Решение по дело №16150/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261217
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20181100116150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

                                                  

                                                гр.София, 05.04.2022г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                7-ми  състав

На  петнадесети фавруари                                                              година 2022

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                      СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева   

 

Секретар: Йоана Петрова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16150  по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

       Предявен е иск за реализиране на гаранционна отговорност с правно основание  чл. 160, ал.3 ЗУТ, във вр.  чл.163, ал.3 ЗУТ

        По изложените в искова молба обстоятелства И.М.Д. ЕГН **********, чрез адв. Н.Б. е предявил против „С.“ ЕООД ЕИК ********, представлявано от управителя И.А.Д., иск с правно основание чл.160, ал.3 от ЗУТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 97 500 лв., частично от 195 000 лв., представляваща стойността за отстраняване на скрити недостатъци и дефекти в изграден от ответното дружество Т.П., в рамките на гаранционната отговорност на ответника като строител, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се сторените по делото разноски.

        В исковата молба се твърди, че на 04.04.2018 г., с Нотариален акт № 69, том II, рег.№ 2812, дело № 231 от 2018 г. на нотариус Л.Х., с рег.№ 521 в регистъра на НК ищецът Д. е придобил от “МТА-1” ООД, ЕИК ********, поземлен имот с площ 3582 кв.м., находящ се в землището на с. Е., общ. Елин Пелин, обл. София, съставляващ имот № 080055 - комплекс за обществено обслужване по КВС на селото, съгласно влязъл в сила ПУП-ПЗ, утвърден със заповед № ТС-894/14.08.2009 г. и изменен с Решение № 986, Протокол № 39/2010 г. ОбС Елин Пелин, при граници и съседи по скица: път № 8 /осми/, ПИ 53 /петдесет и трети за бензиностанция, АГСС, трафопост и Т.П./, ПИ 29 /двадесет и девети/, ПИ 23 /двадесет и трети/ и път № 558 /петстотин петдесет и осми/, заедно с построените в имота Т.П. с Търговски комплекс с РЗП от 533 кв.м., състоящ се от: А - сграда с РЗП 180,75 кв.м. - магазин за хранителни стоки, ТИР зона, магазин № 2, кафе, Б - навес с РЗП 108,40 кв.м. - покрита тераса, В - сграда с РЗП 243,90 кв.м. - ресторант, офис охрана, магазин № 3, магазин № 4, магазин № 5, с разпределение: търговска зала, склад, гардеробно персонал, баня - WC, баня, баня, пране и сушене, WC, WC, преддверие, входно преддверие, дневна, стая за почивка, преддверие, баня - WC, стая за почивка, търговска зала, склад, преддверие, WC, търговска зала, бар, склад, преддверие, WC /и за хора с увреждания/, търговска зала, преддверие, WC /и за хора с увреждания/, бар, кухня, миялно зала, входно преддверие, склад, баня - WC, офис, охрана, входно преддверие, WC, търговска зала, склад, търговска зала, склад, търговска зала и склад.

       Твърди се, че при закупуването на описания ПИ, ведно с Т.П. и Търговски комплекс, продавачът “МТА-1” ООД е предоставил на И.Д. документацията за изграждане на построените в имота Т.П. и Търговски комплекс, вкл. договор между него и “С.” ЕООД, ЕИК ******** за изграждане на Т.П. с Търговски комплекс, наименуван “предварителен договор за възлагане на строителство и доставка на технологично оборудване”. Сочи се, че за строежа е било издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 7/07.02.2014 г. на Главния архитект на Община Елин Пелин, което удостоверение е издадено въз основа на молба и окончателен доклад на “Е.А.К.” ЕООД, който извършвал строителния надзор на строежа.

         Ищецът поддържа, че при придобиването на изградения от ответника „С.” ЕООД обект - Т.П. с Търговски комплекс е установил, че са налице дефекти, изразяващи се в деформации на бетоновата настилка, пукнатини и ронещи се фуги, непрекъснато разпростиращи се върху цялата площ.  Поддържа, че тези дефекти са проявени в хода на експлоатацията на Т.П.а, като размера на необходимите разходи за отстраняването им, са вредите които ищецът търпи от некачественото изпълнените СМР от ответника.

      Предвид обстоятелството, че не е изтекъл гаранционният срок на СМР, свързани с изграждането на Т.П.а, И.Д. е поискал от продавача „МТА - 1” ООД да осигури за своя сметка специалисти, които да дадат експертно становище относно състоянието на обекта, неговата бъдеща функционалност, причините за появилите се и увеличаващи се във времето дефекти, възможностите за отстраняване на получените дефекти на бетоновата настилка и остойностяване на задължителните за случая строително монтажни работи с цел ползването й по предназначение. Продавачът “МТА-1” ООД е представил две становища, от които се установява, че експлоатационната   годност на стоманобетонна настилка до голяма степен е компроментирана.

      Наведен е довод, че при придобиването на имота, ищецът И.М.Д. е придобил и собствеността на изпълнените и въведени в експлоатация строежи върху този имот. При извършване на оглед на строежите и при изготвяне на две експертни становища  - това на доц. инж. В.  Н. от 10.08.2018г. и конструктивното становище на д-р инж.М.Т.от м.август 2018г. са установени явните недостатъци, проявени в гаранционния срок на строежа, както и скрити, новооткрити дефекти, които попадат в обхвата на гаранционната отговорност на “С.” ЕООД, като строител съгл.  чл.160, ал.3 от ЗУТ. Наведен е довод, че между ищеца и “МТА-1” ООД било сключено допълнително споразумение, с което на И.Д. са прехвърлени правата по чл.265 от ЗЗД и чл.160, ал.3 от ЗУТ.  Твърди се, че така прехвърлянето на правата е извършено след установяване на дефектите и възникването на правата по чл.265 от ЗЗД и чл.160, ал.3 от ЗУТ.

     

    В срока по чл.131 ГПК ответното „С.“ ЕООД, чрез  пълномощника си адв.С.М. е депозирал отговор на ИМ. В отговора ответникът оспорва иска като недопустим, поради формирана СПН по предмета на спора. Ответникът поддържа, че ищецът И.М.Д. е свързано лице с праводателя си „М.1“ ООД, с ЕИК ********, както по смисъла на § 1, т.3 и т.5 от ДР на Търговския закон, така и по смисъла на чл.135 от Закона за задълженията и договорите. Заявява, че ищецът не е носител на материалното право за ангажиране отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал.1 ЗЗД, респективно по чл.160, ал.3 от ЗУТ по отношение на „С.“ ЕООД, съответно за него не е налице активна процесуална легитимация и право на иск, поради което счита, че предявеният от него иск на това основание следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, като поддържа, че между „С.“ ЕООД и „МТА-1“ ООД е налице влязло в сила решение по предявен от „С.“ ЕООД иск за заплащане на част от уговореното неплатено възнаграждение за извършени по силата на сключен договор за изпълнение на СМР за процесния паркинг и наведено възражение от страна на „МТА-1“ ООД за прихващане. Оспорва иска по основание и размер.   Ответникът поддържа, че съгласно сключения договор между „С.“ ЕООД и „М.1“ ООД, изпълнителят нямал договорно задължение нито да изгражда земната основа, нито да изпитва нейното качество. Твърди, че към датата на започване на работата от „С.“ ЕООД основата под стоманобетоновата настилка с обща площ от 3 023 кв.м. е изпълнено от друга фирма, наета от „М.1“ ООД. Твърди се още, че основата (непосредствено под) - стоманобетоновата настилка е частично различна от тази по проект - вместо трошен камък в слоеве с различна зърнометрия е положена различна некачествена, неравномерно валирана и неотговаряща на техническите изисквания основа - шлака от Кремиковци.  

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощниците си адв. Б. и адв.С. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощниците си адв.М. и адв.М. оспорва предявения иск. Заявява оспорване на подписите в Акт – образец 7 от 15.08.2013г. и Акт – обр.12 от 16.08.2013г.Представя списък на разноски и писмена защита.

С оглед оспорването на подписите в Акт – образец 7 от 15.08.2013г. и Акт – обр.12 от 16.08.2013г.  по реда на чл.193 ГПК в о.с.з. на 17.12.2019г. е открито производство за проверка истинността на подписите положени в документите от името на И.Д. и М.И..

 

           Софийски градски съд, I – 7 състав, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

            По делото не се спори, че на 18.05.2013 г. между ищцовия праводател „М.1“ ООД, като възложител и ответното „С.“ ЕООД, като изпълнител е сключен договор за възлагане на строителство и доставка на технологично оборудване./л.18-л.22, том1 от делото/ Според клаузата на чл.1.1 изпълнителят приел да изпълни на своя отговорност и със свои  ресурси -Т.П. с търговски комплекс в имот, находящ се в землището на с.Е., община Елин Пелин, м.Камико - първи и втори етап. Срокът за извършване на СМР е пет месеца считано от подписване на Протокол обр.2. Общата договорена цена е  616 501, 11 лв. с ДДС. Видовете СМР са посочени в оферта, приложена към проекта./л.23 –л.21, том 1 от делото/ Ответното „С.“ ЕООД се задължило да организира извършването на работите в срок и при спазване на държавните нормативи и проектни предписания – чл.5.1.1.  Според клаузата на чл.6.1.  изпълнителят се задължил да отстранява за своя сметка констатирани  некачествено изпълнени работи и отклонения от проекта в указани от надзора срокове. В чл.6.2. е прието гаранционните срокове по договора да бъдат в минималните размери определени по Наредба №2 / 2003г. на МРРБ.  Въпреки, че договорът да е наименуван „предварителен“, не е спорно, че това е единственият договор, сключен между възложителя и изпълнителя, както и, че въз основа на този договор ответното „С.“ ЕООД е извършил СМР включени в офертата му. Следователно, трябва да се приеме, че соченият договор е породил последиците на окончателен такъв.

Не се спори, като е видно и от приетите писмени доказателства, че договорения обект Т.П. с търговски комплекс в ПИ 0080055, находящ се в землището на с.Е., община Елин Пелин е изпълнен строеж./ Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж: „Т.П. с Търговски комплекс, находящ се в ПИ № 080055 по КВС на с. Е., общ. Елин Пелин от 27.01.2014г./

В окончателния доклад  за установяване годността на строена от 27.01.2014г. на „Е.А.К.“ ООД – строителен надзор, като главен строител и изпълниетел на строежа е посочен „С.“ ЕООД, прдставляван от управителя И.А.Д., който е и технически ръководител на строежа. В окончателния доклад се съдържа описание на строежа, съставените актове и протоколи в процеса на строителство, заключение за приемане на строежа и минималните гаранционнни срокове за изпълнените СМР./ л.33 – л.45, том 1 от делото/

За обекта е издадено Удостоверение № 7/07.02.2014 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Т.П. с Търговски комплекс" втори етап на строителство „Т.П., ТИР зона – II етап изпълнение на настилката“ от Гл. архитект на община Елин Пелин. /л.32, том 1 от делото/

Спорен е фактическия въпрос възникнали ли са дефекти и деформации на бетоновата настилка на изпълнения строеж - Т.П., след въвеждането му в експлоатация и ако такива са налице, то имат ли същите връзка със СМР изпълнени от ответното „С.“ ЕООД.

С нотариална покана рег. № 18 665, изпратена до „С.“ ЕООД на 14.08.2014 г. и получена от него на 26.08.2014 г.,  възложителят на строежа “МТА-1” ООД отправил покана за отстраняване на констатирани неточно изпълнени видове СМР./л.134 –л.135/

От приетия Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти  вместо изпълнение на парично задължение № 69, том II, рег.№ 2812, дело № 231 от  04.04.2018 г. на нотариус Л. Х., с рег.№ 521 в регистъра на НК, се установява, ищецът И.М.Д. е придобил от “МТА-1” ООД, ЕИК ********, поземлен имот с площ 3582 кв.м., находящ се в землището на с. Е., общ. Елин Пелин, обл. София, съставляващ имот № 080055 - комплекс за обществено обслужване по КВС на селото, съгласно влязъл в сила ПУП-ПЗ, утвърден със заповед № ТС-894/14.08.2009 г. и изменен с Решение № 986, Протокол № 39/2010 г. ОбС Елин Пелин, при граници и съседи по скица: път № 8 /осми/, ПИ 53 /петдесет и трети за бензиностанция, АГСС, трафопост и Т.П./, ПИ 29 /двадесет и девети/, ПИ 23 /двадесет и трети/ и път № 558 /петстотин петдесет и осми/, заедно с построените в имота Т.П. с Търговски комплекс с РЗП от 533 кв.м., състоящ се от: А - сграда с РЗП 180,75 кв.м. - магазин за хранителни стоки, ТИР зона, магазин № 2, кафе, Б - навес с РЗП 108,40 кв.м. - покрита тераса, В - сграда с РЗП 243,90 кв.м. - ресторант, офис охрана, магазин № 3, магазин № 4, магазин № 5, заедно с още седем имота за сумата  172 862.00лв., представляваща обща стойност на направени от приобрететеля М., като съдружник в “МТА-1” ООД допълнителни парични вноски на основание чл.134 от ТЗ и решение на ОСС отт 04.04.2018г., вместо изпълнение на задължението на дружеството за връщане на направените допълнителни парични вноски./л.9-л.11 от делото/

Видно от неоспорно Споразумение от 04.04.2018 г., че предвид сключения нотариален акт № 69, том II, рег.№2812, дело № 231 от  04.04.2018 г. на нотариус Л. Х., “МТА-1” ООД, представлявано от Д.Т.прехвърлило на И. М. Д. правата по чл.265 ЗЗД и по чл.160, ал.3 от ЗУТ свързани с построения обект: „Т.П. с Търговски комплекс, находящи се в ПИ № 080055 по КВС на с. Е.", като прехвърлителят се задължил да възложи на вещи лица за извършване на експертизи за установяване на явните и евентуални скрити  недостатъци и дефекти./л.15, том 1 от делото/

Представено е експертно становище от 10.08.2018г. на доц. д-р инж.В. Н. относно актуалното експлоатационно състояние на стоманено бетонна настилка на обект Т.П. с.Е., изготвено по възлагане на „МТА -1“ ООД./л.46 –л.51, том 1/  В експертно становище от 10.08.2018г. са констатирани и онагледени конкретни дефекти на настилката, които решаващият състав не обсъжда, доколкото се касае за частен документ, който не притежава материална доказателствена сила.

Прието е и конструктивно становище от м. август 2018г. на д-р инж.М.Т.с проектанска правоспособност рег.№00067 от КИИП относно обект Т.П. с.Е. – етап 2 изпълнение на настилката, изготвено по възлагане на „МТА -1“ ООД./л.58 – л.72, том 1/  В конструктивното становище също са констатирани дефекти и повреди в настилката, които съдът не обсъжда, по съображенията изложени в предходния абзац.

        Видно от Споразумение от 20.11.2018г. “МТА-1” ООД, представлявано от Д.Т.прехвърлило на И. М. Д. правата по чл.265 ЗЗД и по чл.160, ал.3 от ЗУТ, предвид експертно становище от 10.08.2018г. на доц. д-р инж.В. Н. и конструктивно становище на д-р инж.М.Т., които установяват явни и скрити дефекти на Т.П. с.Е.. Прехвърлителят и приобретателят приели, че за гаранционния ремонт на установените в експертните становища дефекти е необходима сума от 195 000лв. без ДДС./л.16-л.17, том.1 от делото/

        Не е спорно по делото, че между изпълнителя на процесния строеж „С.“ ЕООД и възложителя “МТА-1” ООД /праводател на ищеца/ е протекъл съдебен спор иницииран по иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 62 981,44лв. изпълнени незаплатени СМР по договор за строителство от 18.05.2013г. С отговора по реда на чл.367 ГПК от м.юни 2014г. ответникът “МТА-1” ООД е направил възражение за прихващане със сумата 83 964 лв., поради констатирани „скрити недостатъци“ касаещи стоманенобетонови настилки с площ от 3023 кв.м., дефектирали бордюри  - 770 бр., некачествено изпълнен тротоар, течове в шахта на сондажен кладенец, течове в мокрите помещения, недостатъци в дограмата и подпрозоречни прагове на стая за почивка.

          С решение №1763/13.10.16г. по т.д.№5572/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI -13 състав, „М.1“ ООД, е осъдено да заплати на „С.“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. първо вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата 57935,87 лв. – неизплатена част от задължение по договор от 18.05.2013 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 15.08.2014 г. до погасяване на главницата като  иска за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен в това число и поради упражнено възражение за прихващане със сумата 324,06 лв., необходима за ремонт на покрив на мокрите и санитарните помещения и отстраняване последиците в помещенията./препис на л.277 – л.280, том 1 от делото/

      С решение №1627/10.07.2017г. по т.д.№5934/16г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав е отменено решение на Софийски градски съд, ТО, VI – 13 състав № 1763/13.10.2016 г., постановено по т. д. № 5572/2014 г., в частта, с която е уважен предявеният от „С.“ ЕООД, срещу „МТА -1“ ООД, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД за сумата, представляваща горницата над 57 273, 38 лв. до 57 935, 87 лв., вместо което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД за сумата, представляваща горницата над 57 273, 38 лв. до 57 935, 87 лв. поради уважено възражение за прихващане на „МТА -1“ ООД срещу  „С.“ ЕООД с вземане за сумата от 4 922 лв. - разходи, необходими за отстраняване на 1 352 линейни метра дефектирала фуга върху стоманобенотонова настилка на Т.П., находящ се в землището на с.Е., ПИ 080055, и реглаж на алуминиева дограма в стая за почивка, изградена в същия имот./л.281- л.284/ Решение  №1627/10.07.2017г. по т.д.№5934/16г. на САС, ТО, 5 състав е влязло в сила на 20.03.2018г.

        По реда на чл.192 ГПК е изискан и представен от Община Елин Пелин одобрен архитектурен проект на обект  "Т.П. с ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС" в с.Е., ПИ № 080055, както и обяснителна записка  към същия от м.октомври 2011г.. /л.431-л.437, том 1 от делото/

        За изясняване на спорните фактически обстоятелства по делото са допуснати СТЕ, Допълнителна СТЕ с в.л. доц.д-р инж.И. В. М. и допълнителна СТЕ с в.л. инж. Л.Г..

         От заключението на СТЕ с в.л.  доц. инж.И. В. М., прието в о.с.з. на 17.12.2019г., се установява, че процесния обект „Т.П.“ застроен в ПИ № 080055 е площ от 3 582 кв.м. в землището на с.Е., Община Елин Пелин и представлява строж четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗУТ. При проведения на 28.10.2019г. оглед на изпълнената на обекта армирана, бетонна настилка, вещото лице е установило  видими дефекти, като: наличие на две напречни пукнатини с широчина на разтваряне 1,5 – 12 мм., наличие на микроскопични пукнатини  с различна дължина и конфигурация, локално обрушване  в една „ламела“, локално обрушване на ръбовете на „рязани фуги“. Сочи си, че локалното обрушване е рузултат от комплекс причини – пропуски на изпълнението, обекта е в експлоатация с „тежък трафик“ от 07.02.2014г., ТИР камионите навлизат от съседен терен уплатнена основа. Обосновано е, че са налице признаци да се определят като доминтни две пукнатини с направление север –юг, ситуирани в близост до работна фуга, които пукнатини влошават дълготрайността но конструкцията. Пояснено е, че армирана, бетонна настилка на процесния паркинг е обект на агресия от различни по вид и произход соли, от паркирали и приминаващи ТИР камиони. Обоснован е извод, че наличието на локално обрушени фуги улеснява проникването на агресивни агенти.  Според експерта, за да се установят качествата на изпълнената армирана, бетонна настилка на процесния паркинг е целесъобразно да се проведе от акредитирана лаборатория „натурно“ изследване, като се вземат минимум 9 ядки /пробни тела/ с размер 150 мм от бетонната настилка, за да се определят дебелината на настилката, якостта на бетона и да се установи каква е армировката и къде е положена/отг. 13/.

        Предвид необходимостта от изследване на процесната настилка в акредитирана лаборатория е допусната Допълнителна СТЕ, която да съобрази резултата от изследването.

 

        В приетото неоспорно заключение на доплънителната СТЕ с вещо лице  доц. инж.И. В. М., прието в о.с.з. на 09.11.2021г.,  се сочи, че установените при проведеното съгласно БДС EN 12504-1:2019 изрязване на пробни тела ("ядки") от процесната, армирана бетонна настилка части от армировъчни пръти от носещата армировка съответстват по вид и диаметър на заложените в екзекутивната документация. Констатирано е, че от извадените общо 11 (единадесет)         броя  цилиндрични пробни тела в 8 (осем), т.е. в -73%        от тях          е открита армировка с d = 6,5mm.;     10mm.; 2 0mm.

Относно отклонението при армирането на бетонната настилка вещото лице отбелязва, че от  Заповед № 2 от 10.09.2013г. ( 14 /четиринадесет/ дни по- късно от датата на изпълнението), в която проектанта- конструктор по част: "Пътна"  е внасъл промени в проекта (без арументация) засягащи вида и диаметъра на носещата армировка, като е вписано №8. По отношение на средната дебелина на армираната бетонна настилка вещото лице обсновава, че същата е 166,64 мм и отговаря на дебелината предвидена в екзекутиваната документация.

      В отговора на задача 8  в заключението на ДСТЕ е обоснован извод, че на процесния обект: "Т.П. с Търговски комплекс" - Втори етап на строителство: "ТИР зона, Т.П.-II етап на изпълнение на настилка", находящ се в ПИ № 080055 - Комплекс за обществено обслужване, по КВС на с. Е., община Елин Пелин, област Софийска са установени следните дефекти и повреди, а именно:

-        Липса на температурна фуга в армираната бетонна настилка и изолационни фуги в контакта с периферните бетонни бордюри (не предвидена в одобрения Инвестиционен проект, част: "Пътна" , фаза: Технически Проект" - виж чертеж 3/4: "ДЕТАЙЛИ на НАСТИЛКАТА", и в частност: "ДЕТАЙЛ СТАНДАРТЕН БОРДЮР";

-        Налице е локално "обрушване" на ръбовете на "рязани фуги" (дължащо се най-вероятно на "тежкия ТИР трафик" -.) ;

-        Налице са 2 (две) напречни (с направление север-юг) пукнатини (в близост до "работните фуги") с широчина на разтваряне — (1 , 5 е 12,0) mm. (дължащи се най-вероятно на "пропадане" на основата под армираната бетонна настилка) ;

-        Налице са микроскопични пукнатини, с различна дължина и конфигурация, и широчина           (0,3 е 0,7) mm. (дължащи се най-вероятно на "съсъхване" и "пълзене" на бетона - б.а.);

-        Налице е локално "обрушване" на площ от 1,50 кв.м. на повърхностния слой на настилката (само в една "ламела”), с дълбочина от - (0,5 - 10,0) mm. (дължащо се най-вероятно на "пропуски" на изпълнението);

-        Наличието на фуги с изнесена "фуго-маса", улесняващо проникването на агресивните агенти (дължащо се най-вероятно на "пропуски" на изпълнението, както и на факта, че ТИР камионите навлизат върху армираната, бетонна настилка от съседен терен с не добре уплътнена основа и нанасят дребен чакъл върху последната-б.а.) от различни по вид и произход соли, "антиобледенители" от паркиралите и преминаващи ТИР и други.

       Според вещото лице инж.М. необходимите ремонтни и възстановителни СМР работи, които следва да се извършат за отстраняване на посочените по-горе дефекти и възстановяване на експлоатационната и проектна сигурност на армираната бетонна настилка на Т.П.а, следва да се определят от проектант.

         В обясненията си в о.с.з. на 09.11.2021г. вещото лице инж.М. пояснява, че бетоновата настилката е дебелина 15 см., като тази настилка е разделена на ламели и в някои от ламелите се срещат сериозни пукнатини, а в други се срещат локални дефекти. Според експерта сериозните пукнатини се дължат на комплекс причини, като основната причина е пропадане на основната настилка под бетонната настилка. Сочи, че Т.П.ът е в експлоатация, но ремонтът е необходим, за да се предотврати допълнително разрушаване на настилката.

          Заключението на СТЕ и заключението на Допълнителна СТЕ /т.1 до т.8/ на вещото лице доц. инж.И. В. М., съдът намира за обективни, подробни и компетентно дадени.

      За изясняване въпроса каква е стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на констатираните дефекти е допусната Допълнителна СТЕ изпълнима от инженер транспортно и пътно строителство.

         В приетото заключение на ДСТЕ с в.л. инж.Л.Г., оспорено от ищеца, се сочи, че на втори етап на строителството на обект: „Т.П. с Търговски комплекс, находящ се в ПИ № 080055 по КВС на с. Е., общ. Елин Пелин", е било предвидено изграждането на ТИР зона и Т.П. - II-ри етап на изпълнение на настилката, в съответствие с издаденото Разрешение за строеж № 29/05.04.2013 г.

     Изпълнението на СМР е започнало след съставянето на Протокол за откриване на строителната площадка (обр. 2а) на 10.06.2013 г., в присъствието на представители на възложителя - „МТА-1" ООД, строителя - „С." ЕООД,  консултанта - „Е.А.К." ЕООД, и служител на общ. Елин Пелин,  „Контрол по строителството".

Вещото лице констатира, че на 24.06.2013 г. е била заверена и Заповедна книга на строителния обект - под № 212/24.06.2013 г.

         Констатирано е, че проектните предвиждания съгласно разработения инвестиционен проект по част „Пътна" за Обекта, включвали:

на I-ви етап:

-          полагане на асфалтобетонова настилка за „средно движение" в зоната на предния двор, като конструкцията включва следните елементи:

        4 см. асфалтобетон - плътен, Е = 1' 200 МРа,

        6 см. асфалтобетон неплътен, Е = 1' 000 МРа,

        30 см. несортиран едрозърнест минерален материал (трошен камък с d = 0 * 75 мм), Е = 250 МРа,

        земна основа, Е = 30 МРа;

-         Полагане на уплътнен насип от несортиран трошен камък с дебелина 60 см. в зоната на Т.П.а в задния двор, като част от конструкцията на пътното платно:

        45 см. несортиран едрозърнест минерален материал (трошен камък с d = 0 -г 75 мм), Е = 250 МРа,

        земна основа, Е = 30 МРа;

Проектът предвижда да се провери чрез измерване на място уплътняването на земното легло, като Е > 30 МРа.

на II-ри етап – одобрения проект предвиждал полагане на асфалтобетонова настилка за „тежко движение" в зоната на подхождащата към паркинга пътна връзка и на Т.П.а в задния двор, със следните елементи:

        4 см. асфалтобетон - плътен, Е = 1' 200 МРа,

        6 см. асфалтобетон неплътен, Е = 1' 000 МРа,

        7 см. битумизиран трошен камък, Е = 800 МРа;

        От заключението се установява, че по време на строителството е била извършена замяна на конструктвни елементи чрез запис в Заповедната книга -  Заповед № 2/10.09.2013 г.: „Да се смени асфалта с армиран бетон В40 с армировка N 8, който детайл е с пъти по-голям модул на обща деформация". Вещото лице инж. Г. пояснява, че дадените указания за замяна на конструктивни елементи са недостатъчни - не е указана дебелината на бетоновата настилка, както не е указан и начина на разполагане на    армировката,        а        също и полетата, които следва да се оформят при изливането на бетон. Позовавайки се на чертеж 2-2/4, вещото лице сочи, че замяната касае Т.П.а на площ от 1 896,0 кв.м.

        В приетото заключение на ДСТЕ е обснован извод, че  извършената замяна на настилки в зоната на Т.П.а, а именно наместо плътен асфалтобетон (4 см.), неплътен асфалтобетон (6 см.) и битумизиран трошен камък (7 см.) с  армиран бетон Б40 с армировка № 8 (чертеж част „Пътни работи"/фаза ТП, № 3/4 - екзекутив), определено е било влошено качеството на настилката на тази част от строежа, поради следните по-основни причини:

-        недоказана устойчивост срещу появата на пукнатини в новопредписаната настилка вследствие от динамични товари,

-        неясна статическа схема на натоварване - вид превозни средства, брой оси, натоварване на ос,

-        невъведена организация на движение чрез хоризонтална маркировка в проект за организация на движението,

-        непредвидени мероприятия по отводняване на площадката.

     Вещото лице пояснява, че асфалтобетоновите настилки поемат по-добре (спрямо бетоновите) опънни усилия - значително по-нисък риск от появата на пукнатини, поради което намират по-широко приложение в пътното строителство,  бетонът, като строителен материал, се отличава със своята твърдост, но и с това, че е крехък - т.е. не понася по-значителни натоварвания на опън. Ето защо се налага той да бъде армиран в опънните зони - за избягване появата на пукнатини и разрушаване.

      За подобряване на експлоатационните качества на настилката на Т.П.а и преодоляване на дефектите, според ДСТЕ са необходими следните основни ремонтно-възстановителни дейности: 1/ Запечатка на бетонови повърхности при ремонти – 1896 кв.м. на стойност 16 818лв., при ед.цена 8,87лв.; 2/ Доставка и полагане на асфалтобетон - плътна смес за горен пласт (4 см.) – 189 тона на стойност 32 082лв., с единична цена 169,21 лв.; 3/ Дренаж с бетонови тръби ф 200 мм – 32,35 м. на стойност 1779 лв.; 4/ Хоризонтална маркировка на пешеходни зони, забранени площи за движение и др. – 189,60 св.м.  на стойност 19 904лв., при единична цена от 104,98лв.

      В заключението е обобщено, че пазарната стойност на посочените СМР, необподима за преодоляване на недостатъците на Т.П.а възлиза на 74 028 лв. , като в тази стойност са включени и 5 % непредвидени разходи.

     В обясненията си в о.с.з. на 25.02.2022г. в.л.Л.Г. сочи, че в цените на СМР  залегнали в заключението е включен ДДС, но е включена норма на печалба, т.к. това е въпрос на договоряне. Пояснява, че нормално се счита за приемливо около 10 % печалба. Пояснява, че цените на СМР са съобразени с публикуваните цени в строителството  - „Стройексперт-СЕК“. Според вещото лице – специалист „транспортно  строителство“, за да се преодолеят дефектите и да се избегне по- нататъшното напукване на бетона, следва да се положи асфалтобетон - настилка, която може да поеме такъв опън и напрежение. 

        Заключението на  ДСТЕ с в.л. инж.Л.Г., съдът намира за обективно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства /одобрен проект част „пътна“ с обяснителна записка/ и с приетото заключение на СТЕ с в.л. инж.М..

         От приетото заключение на съдебно – почеркова експертиза с вещо лице С.Х., се установява, че подписите положени в позиции 1 и 3 на съставил в Акт за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 15.08.2013г. и в Акт за установяване видове СМР от 16.08.2013г. подлежащи на закриване не са положени от И.А.Д. и М.Г.И..

         Предвид извода в приетото заключение на съдебно  почеркова експертиза оспорването на подписите в Акт – образец 7 от 15.08.2013г. и Акт – обр.12 от 16.08.2013г. следва да се приеме за доказано, а оспорените документи за неистински.

        Свидетелят В.Г.Д., ангажиран от ответника, посочи в показанията си в о.с.з. на 27.10.2020г., че е юрист и е консултирал г-н Д. от „С.“ ЕООД, като по негова молба е изготвил нотариална покана до „МТА -1“ ООД. Сочи, че в края на април 2014г. се видяли на Т.П.а с г-жа Е., на която били предявени протоколи образец 19, които тя отказала да подпише, поради указанията на И.М.. Паркингът тогава функционирал и имало няколко камиона. Свид. Д. сочи, че е присъствал на няколко съдебни заседания по делото на   „С.“ ЕООД срещу „МТА -1 “ ООД, като на едно от тях Божидар Х. му посочил И.М., с когото се поздравили. Според  свидетеля М. ръководел обекта и „МТА -1 “ ООД, а не управителя г-жа Е..

          Показанията на разпитания свидетел В. Д., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, доколкото е бил свързан в договорно отношение с ответника, по повод предоставена правна помощ.

 

           Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявеният иск с правно основание  чл. 160, ал.3 от ЗУТ, във вр.  чл.163, ал.3 ЗУТ, предвид подържаните в исковата молба твърдения, че собственик на имот, върху койтто има строеж с проявени дефекти в хода на експлоатацията и в рамките на гаранционния срок е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването им.   Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация. Правата по чл.265 ЗЗД и чл. 160, ал.3 ЗУТ са притезателни /касаят вземания при определени предпоставки/ и  безспорно са прехвърляеми. Тези права са придобити от ищеца чрез нарочно споразумение с възложителя на строежа, след придобиването собствеността върху процесния обект. Възражението на ответника за недопустимост на иска поради формирана СПН, с оглед разгледано възражение за прихващане направено от ищцовия праводател „М.1“ ООД по т.д.№5572/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI -13 състав, решаващият състав намира за неоснователно. От приетия препис от влязло в сила решение №1627/10.07.2017г. по т.д.№5934/16г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, се установява, че разгледаното възражение за прихващане е с различна цена и с различен предмет – включва скрити недостатъци  касаещи стоманенобетонова настилка, дефектирали бордюри  - 770 бр., некачествено изпълнен тротоар, течове в шахта на сондажен кладенец, течове в мокрите помещения, недостатъци в дограмата и подпрозоречни прагове на стая за почивка, констатирани в по-ранен период – до 2014г. В настоящото производство ищецът основава претенцията си на нововъзникнали дефекти, констатирани и в изготвени експертни становища от м. август 2018г.

 

По същество:

          Сключеният между праводателя на ищеца и ответното дружество договор за строителство,  по правната си същност е разновидност на договора за изработка. Договорът за строителство, към който се прилагат и общите правила на договора за изработка (чл. 258 и сл. ЗЗД), има правната си регламентация в чл. 160 ЗУТ, като по делото не е спорно, че ответникът е имал качеството на строител, а  дружество „М.1“ ООД /праводател на ищеца/  - на възложител. Съгласно чл. 160, ал. 3 ЗУТ, за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване), с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Тези минимални гаранционни срокове са регламентирани с чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба № 2). Съгласно, ал. 4 на чл. 160 ЗУТ, гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по, ал. 3. Гаранционните срокове текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация - ал. 5 на чл. 160 ЗУТ.  В  приетия неоспорен Договор за възлагане на строителство от 18.05.2013г.  е уговорено гаранционните срокове по договора да бъдат в минималните размери по Наредба №2 /2003г.

      Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредба № 2 минималният гаранционен срок за строителни, монтажни и довършителните работи е 5 години.

       Ищецът претендират ангажиране на гаранционната отговорност на ответника в качеството му на строител по смисъла на чл. 163 ЗУТ.  Следва да се отбележи, че между отговорността за недостатъци на извършената работа, която носи изпълнителят по договора за изработка (включително и по договор за извършване на СМР) съгласно чл. 265 ЗЗД и гаранционната отговорност на строителя по чл. 160, ал. 3 ЗУТ са налице съществени разлики. Както е изяснено с Тълкувателно решение № 88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС, между т.нар. законова отговорност и гаранционната отговорност са налице различия както относно фактическия състав на възникването им, така и относно обема им и сроковете, в които могат да се реализират. Лицето, което е задължено по гаранционна отговорност (въз основа на закон или договор) поема задължение към съответния купувач или възложител за определен период от време вещта да запази определени качества и свойства, както и да носи отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилното съхраняване и надлежната употреба на вещта. Гаранционната отговорност има по-широк обхват с оглед на посочената нейна функция съгласно чл. 160, ал. 3 ЗУТ - да се осигури нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти за определен срок след въвеждането им в експлоатация. Тя се отнася не само до съществуващите към момента на предаването на строителните работи недостатъци, а и до такива, които са се появили впоследствие, стига да не се дължат на обстоятелства, които изключват отговорността на строителя.

      По делото се установиха по безспорен начин се установи, че ответното дружество „С.“ ЕООД е изпълнител на  целия строеж – „ ТИР ПАРГИНГ с търговски комплекс“, находящ се в ПИ №080055 по КВС на с.Е., общ. Елин Пелин.  Ответникът е посочен като строител и главен изпълнител на строежа във всички актове и протоколи съставени в хода на строителството - от протокол за откриване строителна площадка /обр.2а/ от 10.06.2013г. до окончателния доклад за установяване годността на строежа от 27.01.2014г. Установи се, че строежът е въведен в експлоатация  на 07.02.2014г. и се използва от тогава.

       В случая по делото се установиха по безспорен начин описаните в исковата молба дефекти - пукнатини и фуги в бетоновата настилка, които се дължат на некачественото изпълнение на строителството от ответното дружество. Установи се от приетото неоспорно заключение на ДСТЕ с в.л. доц. М., че в бетоновата настилката на Т.П.а, макар да е с дебелина 15 см., тази настилка е разделена на ламели, като в някои от ламелите се срещат сериозни пукнатини, а в други се срещат локални дефекти.  Установи се, че в 27 % от взетите от процесната настилка пробни тела /ядки/ няма армировка. /Информация за пробните тела на л.306, том II от делото/

        От приетото заключение на ДСТЕ на в.л. инж.Л.  Г.,  се установи, че извършената в хода на строитеството /след откриване на строителната площодка на 10.06.2013г./ замяна на настилки в зоната на Т.П.а, а именно вместо плътен асфалтобетон (4 см.), неплътен асфалтобетон (6 см.) и битумизиран трошен камък (7 см.) с  армиран бетон Б40 с армировка № 8 (чертеж част „Пътни работи"/фаза ТП, № 3/4 - екзекутив), е влошило качеството на настилката на тази част от строежа.

     В одобрения инвестиционен проект на строеж – „ТИР ПАРГИНГ с търговски комплекс“ е предвидена асфалтобетонова настилка дебелина 15 см. - 4 см. асфалтобетон - плътен, Е = 1' 200 МРа и 6 см. асфалтобетон неплътен, Е = 1' 000 МРа, която не е изпълнена от ответника. Положения върху площ от 1896 кв.м. от процесния Т.П.  армиран бетон, е по- крехък и не понася по-значителни натоварвания на опън и с недоказана устойчивост срещу появата на пукнатини. / заключението на ДСТЕ на в.л. Г./ Изменението нанесено на ръка в заповедната книга - извършена замяна на конструктивни елементи чрез запис в Заповедната книга -  Заповед № 2/10.09.2013 г.: „Да се смени асфалта с армиран бетон В40 с армировка № 8,“/л.354/  не е отразено в оригинала на одобрения проект и екзекутивната документация съхранявана в община Елина Пелин, приобщена по реда на чл.192 от ГПК към писмените доказателства по делото./вж.л.348, том  I от делото/

      Недостатъците са се проявили и рамките на законоустановения минимален гаранционен срок от 5 /пет/ години, считано от въвеждане на строежа в експлоатация на 07.02.2014г. и съгласно  заключението на Допълнителната  СТЕ на доц. д-р инж.И.М. представляват локално "обрушване", напречни (с направление север-юг) пукнатини с широчина на разтваряне — (1 , 5 е 12,0) mm. (дължащи се най-вероятно на "пропадане" на основата под армираната бетонна настилка) ; микроскопични пукнатини, фуги с изнесена фуго маса.

     По делото не се спори, че ответното дружество е уведомено за възникналите дефекти.

    Възражения на ответника, че дефектите по настилка на строежа се дължат на неправилна експлоатация, не бяха доказани от страната, която носи доказателствената тежест по см. на чл.154 ГПК

       В решение №579 от 12.01.2011 по гр. дело № 1932/2009г. на ВКС, ГК,III г.о.  постановено в производството е по чл. 290 ГПК е прието, че искът по чл. 163 ал.3 (предишна ал. втора ) от ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на лицето, който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т.е искът е на разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава , когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон , независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му . Върховният съд е приел, че нормата е аналог на правилото по чл. 119 от ЗТСУ(отм) и има за предназначение да даде възможност на всички собственици на построени имоти да отправят претенциите си за вреди от некачествено строителство, проявили се в рамките на гаранционните срокове, към строителя.

       Решаващият състав напълно споделя мотивите по цитирания акт на ВКС и намира,  че ищецът като купувач на обекта е активно легитимиран по предявения иск.

       При установените по делото факти искът е доказан по основание и специалната отговорност на ответника, в качеството на строител следва да бъде ангажирана.

      В процесния случай са осъществени необходимите елементи на фактическия състав на гаранционната отговорност: 1/ в договора за строителство и доставка на технологично оборудване от 18.05.2013г. е предвидена гаранционна отговорност на ответника - изпълнител, обезпечаваща нормалното ползване на изпълнения от него строеж в рамките на минималните размери на гаранционните срокове по Наредба №2/2003г.; 2/ установяване на дефекти на изпълнените СМР в хода на експлоатацията – доминантни пукнатини, обрушвания, фуги с изнесена фуго маса, компрометиращи експлоатационната проектно годност на настилката; 3/ проявяване на скритите недостатъци в рамките на гаранционния срок, който  изтича на 07.02.2019г. ; 4/ в основната си част появилите се скрити недостатъци не са резултат на неправилна експлоатация, а са вследствие на изпълнени СМР в отклонение от първоначалните проектни предвиждания /не е изпълнен предвидения асфалтобетон/; 5/ изпълнителят е уведомен за скритите недостатъци и е поискано тяхното отстраняване в рамките на гаранционния срок.

       Ето защо съдът приема, че се касае за дефекти – пукнатини, обрушвания и фуги в армираната бетонова настилка, които са се проявили при използването на строежа – Т.П.  в 5-годишния гаранционнен срок по чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредба № 2. Ответникът е задължено лице по гаранционната отговорност, и тъй като не е изпълнил поетото с чл. 6.2 от договора задължение да отстрани недостатъците, същият дължи на ищеца обезщетение вместо изпълнение в размер на средствата, необходими за отстраняването им.

       По размера:

           Както бе отбелязано по- горе ищецът е материално-правно легитимиран да получи заплащане на разходите, необходими за поправяне на недостатъците. Съгласно възприетото заключение на Допълнителната СТЕ на в.л. инж.Л. Г., за поправянето на установените дефекти е препоръчително извършването на следните СМР - запечатка на бетонови повърхности, доставка и полагане на асфалтобетон - плътна смес за горен пласт, дренаж с бетонови тръби ф 200 и хоризонтална маркировка, чиято обща пазарна стойност възлиза на 74 028лв. с ДДС. Към тази сума следва да се добави и обичайно приетата норма на печалба от 10 %, възлизаща в случая на 7 402, 80лв.  Така ответното „С.“ ЕООД трябва да бъде осъден да заплати на И.М. сумата в размер 81 430, 80 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на дефекти, появили се в гаранционния срок и поради некачествено и в отклонение от одобрения проект изпълнени строителни работи.

         До  размера от 81 430,80лв.  предявеният  иск е основателен и доказан, като за разликата от определения до пълния предявен размер от 97 500лв., частично от глобална сума 195 000лв., искът следва да се отхвърли като неоснователни. Върху главницата  от 81 430, 80 лв., се дължи и законна лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2018г. до изплащането.

          По разноските:

С оглед изхода от спора и направеното в тази посока искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството в размер на 6203, 71 лева, като общо сторените разноски са  7 428 лв.съгласно представения списък на разноски по чл.80 ГПК /л.385, том.2 от делото/

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответникът сумата 703, 73 лв., разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска./Общо сторените разноски са 4300лв. – списък на л.386/

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя И.А.Д., да заплати на И.М.Д. ЕГН **********,  на основание чл. 160, ал.3 ЗУТ, във вр. чл.163, ал.3 ЗУТ, сумата от  81 430, 80 лева, представляваща стойността за отстраняване на скрити недостатъци и дефекти в построен   от ответното дружество съгласно договор за строителство и доставка на технологично оборудване от 18.05.2013г. строеж - ТИР ПАРГИНГ с търговски комплекс“, с. Е., общ.Елин Пелин, проявени в рамките на гаранционната отговорност на  строителя, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -30.11.2018г., до окончателното изплащане, КАТО за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 97 500лв., частично от глобална сума 195 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

      ОСЪЖДА „С.“ ЕООД ЕИК ********, представлявано от управителя И.А.Д., да заплати на И.М.Д. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 6203, 71 лв., разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

       ОСЪЖДА И.М.Д. ЕГН **********,***,  да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 703, 73 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК,  съобразно отхвърлената част от иска. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Софийски апелативен  съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 СЪДИЯ: