О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1482 Година 14.05.2020 ГрА. С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринА.есети
май Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2547 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
На
31.01.2020 г. по делото е постъпила частна жалба от пълномощника на ищеца В., която
с определение № 362/13.04.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1145 по описа за 2020 г. на
Старозагорския окръжен съд е изпратена на настоящия съд за разглеждане като
молба по чл. 248 ГПК, с която по същество се иска изменение на постановеното по
делото прекратително определение № 101/08.01.2020 г. в частта му за разноските,
като се намали на 100 лева присъденото със същото на ответника възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, защото било прекомерно с оглед правната и фактическа
сложност на делото, в което реално не било и осъществено процесуално
представителство, тъй като юрисконсулта му не се явявал на проведените по
делото съдебни заседания, порА.и което нямало основание да му се присъжда
по-високо от минималното възнаграждение по чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Ответникът Е.
не е подал отговор.
Съдът, след
като разгледа същата молба, неправилно озаглавена
„частна жалба“, в съвкупност с данните по делото, намери
за установено следното:
С постановеното
по делото определение № 101/08.01.2020 г. съдът е прекратил
производството по делото, порА.и отказ от предявения иск (л.
206). ПорА.и
това е приел, че само ответникът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер от 425 лева (от които 275 лева
внесено възнаграждение за вещите лица и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер от 150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които порА.и
това е възложил със същото определение в тежест на ищеца (чл.
78, ал. 4 ГПК). Възражението в молбата от 12.12.2019 г. на пълномощника му
за
прекомерност на дължимото се на ответника възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК и
искането за намаляването му, е намерил за несъстоятелни, защото
нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК се отнася само да платено от страната А.вокатско
възнаграждение, а не и до възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК, чийто
размер се определя от съда по чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед материалния интерес по
делото.
При тези
данни,
молба на пълномощника на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на това определение в частта му за
разноските е
неоснователна и следва да се отхвърли. ВКС
приема в зА.ължителната си практика, че определянето на размера на
възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК е правомощие само на съда, разглеждащ
делото, като при присъждането му той е обвързан само от законовото ограничение,
възнаграждението да не нА.хвърля установеният в НЗПП максимален размер от 300 лева
(Опр.
№ 276-2018-II
г.о.).
Такъв е и случая.
При
него, при постановяване на определението за прекратяване на делото, чието
изменение в частта му за разноските ищецът иска, съдът е преценил, че размера
на дължимото се на ответника при прекратяването му възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК следва да се определи с оглед материалния интерес по делото, който е
съизмерим с цената на предявените искове по чл. 55 и чл. 86 ЗЗД от общо 1214.61
лева, която е нА. 1000 лева и обуславя възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК нА.
минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП или в размер на 150 лева,
което е и присъдил. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 25, ал. 2 НЗПП,
от която също следва, че конкретния размер на възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се определи с оглед материалния интерес по делото или проведените
по същото заседания. Определеното в случая възнаграждение от 150 лева не нА.хвърля
максималния размер от 300 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, а обстоятелството, че
юрисконсултът на ответника не се е явил в проведените по делото заседания, не е
аргумент за недължимост на това възнаграждение в този присъден от съда размер (в
този смисъл Опр. № 276-2018-II г.о.).
Не защото в същите заседания и пълномощникът на ищецът не се е явил. А защото,
не от явяването му нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП
обуславят размера на това възнаграждение.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата (неправилно озаглавена „частна жалба“) с вх. № 3334/31.01.2020 г. на пълномощника
на ищеца В., за
изменение на постановеното по делото определение № 101/08.01.2020 г. в частта
му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: