РЕШЕНИЕ
№
378
гр. Враца, 09.11. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.10.2020г., тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ
като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №333 по описа на АдмС – Враца
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила касационна жалба от ОД на МВР
ВРАЦА, чрез* Я.Я., против РЕШЕНИЕ №48 от 09.06.2020г., постановено
по анд №430 по описа за 2019г. на
Районен съд – Мездра, с което е отменена
т.2 от издаденото от Полицейски
инспектор група ОДЧ при ОД на МВР Враца Наказателно постановление № 19-0967-001183/22.09.2019г. за
налагане на административно наказание
глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от
същия закон, на A.R. – **.
В
жалбата като касационно основание за отмяна на атакуваното решение като неправилно
в описаната по-горе част се сочи неговата незаконосъобразност. Изтъква се, че
първостепенният съд необосновано е възприел обясненията на наказаното лице, които
не кореспондират с останалите доказателства по делото, като не е отчел и
опасността за движението, създадена
от реализираното от водача ПТП. Иска се отмяна на решението в оспорената
част и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба чрез
пълномощника си *Д.Д., в писмено становище, оспорва същата и прави искане за
отхвърлянето й. Изтъква, че изложените от въззивния съд съображения относно
обстоятелството, че след като водачът
не е възприел извършването на ПТП, той
няма виновно поведение
за напускане на мястото на произшествието, което дава основание
поведението му да не се определя като административно нарушение.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд в обжалваната му част е правилно. Същият счита, че не са събрани
безспорни доказателства за съзнателно напускане на мястото на произшествието от
страна на ответника по касационната жалба,
което води до извода, че същият
не е извършил административно нарушение.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна по
следните съображения:
Първостепенният съд е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, разпитал е
свидетелите, констатирали нарушението, обсъдил
е и писмените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал
се е защо е достигнал до крайния
си извод за частична основателност на
жалбата, въз основа на което е постановил и съдебния си акт. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че
издателят на НП е имал съответната материална и териториална компетентност,
както и че същото съдържа изискуемите по закон реквизити. Правилно
е установена фактическата обстановка, както и обстоятелството, че ответникът по касация е напуснал мястото на произшествието, без да установи щетите и последиците от него,
като е прието, че това е сторено поради
невъзприемането от негова страна , че
с извършената маневра е реализирал ПТП. При
липсата на субективния елемент на
изпълнителното деяние, въззивният съд е
приел, че не е налице
административно нарушение, поради което е отменил НП в тази му част.
Касационната инстанция не възприема
тези изводи на първостепенния съд. Изводите за липсата на административно
нарушение се базират единствено на
обясненията на санкционирания водач, без
същите да кореспондират с останалите доказателства. Не се спори, че макар и
късно вечерта, маневрата е била извършена на осветено място, поради наличие на
улично осветление и светещи лампи
на * „А.“. С оглед на материала, от който е направен стълбът,
височината му и обстоятелството, че не
само е бил прекършен, а е паднал върху
настилката на улицата, съдът намира, че е
имало достатъчно видимост и шум, който да покаже на водача, че от извършената от него маневра има последствия. Не се спори също така, че стълбът се е намирал отдясно на ППС при първоначалната му посока на
движение / протокол от ПТП/ , полуремаркето е влязло в съприкосновение с него с дясната
задна част, където е имало видими
следи, при което, позиционирайки
автомобила след осъществения обратен завой в другото пътно платно, водачът е имал
много добра видимост вляво, където се е намирал падналият стълб. При
така констатираното касационната инстанция намира, че ответникът по касация е възприел
реализираното от него ПТП, като виновно е напуснал мястото на същото,
без да установи последиците от него. Изпълнителното деяние е осъществено както от обективна, така и от
субективна страна, както правилно е приел административнонаказващият орган.
Достигайки до изводи в обратен смисъл, първостепенният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, поради неправилно
прилагане на материалния закон.
Тъй като не са допуснати
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти и
обстоятелства, за които писмените доказателства не са достатъчни, касационният състав намира, че следва да се
произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения съдът
намира, че оспореното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правната
квалификация е правилна, приложена е и съответната санкционна норма. При
преценка на общественоопасните последици
от пътнотранспортното произшествие и реалната възможност за възникване на друго такова вследствие нарушаването на нормалното движение на автомобилите по
пътното платно след падане на стълба, обосновано административно наказващият
орган е наложил максималният размер
на предвиденото в разпоредбата наказание, като същото следва да
се приеме за справедливо. Не са налице и условията за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗДвП, тъй като деянието не
се отличава с по-малка степен на обществена опасност от обикновените деяния от този вид и нарушението засяга общественият ред, който
изисква от водачите поведение, съответстващо на законовите норми.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 от АПК вр.чл. 348 ал.1 т.1 от НПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №48/09.06.2020г. , постановено по анд №430/2019г. по описа на Районен съд Мездра,в
частта, в която е отменена т.2 от НП №19-0967-001183/22.09.2019г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР гр.Враца
група ОДЧ-Враца и ОД на МВР Враца е
осъдена да заплати на A.R. разноски по делото в размер на 360 /триста и
шестдесет/лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА т.2
от НП №19-0967-001183/22.09.2019г. на
Полицейски инспектор при ОД на МВР Враца група ОДЧ-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.