор за цесия от 12.01.2017 г.

След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.

От представения Договор за стоков кредит с № 173938 е видно, че Б. “ Д.“ ЕАД и ответника са се договорили кредиторът да предостави сумата от 907.22 лв. за закупуване на климатик, както са и уговорили фиксиран лихвен процент от 37.17% и ГПР 44.2%. Към договора е изготвен и погасителен план, подписан от страните, съгласно който връщането на сумите е следвало да стане на 24 месечни вноски, като последната е на 24.03.2018 год..

На 18.10.2016 г. между "Б. Д." ЕАД като цедент и "Ф. И." ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът продава на купувача вземания, посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена, индивидуализирани съгласно приложение №1.1.

На 16.01.2017 г. страните по цесионния договор са се уговорили продавача да продаде възмездно на купувача свои вземания по стокови кредити на физически лица, със забава, които са просрочени, не се погасяват надлежно, по някои от които е възможно да е започнал процес по уведомяване за предсрочна изискуемост, но не са предприемани действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е посочена забава към последният работен ден на предходния календарен месец, при уговорените в Рамковия договор параметрия.

Видно от приемо-предавателен проткол от 12.01.2017 г. за цедирани вземания към цесионния договор задължението на Д.В.В. е сред прехвърлените в полза на цесионера вземания.

"Б. Д." ЕАД е упълномощило цесионера-ищец "Ф. И. ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала.

По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента "Б. Д." ЕАД до длъжника ,което не е връчено,видно от данните в тази връзка в исковата молба,в която е посочено,че уведомяването ще се осъществи с връчването й.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза "Б..Д." АД, ЕИК. е предоставила на кредитополучателя Д.В.В. стоков кредит в размер на 907.22 лв.за закупуване на климатик,която е получане ,с оглед положения от него подпис в поле“удостоверяване на изпълнението“.Посочено е че според ищеца падежът на първата непогасена вноска настъпва на 12.10.2016 г., както и че на 24.03.2018 г. е настъпил падежът на цялото задължение, с което е станал изискуем и целия неизплатен остатък на заема.

Вещото лице е отразило, че размерът на дължимите суми към ищеца от ответника са както следва: 854.36 лв. - главница, 199.38 лв. - договорна/възнаградителна лихва/ до 24.03.2018 г., 158.83 лв. -договорно обезщетение за забава за периода от 13.10.2016 г. до 23.03.2018 г.

Посочено, че ответника е погасил задължения в общ размер от 110 лв./52.86 лв.-главница и 57.14 лв. -договорна лихва.

По делото е представено цялото кредитно досие, включително и документи от трудовото досие на представителя на банката подписал договора за кредит .

          Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява обстоятелството законосъобразно ли се явява претендирането едновременно на възнаградителна лихва и на лихва за забава.

В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът – заявител Ф. И. ЕАД  се позовава на частно правоприемство по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 18.12.2016 г. между „Б. Д.“ ЕАД и „Ф. и.“ ЕАД. Поддържа , че при сключване на договор за прехвърляне на вземане настъпва предсрочна изискуемост на това вземане, тъй като новият кредитор претендира цялото вземане, а не по погасителен план. Предвид на това незаконосъобразно се явява претендирането едновременно на възнаградителна лихва и на лихва за забава.

От представените по делото доказателства не се установява  факта на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска, доколкото липсват доказателства както за изпращането, така и за получаването на приложеното уведомление.

Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия от 10.01.2017г., ведно с приложение №1 към него ; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. чл.47, ал.6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.

Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът – ц. Ф. И. ЕАД се явява носител на тези вземания.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В случая частично неоснователна се явява исковата претенция за мораторна лихва за забава. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза периодите, за които се претендират лихвата за забава и договорната възнаградителна лихва частично съвпадат. По отношение на кумулирането на възнаградителна лихва и лихва за забава за един и същ период следва да се посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата главница. При кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес обаче би се стигнало до неоснователно обогатяване /Определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 п, II ТО на ВКС/. Следователно - претенцията за дължима лихва за забава за периода 13.10.2016-24.03.2018 г. се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Основателна се явява исковата претенция за мораторна лихва в частта на периода от 24.03.2018 г. до 23.08.2018 г.,която при направени изчисления е в размер на 36.31 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 158.83 лв. иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора разноските следва да останат както са направени от страните. В тежест на въззивника следва да бъде възложена невнесената част от дължимата д.т. за образуване на производството по делото в размер на 12,50 лева.

              По изложените съображения, Видинският окръжен съд

    

Р  Е  Ш  И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА Решение №544 от 21.08.2020г. постановено по гр.д.№3196/2018г. по описа на Видински районен съд.

    ОСЪЖДА „Ф. И.” ЕАД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр. С.”, ул.., да заплати по сметката на ВОС сумата от 12,50 д.т. за водене на делото във въззивната инстанция.

   В необжалваната му част решението е влязло в сила.

               На основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

   

          Председател:                                      Членове: