Решение по дело №431/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 10.11.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 431/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е след като с Определение № 335/24.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 328/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, гр.д. № 254/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин, образувано по молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, депозирана от Б.Б.К. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез техния баща и законен представител Б.Б.К. срещу К.Л.И., В.Л.И., Л.Ц.И. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие против ответниците, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК е изпратено за разглеждане от РС – Ихтиман поради отвод на съдиите от РС – Елин Пелин.

С Определение № 354/29.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 368/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд гр.д. № 279/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин, образувано по молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, депозирана от К.Л.И. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез тяхната майка и законен представител К.Л.И. срещу Б.Б.К. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие против ответниците, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК е изпратено за разглеждане от РС – Ихтиман поради отвод на съдиите от РС – Елин Пелин.

С определение от 02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 431/2020 г. и по гр.д. № 432/2020 г. по описа на РС – Ихтиман на основание § 1. ЗЗДН вр. чл. 213 ГПК двете дела са обединени и производството по гр.д. № 432/2020 г. е присъединено към гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман поради връзката помежду им, изразяваща се в общи факти.

С определение от 06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман на основание чл. 23, ал. 3 ЗПП на малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. е предоставена правна помощ поради противоречие на интересите им с тези на техните родители и законни представители - Б.Б.К. и К.Л.И..

В молбата, депозирана от Б.Б.К. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез техния баща и законен представител Б.Б.К. срещу К.Л.И., В.Л.И., Л.Ц.И. се твърди, че ответниците са извършили актове на физическо и психическо насилие спрямо молителите в периода 03-09 юли 2020 г.

В молба, депозирана от К.Л.И. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез тяхната майка и законен представител К.Л.И. срещу Б.Б.К., се твърди, че ответникът е извършил актове на психическо и физическо насилие спрямо молителите в периода от 13.04.2018 г. до 19.06.2020 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на молбите.

Относно молбата, депозирана от Б.Б.К. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез техния баща и законен представител Б.Б.К. срещу К.Л.И., В.Л.И., Л.Ц.И.:

Ответницата К.И. е майка на малолетните К.К. и Р.К. и бивша съпруга на молителя Б.К.. Ответницата В.И. е била в родство по сватовство втора степен с молителя Б.К. – сестра на бившата съпруга на молителя. Ответникът Л.И. е бил в родство по сватовство първа степен с молителя Б.К. – баща на бившата му съпруга. Ответницата В.И. е в родство съребрена линия трета степен с молителките К.К. и Р.К. – леля. Ответникът Л.И. е в родство по съребрена линия втора степен с молителките К.К. и Р.К. – дядо. С оглед изложеното молбата е подадена от лица, които имат право да търсят защита по реда на ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 1, пр. 2, т. 5, т. 6 и т. 7, пр. 2 ЗЗДН срещу лица, които имат право да отговарят по молбата или казано с други думи налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните. Молбата е подадена в едномесечния срок преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от датата на извършване на твърдените актове на домашно насилие, поради което е допустима.

Относно молбата, депозирана от К.Л.И. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез тяхната майка и законен представител К.Л.И. срещу Б.Б.К.:

Ответникът Б.К. е баща на молителките К.К. и Р.К. и бивш съпруг на молителката К.И., поради което молбата е подадена от лица, които имат право да търсят защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1, пр. 2 и т. 5 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните.

Молбата в частите, в които са описани форми на поведение, които се твърди, че представляват домашно насилие, осъществени в периода от 13.04.2018 г. до 18.05.2020 г. е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на 1-месечния преклузивен срок, установен в чл. 10, ал. 1 от ЗДДН. Поради това на основание чл. 10, ал. 1 вр. § 1 вр. чл. 130 ГПК следва да бъде върната в тази част като недопустима поради липсата на положителна абсолютна процесуална предпоставка за развитие на процеса.

В останалата част, в която са изложени твърдения за поведение, което според молителите представлява акт на домашно насилие, извършени в периода 03.06.2020 г. – 19.06.2020 г. молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и доколкото е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните, е допустима.

По основателността.

От фактическа страна:

Молителите К.И. и Б.К. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин, влязло в сила на 19.10.2018 г. От брака им са родени малолетните деца К.К. и Р.К. – молители в настоящото производство.

Отношенията между молителите К.И. и Б.К. са силно влошени. За уреждането им са образувани множество съдебни производства. Една от причините за неразбирателството е упражняване на родителски права и режим на лични отношения с малолетните молителки К.К. и Р.К..

С Решение № 182/18.11.2019 г. по гр. д. № 705/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин, потвърдено в тази част с Решение № 39 от 29.01.2020 г. на ОС - София по в. гр. д. № 909/2019 г., молителката К.И. е задължена 1. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите Б.К., К.К. и Р.К.,  2. Да посещава специализирани програми за срок от шест месеца за повишаване на родителския капацитет, считано от влизане в сила на решението, като на същата е наложено наказание глоба.

В конфликта между К.И. и Б.К. е намесен и близкият семеен кръг на молителката, като с решение от 20.02.2020 г. по гр.д. № 486/2019 г. по описа на РС – Елин Пелин, потвърдено с Решение № 167/27.05.2020 г., постановено по гр.д. № 193/2020 г. по описа на СОС, ответниците В.И. и Л.И. са задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо Б.К..

С Присъда, постановена по н.ч.х.д. № 45/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин, потвърдена с решение от 03.11.2020 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 45/2020 г. по описа на СОС, молителката К.И. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че периода от 13.06.2019 г. до 20.06.2019 г. на 13-ти, 15-ти, 18-ти, 20-ти юни 2019 г. не е изпълнила съдебно Решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин, влязло в сила на 19.10.2018 г., поправено с решение по същото дело, влязло в сила на 13.11.2018 г. относно упражняване на режим на лични отношения на децата К.К. и Р.К. с техния баща Б.К..

С Решение № 273/28.10.2020 г., постановено по гр.д. № 598/2020 г. по описа на СОС, са оставени без уважение 7 жалби на молителката К.И., в качеството ѝ на длъжник по изпълнително дело, срещу постановления на държавен съдебен изпълнител при РС – Елин Пелин, с които на същата са наложени глоби за препядстване осъществяването на режим на лични отношения на Б.К. с детето Р.К..

На съда е служебно известен случай, добил обществена известност след завеждане на молбите за защита от домашно насилие чрез интернет медията gospodari.com на 31.06.2020 г., с участието на страните Б.К., Р.К., К.И., Л.И. и на свидетелите Андрей Цолев и Мариана И., свързан с детето Р.К. (https://gospodari.com/видео-показва-как-баща-в-елин-пелин-отв/).

На 03.06.2020 г. свид. З., в качеството си на собственик на сградата, където се помещава „ХЕНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в което дружество молителката и ответницата К.И. работела към посочената дата, дал позволение след приключване на работния ден молителката и ответница К.И. да заведе децата си Р.К. и К.К., да карат колелета на двора в имота.

Не е спорно между страните и от показанията на свид. Цолев, З. и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на Б.К. се установява, че молителката и ответница К.И. заедно с малолетните Р.К. и К.К. се възползвала от даденото ѝ позволение и с лек автомобил отишли до имота. В неустановен момент молителката и ответница К.И. и малолетните Р.К. и К.К. се качили до работното място на първата, находящо се на втория етаж в сградата, където се помещава „ХЕНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Около 20.30 часа на 03.06.2020 г. детето Р.К. паднало от прозореца на втория етаж в сградата върху бетонната площадка на двора. При падането детето е получило множество травматични увреждания, подробно описани в медицинската документация (л. 145-193 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман) и обективирани частично в приложените от молителя К. веществени доказателства снимки, приобщени чрез извършване на оглед.

Веднага след падането молителката и ответница К.И., и детето К.К. слезли при Р.К.. Молителката уведомила чрез телефонен разговор ответниците Л.И. (неин баща) и В.И. (сестра) непосредствено след падането. Последните пристигнали с автомобил на мястото на инцидента много бързо и започнали да се суетят около падналото дете в продължение на около 15 минути. То било прехвърляно от единия в другия автомобил. В крайна сметка молителката и ответница К.И. и ответницата В.И. тръгнали с автомобила на последната към гр. София, заедно с пострадалото дете Р.К. и с детето К.К.. Ответникът Л.И. се прибрал в дома си. 

Във връзка с инцидента не са правени повиквания към Единния европейски номер за спешни повиквания 112, не е правен и опит за търсене на линейка.

Към 21.41 часа на 03.06.2020 г. детето Р.К. постъпило по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, видно от амбулаторен лист, находящ се на л. 137 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

Около 22.30-23.00 часа ответницата В.И. се прибрала в дома си в гр. Елин Пелин заедно с детето К.К..

На 04.06.2020 г. сутринта молителката и ответница К.И. се прибрала в дома си в гр. Елин Пелин. В 08.30 часа молителката и ответница К.И. се обадила на молителя и ответник Б.К. и го уведомила за случилия се 12 часа по-рано инцидент на 03.06.2020 г.

Следобед на 04.06.2020 г. молителят и ответник Б.К., придружаван от свид. Андрей Цолев, взел детето К.К. от дома на молителката и ответница К.И. в изпълнение на определения с Решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин, влязло в сила на 19.10.2018 г., поправено с решение по същото дело, влязло в сила на 13.11.2018 г. режим на лични отношения. По това време същата се намирала в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, поради което детето било предадено от неговата леля – ответницата В.И.. Там присъствали още ответникът Л.И. и свидетелката Мариана И.. При предаването на детето имало напрежение между молителя и ответник Б.К. и ответниците В.И. и Л.И., породено от инцидента, случил се на 03.06.2020 г. с детето Р.К., без да е налице размяна на обиди.

Детето К.К. било силно повлияно от случилото се предходната вечер и разказала на баща Б.К. в присъствието на свид. Цолев за инцидента през предишния ден с Р.К..

След този случай молителят и ответник Б.К. не върнал детето К.К. на неговата майка – молителката и ответница К.И. за упражняване на родителски права до подаване на молбата за защита от домашно насилие от последната – 19.06.2020 г.

Молителят и ответник Б.К. върнал детето К.К. за упражняване на родителски права от молителката и ответница К.И. на 19.08.2020 г.

За да достигне до горните фактически изводи, настоящият състав кредитира изброените по-горе съдебни актове и медицински документи. Основните факти от предмета на доказване относно настъпването на инцидента с детето Р.К. се установяват относително непротиворечиво от показанията на свид. З., Цолев, М. И., на последните двама преценени по реда на чл. 172 ГПК и от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, депозирана от Б.К.. Без значение за предмета на доказване е по какви причини молителката и ответница К.И. е влязла с двете си деца К. и Р. Кръстеви и какви са били точните ѝ действия и/или бездействия, с които е допуснала настъпването на инцидента с детето Р.. От значение е, че не се доказва, а и не се твърди, детето да е бутнато умишлено от прозореца или спрямо него да е упражнена някаква форма на насилие от молителката и ответница К.Л..

Относно поведението на молителката и ответница К.И. след падането на детето – обаждането на ответниците В. и Л. Игнатови, поведението им до тръгването към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ съдът кредитира в цялост показанията на свид. З.. Същият е единственият независим от двете страни свидетел, който не е в роднинска връзка с тях и няма данни да е имал участие в предходни техни спорове. Показанията му са логични, непротиворечиви и последователни. Свидетелят възпроизвежда възприетото при преглед на видеозаписи от видеокамери и добросъвестно излага колебанията си за факти и обстоятелства, за които не е сигурен поради отминалия период от време. Показанията на свид. З. намират пълна подкрепа в показанията на свид. Цолев и в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на Б.К..

Показанията на свид. Цолев, който е зет на молителя и ответник Б.К., също следва да бъдат кредитирани в цялост, въпреки потенциалната му заинтересованост от изхода на делото. Те са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства. Намират подкрепа в показанията на свид. З., както и в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на Б.К., с оглед на което трябва да им бъде дадена вяра, включително относно начинът, по който е осъществено предаването на детето К.К. от ответниците В. и Л. Игнатови, както и досежно емоционалното състояние на детето К. след случая.

Съдът не кредитира показанията на свид. Мариана И. в частите относно емоционалното състояние на детето К.К., както и относно случилото се при предаването ѝ от отв. В. и Л. Игнатови на молителя и ответник Б.К.. Свидетелката Мариана И. е майка на ответниците К. и В. Игнатови и съпруга на Л.И. и е потенциално заинтересована от изхода на делото. Показанията ѝ противоречат на показанията на свид. Цолев и на изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, депозирана от Б.К.. Решаващ аргумент да не бъдат кредитирани показанията на свид. Мариана И. е, че същите са вътрешно противоречиви и противоречат на други доказателствени източници, което внася сериозни съмнения в тяхната достоверност. Свидетелката един път твърди, че ответникът Л.И. ѝ е разяснил подробностите около инцидента, а впоследствие твърди, че това е направила молителката и ответницата К.И. вечерта, когато е станал инцидентът. В показанията си свид. Мариана И. първоначално сочи, че отв. В.И. се е прибрала с детето К.К.. Впоследствие същата вечер преди да си легнат К.И. се обадила на сестра си – отв. В.И. и последната е транспортирала молителката и ответница К.И. ***. К.И. се изкъпала и когато тръгнала да излиза към 20 часа уведомила молителя и ответник Б.К. за инцидента с детето Р.К.. Само няколко изречения по-късно свидетелката Мариана И. вече излага, че прибирането на К.И. и обаждането на Б.К. е осъществено сутринта на 04.06.20 г. Посоченото противоречие е твърде съществено, за да се касае до объркване на възприятията на свидетелката Мариана И., тъй като първоначално твърди, че молителката и ответница К.И. се е прибрала и обадила на молителя и ответник Б.К. вечерта на 03.06.2020 г., свързвайки това с определени подробности, че още не са били легнали, а впоследствие излага, че това е станало сутринта. Може да се направи извод, че показанията на свидетелката са недостоверни, като същата се опитва да изложи фактите, по начин, който е съответен на линията на защита на молителката и ответница К.И.. За недостоверността на показанията говори, че дори молителката и ответница К.И. в обясненията си прави признание, че първото обаждане до Б.К. е осъществено на 04.06.2020 г. в 8.30 часа сутринта. Налице е и още едно вътрешно противоречие в показанията на свид. Мариана И.. В тях тя твърди, че детето К.К. е било спокойно при прибирането си вечерта след инцидента и още в същото изречение твърди, че е започнала да успокоява детето. Противоречието е очевидно, защото ако детето е било спокойно, то явно не е имало нужда да бъде успокоявано. Всичко изложено внася сериозни съмнения в достоверността в показанията на свид. Мариана И.. Такива логически противоречия, както и противоречия с останалите доказателствени източници, не се наблюдават в показанията на свид. Цолев. Както беше посочено показанията на последния хармонират с останалите доказателства. С оглед изложеното показанията на свид. Мариана И. не следва да бъдат кредитирани, а показанията на свид. Цолев следва да бъдат кредитирани, включително в частта относно събитията и създалото се напрежение при предаването на детето К.И..

По изложените съображения е несподеляема интерпетацията на доказателствата, предложена от процесуалния представител на ищцата и ответница адв. Й.. Както беше посочено в доказателствения анализ дори самата ищца и ответница К.И. в обясненията си прави признание, че първото обаждане до бащата е осъществено на 04.06.2020 г. в 8.30 часа.

В писмените бележки са изложени множество възражения срещу фактически твърдения, релевирани в молбата на Б.К.. Повечето от възраженията са за факти и обстоятелства извън предмета на доказване по делото, като например дали сградата, от която е паднало детето Р.К., е пусната в експлоатация в съответствие с действащото законодателство. Действително не се доказва твърдението в молбата на Б.К., че детето Р.К. е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, но от това не могат да се правят никакви изводи във вреда на молителя, тъй като именно това е смисъла на съдебното дирене всяка страна да докаже изложените твърдения. Съдът приема, че детето е постъпило в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ най-рано в 21.41 часа на 03.06.2020 г. въз основа на амбулаторен лист, находящ се на л. 137 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман. Цитираният документ, изходящ от трето за делото лице, няма причина да не бъде кредитиран в тази част.

Приложеният в последното съдебно заседание Амбулаторен лист № 002209/29.10.2020 г. не установява относими към предмета на доказване обстоятелства.

От правна страна:

Молбата е с правно основание чл. 8 ЗЗДН и цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя - такъв, при който той съзнава насилническия характер на действието си. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция - чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има уважение към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение - преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.

За да бъде уважена молба за защита от домашно насилие е необходимо при условията на пълно и главно доказване молителят да докаже, че спрямо него е осъществена форма на умишлено насилствено поведение, изразяваща се в засягане или заплаха от засягане на определени блага - ценности (живот, здраве, емоции, лична свобода и неприкосновеност, имущество и други), съпроводено от стремеж за поставяне под контрол, налагане на собствени позиции или унизяване, осъществено против волята и желанията му, което е противоправно, противоречащо на добрите нрави и надхвърлящо границите на нормалното житейско поведение.

Молбите са неоснователни.

По молбата на Б.Б.К. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез техния баща и законен представител Б.Б.К. срещу К.Л.И., В.Л.И., Л.Ц.И.:

Както беше посочено домашното насилие е съзнателен волеви акт (действие или бездействие). Макар да не е изрично дефинирано в чл. 2 ЗЗДН, той може да бъде осъществен само умишлено. Този извод следва от спецификата на регулираните отношения, както и от спецификата на самото деяния, представляващо акт на домашно насилие. При домашното насилие, освен общите правила за ненарушаване на правата и интересите на другите, не съществува уредба на отношенията насилник-жертва чрез предходна правна сделка. Това води до заключението, че характерът на вината при акта на домашно насилие би следвало да е идентичен с този възприет в наказателното и деликтното право (така Георгиев, И. Производство по налагане на мерки за защита от домашно насилие. София, Национален институт на правосъдието 2016, с. 39). Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че домашното насилие почти винаги има белези на деликт и/или престъпление (така Русев, Б., Домашното насилие. Понятие и семейноправни аспекти, с. 56). За неприложимостта на гражданскоправното понятие небрежност към актовете на домашно насилие сочи и съдържанието на понятието небрежност, определяна в гражданскоправна теория като неполагане на дължимата грижа на добрия стопанин (така Калайджиев, А., Облигационно право, Обща част, шесто преработено и допълнено издание, 2013 г., стр. 438). Посоченото понятие отнесено на плоскостта на актовете на домашно насилие не намира приложение, доколкото насилникът не дължи грижа спрямо жертвата, а дължи единствено изпълнение на общото правило да се въздържа от противоправно поведение (действие или бездействие), което представлява насилие. Акт на домашно насилие не може бъде извършен небрежно поради спецификата на деянието, представляващо домашно насилие – волеви акт, изразяващ се в действие или бездействие, насочен към засягане както на телесната неприкосновеност, така и на психиката, вътрешните преживявания и/или субективните права на жертвата или заплахата това да бъде сторено (в сходен смисъл Русев, Б., Домашното насилие. Понятие и семейноправни аспекти, с. 40). Известно е, че наличието на умисъл се извежда от обективните действия на дееца. При актовете на домашно насилие всякога предприемането на действие или бездействие, насочен към засягане както на телесната неприкосновеност, така и на психиката, вътрешните преживявания и/или субективните права на жертвата или заплахата това да бъде сторено сочи на умисъл – пряк или евентуален. Обективно невъзможно е домашно насилие да бъде извършено по непредпазливост, тъй като това би означавало, че деецът е следвало да положи нужната грижа, за да се въздържи от извършване на насилие спрямо жертвата, но не го е направил. След като не се е въздържал от извършване на акт на насилие, очевидно, че се касае до умишлени действия.

По настоящото дело падането около 20.30 часа на 03.06.2020 г. детето Р.К. от прозореца на втория етаж на сградата не представлява акт на домашно насилие, извършен от ответницата К.И. против Б.К., К.К. и Р.К.. Касае се инцидент, при който ответницата К.И. не е положила дължимата родителска грижа по надзор на малолетното си дете, за да предотврати настъпването на инцидента. Деянието не е извършено умишлено, а по непредпазливост. В този смисъл особено показателно е, че не се доказва и не се твърди ответницата да е бутнала детето, да му е нанесла удар или по друг начин да е спомогнала умишлено за настъпване на процесния резултат. Няма данни, въз основа на които да се направи извод, че ответницата К.И. е предвиждала сигурното или вероятно настъпване на инцидента и да е целяла пряко това или да го е считала за неминуема последица към постигането на целта си упражняване на психологическо насилие над молителя К. и К.К.. Напротив цялостното ѝ поведение след падането на Р.И. – суетене около детето, преместването му от едната кола в другата, обаждането на ответниците Л. и В. Игнатови навеждат на несъмнен извод, че ответницата К.И. не е предвиждала сигурното или вероятно настъпване на инцидента. Хаотичността в действията ѝ, суетенето, говори, че тя не е очаквала настъпването на инцидента, била е в паника и това сочи на непредпазливост. Поведението на ответницата не е било насочено към причиняване физическо, психическо или емоционално насилие на Б.К., К.К. и Р.К. доколкото не е било умишлено и причиняването на инцидента е резултат от непредпазливото ѝ поведение. Не може да се направи извод, че целта на поведението на молителката е било да осъществи акт на насилие спрямо молителите.

Не представлява акт на домашно насилие, извършен от ответниците К.И., В.И. и Л.И. спрямо Б.К., К.К. и Р.К. поведението на ответниците след падането на детето Р.И., транспортирането му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до обаждането на молителя Б.К. и уведомяването му за инцидента в 08.30 часа на 04.06.2020 г. Поведението на тримата ответници Игнатови може да бъде определено като неадекватно, но това не го превръща в акт на насилие. Няма разумно обяснение, освен паника, суетенето около детето в продължение на 15 минути. Прехвърлянето му от автомобил в автомобил. Неподаването на сигнал до телефон 112 и непотърсването на медицински специалист. Дори да бъде споделено твърдението на свид. Мариана И., че транспортирането на детето до гр. София е било предприето, защото ответницата К.И. е възприела, че единствената линейка във ФСМП – гр. Елин Пелин, се отправя на адрес, то поведението на тримата ответници изглежда още по-необяснимо, защото липсата на линейка ги е възпряла да се обърнат към ФСМП в гр. Елин Пелин, намиращ се на по-малко от 1 километър разстояние от мястото не инцидента, но не ги е възпряло да вземат решение за транспортиране на детето с неспециализиран личен автомобил на повече от 30 километра в гр. София, рискувайки живота и здравето му и то в присъствието на второ малолетно дете К.К., което без усилия е можело да бъде прибрано в своя дом от неговия дядо - отв. Л.И.. Всичко тези действия имат отношение към родителския капацитет на ответницата К.И., към преценката на възпитателския капацитет и човешки капацитет на отв. В.И. и Л.И., но не разкрива признаците на осъществени актове на домашно насилие. Настоящият състав отдава необяснимостта в действията на ответниците на създадената паника от неочаквания инцидент. Нито един от изброените актове не може да се определи като умишлен, т.е. да е преследвал като основна цел причиняване на психическо и емоционално насилие на молителите Б.К., К.К. и Р.К. и не може да бъде свързан с тях. В поведението на тримата ответници липсва характерния за актовете на домашно насилие силно изразен елемент на доминантност, на поставяне на жертвата трайно или инцидентно в подчинено и зависимо положение, който е пряк или косвен резултат от поведението на насилника. Действайки житейски неадекватно в създалата се ситуация, те все пак са търсили начин да съхранят живота и здравето на пострадалото дете, а не пряко или косвено, като сигурна последица от поведението им, да са правили опит да упражнят психическо или емоционално насилие върху молителите. Да се приеме обратното би означавало, че при всеки непредпазлив битов семеен инцидент и последвалите го действия, когато са неадекватни, се извършват в идеална съвкупност и актове на домашно насилие, което е мъчно споделима теза.

Извършените от ответниците К., В. и Л. Игнатови действия в присъствието на детето К.К. съдът намира, че не представляват акт на домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН. Както беше посочено акт на домашно насилие може да бъде извършен само умишлено. В случая поредицата от действия безспорно са стресирали детето, тъй като то е възприело падналата му от втория етаж сестра Р.К., по която имало кръв. Впоследствие детето е придружило своята майка, леля и сестра до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Подобно на изложеното в предишния абзац може да се направи извод, че цялата поредица от действия на ответниците, колкото и необясними да са те, не са били насочени умишлено пряко или косвено към причиняване на психическо или емоционално насилие на молителката Р.К., а към съхраняване на живота и здравето на детето Р.К.. Отново всички те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на дело свързано с упражняване на родителски права и режим на лични отношения с децата, във връзка с родителския капацитет на страните, но не представляват акт на домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН. В този смисъл са неоснователни доводите, развити в писмените бележки, депозирани от процесуалния представител на молителката и ответница К.Л. и от процесуалния представител на молителя и ответник Б.К..

Тук е мястото да се отбележи, че не споделя твърдението изложено в писмените бележки на процесуалния представител на молителката и ответница К.Л., в които се твърди, че последната не е поставила в непосредствена опасност живота и здравето на детето Р.К.. Самият факт, че детето е паднало от втория етаж на сграда под неин надзор говори, че детето е живота и здравето на детето са били поставени под такава опасност. Единствената причина това да не съставлява акт на домашно насилие е, че поведението на молителката не е било умишлено, а непредпазливо и тя не е целяла да нарани детето или да упражни насилие спрямо Б.К..

По молбата на К.Л.И. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К. чрез тяхната майка и законен представител К.Л.И. срещу Б.Б.К.:

Взимането не детето К.К. от молителя ответник Б.К. на 04.06.2020 г. за упражняване на режим на лични отношения и невръщането му на майката в определения с Решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин, влязло в сила на 19.10.2018 г., поправено с решение по същото дело, влязло в сила на 13.11.2018 г. до 19.06.2020 г. – дата на подаване на искова молба в съда, не представлява акт на домашно насилие спрямо молителите К.Л.И., К.Б.К. и Р.Б.К..

          В съдебната практика и правната теория е възприето, че създаването на пречки от родител, в резултат на които се ограничава или осуетява правото на другия родител да реализира правото си на родителски права/лични отношения съставлява домашно насилие, когато се преследва цел да бъде навредено на родителя с осуетено право, да бъде унижен, да му бъде надлежно демонстрирано желанието за надмощие. За преценка за наличието на домашно насилие съдът трябва да изследва твърденията за конкретното физическо, психическо, емоционално насилие и последиците за пострадалия (вж. в подобен смисъл Решение от 28.10.2018 г. по гр.д. № 5000/2010 г. на СГС и Цанкова, Ц., Марков М., Станева, А. Тодорова, В. Петров, В. Балевска, Е., Дечева, Б. Милчева, Семеен кодекс, с. 428-429). Или казано с други думи самото неизпълнение на съдебно решение за упражняване на родителски права не представлява винаги акт на домашно насилие. За да бъде квалифициран като такъв, следва да се извърши анализ на всички факти и обстоятелства по делото.

          Поведението на ответника Б.К., предмет на настоящото производство, би могло да представлява акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителките К.И., К.К. и Р.К., ако с невръщане детето К.К. в нарушение на определения с Решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин, влязло в сила на 19.10.2018 г., поправено с решение по същото дело, влязло в сила на 13.11.2018 г.,  ответникът преследва цел да бъде унижена молителката К.И., надлежно да ѝ бъде демонстрирано неговото надмощието и по този начин с евентуален умисъл да бъде извършен акт на домашно насилие спрямо К.К. и Р.К., които да търпят негативи от поведението на ответника. По настоящото дело това не е налице. Ответникът е отказал да изпълни съдебното решение за родителски права спрямо детето К.К., защото няколко дни по-рано е настъпил инцидент с другото дете на страните Р.К., който е можело да бъде с летален изход. Без никаква видима причина молителката К.И. не е уведомила ответника, който е баща на детето, в продължение на 12 часа за наличието на толкова значим инцидент. Впоследствие ответникът Б.К. е разбрал причините за случилото се – груба небрежност от страна на молителката, изразяваща се в допускане детето да падне от прозорец на втори етаж на търговско дружество върху циментова площадка. Възприел е от изгледани записи на видео-камери необяснимото поведение на молителката К.И. и част от близкия ѝ семеен кръг, който помага за отглеждане на децата – отв. Л. и В.И. – които около 15 минути се суетели, не повикали бърза помощ, прехвърляли детето от кола в кола в крайна сметка го транспортирали с личен автомобил в гр. София, придружавани от другото дете К.К.. Възприел е и преживения стрес от детето К.К., която била видимо стресирана. Разказвала за наличието на много кръв по лицето на сестра ѝ. При тази съвкупност от обстоятелства поведението на ответника Б.К. не може да бъде определено като акт на домашно насилие. То е насочено към съхраняване на живота, здравето и психиката на детето К.К., предвид случилото се със сестра ѝ. Тук не е налице характерната за домашното насилие демонстрация на доминантност и умисъл за причиняване на психологическо и емоционално насилие на молителките К.И., К.К. и Р.К.. Ответникът е целял единствено да съхрани живота и здравето на своята дъщеря. Поведението му е в границите на житейски допустимото дори за дългия период, в който е отказал да изпълни решението. Следва да се посочи още, че от данните по делото е видно, че молителката системно не изпълнява посочените по-горе решения без наличието на никаква видима причина и без да идентифицира поведението си като форма на насилие, за което поведение е санкционирана с Присъда, постановена по н.ч.х.д. № 45/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин, потвърдена с решение от 03.11.2020 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 45/2020 г. по описа на СОС, С Решение № 182/18.11.2019 г. по гр. д. № 705/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин, потвърдено в тази част с Решение № 39 от 29.01.2020 г. на ОС - София по в. гр. д. № 909/2019 г. и Решение № 273/28.10.2020 г., постановено по гр.д. № 598/2020 г. по описа на СОС. Същевременно при сходно поведение на ответника И., което не е безрпичинно, а обусловено от много тежък инцидент, застрашил реално живота и здравето на детето Р.К., се излагат твърдения за наличие на домашно насилие. Както беше посочено предвид цялата история на семейните взаимоотношения, предвид сериозността на инцидента и поведението на молителката И., с което го е допуснала и с действията си след него, не е възможно да се направи извод, че поведението на ответника Б.К. е преследвало за цел да бъде извършен акт на насилие спрямо отв. К.И., К.К. и Р.К..

Недоказано твърдението в молбата на К.Л.И. и от малолетните К.Б.К. и Р.Б.К., че ответникът Б.К. е обиждал В.И. и Л.И. в присъствието на детето К.К.. Дори това поведение на ответника Б.К. да беше доказано, то не би съставлявало акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 ЗЗДН спрямо К.К., тъй като с оглед всички изброени по-горе обстоятелства и силно влошените взаимоотношения между страните, поведението на Б.К. не излиза от границите на житейски допустимото, следователно не осъществява признаците на домашно насилие.

          Не може да представлява акт на домашно насилие спрямо молителката К.И. подаването на сигнали до държавни институции от ответника по молбата ѝ Б.К.. По делото подобно поведение не е доказано, но дори и да е доказано, то е изначално несъставомерно поведение по чл. 2, ЗЗДН, тъй като е невъзможно чрез осъществяване на конституционното право на защита, което се реализира правомерно с подаване на сигнали до компетентни органи, да бъде осъществен акт на домашно насилие. Подаването на жалби и сигнали до различни институции, освен част от правото на защита, е елемент от правото на свободно изразяване, установено в чл. 10 ЕКЗПЧОС (вж. дело „Сапунджиев срещу България“, образувано по жалба № 30460/08 е образувано, делото „Маринова и други срещу България“ (жалби № 33502/2007 г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г. "М. и други срещу България" (жалби № № 33502/2007 г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г.), поради което не може да бъде ограничавано под страх от санкция, реализирана по реда на ЗЗДН.

          Извън предмета на производството е инцидентът, случил се на 30.07.2020 г., за който се излагат съображения в писмените бележки на молителката К.И., подадени чрез процесуалния ѝ представител адв. Й.. Същият не е изследван, тъй като е настъпил след подаване на молбата за защита от домашно насилие и не е предмет на същата. Във фактическата страна на изложението по настоящото дело е споменато наличието ѝ единствено с цел да бъдат обрисувани по-добре отношенията между участниците в производството.

По разноските:

Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителите Б.К. и К.И. да заплатят по сметка на Районен съд - Ихтиман държавна такса по молбата за защита в размер на 25 лева.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителките К.К. и Р.К. не следва да бъдат осъждани да заплатят държавна такса и разноски, тъй като не са навършили 18 години.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят Б.К. следва да бъде осъден да заплати сторените от ответниците молбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платени от К.И. и 800 лв. платени от В.И. и Л.И., от които всеки е платил по 400 лв. Възражението на процесуалния представител на молителя и ответник Б.К. – адв. П.Б., че липсата на списък с разноски е предпоставка такива да не бъдат присъждани почива на неправилен прочит на нормите на ГПК и на т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на § 1. ЗЗДН вр. чл. 80 ГПК представянето на списък с разноски е условие за допустимост на искане за изменение на решение в частта за разноските, т.е. абсолютна процесуална предпоставка за развитие на процеса в частта за разноските, а не основание за присъждането им. Основание за присъждане на разноските представлява всякога доказателство, от което може да се направи извод, че разноските са платени (вж. т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). По настоящото дело ответниците К.И., В.И. и Л.И. са представили договор за правна помощ (л. 66 и л. 68 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман), всеки един от които удостоверява плащане на сумите, поради което няма основание да им се отрече правото на присъждане на сторените разноски.

На основание чл. 82 ГПК внесения от Б.К. депозит в размер на 200 лв. за особен представител (л. 57 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман) следва да бъде възстановен на същия, тъй като в хода на производството е предоставена правна помощ на основание чл. 23, ал. 3 ЗПП на малолетните Р. и К. Кръстеви.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката К.И. следва да бъде осъдена заплати сторените от ответника по молбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. От приложения договор за правна защита и съдействие (л. 253 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман) се доказва, че ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. В договора за правна помощ не е диференцирано каква част от сумата е платена за изготвяне и процесуално представителство по молбата за защита от домашно насилие на Б.К. и каква за защита по молбата за защита от домашно насилие на К.И., поради това следва да се приеме, че възнаграждението е платено по равно, т.е. 600 лв. за изготвяне и процесуално представителство по молбата на Б.К. и 600 лв. за защита и процесуално представителство по молбата на К.И.. Предвид изхода на производството на основание чл. 11, ал. 3 вр. § 1. ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 3 ГПК К.И. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата ѝ за защита от домашно насилие сумата от 600 лв. – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Възраженията на процесуалните представители на ответниците – К., В. и Л. Игантови – адв. Й. и адв. Й. за прекомерност на заплатеното от Б.К. адвокатско възнаграждение с правно основание § 1 ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита по дела за домашно насилие е 400 лв. В случая заплатеното възнаграждение надвишава с 50% тази сума. Възнаграждението не е прекомерно, тъй като делото е с висока правна сложност, съпоставимо с други дела от този тип. Ангажирани са огромен обем от доказателства. Молбата за защита от домашно насилие обхваща дълъг период от време с множество посочени актове, а делото е приключило в няколко заседания. Всички това говори, че платеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото.

На малолетните молителки Р.К. и К.К. е предоставена правна помощ на осн. чл. 23, ал. 3 ЗПП с определение от 06.08.2020 г. (л. 37 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман), като с определение от 13.08.2020 г. (л. 46 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман) адв. И.Б. е назначен в качеството на особен представител. Поради това възнаграждението за осъществената служебна защита следва да бъдат заплатени от Националното бюро за правна помощ. На адв. И.Б. следва да бъдат издадени преписи от посочените актове, както и от всички документи, необходими за заплащане на дължимото възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството и ВРЪЩА молбата за защита от домашно насилие, депозирана от К.Л.И., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетните К.Б.К., ЕГН ********** и Р.Б.К., ЕГН ********** и трите молителки с постоянен адрес:*** срещу Б.Б.К., ЕГН **********,*** в частите, в които са описани форми на поведение, които се твърди, че представляват домашно насилие, осъществени в периода от 13.04.2018 г. до началото на 18.05.2020 г, като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие, от депозирана Б.Б.К., ЕГН **********,*** К.Б.К., ЕГН ********** и Р.Б.К., ЕГН ********** и двете молителки с постоянен адрес:*** срещу К.Л.И., ЕГН **********, В.Л.И., ЕГН ********** и Л.Ц.И., ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес ***.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответниците К.Л.И., ЕГН **********, В.Л.И., ЕГН ********** и Л.Ц.И., ЕГН ********** да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие, от депозирана от К.Л.И., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетните К.Б.К., ЕГН ********** и Р.Б.К., ЕГН ********** и трите молителки с постоянен адрес:*** срещу Б.Б.К..

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника Б.Б.К., ЕГН ********** да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.И., ЕГН **********,***, сумата от 800 лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.И., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ц.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 400 лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.

На Б.Б.К., ЕГН **********,*** ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА сумата от 200 лв. внесен депозит за особен представител.

ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.К., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.

На адв. И.Б. да се издаде препис от определение от 06.08.2020 г. (л. 37 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман), определение от 13.08.2020 г. (л. 46 от гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС – Ихтиман), както и от всички документи, необходими му да послужат пред Националното бюро за правна помощ.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: